РЕШЕНИЕ № 78

 

Гр.  Сливен,  18.06.2009 г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН,    в     публичното      заседание  на   двадесет и втори  май  през   две хиляди  и  девета  година в състав :   

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.П.                                            

         

                                                                                       

При секретаря  В.К. и в присъствието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от ВЛ. П.    адм.дело   239  по описа за  2007 г., за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е образувано по жалба на К. И. П., с която се иска да бъде осъдена Община Сливен да й заплати сумата 75 000 лв. ведно с направените съдебни разноски за причинени многобройни проблеми. Твърди се, че през 1993 г. техническо лице от Община Сливен е издало скица и удостоверение на Л. Т. за 700 кв.м. вместо договорени 600 кв.м. По този начин тези 100 кв.м. според П. са подарени на Т. в качеството му на собственик на имот № 9172, а нейния имот с № 3469 е лишен от път за преминаване. Лицето твърди, че е водило дело за този път и е изгубило същото на три инстанции. В съучастие с общината Т. построил стена по източната си граница, с което заградил част от имот общинска собственост и нейните 100 кв.м. През 2002 г. общината е компенсирала като й е определила път към южната граница на имот № 3471. твърди се, че на 22.02.2002 г. Т. е задвижил кражба на единствения имот на молителката с № 3469 и на пътя заради съдебни разноски. След многобройни измами имота бил взет на 20.06.2005 г. заедно с пътя. През 2005 г. П. поискала достъп до нейната ½ ид.ч. от вилата, но общината отказала. С молба вх.№ 9400-1145/15.01.2007 г. вече с посочен чл.192 от ЗУТ също било отказано на лицето. До средата на м.септември 2007 г. молителката все още нямала достъп до нейната собственост. Твърди се, че проблемите й и „ограбването” от Т. са причинени от общината.

В  съдебно заседание ищцата поддържа молбата си, като счита, че за създадените проблеми общината следва да й заплати претендираната й компенсация.

За ответната по жалбата страна се явява редовно упълномощен представител, който твърди, че молбата на ищцата е неоснователна, тъй като не се сочат вреди, а проблеми. Твърди се, че община Сливен не е извършвала каквото и да е нарушение чрез своите служители или неправомерно действие, което да е довело до причиняване на  вреди на П..

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Сливен счита, че не са налице  доказателства за нанесена щета от страна на администрацията на Община Сливен. Намира, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

През 1997 г. К.П. е станала едноличен собственик на вилен имот, представляващ имот пл.№ 3469 в част 8 по одобрения кадастрален план на вилна зона в м.Изгрев, в землището на гр. Сливен, ведно с ½  ид.ч. от застроената в него вилна сграда. Към настоящия момент по твърдения на ищцата и видно  от нотариален акт №41 том IX нот. д. № 1928 от 2004 год. по описа Служба по вписванията при РС Сливен,  тя  е собственик  единствено на ½ идеална част от  вилната сграда , построена върху 30 кв.м., тъй като земята върху която е изградена сградата е  собственост на лицето К.Л.К.. Имот с пл. № 9172 е собственост  на  лице на име Л. Г. Т.. Този имот е съседен на имота, в който се намира сградата  собственост на П., съобразно нот. акт № 72 том ХІV дело 4398/1997 г. и се намира от южната му страна, което се установява от приложените скици , последната от които с № 2338/10.12.2007 год./л. 56/.   К.П. е подавала многократно молби и жалби до Община Сливен, в които е описано, че Телалев е закупил 600 кв.м. овощна градина, а му е изготвена скица и му е издадено удостоверение за 700 кв.м. и той е станал собственик на 700 кв.м. с нот.акт № 62 том ІІІ дело № 997 от 1993 год.,   че  Телалев  е  изградил ограда, с което е приобщил към имота си част от общинско място, както и 100 кв.м. от имот с № 3469, че  на 17 и 18.09.1997 год. е прекъснал електрозахранване и  е изсякъл  трайни насаждения / тополи/ без съответно разрешение, че складира строителни материали , които пречат на преминаването.   

След извършена проверка от община Сливен на лицето е отговорено, че Т. е изградил оградата, която не следва източната имотна граница, а е навътре в собственото му място. Изградените колони за входна врата също са изцяло в собствения му имот. Община Сливен многократно е извършвала проверки по повод жалбите на ищцата в настоящото производство и е изготвила отговори, с които е уведомявала П. за констатациите си. При една от извършените проверки по повод жалба от П.  до Президента на Р България, видно от писмо изх. № 02/1 от 05.02.2001 год.  е установено, че между имот пл.№ 9172 и имот пл.№ 3470 остава празно място от около 70 кв.м., което представлява част от имот пл.№ 3469 и същото осигурява достъп на имота до обществен път. На 26.01.1998 г. Община Сливен е съставила констативен акт с № 187 и е връчила наказателно постановление на Л. Т. за незаконно изсечени тополи.  Предприети са и действия за премахване на строителни материали, находящи се пред имот пл. № 3470.

П. е подала жалба до Административен съд гр. Сливен срещу отказа на Кмета на Община Сливен, обективиран в писмо изх.№ 9400-8462 от 13.04.2007 г. по описа на Община Сливен да учреди право на преминаване поради наличие на предпоставките на чл.192 ал.2 от ЗУТ. С решение № 65/16.11.2007 г. жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Съдът счита предявения иск за неоснователен по следните съображения:

Молбата,  подадена от К.  П. *** има характера на иск за  заплащане на обезщетение  по смисъла на чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността  на държавата и общините  за вреди, тъй като се твърди, че са налице настъпили вреди в резултат на незаконосъобразни действия от административен орган и негови служители при и по повод упражняване на властнически правомощия, свързани с местното администриране и управление.  За да са налице основания да се ангажира отговорността на  Общината  за вреди причинени на граждани от страна на административен орган при и по повод изпълнение на функциите му е необходимо да се докаже и да се установи по безспорен начин наличието на предпоставките,  визирани в Закона, а именно:   издаден незаконен акт - действие или бездействие  на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, нанесена вреда на физическо лице и причинна връзка между вредата и незаконния акт - респективно действието или бездействието на длъжностното лице.  В конкретния случай не се установява по никакъв начин, че са налице неправомерни действия  или бездействия  от страна на административния орган – Община Сливен, в резултат на които К.П. да е претърпяла имуществени или неимуществени вреди. Единственият акт за който са представени доказателства че е обжалван по съответния ред пред съда, а именно отказа на кмета на община Сливен да учреди право на преминаване по реда на чл.192 ал.2 от ЗУТ е потвърден като законосъобразен от състав на Административен съд Сливен с описаното по-горе решение № 65 от 16.11.2007 г. по адм. дело № 117/2007 г.  От приложените по делото отговори/ л.7,10, 12, 14, 19, 33, 35, , от страна на община Сливен до ищцата, оформени въз основа на постъпилите от нея жалби е видно, че са извършвани проверки и е взето отношение по всяка една от тях.

Твърдените от ищцата незаконосъобразни действия, извършени от лицето Л. Т. не следва да се обсъждат в настоящото производство. Липсата  или наличието на виновно поведение от страна на това лице не може и не следва да е предмет на  разглеждане в производство , водено по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

В хода на производството ищцата не е представила или поискала от съда да събере служебно доказателства, свързани с наличието на незаконосъобразни действия, бездействия или актове  на администрацията по повод  упражняване на властническите и правомощия в сферата на общественото управление, различни от неколкократно описаната хронология на отношенията и със собственици на съседни имоти и с водената кореспонденция с Община Сливен. Не е отправила искане да се прогласи нищожност на евентуални такива  или  да бъдат обявени те за незаконосъобразни.

 

Предвид гореописаното настоящата инстанция счита предявения иск за неоснователен и като такъв следва да  се отхвърли изцяло.

 

Ръководен от изложените съображения, Административен съд гр. Сливен

 

                        Р                      Е                      Ш                    И                     :

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен предявения от  К.  П.П. *** с ЕГН ********** *** за сумата 75 000 лева , ведно с направените по делото разноски като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението може да бъде  обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Р България.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.   

 

                                                                                                              2.