Р Е Ш Е Н И Е № 19

гр. Сливен, 16.03.2009  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публичното заседание на двадесет и трети февруари

през две хиляди и девета година в състав:

                                       Административен съдия: С.Б.

 

при секретаря                Ц.Ц.                                                 и с участието на прокурора                                                                                                    като разгледа докладваното от            съдията               административно  дело № 168      по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание § 62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И.Щ.Ч. против Заповед № РД-15-911 от 02.06.2008 г на Кмета на Община Сливен, с която е отказано правото на Щ. Д. Н. да придобие собствеността върху имот № 432.282 в местността “Саръ меша” в землището на гр.Сливен. В жалбата се твърди, че оспорената заповед противоречи на материалния закон. Искането за признаване право да придобият собствеността върху имота отговаряла на изискванията на §4а от ЗСПЗЗ, тъй като ТПС комисия е издала решението си за предоставяне ползването върху имота от нейния баща в изпълнение на закона и подзаконовите - нормативни актове, действали през 1957 год. Моли съда да отмени Заповед № РД-15-911 от 02.06.2008 г на Кмета на Община Сливен. Претендира за направените по делото разноски.

В с.з. оспорващата чрез адв.А. поддържа жалбата. Заявява, че претенцията им е за имот стар номер 492 в м.”Саръ меша” по кадастралния план на същата.

Ответникът по жалба – Община Сливен, чрез пълномощника си ст. юрисконсулт Р. оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и моли същата да бъде оставена в сила. Счита, че наследниците на Щ.Д.Н. нямат право да придобият собствеността върху процесния имот, тъй като правото на ползване име е предоставено въз основа на нормативен акт, който не е посочен в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Претендира за юрисконсулско възнаграждение.

Заинтересованите страни поредни № 3 и 4 не са изразили становище по жалбата.

 

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващата е наследник по закон на Щ.Д.Н., б.ж. на гр.Сливен, починал на 18.04.1994 г.. Негови наследници по закон са и Заинтересованите страни поредни № 3 и 4. От писмо изх.№ 447 от 18.02.1957 г. на Градски народен съвет Сливен става ясно, че с протокол от 23.02.1957 г. на Щ.Д.Н. са предоставени за безвъзмездно ползване 1,5 дка в м.”Сара меше”, при граници: С.К., н-ци на Т.К., П.Б., бивша собственост на Т.К. от целия 3 дка.  Писмото е подписано от заместващ началник отдел “селско стопанство” и секретар на комисията по ТПС. На 02.07.1992 г. наследодателя на оспорващата подал декларация, в която посочил, че имота в м.”Съръ меша” предоставен му за ползване с писмо № 447 от 18.02.1957 г. на ГНС не е единствен жилищен имот на него и семейството му. Видно от представеното по делото строително разрешение № 483 от 13.10.1978 г. на Щ.Д.Н. е разрешено да построи сезонна постройка в имот в местността “Съръ меше”. На 23.09.1994 г. Община Сливен издала служебна бележка за закупуване на земя по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е определено наследниците на Щ.Д.Н. да заплатят за имот в м.”Сара меша” в землището на гр.Сливен с площ 600 кв.м. сумата от 18900 лв., който имот се ползва на основание удостоверение № 447 от 1957 г..

С Протоколно решение от 11.03.2008 г. раздел ІІ т.6 комисия, назначена със заповед № РД-15-844 от 28.06.2005г. на кмета на Община Сливен, разгледала постъпилите молби за закупуване на земеделски земи от техни ползватели и констатирала, че ползвателя Щ.Д.Н. няма право на закупуване, поради това че не отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ - м."Саръ меша" пл.№432.282/част II имот 492/ не отговаря на условията на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

Въз основа на това решение Кмета на Община Сливен със Заповед № РД-15-911 от 02.06.2008 г. на основание § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приел че не са спазени изискванията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и не са налице условията на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, които да дават основание на Щ.Д.Н. да придобие право на собственост върху заявената в молбата му земя, поради което отказал правото на Щ.Д.Н., да придобие собственост върху имот № 432.282 местност "Саръ меша", находящ се в землището на гр. Сливен, тъй като не отговаря на параграф 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

По делото е представена скица извадка от кадастралния план на м.”Саръ меше” в землището на гр.Сливен от 1995 г., от която е видно, че в имот пл.№ 492 е отразена масивна жилищна сграда.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните прави изводи:

По допустимостта на жалбата. Жалбоподателката е уведомен за оспорения административен акт на 19.06.2008 г.. Жалбата е приета в Административен съд гр.Сливен на 03.07.2008 г. т. е. подадена е в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Оспорващата, като наследник на Щ.Д.Н. е  участник в административното производство по издаване на акта и непосредствен негов адресат, поради което има правен интерес от оспорването му.   

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбата на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ постановява прекратяване на правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. То може да се трансформира в право на собственост само при наличие на законовите предпоставки в § 4а или 4б от същите преходни разпоредби. От данните по делото става ясно, процесния земеделски имот е застроен, поради което релевантна за него е разпоредбата на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. В нея са въведени три предпоставки при условията на комулативност: отстъпено право на ползване при спазване изискванията на органите на държавна власт, построяване на сграда до 1.03.1991 година и заплащане земята на собственика с възстановено право на собственост.

Първото законово условие за да се трансформира правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята, е това право на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. (Решение № 1065 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10698/2008 г., IV о.,)

Заплащането цената на земята е възможно по някоя от предвидените от законодателя процедури: по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., сега с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). Четвърти ред е регламентиран в § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поредна възможност за заплащане стойността на земята от ползвателите на земи-общинска собственост, респ. техните наследници е предвидена в § 29 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.).

От данните по делото става ясно, че процедурата за придобиване собствеността върху процесната земеделска земя е започнала при действието на  § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г.). Този извод следва от приложената по делото декларация по § 5 ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ ( в редакцията до изменението с ДВ, бр. 48 от 1995 г.) и служебната бележка от Община Сливен за определяне оценка на имота по  § 5 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. По делото обаче липсват данни, че процедурата по придобиване на собствеността върху имота е завършена чрез плащане на определената цена.

Съгласно § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, (ДВ, бр.98/1997 г.), ползвателите, подали молби за оценки до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995 г. по § 4а и 4б от ЗСПЗЗ, запазват правата си за получаването им по този закон. Това изменение е в съответствие с изменението и допълнението на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г., с което е създадена нова ал. 6, в която е посочен краен срок, до който може да се заяви правото за придобиване на собственост - 31.01.1998 г. Този срок е възпроизведен и в § 61 от ПМС № 456/1997 г., уреждащ възможността на ползвателите с права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са се възползували от това да ги заявят по посочения ред. Реда обаче по § 62 от ПМС № 456/1997 г. касае само тези ползватели, които имат права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили. Следователно тази процедура не касае ползвателите, които са заявили своите права преди 22.12.1997 г. – датата на влизане в сила на ПМС № 456/1997 г. и конкретно тези, които са получили оценки за ползваните от тях имоти.

От изложеното става ясно, че процедурата при която е издаден оспорения административен акт е неприложима за ползватели подали заявления за придобиване на собствеността върху ползвания имот преди 22.12.1997 г., тъй като те вече са заявили правата си. За тях е относима разпоредбата на § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, (ДВ, бр.98/1997 г.), съгласно която правоимащите лица имат право да получат оценка по реда на закона, без за това да е необходимо провеждане на процедура по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г.. В този смисъл оспорената заповед на кмета на Община Сливен е издадена без материално правно основание.

Самата процедура по § 62 от ПМС № 456/1997 г. включва две фази, като в първата от тях в съответствие с § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. въз основа на протокола на комисията по ал. 2 кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. Тази заповед се издава въз основа на протокол на надлежно назначената комисия в състав, определен с § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., която преценява дали са спазени изискванията на актовете на органите по § 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ, както и основанията по § 4а и § 4б за придобиване право на ползване от ползвателите. В настоящия случай обаче тази преценка по отношение наследодателя на оспорващата е извършена, тъй като е съставен оценителен протокол  по  § 5 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (изм.).  Този оценителен протокол, по съществото си съдържа в себе си и признаване правото за придобиване на собственост върху процесния имот. В този смисъл въпросът относно правото на наследниците на Щ.Д.Н., да придобият собствеността върху процесния недвижим имот е решен с влязъл в сила административен акт, който не е отменен по съответния ред.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимост на административното производство, една от които е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая е налице такъв административен акт и като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, кметът на община Сливен е издал незаконосъобразен административен акт, поради съществено нарушение на административно-производствените правила.

С оглед гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът следва да отмени оспорения административен акт. Искането на жалбоподателката за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-911 от 02.06.2008 г. на Кмета на Община Сливен, с която е отказал правото на Щ.Д.Н., да придобие собственост върху имот № 432.282 местност "Саръ меша", находящ се в землището на гр. Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на И.Щ.Ч., ЕГН **********,***, к-с “С.З.” блап… сумата от 50 (петдесет) лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: