Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 175

 

гр. Сливен, 14. 01. 2009 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети  декември,  две  хиляди  и  осма  година,  в  състав:

             

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  Г.И.

 

При участието на секретаря Ц.В., като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 79 по описа на съда за   2008  година,  за  да  се  произнесе,  съобрази  следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 58 от АПК.

            Образувано е по жалба от К.И.Г. ***„Хаджи Димитър” № 8, и посочен съдебен адрес, подадена чрез упълномощен процесуален представител, против Мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие и гори - Сливен, сега Общинска служба по земеделие – Сливен, да издаде решение, придружено със скица, с което да обезщети наследниците на И. К. П. с част от имот № 67338.96.427 с площ 7, 000 дка в землището на гр. Сливен.

            В жалбата си оспорващата излага съображения за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Моли отказът да бъде отменен и административният орган да бъде задължен да издаде искания административен акт, придружен със скица.

            В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            Административният орган – Общинска служба по земеделие – Сливен, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от Началника на службата, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Излага съображения, че не е налице мълчалив отказ, тъй като оспорващата е уведомена надлежно за „отговора” на административния орган по повод подадената молба.  

Административният съд, с оглед произнасяне по допустимостта и основателността на жалбата, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващата К.И.Г. е единствен наследник по закон на И. К. П. - починал на 05.06.1994 г., с последен адрес: с. Сотиря, община Сливен.

С Пълномощно от 25.09.2007 г., с нотариално заверен подпис, оспорващата е упълномощила лицето Н. С. К. да получава от нейно име решенията на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ – Сливен, по преписка           Вх. № 17091 / 07.11.1991 г. на наследниците на И. К. П.; да подава всякакви молби, където е нужно, за да се снабди с необходимите документи за продажба на земеделските земи по горепосочената преписка, които предстои да бъдат възстановени, с изключение на Лозе от 1,000 дка; да я представлява и подписва пред всички органи на територията на страната, във връзка с подготовката на разпоредителна сделка с горепосочените земи.

С Молба до ОСЗ – Сливен, Вх. № 2982 от 02.10.2007 г., Н. К., като пълномощник на оспорващата, е поискал наследниците на И. К. П. да бъдат обезщетени „в следните имоти: 00427”.

С Решение № 1422 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Сотиря, община Сливен, от 03.10.2007 г., постановено по преписка Вх. № 17091 от 07.11.1991 г., ОСЗ - Сливен, е признала правото на собственост на наследниците  на И. К. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: 1. Нива от 4,000 дка, девета категория, находяща се в землището на с. Сотиря в местността „Атаната”; и 2. Нива от 3,000 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Сотиря в местността „Реката”, и е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на същите имоти със следните мотиви: правото на собственост за имоти в м. “Реката” и в м. “Атаната” – общо 7,000 дка, не се възстановява на основание      чл. 14, ал. 8 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/; проектът на плана за земеразделяне е обявен в “Държавен вестник” бр. 6 от 19.01.1996 г.; на основание чл. 14, ал. 8 от ЗСПЗЗ – обезщетение по реда на ЗСПЗЗ. Горепосоченото решение е връчено на пълномощника на оспорващата на 05.10.2007 г. По делото не се твърди и не са представени доказателства този административен акт да е обжалван по предвидения в закона ред, поради което съдът приема, че е влязъл в сила.

С Протокол № 39 от 05.10.2007 г., на основание: извършено анкетиране, горепосоченото решение и молбата от пълномощника на оспорващата – Н. .К., от 02.10.2007 г. за възстановяване правото на собственост със земеделска земя в землището на гр. Сливен в земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ,                    ОСЗ – Сливен е взела решение наследниците на И. К. “да бъдат настанени в част от имот 67338.96.427 с площ 7,000 дка в землището на гр. Сливен”.

С Молба до ОСЗ – Сливен, с Вх. № 124 от 12.02.2008 г., Н. К., като пълномощник на наследниците на И.К. П., е заявил, че след горепосоченото протоколно решение, от ОСЗ – Сливен не са издадени актове, въз основа на които да бъде завършена процедурата по предоставяне на определената с това решение земеделска земя, поради което е поискал от ОСЗ – Сливен издаването на решение и скица, по силата на които наследниците на И. К. П. да придобият право на собственост върху посочената в Протокол № 39 от 05.10.2007 г. земеделска земя.

По делото не са представени доказателства за надлежно произнасяне на ОСЗ - Сливен по горепосочената молба. Към административната преписка са приложени: Писмо Изх. № 124 от 07.03.2008 г., издадено от Началника на ОСЗ - Сливен, отправено до пълномощника на оспорващата, с което последният е уведомен, че подадената от него молба не може да бъде изпълнена и са посочени причините за това; и Протокол № 39А от 18.02.2008 г. на ОСЗ – Сливен, с който е взето решение да се анулира Протокол № 39 от 05.10.2007 г. По делото не са представени доказателства за съобщаване на Протокол № 39А на оспорващата или на пълномощника й в административното производство, поради което съдът приема, че протоколът не е надлежно съобщен на оспорващата, срокът за неговото обжалване не е започнал да тече, и този акт не е влязъл в сила. 

По делото са изслушани и приети, неоспорени от страните, две съдебно-технически експертизи, изготвени от вещото лице Г.П.М., които заключения съдът възприема като компетентни, безпристрастни и кореспондиращи със събраните по делото доказателства. От заключенията на вещото лице е установено, че: Планът за земеразделяне на гр. Сливен е в сила от 01.07.1999 г.; Въз основа на Решение № 713 от 08.09.2003 г. на ОСЗ - Сливен за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне, издадено на основание чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ /чл. 27 от ППЗСПЗЗ/, е образуван поземлен имот в местността „Аркара коруч” с идентификатор 67338.96.6 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г., от който поземлен имот със Заповед от 17.08.2007 г. на Началника на СГКК – Сливен, са образувани поземлени имоти с идентификатори: 67338.96.426, 67338.96.427 и 67338.96.428; Въз основа на: заявление от 08.10.2007 г. от оспорващата чрез пълномощника й Катевски, Протокол № 39 от 05.10.2007 г. на ОСЗ – Сливен и Заповед от 08.10.2007г. на Началника на СГКК - Сливен, от имот с идентификатор 67338.96.427 са образувани поземлени имоти с идентификатори: № 67338.96.429 с площ 7,000 дка и № 67338.96.430 с площ 3,379 дка, като за поземлен имот с идентификатор 67338.96.429 е издадена скица на възложителя за ОСЗ – Сливен за постановяване на решение за възстановяване на собствеността; Съгласно влезлия в сила план за земеразделяне на гр. Сливен и одобрената кадастрална карта, поземлен имот с идентификатор 67338.96.429 е собственост на Община Сливен и представлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Към двете експертизи са приложени: скици, издадени от СГКК – Сливен, и заповеди на Началника на СГКК – Сливен, удостоверяващи горепосочените изводи на вещото лице.

С оглед установените по делото факти, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Процесната жалба е подадена пред Административен съд – Сливен с                  Вх. № 210 от 07.03.2008 г. С нея е оспорен Мълчалив отказ на ОСЗ – Сливен, формиран по молба Вх. № 124 от 12.02.2008 г., подадена от оспорващата чрез пълномощника й Н. К., да издаде решение, придружено със скица, по силата на което наследниците на И.К.П. да придобият право на собственост върху земеделска земя с площ от 7, 000 дка в землището на  гр. Сливен - в част от имот с идентификатор 67338.96.427 по кадастралната карта на гр. Сливен. По тази молба няма произнасяне от ОСЗ – Сливен, както в сроковете по чл. 57 от АПК, така и към момента на приключване на устните състезания. Представеното по делото Писмо Изх. № 124 от 07.03.2008 г. по описа на ОСЗ - Сливен, издадено от Началника на ОСЗ – Сливен и отправено до пълномощника на оспорващата, няма характер на надлежно издаден от административния орган административен акт по молбата на оспорващата. Компетентен да се произнесе по подадената молба е Общинската служба по земеделие – Сливен, а не началникът й еднолично. Този извод следва, както от нормата на чл. 60, ал. 6, т. 2 от ППЗСПЗЗ, съгласно която общинските служби по земеделие обезщетяват собствениците със земи от общинския поземлен фонд в предвидените от ЗСПЗЗ случаи, така и от разпоредбата на чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ, в която е предвидено, че решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ се подписват от началника на службата и от определените със заповед на директора на областната дирекция “Земеделие” служители.

По делото е установено по безспорен между страните начин, че с влязло в сила Решение № 1422 от 03.10.2007 г., постановено по преписка Вх. № 17091 от 07.11.1991 г., ОСЗ - Сливен, е признала правото на собственост на наследниците  на И. К. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на две ниви, находящи се в землището на с. Сотиря, с обща площ 7, 000 дка, и е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на същите имоти, тъй като решението е постановено след обнародване в “Държавен вестник” на обявлението, че е изработен проект на плана за земеразделяне / обн. ДВ бр. 6 от 19.01.1996 г./, поради което и на основание чл. 14, ал. 8 от ЗСПЗЗ собствениците следва  да бъдат обезщетени по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 14, ал. 8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, оспорващата като единствен наследник по закон на Иван Костов П. - починал на 05.06.1994 г., с последен адрес: с. Сотиря, община Сливен, има право на обезщетение по нейно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.

От събраните по делото доказателства е установено, че оспорващата чрез пълномощника си Н. К. е поискала в качеството си на наследник на И.К. П. да бъде обезщетена с равностойна земя от общинския поземлен фонд. Въз основа на това искане, извършено анкетиране и горепосоченото решение № 1422 от 03.10.2007 г., ОСЗ – Сливен е започнала процедура по обезщетяване на оспорващата със земеделска земя в землището на гр. Сливен – в земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, с поземлен имот с площ 7, 000 дка, представляващ част от имот № 67338.96.427 по кадастралната карта на гр. Сливен / видно от Протокол № 39 от 05.10.2007 г. на ОСЗ – Сливен/. На основание: заявление от 08.10.2007 г. от оспорващата чрез пълномощника й К., Протокол № 39 от 05.10.2007 г. на ОСЗ – Сливен и Заповед от 08.10.2007г. на Началника на СГКК - Сливен, от имот с идентификатор 67338.96.427 са образувани поземлени имоти с идентификатори: № 67338.96.429 с площ 7,000 дка и № 67338.96.430 с площ 3,379 дка, като за поземлен имот с идентификатор 67338.96.429 – собственост на Община Сливен и представляващ земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, е издадена скица на възложителя за ОСЗ – Сливен за постановяване на решение за възстановяване на собствеността.

По делото не са представени доказателства след горепосоченото образуване на поземлен имот с площ 7, 000 дка с идентификатор 67338.96.429 по кадастралната карта на гр. Сливен, ОСЗ – Сливен да е издала решение, с което завърши образуваното административно производство по обезщетяване на оспорващата в качеството й на наследник на И. К П. с равностойна земя от общинския поземлен фонд.

По изложените съображения и на основание чл. 58 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че е налице формиран мълчалив отказ на компетентния орган – Общинска служба по земеделие – Сливен, да се произнесе по молбата на оспорващата, подадена чрез пълномощника й в административното производство, с Вх. № 124 от 12.02.2008 г. по описа на ОСЗ – Сливен, поради което оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Този отказ следва да бъде отменен при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като правомощието за възстановяване на собствеността и обезщетяването на собствениците със земи от общинския поземлен фонд по реда на ЗСПЗЗ е в специалната компетентност на общинските служби по земеделие.

Делото следва да се изпрати като преписка на компетентния административен орган: ОСЗ - Сливен, за завършване на започналото административното производство по обезщетяване на наследниците на И.К.П. със земеделска земя в землището на  гр. Сливен – в земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, и за издаване на решение, придружено със скица, за обезщетяване на наследниците на И. К. П. с равностойна земя от общинския поземлен фонд.

На основание чл. 174 от АПК, административният орган следва да бъде задължен да издаде горепосочения административен акт в едномесечен срок.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, административният орган следва да бъде осъден да заплати на оспорващата претендираните и направени от нея по делото разноски в размер на 662 лева, от които: 362 лева - разноски за вещо лице, и 300 лева – внесено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Мълчаливия отказ на Общинска служба по земеделие – Сливен, по молба с Вх. № 124 от 12.02.2008 г. на наследниците на И. К. П., подадена чрез пълномощника Н. С. К., за издаване на решение, придружено със скица, за обезщетяване на наследниците на И.К. П. със земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи  - в част от имот с № 67338.96.427 с площ 7, 000 дка в землището на гр. Сливен.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Общинска служба по земеделие- Сливен, за издаване по преписка Вх. № 17091 от 07.11.1991 г. на решение, придружено със скица, за обезщетяване на наследниците на И. К. П.- починал на 05.06.1994 г., с последен адрес: с. Сотиря, община Сливен, с равностойна земя от общинския поземлен фонд, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на Общинска служба по земеделие – Сливен, едномесечен срок за издаване на административния акт.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – Сливен, да заплати на К.И.Г. с ЕГН: ……………, с постоянен адрес: с. Сотиря, община Сливен, ул. „Хаджи Димитър” № 8, деловодни разноски в размер на 662 / шестстотин шестдесет и два / лева.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: