Р Е Ш Е Н И Е   № 170

 

                                                      Гр.Сливен, 05.01.2009г.

 

 

 

                                              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети декември  две хиляди и осма година в състав:

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д.Б.

 

                                                            

 

  при секретаря Ц.В. и в присъствието на прокурора……….., като разгледа докладваното от съдията Адм.дело №173 по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази следното:

              Производството се движи по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.213 и сл. от ЗУТ.

              Образувано е по оспорване, обективирано в жалба на С.Г.Г. против Заповед № РД-15-807/22.05.2008 г. на Кмета на Община Сливен, с която е одобрено частично изменение на Подробен устройствен план (ПУП) с план за регулация и застрояване и РУП на УПИ І-5291 и ІІ-5292 в кв.156 по плана на ЦГЧ гр.Сливен, както и както и за промяна предназначението на имотите от жилищни  в „За обществено обслужване”, съгласно зелените поправки върху плана за регулация, а така също и указания на чин на застрояване показан на ПЗ, както и конкретизиране на предвиденото застрояване, като очертания, и силуети в план и максимална височина, включително и абсолютни коти, показани върху проекта за РУП.

         В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъкват се съображения, че оспорващият като заинтересувано лице – собственик на 1/2 ид.част от недвижим имот, съседен на имотите , предмет на плана не е давал съгласието си за промяна в предназначението на имотите, както и за предвиденото свързано застрояване на имот УПИ ІІ 5292 с имота, собственост на оспорващия.Навеждат се съображения за липсата на конкретни мотиви, налагащи изменението на ПУП. Моли съдът да отмени Заповед № РД-15-807/22.05.2008 г. на Кмета на Община Сливен.

        В открито съдебно заседание оспорващият, редовно призован се представлява от майка си М.Щ.Г., редовно упълномощена, която поддържа жалбата, ангажира доказателства и изразява становище за незаконосъобразност на обжалвания акт.

        Ответникът Община Сливен, редовно призован, се представлява от представител по пълномощие, който изразява становище за неоснователност на жалбата и твърди, че при издаване на заповедта са спазени изискванията на ЗУТ.

         Заинтересованата страни- М.М.Ч., редовно призована изразява становище за неоснователност на жалбата.

         Заинтересованите страни Т.Д.Т.,С.Г.С., В.А.С., Д.А.Т., О.П.Т., С.И.Л., Д.А.А., Г.К.С. и „Монолит” ООД, редовно призовани не изпращат представители и не изразяват становище по жалбата, въпреки дадената възможност.

        Заинтересованите страни М.Щ.Г. и И.П.Б., редовно призовани се явяват лично, считат жалбата за основателна и молят съда да отмени оспорената заповед.

           Заинтересованата страна- Ю.К.К., редовно призован не се явява, изразява писмено становище за основателност на жалбата, моли за отмяна на заповедта.

           Административен съд - Сливен, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

            Административното производство е започнало по инициатива на собственика на  УПИ ІІ-5292 в кв.156 по плана на ЦГЧ Сливен с молба, вх. № 9400-1727/29.01.2008г., с която М.М.Ч. *** да й бъде разрешено изготвянето на  изменение на ПУП за имоти, представляващи  УПИ І-5291 и УПИ ІІ-5292.Проектът за изменение на ПУП  и изработен РУП е изготвен и подписан от арх.  Г.Койнов и съдържа обяснителна записка и графична част.Същият предвижда запазване на имотните граници с промяна в предназначението на имотите от „За КОО, търговия и жилища” в отреждане „За обществено обслужване”.Предвидено е е застрояване на три, частично четири етажа и допълващо застрояване на един етаж.Предвидено е сключено застрояване със съществуващите триетажна и едноетажна сграда в УПИ ХV -5290 и УПИ ІІІ-5293.Разработен е и РУП.Със заявление вх.№9400-6329/14.03.2008г. проекта е внесен за разглеждане на заседание на ОбЕСУТ.

          По делото се установява, че проектът за изменение на ПУП, одобрен с обжалваната заповед, е съобщаван на заинтересуваните лица по чл. 131 от ЗУТ, като в срока по чл.128, ал.3 от ЗУТ възражения са постъпили от заинтересованите лица И.П.Б., О.П.Т., С.Г.Г. и Ю.К..Същите са били разгледани на заседание на ОбЕСУТ, който с протокол-решение №22 от 09.05.2008г. уважил възражението на О.П.Т. и отхвърлил останалите възражения с мотив, че предложеното застрояване и предназначение  отговаря на нормите и нормативите за устройство на ЦГЧ на много големите градове и инвестиционните намерения на собствениците на имотите.

          Лицето по чиято инициатива е започнало административното производство – М.М.Ч. се легитимира като собственик на имот УПИ ІІ-5292, видно от нот.акт №164, том І, рег.№802, дело №78 от 2001г., Лицето, собственик на имот №І-5291, предмет на разработката – Т.Д.Т. се легитимира като такъв с нот.акт №92, том ХІ, дело №3287/96г. Установи се, че оспорващия С.Г.Г. се легитимира като собственик на етаж от жилищна сграда и 1/4 ид.част от УПИ ІІІ-5293, видно от нот.акт №184, том ІІІ, №5270, дело 551/2000г..Останалите заинтересовани лица са собственици и носители на ограничени вещни права, видно от представените по делото справка и скици от Агенция по кадастър - Служба „Кадастър, геодезия и картография” гр.Сливен.

          По делото са приети съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните и ценени от съда, които установяват следното: Проектът за ЧИ на ПУП предвижда свързано застрояване за УПИ І-5291, ІІ-5292, ІІІ-5293 и ХV-5290, както и промяна на предназначението на УПИ І-5291 и УПИ ІІ-5292.Към преписката и заповедта липсва съгласие както за промяна в предназначението на имотите, така и за предвиденото свързано застрояване от всички заинтересовани лица, собственици на УПИ ХV-5290 и УПИ ІІІ-5293.Според заключението в заповедта и преписката липсват мотиви, както и технически параметри на застрояване на проектираните имоти, липсват показатели за плътност на застрояване, коефициент на интензивност, минимално озеленяване, съгласно чл. 28, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.В с.з. вещото лице-арх.С. уточнява, че застройката в УПИ ІІ-5292 следва да се отдръпне с 6 метра в югоизточния ъгъл, след като липсва съгласие от всички собственици в УПИ ІІІ-5293.От изслушаната и неоспорена от страните допълнителна експертиза се установява, че в заповедта и разработката предвиденото строителство в УПИ ІІ -5292 и УПИ ІІ - 5293 поражда намалени отстояния и следва разстоянията до границите да бъдат по-големи; в представеният РУП  липсва геодезическо заснемане на имотите, както и силует отразяващ наличния сграден фонд в УПИ ІІ-5293.В с.з. вещото лице уточнява, че освен шестте метра, които се изискват към дъното на парцела в УПИ ІІ-5292 се изисква и застройката в УПИ ІІ -5292 да е съобразена със застройката през дъното в УПИ ХV-5290 и УПИ ІХ-5299; терена има денивелация от ниво тротоар-по ул.”Ген.Столипин” до дъното на парцелите над 1.50м., поради което предвидената застройка към УПИ ІІІ- 5293 пречи на ослънчаването.

               Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът направи следните изводи:

              Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, в качеството му на заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2, т. 2 и т.4 от ЗУТ.Заповедта се жали и в двете й части- както по отношение промяната в отреждането на имотите, така и относно изменението в застрояването.

                Разгледана по същество, жалбата е основателна.Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но не е достатъчно мотивирана, не са изложени фактически основания, обуславящи приемането и одобряването на ЧИ на ПУП.Нещо повече- съдът констатира, че изобщо становище на главния архитект на общината, че искането за изменение  на ПР и ПЗ е законосъобразно в преписката липсва, поради което съдът приема, че такова не е дадено. Непосочването на фактически мотиви в заповедта води до неспазване на  установената от закона форма и е нарушение на императивното изискване, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 на АПК. Липсата на посочени фактически основания в самата заповед съставлява липса на мотиви и е съществено нарушение на закона. Процесуалното задължение за мотивиране на акта тежи върху водещия административното производство орган и следва да се съдържа в акта или в преписката по издаването му, съгл. чл. 170, ал. 1 от АПК. Както вече бе посочено, този реквизит не е отразен в Заповедта на кмета на Община Сливен, нито в самата преписка, нито има доказателства или данни за наличието на такива.

         Жалбата е основателна и по отношение на второто възражение на оспорващия - заповедта е издадена в нарушение на материалния закон- разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. За правно основание административния орган е посочил именно разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, който текст изисква съгласие на всички пряко заинтересувани собственици, каквито са всички заинтересувани лица, по смисъла на чл. 131 от ЗУТ.Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на изменението на подробния устройствен план. Тези лица - пряко заинтересованите собственици, следва да дадат изрично съгласие за промяна на ПУП, съгл. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, която правна норма е използвана като правно основание за издаване заповедта на кмета на Община Сливен. В конкретния случай основанието – съгласие на пряко заинтересованите собственици е неизпълнено.Непосредствено засегнати от предвижданията на изменението на подробния устройствен план недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване; съседните имоти, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана.В случая несъмнено се установява, че с оспорената заповед се предвижда сключено застрояване между четири имота, промяна в предназначението на два от имотите и намалени отстояния, за което пък безспорно липсва съгласие от страна на оспорващия, като собственик на съседния имот УПИ ІІІ-5293, както и на заинтересованата страна И.Б., като  собственика на  имот УПИ ХV-5290. Като основание за допуснатата промяна в ПУП в атакуваната заповед изрично се сочи, че такова е "чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ " - съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. От тези лица единствено М.Ч. е  подписала молбата за промяна в ПУП.  Съгласно изслушаните експертизи предвиденото в разработката изменение на ПУП несъмнено засяга освен УПИ І-5291 и УПИ ІІ -5292 и съседните имоти УПИ ІІІ 5293 и УПИ ХV 5290, с които е предвидено сключено застрояване.Дори да не се предвиждаше свързано застрояване, каквото в случая е налице, то пак би било необходимо съгласието им, тъй като се променя предназначението на имотите.

               Съдът намира, че и измененията на ПУП следва да бъдат съгласувани по реда на чл. 131, ал. 2, т. 2 и т.4 на ЗУТ. В случая несъмнено съдът установи, че не само липсва съгласие за одобреното изменение на  ПУП от страна на оспорващия, като собственик на съседния имот УПИ ІІІ-5293, на заинтересованата страна И.Б., като  собственика на  имот УПИ ХV-5290 и на заинтересованата страна Ю.К.К., а и налице изричното им несъгласие. При извършената относно този факт проверка, съдът също не установи наличие на съгласие за визираната в обжалваната заповед промяна, дадено от останалите заинтересовани лица М.Щ.Г., Д.А.Т., О.П.Т., С.И.Л. и Д.А.А., както и от „Монолит” ООД.Молбата за промяна на ПУП е подписана единствено от М.Ч., докато в списъка на заинтересованите страни, предоставен от ответника, а и от събраните доказателства по делото се установява, че другия заинтересован – Т.Т., собственик на УПИ І 5291 не фигурира в молбата.От представените от ответника декларации за съгласие за свързано застрояване от Т.Д.Т., С.Г.С. и В.А.С. се установява, че същите са дали съгласие за свързано застрояване между имотите УПИ І 5291 и УПИ ІІ-5292 и съответно УПИ ІІ 5292 и УПИ ІІІ 5293, но в декларациите не се съдържа съгласие за промяна в предназначението на имотите за обществено обслужване. При липса на съгласие за промяната на ПРЗ и РУП, застрояването би могло да се осъществи съобразно предвижданията по сега действащия план.

         Административният орган е спазил чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, задължаващ го да съобщи проекта на заинтересуваните лица, за да могат същите да направят писмени възражения, предложения и искания по него, но не е взел предвид изразеното от тях категорично несъгласие с промяната в предназначение на имотите, както и с предвиденото сключено застрояване. За да отговори на възражението на ответника по оспорването, съдът следва да отбележи, че фактът, че тези заинтересованите лица са уведомени за предвиденото изменение на плана, не е еквивалентно с изискваното от закона съгласие, което следва да бъде предоставено изрично и по недвусмислен начин. Същото съставлява волеизявление от страна на правоимащи лица и се отличава от уведомяването, което съставлява просто информиране на тези лица за определени факти и обстоятелства. Съгласие не може да бъде предполагано въз основа факта на уведомлението, не съществува такава законова презумпция, поради което и настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай такова не е налице по отношение на така посочените заинтересовани страни.

            В тази връзка и на основание чл. 168, ал. 1 , във вр. с чл. 146 от АПК , съдът счита, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, поради липса на правно и фактическо основание за издаването й. В същата само се цитират определени правни норми, без да се сочи фактическото основание за изразената правна воля. Освен това, въз основа на направения по-горе анализ, се установява, че в действителност липсва такова основание, а именно - дадено изрично съгласие от всички заинтересовани лица, притежаващи вещни права върху засегнатите с промяната имоти, съгласно данните от имотния регистър, предоставени на съда от ответната страна, липсата на което води до нарушението на материалния закон.                                                

                 Поради гореизложеното, съдът счита, че подадената жалба е основателна и като такава, същата следва да бъде уважена, а атакуваната с нея заповед да бъде отменена, като противоречаща на материалноправните разпоредби и неспазване на установената форма.

                  С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и предвид направеното искане за присъждане на разноски в полза на оспорващият, ответникът - Община Сливен, ще следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си направените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 240 лв., от които: 10 лв. - платени за държавна такса, 230 лв. - за възнаграждение на вещите лица.

                  Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, решенията и заповедите за одобряване на устройствени планове по този закон влизат в сила от датата на потвърждаването им от компетентния съд, чието решение е окончателно. С оглед разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, компетентният съд, по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ, е съответният административен съд, чието решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 210 от АПК.

                       Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК , Административен съд  –Сливен

 

                                                                РЕШИ:

 

                 ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-807/22.05.2008г. на Кмета на Община Сливен, с която е одобрено частично изменение на подробен устройствен план (ПУП) с план за регулация и застрояване и РУП на УПИ І-5291 и ІІ-5292 в кв.156 по плана на ЦГЧ гр.Сливен, както и за промяна предназначението на имотите от жилищни  в „За обществено обслужване”, съгласно зелените поправки върху плана за регулация, а така също и указания на чин на застрояване показан на ПЗ, както и конкретизиране на предвиденото застрояване, като очертания, и силуети в план и максимална височина, включително и абсолютни коти, показани върху проекта за РУП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

             ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на С.Г.Г.,*** съдебно-деловодни разноски в  размер на 240 (двеста и четиридесет) лв.

             Решението не подлежи на обжалване.                                               

 

 

                                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: