Р Е Ш Е Н И Е   № 35

 

                                                      Гр.Сливен, 24.04.2009г.

 

 

 

                                              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти март  две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д.Б.

 

                                                            

 

  при секретаря Ц. В. и в присъствието на прокурора……….., като разгледа докладваното от съдията Адм.дело №130 по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по чл.145 и сл. от АПК  във връзка с чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.

            Делото е образувано по жалба на „В.. 98”АД гр.Сливен, представлявано от Изпълнителния член на съвета на директорите П.А. Г. срещу Заповед №РД-15-1532/29.10.2007г. на И.Д.Кмет на Община Сливен за  одобряване на решение по т.50 от Протокол-решение №36/05.10.2007г. на ОбЕСУТ за приемане на проект по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ за определяне на площта по чл.11, ал.3 от ППЗСПЗЗ за поземлени имоти №8456 и №8457 в кв.22 по регулационния план на кв.”Промишлена зона” гр.Сливен. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като върху терена е построена сграда, собственост на дружеството и с оглед приложението на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ липсвали свободни за възстановяване площи, поради което се иска отмяната й.В с.з. чрез представител по пълномощие жалбата се поддържа на изложените съображения.Ангажират се доказателства.

          В настоящото производство е присъединено производството по адм.дело №132/2008г. по описа на Административен съд Сливен, образувано по жалбата на „Ф. р. СНТ” ООД гр.София, представлявано от Д. Ж. Т., В. С. В. и С. М. Б. срещу същата заповед на  И.Д. кмета на Община Сливен. В жалбата са релевирани доводи относно незаконосъобразност на атакувания административен акт, като издаден в нарушение на материалния закон. Изложени са съображения, че в терена, собственост на дружеството има изграден подемен кран и железопътни релси, както и други съоръжения, неизползването на които би затруднило осъществяването на дейностите на дружеството.Моли за отмяна на обжалваната заповед.В с.з. чрез представител по пълномощие поддържа жалбата, ангажира доказателства и претендира разноски.

          Присъединено е и производството по адм.дело №131/2008г. по описа на Административен съд Сливен, образувано по жалбата на Национална компания „Ж. и.” гр.София – Ж. с. К., подадена от Директора инж.В. Т. С. срещу същата заповед №РД-15-1532/29.10.2007г. на И.Д.Кмет на Община Сливен .В жалбата се твърди, че в имот пл.№8456 и пл.№ 8457 са законно построени имоти, собственост на НК ”ЖИ”, поради което счита, че се касае за спор за материално право, тъй като се претендира право на собственост върху един и същ терен от различни лица.В с.з. чрез представител по пълномощие уточнява, че се претендира отмяна на заповедта, тъй като върху определения като свободен терен са реализирани мероприятия – железопътни коловози, собственост на компанията.Ангажират се доказателства.Претендират се разноски.

            Ответникът по оспорването и административен орган Кмета на Община Сливен, чрез процесуалния си представител твърди, че частично имотите не са застроени и не са засегнати от реализираните мероприятия, поради което съществува свободна за възстановява площ. Поддържа, че оспорената заповед е издадена в предвидената в закона форма, от овластен административен орган в кръга на предоставените му правомощия и при спазване на административно производствените правила. Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отхвърли подадените жалби, като неоснователни и недоказани.

            Заинтересованата страна в производството- „Т.” АД гр.София не изпраща представител, но изразява писмено становище за незаконосъобразност на издадената заповед и моли съда да я отмени.Ангажира доказателства.

            Заинтересованите страни –Д.Т.К., А.Д.С., В. К. Х., М.Х.К., П.К.К., Е.К.К., Й.А.Х., Б.Л.В., Е.Л.Х., Х.Н.К., И.И.Г., Е.И.Г., Е. А. М., Г.А.П., Г.  И.Й.-К., наследници на А. К. чрез представител по пълномощие изразяват становище за неоснователност на жалбите и молят съда да ги отхвърли.Алтернативно се прави искане, ако съда приеме, че заповедта е незаконосъобразна, то да се възприеме вариант втори по заключението на комплексната експертиза.

            Административен съд Сливен, след като обсъди доводите на страните и прецени  представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

           С атакувания в настоящото административно производство индивидуален административен акт - Заповед № РД-15-1532/29.10.2007 г. на изпълняващия длъжността кмет на Сливен се одобрява Решение по т.50 от Протокол-решение № 36 от 05.10.2007 г. на ОбЕСУТ , за приемане на проект по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ , с което се определя застрената площ по чл.11, ал.3 от ППЗСПЗЗ за поземлени имоти  № 8456 и №8457, попадащи в кв.22 по плана за регулация на „Промишлена зона”, която площ е съответно 151,48 кв. за имот №8456 и 2033,43 кв. за имот №8457, съгласно защрихована част в зелен цвят върху приложената скица №2783/05.10.2007г., неразделна част от заповедта.

         От Скица –проект от октомври 2007 г., издадена служебно от Дирекция” УТОС” при община Сливен/л.22 и л.23 от делото/ е видно, че в ПИ №8457 в кв.22 „Промишлена зона” по данни от разписния лист попадат сгради, собственост на „В. 98” и „”Т.” АД, НК „ЖИ” и община Сливен.Площта му по графични данни е 7958,47 кв. м и като се изключи застроената част от имота, която не подлежи на възстановяване на наследниците на А. К. и която възлиза на 2033,43кв.м., останалата част подлежи на  възстановяване от ОСЗ.От същата скица-проект е видно, че в имот пл.№8456, в кв.22 „Промишлена зона” по плана на гр.Сливен по данни от разписния лист попадат сгради и съоръжения, собственост на „Ф. р. СНТ” и НК„ЖИ”-ЖС К., площта му по графични данни е 6496,79кв. м и като се изключи застроената част от имота, която не подлежи на възстановяване на собствениците и която възлиза на 151,48 кв.м., останалата част е определена за възстановяване от ОСЗ.

          От справка, изготвена от СГКК Сливен с изх.№20-11-1148/2309.2008г. е видно, че имоти ПИ №8456 и ПИ №8457 не са нанесени в одобрената със заповед №РД-18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр.Сливен.По данни от справката, границите на имотите засягат следните имоти с идентификатори:67338.603.7; 67338.603.8; 67338.603.9; 67338.603.10; 67338.603.12; 67338.603.303;

          С молба, рег. № 94ДД-1259 от 01.10.2003 г., заинтересованите страни Д. Т. К. и  Б.Л. В., като наследници на А. Й. К. са поискали да им бъде издадено удостоверение по чл.13 и чл.13а от ППЗСПЗЗ от Дирекция „ТУКР” към община Сливен и да бъдат определени свободните за възстановяване площи за ПИ № 8456 и ПИ №8457.

                 В протокол –решение № 36 от заседание, проведено на 05.10.2007 г. на основание заповед №РД-15-297/24.04.2001г. на Кмета на Община Сливен,  комисията е взела решение по разработка №50, образувана по молба на наследниците на А. К. за издаване на удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ за имот ПИ № 8456 и 8457, кв.22 по регулационния план на Промишлена зона-Сливен.Посочено, е че с решение №1431/12.12.1997г. на СлРС, приложено по делото е признато правото на собственост на наследниците на А. К. в стари реални граници на 28 дка в м.”Боаз кесен”, землище Сливен. Посочено е, че имотът е записан на А. Й. К. в разписния списък към плана, като бившите имоти попадат по действащия регулационен план на Промишлена зона в обхвата УПИ І –„За товарна гара”, УПИ ІІ-„За вторични суровини”, УПИ ІІІ – „За водно стопанство” и УПИ ІV-„За горивни и строителни материали” и „ЖП ариал” в кв.22, като в терена има застроени сгради. Решението на комисията определя, че мероприятието по ЗРП е реализирано, поради което в удостоверение, което следва да се издаде по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, следва да се определи за застроена част с площ 151,48кв.м. от имот пл.№8456 и застроена част с площ 2033,43кв.м.  от имот пл.№8457.

         Със Заповед № РД-15-1364/27.09.2007г. Кметът на община Сливен, на основание чл.39, ал.2 и чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. чл.47, ал.1 от ЗМИ, е възложил на зам.кмета на община Сливен-Н. Е. да изпълнява правомощията му съгласно чл.44, ал.1 от ЗМСМА за времето от 28.09.2007г. до завръщането му, включително да одобрява със заповед решенията на съответната техническа служба за определяне на застроената част от имотите в урбанизираните граници на населените места, която не се възстановява на собствениците на имоти, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

       По делото е допусната комплексна съдебно-техническа експертиза и е прието в съдебно заседание на 10.02.2009 г. заключение на вещите лица Г.Г. и Ю.С..Предвид непълнотата на заключението е допусната  тройна съдебно-техническа експертиза, от заключението на която, изслушано в съдебно заседание на 24.03.2009 г., се потвърждават  и допълват с нови констатациите, направени от първоначалната съдебно-техническа експертиза.

        Експертизата установява, че описаният в съд.решение №1431/12.12.1997г. на СлРС имот-овощна градина от 28 дка. в местността „Боаз кесен” в землището на гр.Сливен е идентичен с ПИ №8456 и ПИ №8547. 

       От заключението се установява, че по регулационния план на квартал 22 „Промишлена зона” Сливен от 1991г., УПИ І,  включващ имот кад.№67338.603.7, собственост на НК „ЖИ”  е отреден за „Товарна гара”.Имоти ПИ №8456 и ПИ №8457 попадат в обхвата на УПИ.Вещите лица посочват, че мероприятията по отреждането са реализирани, като върху част от УПИ (незащрихованите по скица-проект – л.22 от делото) са изградени четири броя ж.п.коловози, два портални крана в източната част , от които единият е в непосредствена близост до новообразувания имот, два желязо решетъчни стълба с осветителни прожектори, на част от пероните има бетонова настилка, а на един от пероните са стоварени бетонови траверси, използвани за поддръжката на ж.п коловозите в региона на железопътната секция.Останалата част от имота представлява свободна площ върху която няма мероприятия по ЗРП, за които да е отреден терена.Съгласно заключението възстановяването на бившите собственици на определените като свободни от техническата служба площи от пл.№8456 и имот пл.№8457, попадащи в УПИ І ще доведе до премахване на четири броя ж.п. коловози  с дължина 70-80м. и прекъсване на връзката с оставащата част от ж.п. линиите и двата портални крана.

            Експертизата установява, че по регулационния план на кв. 22 „Промишлена зона” Сливен от 1991г., УПИ ІІ е отреден за „В. с.”. В него попада имот кад.№67338.603.10, собственост на „Ф. р.-СНТ”. Установява се , че имота се намира южно от товарната гара и попада в обхвата на ПИ №8456. Посочва се, че мероприятията по отреждането са реализирани, изградена е масивна сграда с кантар.Вещите лица установяват, че до сградата има портален кран, бетонова площадка със скрап, стълб с осветителни прожектори и ж.п. коловоз с ж.п вагони с квадратура около 100кв.м, попадащи в имот ПИ №8457, които представляват според проекта на общината свободна площ за възстановяване.Вещите лица са категорични, че ако се изпълни проекта на техническата служба на общината дейността в имота следва да бъде прекратена, тъй като остава само сградата, без прилежащите площи.

                     Експертизата установява, че по регулационния план на кв. 22 „Промишлена зона” Сливен от 1991г., УПИ ІІІ, в който попада имот кад.№67338.603.9, собственост на „В. 98” АД  е отреден за „В. с.”.Мероприятието по отреждането е реализирано.Терена, предвиден като свободен за възстановяване от техническата служба не е застроен, същия е с площ 135 кв.м., попада в обхвата на ПИ №8457 и в него няма изградени елементи на инженерната инфраструктура, пречещи на възстановяване на собствеността.

                    По данни на заключението южно от сградата на „Ф. р.СНТ” е имот кад.№67338.603.303, който също попада в обхвата на ПИ №8456 и пл.№8457.В имота  са изградени ж.п коловози, които са обслужвали предприятията в Промишлена зона.Към настоящият момент експертизата установява, че върху единия коловоз е построен метален склад за железария, а върху другия е изградена метална ограда, собственост на ЖС К.. Експертизата дава заключение, че едва след като се изключат коловозите, т.е след премахването им ще има свободни незастроени площи за ПИ №8456 около 1280кв.м.  и за ПИ №8457 около 1250кв.м.

                 На последно място експертизата установява, че по регулационния план на кв. 22 „Промишлена зона” Сливен от 1991г., УПИ ІV, в който попада имот кад.№67338.603.10, собственост на „Т.”АД  е отреден за „Горивни и строителни материали” и „ЖП ареал”.Мероприятията по отцежданията са реализирани.В ПИ №8457 попада метален навес кад.№67338.603.1219 за дребна железария – 478кв.м. на един етаж, строен през 1978г., който се използва.Съгласно заключението свободните незастроени площи за имот №8456 са 480кв.м. и за имот №8457 са 50кв.м.

                  По делото са представени и приети като доказателства удостоверение  №007643/20.02.2007г., издадено от Община Сливен за наследниците на А. Й. К., удостоверение за наследници №1238/12.05.2006г. и №1291/18.05.2006г.на Столична община-район „Средец”, договор за доброволна делба на земеделски земи №6, т.V, рег.№6148/03.08.2007г. на Служба по вписванията Сливен.

                По делото са представени и приети като доказателства –акт за собственост №3847/1969г. на ГНС Сливен и нот.акт №129,том V, рег.№7705 дело №723/2001г., легитимиращ като собственик на имот-складова база с площ 45783кв.м. в парцел ІV кв.22 по плана на „Промишлена зона” Сливен „Т..” АД гр.София.

                  При така установените факти, Административен съд Сливен обосновава следните правни изводи:

                    Заповедта, предмет на настоящото производство е връчена на оспорващия „В. 98” АД на 30.11.2007г. Представляващият дружеството е отказал да подпише разписката за получаването й, който отказ е оформен надлежно.Жалбата  срещу заповедта е подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 84, ал. 1 от АПК с вх.№4702-867/10.12.2007г. и изпратена до Административен съд от Кмета на общината  с писмо изх.№ 4702-867/27.05.2008г.Оспорващия се легитимира като собственик на имот с идентификатор №67338.603.9 по кадастралната карта на гр.Сливен, одобрена със Заповед №РД-18-31/19.04.2006г. на АК с площ 2977 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор №67338.603.9.1 с площ 906кв.м./л. 164 от делото/ по силата на нот.акт №97,т.V, рег.№8192, дело №739/2006г.Ето защо съдът приема, че жалбата на „В. 98” АД е подадена от легитимирана страна, която има право и интерес от обжалване на постановения индивидуален административен акт, поради което се явява процесуално допустима.

          Заповедта, предмет на настоящото производство е връчена на оспорващия „Ф. р. СНТ” ООД гр.София на 27.11.2007г. Представляващият дружеството е отказал да подпише разписката за получаването й, който отказ е оформен надлежно.Жалбата  срещу заповедта е подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 84, ал. 1 от АПК с вх.№4704-3142/30.11.2007г. и изпратена до Административен съд от Кмета на общината  с писмо изх.№ 4704-3142/27.05.2008г.Оспорващия се легитимира с АЧОС №8045/27.02.1995г. на Община Сливен и като собственик на имот с идентификатор №67338.603.10 по кадастралната карта на гр.Сливен, одобрена със Заповед №РД-18-31/19.04.2006г. на АК с площ 4429 кв.м./л.165 от делото/Ето защо съдът приема, че жалбата на „Ф. р.-СНТ” ЕООД е подадена от легитимирана страна, която има право и интерес от обжалване на постановения индивидуален административен акт, поради което се явява процесуално допустима.

            Заповедта, предмет на настоящото производство е връчена на оспорващия НК „ЖИ” гр.София –ЖС К. на 09.01.2008г. Представляващият е отказал да подпише разписката за получаването й, който отказ е оформен надлежно.Жалбата  срещу заповедта е подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 84, ал. 1 от АПК с вх.№274/14.01.2008г. и изпратена до Административен съд от Кмета на общината  с писмо изх.№ 6300-1/27.05.2008г.Оспорващия се легитимира с АЧОС №3581/12.09.1967г. на ОбНС Сливен и като собственик на имот с идентификатор №67338.603.7 и 67338.603.303 по кадастралната карта на гр.Сливен, одобрена със Заповед №РД-18-31/19.04.2006г. на АК с площ  съответно 48514 кв.м./л.162 от делото/ и 66547 кв.м./лист 167/Ето защо съдът приема, че жалбата на НК„ЖИ” гр.София е подадена от легитимирана страна, която има право и интерес от обжалване на постановения индивидуален административен акт, поради което се явява процесуално допустима.

         Разгледани по същество, жалбите са основателни, макар и не на основанията посочени в тях.

         Съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (според действащата към момента на издаване на обжалваната заповед редакция), техническата служба на Общината определя служебно застроената част от имота при спазване правилата и нормите, предвидени в Наредба №7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони като нейното решение се одобрява със заповед на кмета на общината.По делото е представена Заповед № РД-15-1364/27.09.2007г. на Кмет на община Сливен, на основание чл.39, ал.2 и чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. чл.47, ал.1 от ЗМИ, с която същият е възложил на зам.кмета на община Сливен-Н. Е. да изпълнява правомощията му съгласно чл.44, ал.1 от ЗМСМА за времето от 28.09.2007г. до завръщането му, следователно изпълняващия длъжността кмет на Община Сливен е притежавал материалноправна компетентност да издаде обжалваната заповед.

          Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство, развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

          За да бъде възстановена на заинтересованите страни-наследниците на А. К. собствеността върху процесните имоти, необходима предпоставка е същите да са собственици на същите имоти, респективно техният наследодател, както и  имотите да са свободни от застрояване и да отговарят на техническите норми за обособяване на самостоятелен парцели. При наличието на тези обстоятелства в тяхната кумулативна даденост, които следва да бъдат установени пред Общинската служба "Земеделие”, същата се произнася с решение за възстановяване или да постанови отказ, който да се обжалва по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред съответния районен съд.

          В настоящото производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ съдът преценява издадената заповед на кмета за определяне застроената площ на земеделски имоти и не се произнася нито относно възможността за земеделска реституция, което е в правомощията на Общинската служба "Земеделие”(бившата Поземлена комисия), нито относно спора за правото на собственост върху имотите. Съдът констатира, че в конкретния случай е спазена процедурата за разглеждане на молбата на наследниците на А.К. по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. До този извод съдът достигна, като взе предвид приложена по делото молба, рег. № 94ДД-1259 от 01.10.2003 г., подадена от заинтересованите страни Д. Т. К. и  Б.Л. В., като наследници на А. Й. К., с която същите са поискали да им бъде издадено удостоверение по чл.13 и чл.13а от ППЗСПЗЗ от Дирекция „ТУКР” към община Сливен и да бъдат определени свободните за възстановяване площи за имот пл. № 8456 и пл.№8457, по повод на която е инициирано започналото административно производство. Одобреното с обжалваната заповед решение по разработка № 50 е обективирано в протокол №36 от 05.10.2007 г., издаден от комисия, на която са предоставени правомощия по силата на Заповед № РД-15-297/24.04.2001 г. на кмета на Сливен, да изпълнява функциите по изпълнение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

            Настоящият съдебен състав възприема становището, че съответствието на обжалваната в процеса заповед с материалния закон следва да бъде преценено с оглед на съдържанието на утвърденото с нея решение на ОбЕСУТ за застроена и незастроена част от процесните имоти. Този извод се налага с оглед обстоятелството, че правните последици от обжалваната заповед произтичат именно от съдържанието на решението, а не - от съдържанието на заповедта, с която е утвърдено, тъй като решението на техническата служба е решение на помощен орган.Следователно за да провери дали правилно е определена застроена част от имота, в която се включва застроената площ на сградите и прилежащите им терени съдът следва да извърши проверка на протокола-решение, което по същество следва да представлява мотиви към оспорения административен акт. Застроената част се определя при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, обн. в ДВ, бр. 3 от 2004 г., в сила от 13.01.2004 г. Съществено е фактическото изграждане не само на всеки един от отделните обекти, но и прилежащата им площ, необходима за функционирането им. В тази връзка, съдът приема, че изложените в Протокол-решение №36 от 05.10.2007г. на ОбЕСУТ мотиви са недостатъчни.В същото е посочено, че мероприятията по РП са реализирани, като са определени застроените площи и прилежащия към тях терен, съгласно скица-проект и обяснителна записка/л.22 и 23 от делото/, но решенето и издадената на база на него заповед не съдържат никакви мотиви как точно са определени тези застроени площи и прилежащия към тях терен, поради което настоящия състав не може да осъществи контрол върху законосъобразността на направените от ОбЕСУТ констатации.Съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК административния акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, като липсата на такива е самостоятелно основание за отмяна на акта, като незаконосъобразен, тъй като се препятства съдебния контрол.Посочването на мотиви е задължително условие за законосъобразността на административния акт, тъй като без това не могат да се направят изводи относно съображенията, мотивирали органа да се произнесе с дадено решение.Липсата им винаги е съществено нарушение на административно- производствените правила, водещо до отмяна на административния акт на основание чл.146, т.3 от АПК, дори и само на това основание, защото прави невъзможна преценката на съда дали И.Д. кмет, респ.ОбЕСУТ са упражнили правомощията си с целите на закона.Ето защо настоящия съдебен състав намира, че  само това основание прави оспорения акт незаконосъобразен.

              Въпреки това съдът констатира и нарушения на материалния закон.Съгласно §1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността, са: надземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др.Съгласно ал.2 на същия текст съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността, са: канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи, нефтопроводи и др. В производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ единствения релевантен въпрос е този касаещ наличие на строежи върху терена на подлежащата на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия. С разпоредбата на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ примерно са изброени строителните дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността на земеделски земи. Легално дефиниране на понятието "строежи" е дадено с разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.

          За определяне на застроената част  и свободната част от процесните имоти безспорно се изискват специални знания, поради което са допуснати съдебно-технически експертизи. От тройната съдебно-техническа експертиза се установява, че съгласно действащия план на кв.22 „Промишлена зона”, процесните имоти пл. № 8456 и пл.№8457 попадат в кв.22 и  в обхвата на УПИ І с отреждане – за „Товарна гара”, в обхвата на УПИ ІІ с отреждане за „Вторични суровини”, в обхвата на УПИ ІІІ – с отреждане за "В. с." и в обхвата на  УПИ ІV с отреждане  за „Горивни и строителни материали" и „ЖП ареал”, както и че всички мероприятия по отреждането са реализирани.

              В УПИ І, включващ имот кад.№67338.603.7 , собственост на НК „ЖИ” са изградени четири броя ж.п.коловози, два портални крана в източната част , от които единият е в непосредствена близост до новообразувания имот, два желязо решетъчни стълба с осветителни прожектори, на част от пероните има бетонова настилка, а на един от пероните са стоварени бетонови траверси, използвани за поддръжката на ж.п коловозите в региона на железопътната секция.Съгласно заключението възстановяването на бившите собственици на определените като свободни от техническата служба площи от пл.№8456 и имот пл.№8457, попадащи в УПИ І ще доведе до премахване на четири броя ж.п. коловози  с дължина 70-80м. и прекъсване на връзката с оставащата част от ж.п. линиите и двата портални крана. Така направените констатации в заключенията на комплексната съдебно-техническа експертиза и тройната съдебно- техническа експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че няма свободна за възстановяване площ от имота. Съдът обосновава този краен извод, тъй като се съобрази, че мероприятията, за което е отреден имота, са реализирани. Освен това, съгласно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, в процесният имот попада  част от ж.п. коловозите, които са неразделно, функционално свързани с „Товарна гара” и го обслужват.Като взе предвид ал.1 на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ съдът намира, че се касае за площ, която попада в терен, отреден за "Товарна гара", в която мероприятието е реализирано, изградени са ж.п линии, следователно липсват свободни за възстановяване площи.

            В УПИ ІІ, отреден за „В. с.”, попада имот кад.№67338.603.10, собственост на „Ф. р.-СНТ”. Мероприятията по отреждането са реализирани, като е изградена масивна сграда с кантар.Съгласно заключението до сградата има портален кран, бетонова площадка със скрап, стълб с осветителни прожектори и ж.п. коловоз с ж.п вагони с квадратура около 100кв.м, попадащи в имот пл.№8457, които представляват според проекта на общината свободна площ за възстановяване.Вещите лица дават заключение, че ако се изпълни проекта на техническата служба на общината дейността в имота следва да бъде прекратена, тъй като остава само сградата, без прилежащите площи, нужни за функционирането й. С оглед на така направените констатации в заключенията на комплексната съдебно-техническа експертиза и тройната съдебно- техническа експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, се приема, че няма свободна за възстановяване площ от имота. Съдът обосновава този краен извод, тъй като се съобрази, че мероприятията, за което е отреден имота, са реализирани. Налице са и съоръжения непозволяващи възстановяване на собствеността, съгласно §1в от ДР на ППЗСПЗЗ.В процесният имот са изградени -портален кран, бетонова площадка със скрап, стълб с осветителни прожектори и ж.п. коловоз с ж.п вагони , които обслужват дейността на „Ф. р.-СНТ„ и са нужни за нормалното й функциониране.

           В УПИ ІІІ, в който попада имот кад.№67338.603.9, собственост на „В. 98” АД мероприятието по отреждането е реализирано.Съгласно заключението на експертизата терена, предвиден като свободен за възстановяване от техническата служба не е застроен, същия е с площ 135 кв.м., попада изцяло в ПИ №8457 и в него няма изградени елементи на инженерната инфраструктура, пречещи на възстановяване на собствеността.В тази част експертизата не се кредитира, тъй като настоящия съдебен състав намира, че определената от техническата служба и експертизата „свободна” площ съставлява елемент от инфраструктурата на производствената зона с обслужващо предназначение по отношение на масивното застрояване. Застроената площ не представлява само фактическото строителство върху имота, това са и прилежащите площи към сградите и благоустрояването като част от инфраструктурата, които имат обслужващ характер и са необходими за нормалното функциониране на изградените обекти.

               На последно място експертизата установява, че УПИ ІV, в който попада имот кад.№67338.603.10, собственост на „Т.”АД  е отреден за „Горивни и строителни материали” и „ЖП ареал” и мероприятието по отреждането е реализирано.В ПИ пл.№8457 попада метален навес кад.№67338.603.1219 за дребна железария – 478кв.м. на един етаж, строен през 1978г., който се използва.Съгласно заключението свободните незастроени площи за имот №8456 са 480кв.м. и за имот №8457 са 50кв.м. По данни на заключението южно от сградата на „Ф. р.-СНТ” е имот кад.№67338.603.303, който също е част от ПИ №8456 и пл.№8457.В имота  са изградени ж.п коловози, които са обслужвали предприятията в Промишлена зона.Експертизата установява, че върху единия коловоз е построен метален склад за железария, а върху другия е изградена метална ограда, собственост на Ж. с. К.. Експертизата дава заключение, че едва след като се изключат /премахнат/ коловозите има свободни незастроени площи за имот №8456 около 1280кв.м.  и за имот №8457 около 1250кв.м.Горното мотивира съда да приеме, че няма свободна за възстановяване площ от имота. Съдът обосновава този краен извод, тъй като се съобрази, че мероприятията, за което е отреден имота, са реализирани, а също и в процесният имот са изградени ж.п. коловози и складове, които обслужват дейността НК  „ЖИ„ , които съгласно §1в от ДР на ППЗСПЗЗ представляват строителни дейности, непозволяващи възстановяването на собствеността.

         Следва да се посочи, че след като мероприятията по отрежданията са реализирани, ирелевантен остава въпросът досежно законността на изградените съоръжения.

           С оглед на така изложените правни съображения, съдът приема, че административният орган на първо място не е изложил мотиви за това как е определил застроената площ и прилежащия към нея терен в процесните имоти, което постави съда в невъзможност да осъществи контрол относно правилността на съображенията, мотивирали комисията и кмета да вземат конкретното решение, както и в нарушение на материалния закон - §1в, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ незаконосъобразно е определил като застроена площта от ПИ №8456 - 151,48 кв.м.и като застроена площта от ПИ №5847 - 2033,43 кв.м. без да съобрази площта, необходима за нормалното функциониране и осъществяване на дейността на изградената в имотите инфраструктура.

             По така изложените съображения настоящата съдебна инстанция обоснова краен извод за незаконосъобразност на Заповед № РД-15-1532/29.10.2007 г. на И.Д.Кмет на Община Сливен, с която се одобрява Решение по т.50  № 36/05.10.2007 г. на ОбЕСУТ, с което се определя приема проект по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ поради и допуснати нарушения на административно- производствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

           С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на оспорващия „Ф. р.-СНТ ”гр.София за присъждане на направените по делото разноски в размер на 1030 лв. от които 50 лв. държавна такса за образуване на дело, 130 лв. за комплексна  експертиза,  150 лв. за тройна експертиза и  700 лв. адвокатски хонорар, които следва да се възложат в тежест на Община Сливен.Основателна е претенцията и НК „ЖИ” гр.София за присъждане на направените по делото разноски в размер на 200 лв. от които 50 лв. държавна такса за образуване на дело и 150 лв. за експертиза, които следва да се възложат в тежест на Община Сливен.

            Така мотивиран, Административен съд Сливен, на основание чл. 172, ал.2, предл.ІІ  от АПК,

 

                                                             Р Е Ш И :

 

               ОТМЕНЯ   Заповед №РД-15-1532/29.10.2007г. на И.Д.Кмет на Община Сливен за  одобряване на решение по т.50 от Протокол-решение №36/05.10.2007г. на ОбЕСУТ за приемане на проект по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ за определяне на площта по чл.11, ал.3 от ППЗСПЗЗ за поземлени имоти №8456 и №8457 в кв.22 по регулационния план на кв.”Промишлена зона” гр.Сливен като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

              ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на  „Ф. р. СНТ” ООД гр.София, представлявано от Д. Ж. Т., В. С. В. и С. М. Б., седалище гр.София, ул.”А. Б.” …. сумата от 1030 лв./хиляда и тридесет/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

 

             ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на НК ”Ж. и.” гр.София, представлявана от А. П. Г., седалище гр.София, бул.”М. Л.” №.., сумата от 200 /двеста / лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

 

               Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р. Б. с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: