Р Е Ш Е Н И Е  

 

№ 177

 

 

Гр. Сливен, 12.01.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и осма година в състав:

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: И.Ж.

 

 

при участието на прокурора ……………….

и при секретаря Ц.В., като разгледа докладваното от съдия И.Ж. административно дело № 105 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2008 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е образувано по жалба от Д.З.Д. срещу индивидуален административен акт – заповед на Началника на РДНСК гр. Сливен за премахване на незаконен строеж и се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 и сл. от ЗУТ.

Обжалвана е Заповед № ДК – 02 – СЛ  02 от 31.03.2008 г. на Началника на РДНСК гр. Сливен, с която е наредено да бъде премахнат незаконният строеж „Преустройство и пристройка към съществуваща жилищна сграда”, намиращ се в поземлен имот пл. № 5441, кв. 193 по плана на ЦГЧ гр. Сливен, с административен адрес ул. „Донка и Константин Константинови” № 5. Със същата заповед е разпоредено, след влизането й в сила, до наследниците на извършителя на незаконния строеж да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, като при неспазване на посочения в същата срок, се извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане от ДНСК за сметка на извършителя.

В жалбата си оспорващият твърди, че заповедта е издадена в противоречие с императивни материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона, като не било съобразено обстоятелството, че изграденото представлявало търпим строеж. Излага съображения за наличие на разлика между законността на един строеж и неговата търпимост. Счита, че в случая е без значение потвърдения от съда отказ за узаконяване, постановен от главния архитект на Община Сливен, на който се е позовал административният орган в обжалваната заповед. Твърди, че извършеният строеж е търпим според действащите към изграждането му норми на ЗТСУ и ППЗТСУ. Излага съображения, че съгласно чл. 56 ал. 5 от ЗТСУ /отм./ процесният строеж можел да бъде извършен и без съгласието на останалите собственици на етажната собственост, при който режим сградата се притежавала и какъвто всъщност бил проблемът по узаконяването, а именно – строежът бил извършен по реда на ал. 3 от същия член от посочения нормативен акт. Твърди още, че строежът бил търпим според § 16 ал. 3 от ПР на ЗУТ и не подлежал на премахване според пряката разпоредба на този текст, доколкото отговарял на всички изисквания, предвидени в него. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира разноски.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с представител по пълномощие. Поддържа жалбата и твърди, че премахването на строителството ще увреди целостта и здравината на сградата. Представя писмени бележки, в които излага съображения за несъотносимост между незаконността на строежа и неговата търпимост, като навежда конкретни доводи за наличие на предпоставките, предвидени в хипотезата на § 16 ал. 3 от ПР на ЗУТ. В тази връзка изразява становище, че през периода на осъществяване на незаконния строеж 1998 г. до 2001 г. липсвало въведеното с чл. 226 от ЗУТ и § 184 от ПЗР на ЗУТ условие за неузаконяемост – съсобствениците да са възразили срещу незаконното строителство. От това следвал изводът, че според ЗТСУ и ППЗТСУ процесният строеж, макар и извършен без съгласието на останалите съсобственици, не бил нетърпим или недопустим, но бил узаконяем на името на всички съсобственици. Застъпва и тезата, че съществува вероятност премахването на незаконния строеж да се отрази негативно върху конструктивната схема на обекта, което счита за причина изграденото да не бъде разрушавано, в която връзка се позовава на становището на вещото лице.

В с.з. заинтересованото лице Ж.З., редовно и своевременно призована, се явява и заема становище за основателност на жалбата.

В с.з. заинтересованите лица М. К., Д.Я. и Я.Я., редовно и своевременно призовани, не се явяват, за да изразят становище по жалбата.

В с.з. заинтересованото лице Ю.И., редовно и своевременно призована, се явява. Изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да не кредитира заключението на вещото лице, тъй като било изготвено изключително по данни от заключение от 2002 г., а и самите отговори нямали отношение към предмета на делото. Твърди, че съобразно чл. 226 от ЗУТ и чл. 162 ал. 3 от ЗТСУ, както и съгл. Чл. 183 и 184 от ЗУТ при съсобствени терени било необходимо съгласието на всички съсобственици на терена, като бъдат представени изискуемите по чл. 56 ал. 3 от ЗТСУ /отм./ или по чл. 183 от ЗУТ писмени заявления с нотариална заверка от съсобствениците, каквито в процесния случай не били налице. При липсата на такова съгласие било без значение дали строежът е допустим по градоустройствения план след 30.06.1998 г. или по ЗТСУ и ЗУТ. След като не бил спазен вещноправният режим при застрояване, то строежът бил незаконен и като такъв подлежал на премахване.

В с.з. административният орган, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата с довода, че обжалваният административен акт е издаден при спазване на законоустановената в чл. 226 ал. 3 от ЗУТ процедура и е мотивиран. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила оспорената заповед.

Въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене и относими към спора доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот, извършен през 1969 г. З. З., наследодател на оспорващия и заинтересованите лица З. и К., придобил ¼ идеална част от процесното дворно място, ведно с обособени жилищни помещения. С констативен нотариален акт от 1995 г. З. бил признат за собственик на основание суперфиция и доброволна делба на два масивни гаража и с Нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан през 2005 г. същият е придобил правото на собственост върху 3/10 идеални части от същото дворно място, ведно с жилище в южната част на втория етаж и идеални части от вход, мазе и таванско помещение. Заинтересованото лице Ю.И. се легитимира като собственик на ¼ идеална част от дворното място с Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез ОбС от 1979 г. Собственици на останалите 2/10 идеални части от дворното място са заинтересованите лица по делото Д. и Я. Янкови, които удостоверяват това си вещно право с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, вписан през 1990 г.

През 1999 г. Златан З., наследодател на оспорващия в настоящото производство, започнал извършване на строително – монтажни работи в съсобствения поземлен имот, за несъгласието си с което съсобственикът Ю.И. сезирала органите на РДНСК. С констативен акт от 20.09.1999 г. служители при Общинска администрация гр. Сливен установили, че е изградена масивна двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда, без налични документи за законност на същата. Актът бил изпратен до РДНСК Сливен и след проверка от органите на дирекцията, бил съставен Констативен акт № 92/12.10.1999 г. с констатации за изградена без строителни книжа масивна триетажна постройка, идентифицирана в конструктивно отношение. Изискано било и представено конструктивно становище за пристройката относно необходимостта от укрепителни и заздравителни работи и становище от главния архитект. Видно от последното, извършеното незаконно строителство не отговаряло на предвижданията на действащия градоустройствен план, но съответствало на нормите и нормативите в градоустройственото проектиране като характер на застрояване – малоетажно и на допустимо отстояние от съседни сгради. На 03.11.1999 г. била издадена Заповед № 18 на Началника на РДНСК гр. Сливен, с която било разпоредено спиране на незаконния строеж „Преустройство на част от съществуваща жилищна сграда и пристройка към нея”. След издаването на цитираната заповед строителството в имота продължило, като органите на ДНСК били уведомявани от съсобствениците на дворното място неколкократно. По делото са приложени писмени отговори  от ДНСК гр. София, датирани на 14.03.2001 г., 26.07.2001 г., 09.10.2001 г., 14.11.2001 г., 18.12.2001 г. и 10.04.2003 г. , от РДНСК гр. Сливен, датирани на 18.11.2002 г., 27.11.2002 г., 25.04.2003 г., 05.11.1999 г., 23.11.1999 г. и 21.06.2000 г.

На 03.05.2001 г. в Община Сливен постъпила молба от Златан З. за узаконяване на извършения строеж, по която главният архитект постановил отказ за узаконяване, обективиран в писмо изх. № 9433/59 от 20.07.2001 г. Цитираният административен акт бил обжалван пред органите на ДНСК, като началникът на РДНСК гр. Сливен се произнесъл с Решение № 2 А от 28.12.2001 г., с което оставил без уважение постъпилата жалба. Против решението на РДНСК З. депозирал жалба до Окръжен съд гр. Сливен, като производството по образуваното адм. дело № 216/2002 г. приключило с Решение от 16.07.2004 г., с което жалбата била отхвърлена. Последното съдебно решение било оставено в сила с Решение № 7951/12.09.2005 г. по адм. дело № 2738/2005 г. на Върховния административен съд на РБългария.

С жалба вх. № 023/99 – 01 от 07.01.2008 г. съсобственикът на дворното място и заинтересовано лице в настоящото производство Ю.И. ***, че констатираното незаконно строителство не е преустановено и не са предприети действия по отстраняване на последиците от същото. На 21.01.2008 г. работна група специалисти при РДНСК гр. Сливен извършили проверка на строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда, намираща се в ПИ № 5441, кв. 193 по плана на ЦГЧ, гр. Сливен, с административен адрес ул. „Донка и Константин Константинови” № 5”. Проверяващите установили, че поземленият имот е собственост на наследниците на Златан З.Ж.З., Д.З.Д. и М. З.К., на Ю.И. и на Д. и Я. Янкови, като проверяваният строеж е собственост на първите трима. В хода на проверката не били представени одобрени проекти, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга за проверявания строеж, съставляващ масивна триетажна пристройка, изградена от изток и юг към съществуващата жилищна сграда. Установеното било квалифицирано като нарушения по чл. 137 ал. 3 и чл. 148 ал. 1 от ЗУТ и описано в констативен акт № 02/21.01.2008 г. Въз основа на цитирания констативен акт, срещу който в указания 7 – дневен срок не били постъпили възражения пред началника на РДНСК, последният издал Заповед № ДК – 02 – СЛ – 02 от 31.03.2008 г., с която разпоредил да бъде премахнат незаконният строеж „Преустройство и пристройка на съществуваща жилищна сграда”, намираща се в ПИ с пл. № 5441, кв. 193 по плана на ЦГЧ гр. Сливен, с административен адрес ул. „Донка и Константин Константинови” № 5. Наредено било, след влизането й в сила, до наследниците на извършителя на строежа да се изпрати покана със срок за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, при неспазването на който срок, да се извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане от ДНСК за сметка на извършителя. В мотивите си началникът на РДНСК е приел, че строителните и монтажните работи са извършени без разрешение за строеж, че е налице влязъл в сила отказ за узаконяване, постановен от главния архитект на община Сливен, както и че е безспорно установен незаконен строеж по чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Тази заповед на Началника на РДНСК гр. Сливен е надлежно съобщена на оспорващите на 03.04.2008 г., като оспорването е депозирано пред административния орган на 15.04.2008 г.

По делото е изготвена и приета съдебно – техническа експертиза, касаеща допустимостта на строежа в градоустройствено отношение, неговата конструктивна осигуреност, както и спазване при извършването му на строителните правила и нормативи.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от  фактическа страна на база всички приложени по делото, в т.ч. и административната преписка писмени доказателства, неоспорени от страните по предвидения в закона ред. При изграждане на  своите изводи от фактическа страна, съдът съобрази само тези, ангажирани от страните по делото писмени доказателства, които имат пряко отношение към установените от съда факти.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, а именно: дванадесет дни след съобщаването на оспорения административен акт, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледано по същество, оспорването с явява НЕОСНОВАТЕЛНО и като такова следва да бъде ОТХВЪРЛЕНО.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери най – напред неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт, в случая заповедта на Началника на РДНСК гр. Сливен, е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. Ето защо процесната заповед представлява един валиден акт. За нейното постановяване административният орган е изградил фактическа обстановка, уведомил е адресата за започване на административното производство и неговата цел, след провеждане на което производство се е произнесъл с издаване на оспорения в настоящото производство административен акт, като се е позовал на разпоредбите на чл. 225 ал. 1 и чл. 222 ал. 1 т.10 от ЗУТ. При издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

От съдържащите се по делото доказателства се установява по безспорен начин, че наследодателят на оспорващия и заинтересованите лица З. и К. в периода 1999 г. до 2001 г. е извършил незаконен строеж, представляващ масивна триетажна пристройка към съществуващата жилищна сграда, с носеща монолитна конструкция на пристройката, състояща се от стоманобетонни колони, греди и плочи и стени от плътни тухли. Едновременно с пристройката е извършено и преустройство на съществуващата сграда, чрез премахване на подов гредоред от първия жилищен етаж на южните помещения и замяната му със стоманобетонова плоча, увеличаване дълбочината на мазето и изграждане на нова стоманобетонна плоча на нивото на терена. Строежът е извършен без необходимите строителни книжа, в т.ч. и разрешение за строеж. За същия има влязъл в сила отказ за издаване на Акт за узаконяване, който отказ е обективиран с писмо на главния архитект на Община Сливен изх. № 9433 от 20.07.2001 г. Налице е безспорно доказан незаконен строеж, реализиран без строителни книжа и без съгласие от съсобствениците на имота. Между страните не се спори, че процесният строеж е незаконен. Наведеното в жалбата основание за отмяна на оспорения административен акт е, че извършеният незаконен строеж е „търпим” по смисъла на § 16 ал. 3 от ПР на ЗУТ. Цитираната от оспорващия разпоредба визира необходимите предпоставки, при кумулативното наличие на които един строеж не се премахва. Липсата на която и да е от тези предпоставки, води до неприложимост на § 16 ал. 3 от ПР на ЗУТ, респ. строежът да не подлежи на премахване. За да попада в тази изключителна хипотеза строежът трябва да е незаконен, неговото изграждане да е започнало след 30.06.1998 г., да не е узаконен към 02.01.2001 г., да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове, да е бил допустим по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ, както и да е деклариран от собствениците пред одобряващите органи в срок до 02.06.2001 г.

От събраните по делото доказателства с установява по безспорен начин, че процесният строеж е незаконен, както и че изграждането му е започнало след 30.06.1998 г. Същият не е бил и узаконен към 02.01.2001 г. Видно от заключението на вещото лице, при извършването на строежа са спазени строителните правила и норми и в т.см. същият е допустим в градоустройствено отношение като характер и начин на застрояване – малоетажно и на допустимо отстояние от съседни сгради. Не е налице обаче следващата предпоставка на § 16 ал. 3 от ПР на ЗУТ. – незаконният строеж  да е допустим по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ. Безспорно е установено по делото, че процесният строеж е изграден без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж и в нарушение разпоредбите на чл. 137 ал. 1 и чл. 148 от ЗУТ. Същият е извършен и в нарушение на чл. 183 ал. 1 от ЗУТ и чл. 56 ал. 3 от ЗТСУ /отм./, действал по време на започване на строително - монтажните работи, съгласно които норми нов строеж, надстрояване и пристрояване може да се извърши от един или повече собственици само въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици, респ. със съгласието на съсобствениците, изразено в заявление до кмета на общината с нотариална заверка на подписите на заявителите, подлежащо на вписване в нотариалните книги. В настоящия случай такова съгласие от съсобствениците на дворното място не е давано, от което следва, че строежът е извършен в противоречие както с нормите на ЗТСУ, така и с тези на ЗУТ. Процесният строеж е изграден при действието на ЗТСУ /отм./ и при липса на съгласие по чл. 56 ал. 3 от същия закон, поради което не е бил допустим по правилата и нормите на териториалното и селищно устройство към момента на изглаждането му. В такъв смисъл незаконното строителство е недопустимо и към настоящия момент, тъй като не са спазени и не са налице изискванията на чл. 183 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.

Последната изискуема предпоставка по § 16 ал. 3 от ЗУТ формално е налице – строежът е деклариран за узаконяване от извършителя З. с молба от 30.05.2001 г. до главния архитект на общината, по която  е образувано административно производство, приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване. В т.см. одобряващият орган е извършил преценка, че строежът не е допустим за узаконяване. Така при наличието на производство по узаконяване, приключило с влязъл в сила отказ, е налице основанието по § 184 ал. 12 от ЗУТ за издаване на заповед по реда на чл. 225 от ЗУТ за премахване на строежа. Процесната заповед е издадена като последствие от приключило с отказ производство по узаконяване на строежа.

Неоснователни са доводите на оспорващия, че строежът  търпим според действащите към този период ЗТСУ и ППЗТСУ. Цитираните от него разпоредби регламентират реда за узаконяване на строежи при действието на ЗТСУ. В конкретния случай данните по преписката сочат, че производството по подадената молба за узаконяване се е развило по реда на ЗУТ, т.е. след отмяната за ЗТСУ. Той е бил и е приложимият закон както по отношение реда и начина на узаконяване на строителството, но и с оглед преценката относно „търпимостта” на строежа. В тази връзка следва да се отбележи, че статута на един строеж като „търпим” такъв е уреден в § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, в която хипотеза процесният строеж категорично не попада, тъй като е изграден в посочения в ал. 3 период - след 30.06.1998 г. Последната разпоредба визира имоти, неподлежащи на премахване при наличието на изискуми кумулативно свързани предпоставки. Както се отбеляза по – горе, от доказателтвата по делото се установява по безспорен начин липсата на една от тези предпоставки – допустимост на строежа по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ. Липсата на тази предпоставка създава условия за неприложимост на разпоредбата на § 16 ал. 3 от ПР на ЗУТ, т.е. строежът не попада под закрилата на тази нормативна разпоредба.

Неоснователни са твърденията на оспорващия, че процесният строеж е не само допустим, но и узаконяем. Въпросът за узаконяемост на извършеното строителство е бил вече предмет на разглеждане както в административното производство, образувано пред главния архитект на общината, така и в съдебното производство по обжалване решението на началника на РДНСК, с което е потвърден издаденият отказ за издаване на акт за узаконяване.

Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на оспорващия, че премахването на незаконния строеж ще се отрази негативно върху конструкцията на цялата сграда. Становището на вещото лице в тази насока е, че е възможно при премахване на строителството в пълния му обем, да се появят деформации в носещи конструктивни елементи на съществуващата сграда. Този довод на оспорващия е ирелевантен за настоящия спор. В процесния случай незаконното строителство не е включено в обема на основната жилищна сграда при нейното изграждане, а е допълнително извършено, при това – без одобрени по надлежния ред строителни книжа и разрешение за строеж.

По изложените по – горе съображения настоящата съдебно инстанция намира, че процесното незаконно строителство не съставлява „търпим” строеж по см. на § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и е същият не попада под закрилата на § 16 ал. 3 от ПР на ЗУТ, което да е пречка за неговото премахване и в този смисъл атакуваната заповед не противоречи на материалноправни разпоредби. При постановяването й е била налице хипотезата на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, а именно: незаконен строеж, извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, обстоятелства, установени по надлежния ред с писмени доказателства. Атакуваният административен акт е мотивиран, изложените в него фактически обстоятелства са установени и в хода на настоящото производство. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната форма, съдържа изискуемите съгласно чл. 59 ал. 2 от АПК реквизити, мотивиран е, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с материалния закон и с целта на закона. Предвид това оплакванията на оспорващия за незаконосъобразност са неоснователни.

 

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната Заповед № ДК – 02 – СЛ – 02 от 31.03.2008 г. на Началника на РДНСК гр. Сливен е правилна и законосъобразна, а подадената срещу нея жалба – неоснователна.

 

Предвид отхвърлянето на оспорването се явява неоснователно искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.З.Д. ***, ЕГН ********** срещу Заповед № ДК – 02 – СЛ  02 от 31.03.2008 г. на Началника на РДНСК гр. Сливен, с която е наредено да бъде премахнат незаконният строеж „Преустройство и пристройка към съществуваща жилищна сграда”, намиращ се в поземлен имот пл. № 5441, кв. 193 по плана на ЦГЧ гр. Сливен, с административен адрес ул. „Донка и Константин Константинови” № 5, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Административен съдия: