ИСТОРИЯ


 
Основите на българското административно правосъдие се полагат още в първите години след Освобождението на България в резултат на Руско – турската война от 1877-1878 година, когато се създават предпоставки за изграждане на българска държавна организация в условията на извоюваната национална и политическа независимост на българския народ.

Първите обособени административни съдилища в България се създават в Източна Румелия през 1879 година. Там се изгражда самостоятелна система на административни съдилища по френски образец, която се състои от окръжни съдилища за съдебни разпри начело с Върховен съд за административни разпри със седалище в град Пловдив. След Съединението през 1885 година тази система престава да функционира. Но в българската държава вече се е осъществило и продължило да се осъществява административно правосъдие.

В началото административното правораздаване се е провежд ало по изключение от граждански съдилища в изрично определени от закона случаи. Те са упражнявали съдебен контрол и са произнасяли отмяна или изменение на административни актове по жалби на частни лица.

Административното правораздаване се е осъществявало от административни юрисдикции. Изрично определени от закона административни органи – съвети, комисии, бюра, учреждения – са разглеждали по същество жалби от граждани срещу актове и действия на администрацията.

На 3 април 1912 година се приема Закон за административното правосъдие. С него се изгражда законовата уредба на цялостното административно правосъдие в страната и се предвижда създаването на Върховен административен съд. Законът не учредява местни или нисши административни съдилища. През септември 1913 година Върховният административен съд на България е учреден и започва да функционира. Този факт поставя България между най-напредналите държави в Европа, а това означава и в света, в сферата на развитие на административното право и практика, на административното правосъдие и на демократичната съдебна защита на правата на гражданите.

По време на Втората световна война и на политическите промени в страната, настъпили след нея, започва заглъхването и умишленото разрушаване на системата на административното правосъдие.

Конституцията на НРБ от 1947 година не предвижда съществуването на Върховен административен съд. Законът за устройство на съдилищата от 1948 година премахва общата клауза за обжалваемост на актовете на администрацията и регламентира закриването на Върховния административен съд.

Конституцията на Република България от 1991 година поставя ново начало на единна система на административно правораздаване в държавата. С приемането на Закона за съдебната власт, на Закона за Върховния административен съд и измененията и допълненията на Закона за административното производство и някои други закони се осъществи съвременното организационно изграждане и процесуално функциониране на административното правораздаване в страната. 

Последна промяна: 30.01.2014 / 15:34
 
Copyright © 2010 Административен съд - Сливен. Всички права запазени
Изграден от Сливен.НЕТ, дизайн от Анна Вълева, програмиране и SEO от Христо Друмев