Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    131

 

     Гр. Сливен, 26.02.2009 г.

 

     В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СЛИВЕН в открито заседание на единадесети септември  две хиляди и осма година в състав:

 

      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: В.П.

 

При секретаря В. К.  и участието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от Вл. П. административно дело № 177/2008 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството се развива на основание постъпила жалба от И.Й.И.,  в качеството му на ЕТ с фирма „С.-И”  против Заповед № РД-15-606 от 08.05.2008 г. на Кмета на Община Сливен. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като административния орган се позовавал  на констативен протокол от извършена проверка, който не бил връчен на жалбоподателя по установения ред.  Било неправилно описано, че във връзка с постъпила жалба № 9400-26 340 от 11.12.2007 г. е извършена проверка, като не е посочено кога, кой и какво е констатирал при същата. Това лишавало И. от правото  да направи възражения по него, т.е. не била приложена разпоредбата на чл. 223, ал. З от ЗУТ.  Твърди се, че  съществуваща сграда, североизточно от монтирания  павилион, както било описано в заповедта няма. Жалбоподателя следвало да  бъде уведомен на основание чл. 149 от ЗУТ като заинтересувано лице за извършваните процедури по изработване, обявяване и одобряване на  ПУП за  имот №10047 в УПИ І, кв. 569 в кв. „Българка” по плана на гр. Сливен.  Като не е спазила повелителни разпоредби на закона, общинската администрация лишила лицето от  правото да изрази становище по одобрените проекти и издадените за тях разрешения за строеж. В мотивите към заповедта бланкетно било упоменато, че възражението, депозирано от И. на 27.03.2008 год. е неоснователно.  В  писмото с изх. № 4701-6 от 03.01.2008 г. общинската администрация признавала, че павилиона е поставен по законен ред. С покана изх. № 9400-26 340 от 20.03.2008 г.  бил  уведомен,  че след като не е доказал наличието на каквото и да е правно основание  за държане на имота - общинска собственост, в четиринадесет дневен срок от получаването в качеството си на собственик на  павилиона, следва да го премахне доброволно.

Моли да се отмени атакуваната  заповед като незаконосъобразна и да му се присъдят направените  разноски по производството.

В с.з. жалбоподателят  лично и чрез повереник  моли  съда да уважи жалбата и да отмени атакуваната  заповед като   незаконосъобразна. Претендира разноски.

Административният орган се представлява от юрисконсулт, който моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесната заповед като законосъобразна, постановена при спазване на материалния и процесуалния закон.  Претендира  се  юрисконсултско   възнаграждение.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С разрешение за строеж  № 53 от  09.10.1991 год., издадено от Общински народен съвет – Сливен на И. Й. И., в качеството му  на ЕТ  „С.- И” е разрешен монтажа на павилион  за авточасти  до 24 кв.м. при условията на чл. 197 от ЗТСУ /отм./   в имот – общинска собственост  в кв. „Българка” – пазарище до супермаркет № 15 в гр. Сливен.  С уведомление изх. № 9400-2634/1/ от 19.02.2008 год.  жалбоподателя е уведомен, че комисия е установила наличие на павилиона, стопанисван от него върху общински имот. Дадена е възможност на лицето да представи доказателства относно наличието на правно основание за държане на имота – общинска собственост и при липса на такива  да премахне  павилиона  в 14-дневен срок  от изтичане на срока  за подаване  на писмени обяснения и възражения.   И. е уведомен, че при непредприемане на действия за доброволно премахване на обекта ще бъде издадена заповед по реда на чл. 65 от ЗОбС. 

С покана изх. № 9400-2634/1/ от 20.03.2008 год.  И. е уведомен, че при извършената служебна проверка в Общината не са установени данни за наличие на правно основание за поставянето на павилиона, че възраженията му са неоснователни  и му е даден 14-дневен срок за  доброволно премахване на обекта. 

Със  Заповед № РД-15-606 от  08.05.2008 г. Кмета на Община  Сливен  нарежда на  собственика на собственика  да освободи  незаконно държания общински имот, като премахне  павилиона  поставен в пространството,  югозападно  от съществуваща сграда  в имот № 10047, в УПИ – І , кв. 569  в кв. „Българка” в 7-дневен срок  от връчване на заповедта.   След изтичане на този срок  павилиона  ще бъде премахнат принудително по реда на § 2 от ДР на ЗУТ .   

Жалбата е  процесуално допустима.  Подадена е от лице, имащо правен интерес  и в описаните в закона срокове.  Безспорно е установено, че жалбоподателят  е  собственик  на павилиона, монтиран  в имот № 10047, в УПИ – І , кв. 569  в кв. „Българка”, гр. Сливен.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Заповедта на Кмета на Община Сливен е издадена на основание чл. 65  ал. 1  от ЗОбС. Съдът намира, че  са  били налице предпоставките на този текст, а именно  наличието на общински имот, който се държи без правно или на отпаднало  основание. В производството между страните не се спори, че имота, върху който е изграден  павилиона е общинска собственост.  Представеното от жалбоподателя  „разрешение за строеж” ,  имащо характера  разрешение за поставяне  по смисъла на чл. 197 ал. 1 от ЗТСУ /отм/, легитимира същия като субект, имащ право да  изгради  съоръжението.  Твърдението, че обекта е изграден по реда на чл. 120 от ППЗТСУ/отм./ е голословно и неподкрепено с  доказателства.  В представеното разрешение за строеж с № 53 от 09.10.1991 год.  е изрично посочено, че павилиона следва да се монтира  при условията на чл. 197 от ЗТСУ/отм./  След като едноличният търговец не е собственик на земята, в негова полза не е учредено право на строеж,  към датата на издаване на заповедта не са били налице  наемни отношения  за ползване на терена между жалбоподателя и Общината,  липсва основание за владеене или държане на имота по смисъла на чл. 65, ал. 1. По делото липсват данни или твърдения, че обекта е придобил  траен градоустройствен статут  в съществуващия  си  вид.

Обектът, стопанисван от  жалбоподателя не попада в  хипотезата на чл. 224 ал. от ЗУТ, тъй като за него има издадено и влязло в сила разрешение за строеж през 1991 год.  Поради това   не е било налице задължение за спазване на процедурата, регламентирана в чл. 223 ал. 3 от  ЗУТ, т.е. служителите по ал. 2 на същия текст не са били длъжни да връчат на лицето екземпляр от  съставения протокол.

Дали са спазени  процедурите по  изработване, обявяване и одобряване на ПУП  за имота, в който се намира павилиона  и  дали  И.  попада  в кръга на  заинтересованите лица  по чл. 149 ал. 2 т. 2 от ЗУТ.  не е предмет на настоящото производство и не следва да се обсъжда  от съда. 

Предвид гореописаното настоящият състав намира, че  административния орган  правилно е приложил  разпоредбата на чл. 65 ал. 1 от ЗОбС.

Съобразявайки се представените му  писмени  доказателства в тяхната съвкупност, събирайки допълнителни такива  и изпълнявайки  вменените  му  от  закона задължения,   административния орган  е  постановил  правилен  и  законосъобразен  акт.   В хода на производството не  са  допуснати  нарушения  на  процесуалните правила  или на материалните норми, регулиращи конкретния вид отношения, водещи до  незаконосъобразност   на  атакуваната  заповед.

Издаденият индивидуален административен акт  отговаря на  изискванията на чл. 59 ал.2 от АПК.  При  внимателен преглед на същия се установява, че не са  посочени  имената на  лицето – собственик на павилиона,  монтиран  върху общинския имот, но както в обстоятелствената част на акта, така и в диспозитива на същия са описани достатъчно индивидуализиращи  адресата му  данни. С  И.Й.И., в качеството му на ЕТ „ С.-И” административния орган е водил кореспонденция, давайки му възможност да представи доказателства  относно наличието на права върху терена  и  временната постройка. От преписката е видно, че  жалбоподателя е  предприемал своевременно и  адекватно действия в защита на интересите си в хода на цялото производство.   В този  смисъл дори и да се приеме, че е допуснато нарушение, то не е съществено и  не  води  до  незаконосъобразност на акта.

Предвид  гореописаното  настоящия състав намира жалбата за неоснователна, а атакуваната Заповед на Кмета на Община Сливен за правилна и законосъобразна.    

С оглед неоснователността на  жалбата съдът  намира за основателни претенциите    на  представителя на административния орган  за присъждане  на  юрисконсултско   възнаграждение.  Жалбоподателят  следва  да  бъде осъден  да  заплати   в  полза  на   Кмета  на  Община  Сливен  сумата 80 лева.

 Като взе  предвид  гореописаното,  съдът

 

 

                                  Р   Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ   жалбата на  ЕТ „С--И”  представляван от  И.Й.И. *** срещу Заповед № РД  15 - 606 от 08.05.2008 г.  на   Кмета   на Община  Сливен като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА  ЕТ „С.-И”  представляван от  И.Й.И. *** да заплати на Кмета на Община Сливен  сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени по делото  разноски  за  юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните   пред  ВАС  на Р България.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: