Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

39

гр. Сливен, 03.04.2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди и девета година в състав :

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  С.Д.

при секретаря В.К. и с участието на прокурора ................... , като разгледа докладваното от съдията С.Д. адм. дело № 155/2008 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

           Производството е по чл.118 от КСО във връзка чл.145 и сл. от АПК.

          Делото е образувано по оспорване, обективирано в жалба, подадена от А.С.Х., ЕГН ********** *** против Решение № 7/09.06.2008 г. на Директора на РУ “Социално осигуряване” гр.Сливен, с което е отхвърлена жалба/молба с вх. № К-757 от 31.01.2008 г. от А.С.Х. за преизчисляване на болнични листи за 2007 г.

 Оспорващата възразява срещу издаденото решение, като счита, че същото е незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно директора на РУ “СО”  не е приел приложените към преписката документи и не е зачел определеното по-голямо възнаграждение в размер на 1400 лв., за която сума са доплатени осигурителни вноски за периода 03.2007 г. – 10.2007 г. Моли съда да отмени изцяло оспореното решение № 7/09.06.2008 г. на Директора на РУСО – Сливен и задължи административния орган да й изплати обезщетение съответстващо на осигурителния доход.

          В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Навеждат се съображения за нищожност на оспорения административен акт Претендират се разноски.  

    Ответникът по оспорването административен орган – Директорът на РУ”СО” - Сливен чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че решението на директора на РУ”СО” - Сливен е издадено при спазване на процесуалните и материално-правните разпоредби. Моли съда да отхвърли предявената жалба като неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Административното производство е започнало по молба на А.С.Х. *** от 31.01.2008 г. за преизчисляване на болнични листи от 2007 г., заведена от административния орган с вх. № К - 757. С идентично съдържание е депозирана от лицето и втора молба с вх. № К-1503 от 28.02.2008 г. Въз основа на първата от цитираните молби финансов ревизор при РУ "СО" гр. Сливен извършил проверка, обективирана в докладна записка от 18.03.2008 г. и констатирал, че за молителката била извършена корекция на възнагражденията във ведомостта и база данни в Персонален регистър, преведена била разликата до размера на дължимите осигурителни вноски за новото възнаграждение, с цел получаване на максимално парично обезщетение за период с диагноза "състояние на полагане на медицински грижи на майката във връзка с други състояния, свързани предимно с бременността" и евентуално в по - късен момент за бременност и раждане до 315 - тия ден.  С писмо изх. № К - 1267/26.03.2008 г. Директорът на РУ "СО" гр. Сливен уведомил Районна прокуратура гр. Сливен, че след извършена документална проверка на "Х." ООД било установено, че А.Х. работела по трудов договор с основно трудово възнаграждение 160 лв., като последното било изменено на 1 400 лв. с допълнително споразумение от 01.03.2007 г., като данните за корекцията на работната заплата били подадени на 15.12.2007 г. и на 10.01.2008 г., а осигурителните вноски върху размера на новото трудово възнаграждение били довнесени на 20.12.2007г. На 03.04.2008 г. Началник отдел "КПК" при РУ "СО" гр. Сливен издал разпореждане № К -1382, с което на основание чл. 54 ал. 1 т. 1 от АПК разпоредил спиране на административното производство, образувано по молба вх. № 757/31.01.2007 г. на А.С.Х. за преизчисляване на болнични, до приключване на образуваното наказателно производство. С жалба вх. № К-2782/14.04.2008 г. А.Х. е сезирала административен съд – Сливен, образувано било адм. дело № 109/2008 г. по описа на съда, приключило с определение № 71/19.05.2008 г., с което се отменя Разпореждане № К -1382/03.04.2008 г. на началник отдел “КПК” при РУ”СО” гр. Сливен и се връща преписката на административния орган. С Разпореждане № К-2012/29.05.2008 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО било възобновено производството, считано от 29.05.2008 г. на основание чл. 55 от АПК, във връзка с влязлото в сила Определение от 19.05.2008 г. на Административен съд гр. Сливен по адм. дело № 109 от 2008 г. На 09.06.2008 г. Директора на РУ”СО” на основание чл.117, ал.3 от КСО с решение № 7 отхвърлил жалба/молба от А.С.Х. за преизчисляване на болнични листи за 2007 г.

Решението на Директора на РУ”СО” било съобщено на оспорващата на 10.06.2008г. видно от приложената по делото обратна разписка. Същото е оспорено пред Административен съд Сливен чрез Директора на РУ”СО” с жалба вх. № К-4503/16.06.2008 г. и е предмет на разглеждане в настоящото производство.

По делото са представени трудов договор № 3 от 13.07.2006 г. и допълнително споразумение към него от 01.03.2007 г. между “Х.” ООД, представлявано от Х. П.Х. и А.С.Х.; длъжностна характеристика лист 17 от делото; платежни фишове на А.Х. за месеци – април, май, юни, юли, август, септември и октомври всички за 2007 г.; справка за изплатени парични обезщетения и помощи от ДОО чрез НОИ  на А.Х.; справка за социално осигуряване на А.Х.. По делото е назначена и изслушана съдебно - икономическа експертиза.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото годни, допустими и относими писмени доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви изцяло ги кредитира.

           Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Оспорването е направено в регламентирания от закона срок и от лице, което има правен интерес от това производство, поради което същото е ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество, оспорването се явява ОСНОВАТЕЛНО.

            Съображенията на съда в тази насока са следните :

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт - Решението на Директора на РУ”СО” Сливен, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес съгласно принципа за това възведен с нормата на чл.9 от АПК.  Предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК , съдът намира, че не следва да се ограничи само с обсъждане на оплакванията и основанията, посочени от оспорващия, а трябва, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, както и да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Това се налага и поради изричното възражение за това направено от пълномощника на оспорващия.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, издава разпореждане за отказ. Този законов текст означава, че при възникване на осигурително събитие, за осигурения ще възникне субективно право да иска и да получи от съответното териториално поделение на НОИ, парично обезщетение за времето, което той не могъл да работи, заради временна неработоспособност, поради бременност и раждане.

Компетентният орган, който следва да разгледа това искане, е съответното длъжностно лице при ТП на НОИ, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията или упълномощено от него длъжностно лице, видно от разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО), издадена на основание чл. 40 от КСО. Ако се установи, че лицето няма право на парично обезщетение или помощ, респективно на преизчисляване – какъвто е конкретния случай, органът издава разпореждане за отказ в 15 работни дни от датата на получаване на документите по чл. 3 - 8, 12, 14 и 15 от НИИПОПДОО. Разпореждането за отказ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на ТП на НОИ по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО , а решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд.

В разглеждания случай, А.Х. е отправила молба до директора на РУ “СО” - гр. Сливен с искане да бъдат преизчислени болничните листи за 2007 г. Съгласно чл. 31 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса. Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството. Това означава, че Директорът на РУ "СО", гр. Сливен, бидейки сезиран с искането, предвид мястото си в йерархията в ръководеното от него учреждение, е следвало да изпрати незабавно преписката на компетентния да се произнесе орган - длъжностното лице при РУ "СО", гр. Сливен, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията. Това е сторено, но след докладна записка от финансов ревизор  при РУ "СО" гр. Сливен, Началник отдел “КПК” е издал Разпореждане № К -1382, с което на основание чл. 54 ал. 1 т. 1 от АПК разпоредил спиране на административното производство. След отмяната на това разпореждане и връщане на преписката с Определение от 19.05.2008 г. на Административен съд гр. Сливен по адм. дело № 109 от 2008 г. , с Разпореждане № К-2012/29.05.2008 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО било възобновено производството, считано от 29.05.2008 г. на основание чл. 55 от АПК. След възобновяване на производството е следвало да се произнесе компетентния орган - длъжностното лице при РУ "СО", гр. Сливен, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията, а не Директора на РУ”СО” гр. Сливен, какъвто е настоящия случай. В този смисъл настоящият състав намира за неоснователно възражението на административния орган, че след като длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащане на паричните обезщетения и помощите към РУ”СО” – Сливен като е разгледало жалбата и е преценило, че правилно е отпуснато паричното обезщетение и правилно е определен размера е изпратило преписката на по-горестоящия административен орган, който се е произнесъл с оспореното решение.

Произнасяйки се по искането на А.Х. по същество, Директорът на РУ "СО", гр. Сливен е иззел правомощията на друг, макар и стоящ по-ниско в йерархията орган, нарушавайки по този начин принципната забрана, визирана в чл. 10 от АПК , а именно, че по-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността на подчинен нему орган, освен ако това е предвидено със закон. Законова възможност за изземване на правомощията на съответното длъжностно лице от ръководителя на ТП на НОИ не е предвидена в КСО. В случая, компетентен орган да издаде разпореждане за отказ за преизчисляване на болнични листи е само длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащане на паричните обезщетения и помощи и затова, Директорът на РУ "Социално осигуряване", като е иззел въпроса от компетентността на подчинения му орган, е постановил недействителен административен акт. Незачитането на компетентността и оперативната самостоятелност представлява съществено нарушение, което прави незаконосъобразен издадения административен акт и то до степен на нищожност. Без съмнение, горестоящият административен орган може да ръководи работата на по-долустоящия, но това ръководство следва да се извършва посредством мерки от организационен характер, указания и инструкции, непротиворечащи на закона. Но по-горестоящият орган не може да се намесва в работата на подчинения му орган, а още по-малко, да изземва неговите правомощия. Неслучайно, тази забрана е отразена като един от основните принципи на АПК и същата се явява гаранция за правилното и законосъобразно осъществяване на дейността на административните органи. При нейното нарушаване, без съмнение ще се стигне до нищожност на издадения административен акт, както е и в разглеждания случай. Издаденият акт от Директора на РУ”СО” – Сливен без материална компетентност е нищожен и не поражда правно действие.

Предвид на констатираната нищожност на административния акт, съдът намира, че не следва да обсъжда доводите на страните, касаещи останалите основания, свързани с неговата законосъобразност.

По отношение на направеното с жалбата искане, РУ "СО" - Сливен да бъде задължено да изплати обезщетение съответстващо на осигурителния доход на А.Х., съдът счита, че не дължи произнасяне, тъй като го намира за недопустимо. Този извод се налага от факта, че РУ "СО", гр. Сливен не е орган, който изчислява и изплаща обезщетение за временна неработоспособност. РУ "СО", гр. Сливен е учреждението, в чиято система функционират органите, осъществяващи изпълнителната власт в социално-осигурителната сфера, в границите на своята компетентност. Органите, притежаващи правомощията да решат въпросите с изчисляването, респективно преизчисляването и изплащане на обезщетения, са длъжностното лице при ТП на НОИ, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и Директора на ТП на НОИ, като последният има право, при обжалване по административен ред, да провери целесъобразността и законосъобразността на актовете, издавени от подчинения му орган.

Когато длъжностното лице при ТП на НОИ, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията, е сезирано с искане за изплащане на такова обезщетение, то ще извърши изчисляване/преизчисляване и изплащане на обезщетение, когато са налице законовите предпоставки за това и въз основа на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и след представяне на документите по чл. 3 и следващите от НИИПОПДОО и, а респективно, ако установи, че лицето няма право на парично обезщетение, ще издаде разпореждане за отказ. Актовете на този орган ще подлежат на обжалване по административен ред пред Директора на ТП на НОИ, по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО , който следва да се произнесе с мотивирано решение, което ще подлежи на оспорване по съдебен ред. Едва тогава, при проверката по реда на чл. 145 от АПК, съдът ще прецени законосъобразността на административните актове, проверявайки дали органът е притежавал компетентност, дали са издадени в съответната форма, спазени ли са административно-производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването им и съобразени ли са те с целта, която преследва законът. При установяването на някой от горните пороци и по-точно несъответствие с материалния закон, съдът, ще върне преписката на съответния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, когато естеството на спора не позволява решаването му по същество. Може да бъде указано и начисляване и изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, когато изплащането на такова е било отказано. За да се стигне до такова решение обаче, е необходимо да се спази цялата описана по-горе процедура по издаване и оспорване на административния акт.

Водим от изложеното съдът, намира, че направеното искане е недопустимо, поради което жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане, а производството да бъде прекратено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, РУ”СО” - Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата претендираните и направени от нея по делото разноски в размер на 830 лева, от които: 230 лева – внесени разноски за вещо лице и 500 лева договорено и внесено адвокатско възнаграждение.  

Воден от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 159, т. 1 АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И :

 

Обявява за нищожно Решение № 7 от 09.06.2008 г.  на Директора на Районно Управление "Социално осигуряване", гр. Сливен, с което се отхвърля жалба/молба с вх. 0 К-757 от 31.01.2008 г. от А.С.Х. за преизчисляване на болнични листи за 2007 г.

Изпраща делото като преписка на компетентния административен орган – Директора на РУ "СО", гр. Сливен за произнасяне, съобразно дадените  в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

Оставя без разглеждане жалбата, в частта, в която жалбоподателят е направил искане РУ "СО" - Сливен да бъде задължено да й изплати следващо се обезщетение съответстващо на осигурителния доход на А.С.Х..

Прекратява съдебното производство по административно дело № 155 по описа за 2008 г. на Административен съд, гр. Сливен в тази част.

Осъжда Районно управление "Социално осигуряване", гр. Сливен да заплати, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК , на А.С.Х. ***, сумата от 830 (осемстотин и тридесет ) лв., направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                      

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: