Р Е Ш Е Н И Е № 139

гр. Сливен, 02.11.2009  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на дванадесети октомври

през две хиляди и девета година в състав:

                                     

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:   СЛАВ БАКАЛОВ

 

при                                   секретаря В.К.                                    и с участието

на прокурора                                                                                               като разгледа

докладваното от       съдията                      административно дело № 255 по описа  за  2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 145 от АПК във вр. с. чл.65, ал. 4 от ЗОС.

Със Заповед № РД-15-1156 от 06.08.2009 г. Кмета на Община С. е наредил да  се  изземе  принудително  от  М.М.И. общинско жилище на адрес:***.

Против горепосочената заповед е подадена жалба от страна на М.И., в която се изтъкват съображения относно нейната незаконосъобразност и се моли за нейната отмяна.

В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв.С. поддържат жалбата. Заявява, че не е разбрала, че на 08 юни 2009 г. е получила заповед, с която са прекратени наемните отношения с общината. Счита, че прекратяването на наемното отношение не е осъществено законосъобразно. Признава, че не е подавала жалба срещу Заповед № РД-15-968/06.07.2009 г. за прекратяване на наемните отношения.

Ответникът по жалба - Община С., чрез ст.юрисконсулт Р. счита, че жалбата е неоснователна, тъй като основанията за настаняване на жалбоподателката в жилището били отпаднали и имота се държал без основание. Счита, че са спазени всички изисквания на материалния и процесуалния закон, както при връчването на заповедта за прекратяване на правоотношенията, така и при връчване на заповедта за принудително изземване на жилище. Счита, че оспорващата била неизряден наемател, тъй като не си плащала консумативите и наема за жилището.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващата е преживяла съпруга на Н. Д. И. б.ж. на гр.С. поч. на 07.02.2002 г. (удост за насл. № 177 от 25.02.2002 г.). със Заповед № 384 от 13.12.1990 г. на Началник служба жилищно настаняване при ОбНС Сливен, двучленното семейство на Н. Д. И. е настанено под наем в жилище на ул.”Г. К.” № … в гр.С. Със Заповед № 185 от 23.12.1992 г. на  Началник отдел “Общинска собственост” при Община С., на семейството на Н. Д. И. е предоставено друго общинско жилище в гр.С. ул.”К.” № … в замяна на предишното. С временна заповед № 10 от 31.01.2002 г. на Кмета на Община С., издадена на основание чл.43 ал.3 от Закона за общинската собственост във вр. с чл.15 ал.4 от ППЗОС е настанен за срок от 2 години Н. Д. И.и 2 членното му семейство в общинско жилище състоящо се от дневна с бокс и сервизни помещения на адрес: кв."Б." блок № … ап… гр.С. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 45 ал.1 т.3 и ал.2 от ЗОС.

С писмо изх. № 9400-6660 от 11.03.2008 г.,  Кмета на Община С. е уведомил оспорващата, че ползва процесното жилище без основание, тъй като е изтекъл срока за настаняване и я е поканил да го освободи. В същото е отбелязано, че е връчено съгласно чл.61 от АПК с обратна разписка, на таблото за обяви, на вратата на пощенската кутия и апартамента, но без да е посочена дата на връчване или поставяне на обявлението. Ето защо липсва основание да се приеме, че това писмо е връчено на оспорващата.

С писмо изх. № 9400-16199 от 11.07.2008 г.,  Кмета на Община С. е уведомил оспорващата, че ползва процесното жилище без основание, тъй като е изтекъл срока за настаняване и неплащане на наем и консумативи за жилището и я е поканил да го освободи. В същото е отбелязано, че е връчено съгласно чл.61 от АПК с обратна разписка, която е върната като непотърсена и чрез съобщение на вратата на пощенската кутия и апартамента, в сайта на общината и таблото за обяви, като е посочено, че това е извършено на 11.07.2008 г., на която дата съгласно чл.61 ал.3 от АПК следва да се приеме, че това писмо е връчено на оспорващата.

С писмо изх. № 9400-8993 от 27.05.2009 г.,  Кмета на Община С. отново е уведомил оспорващата, че ползва процесното жилище без основание, тъй като е изтекъл срока за настаняване и я е поканил да го освободи, като при отказ е заявил, че същото ще бъде иззето на основание чл.65 от ЗОС. Няма данни това писмо да е връчено на оспорващата.

С повторно писмо изх. № 9400-8993 (1) от 16.06.2009 г.,  Кмета на Община С. уведомил оспорващата, че ползва процесното жилище без основание и я е поканил да го освободи, като при отказ е заявил, че същото ще бъде иззето на основание чл.65 от ЗОС. Това писмо е връчено на оспорващата на 18.06.2009 г. с обратна разписка.

Със Заповед № РД-15-968 от 06.07.2009 год. Кмета на Община С. на основание чл.46, ал.1, т.6 и 7 от Закона за общинска собственост и чл.20, ал.1, т.6 и 7 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища и след като установил, че лицето М.М.И., държи неправомерно общинско жилище на адрес: гр. С., кв. “Б.”, бл. …, ап. … наредил да се прекратят наемните отношения за общинско жилище на адрес: гр. С., кв. “Б.”, бл…, ап… и определил петнадесет дневен срок за освобождаване на жилището. Тази заповед е връчена на оспорващата на 08.07.2009 г.

Със Заповед № РД-15-1156 от 06.08.2009 г. Кмета на Община С. като  приел, че с акт за общинска собственост № 1081 от 10.07.2001 год. е актуван недвижим имот /боксониера/, със застроена площ 35.32 кв.м. на адрес : гр.С., кв."Б." бл…., ап…., който въз основа на  настанителна заповед № 10 от 31.01.2002 г., издадена от Община С., се обитава от оспорващата и поради изтичане срока на заповедта и отпадане условията за настаняване в общинското жилище, наемните правоотношения са прекратени със заповед № РД 15-968 от 06.07.2009 год. на Кмета на Община С. и въпреки уведомяването за започване на административна процедура, общинско жилище не било освободено, на основание чл.65, ал.1 от Закона за Общинска собственост Кмета на Община С. наредил принудителното му изземване. Заповедта е връчена на оспорваща срещу подпис на 10.08.2009 г..

Видно от служебна бележка изх.№ ОРД 01-437 от 16.07.2009 г. на Община С. М.М.И. е картотекирана и включена в списъка на крайно нуждаещите се граждани от гр.С. под № 435.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима - подадена е от лице, което е непосредствен адресат на акта, който непосредствено засяга неговите права и законни интереси т.е. има правен интерес от оспорването. Административният акт е съобщен на оспорващата на 10.08.2009 г., а жалбата е подадена на 24.08.2009 г., следователно е спазен срока за оспорване по чл.149 ал.1 от АПК.

 

По основателността на жалбата:

Жалбата е неоснователна.

Оспорващата е ползвала процесното общинско жилище на право основание – наемно правоотношение възникнало въз основа на Заповед № 10 от 31.01.2002 г. на Кмета на Община С. От обясненията на оспорващата и посоченото в заповедта основания става ясно, че оспорващата и съпруга и са настанени в общинско резервно жилище след като предходното е било предвидено за разрушаване. Настаняването е било за срок от две години, колкото е допустимия срок за настаняване в резервно жилище от общинския жилищен фонд. Независимо, че в заповедта за настаняване е посочено само името на Н. Д. И., но силата на чл. 17 ал.4 от Наредбата за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на Община С. (НУРУЖНГННПОЖ) (http://www.sliven.bg/index.csp?f=NURUZNGNPPOZ), наемното правоотношение има действие по отношение на всички членове на семейството му, включително и преживялата му съпруга.

Съгласно чл.46 ал.1 т.6 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване, като в ал.2 на същите текст от закона е посочено, че наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Следователно за да се приеме, че е прекратено наемното правоотношение за процесния недвижим имот следва да е изтекъл срока за настаняване и органа по настаняване да е издал заповед за прекратяването му. Безспорно срока за наем на общинското жилище е изтекъл значителен период от време преди започване на процедурата по издаване на заповедта за прекратяването му. Издаден е и административен акт от органа по настаняване, с който е прекратено наемното правоотношение с оспорващата за процесното жилище. Този административен акт е влязъл в сила поради необжалването му.

След като е отпаднало основанието за ползване на процесното жилище от оспорващата, то обосновано и в рамките на предоставената му от закона компетентност Кмета на Община С. е наредил да бъде иззето от оспорващата общинското жилище, което същата не освободила в  посочения  със Заповед № РД-15-968 от 06.07.2009 год. срок. Възраженията за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение съдът не може да разгледа, тъй като поради необжалването му този административен акт е влязъл в сила и съда следва да се съобрази с този факт. Наемните правоотношения следва да се считат прекратени след 22.07.2009 г. и след тази дата оспорващата е владяла имота на отпаднало правно основание. Ето защо след изтичането на 15-дневния срок за доброволното изпълнение Община С., като собственик е в правото си да пристъпи към изземване на имота по принудителен ред. Именно това е направил кметът на общината, като е издал Заповед  РД-15-1156 от 06.08.2009 г. с правно основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, с която е разпоредил процесното жилище да се изземе от владението на И., тъй като го владее на отпаднало правно основание.

Заповедта е законосъобразна, издадена е от компетентния орган, в предписаната от закона форма, като при издаването й са спазени процесуалните правила.  Предвид изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК жалбата следва да бъде отхвърлена.

Искания за присъждане на разноски не са правени.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

Отхвърля жалба на М.М.И., ЕГН ********** *** против Заповед № РД-15-1156 от 06.08.2009 г. на Кмета на Община С., с която е наредил да  се  изземе  принудително  от М.М.И. общинско жилище на адрес:***, като неоснователна.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

                                                       

   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: