Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 33

 

гр. Сливен, 31. 03. 2009 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети  март,  две  хиляди  и  девета  година,  в  състав:

             

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  Галя  Иванова

 

При участието на секретаря Цонка В., като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 196 по описа на съда за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.

            Образувано е по жалба от А.М.А. с ЕГН: **********,***-В-6, подадена против Заповед                 № РД-15-1307 от 29.07.2008 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и по предложение на комисия, назначена със заповед № РД-15-876 от 27.05.2008 г. на Кмета на Община Сливен, е наредено на А.М.А. като собственик на имот, находящ се в гр. Сливен, ул. “А.” № 78 - УПИ ХVІІІ – 2284, кв. 81 по плана на кв. “К.”,                  гр. Сливен, да премахне паянтовата жилищна сграда и паянтовата стопанска постройка в имота си в срок до три месеца след влизане в сила на заповедта.

            В жалбата и в уточняваща молба оспорващият излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че: не е извършван оглед на имота от комисия при Общината; не е бил уведомен предварително и не е присъствал на такъв оглед; действителното състояние на къщата е различно от описаното в протокола на комисията. Моли оспорената заповед да бъде отменена.

            В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага съображения, че не е спазена процедурата по чл. 196 от ЗУТ и че от заключението на назначеното по делото вещо лице е установено, че имотът подлежи на поправяне и заздравяване, поради което не е налице основание за издаване на заповед за премахването му. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган – Община Сливен, представляваща юридическото лице, от чието име е издаден оспореният акт, по смисъла на                  чл. 215, ал. 4, изр. второ от ЗУТ, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като твърди, че е спазена процедурата при издаването й и че от събраните по делото доказателства е установено изключително лошото състояние на сградите, които не могат да бъдат поправени и заздравени без значителни средства. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованото лице – В.Г.Т., редовно призована, се явява лично в съдебно заседание. Изразява несъгласие с жалбата.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в нормата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по  чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорващият А. *** – дворно място, съставляващо план. № 2284 в квартал 81 по плана на                     гр. Сливен, ведно с находящите се в него жилищна сграда и подобрения /видно от: Нотариален акт № 107 том ІІІ дело № 602 / 1956 г. по описа на Районен съд- Сливен; Удостоверение за наследници № 017197 от 08.10.2008 г. на Община– Сливен; Удостоверение от 21.06.2006 г. на Районен съд - Сливен за извършен отказ от наследство; и Нотариален акт № 82 том ІІ дело № 271 / 2001 г. по описа на Нотариус Димитър Григоров с Рег. № 182 на Нотариалната камара и район на действие – Районен съд Сливен/. Видно от приложената по делото Скица № 8993 от 02.10.2008 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър– Сливен, имотът е с номер по кадастрална карта – 67338.502.150. На скицата са отразени две сгради, находящи се съответно в северозападната и в североизточната част на имота.

Производството пред административния орган е образувано по искане на заинтересованото лице В.Т. /Вх. № 9400-11120 от 12.05.2008 г. по описа на Община Сливен/ с твърдение, че северните стени на сградите в имота на оспорващия се рушат, сградите не се поддържат и не се обитават. Във връзка с искането, със Заповед № РД-15-876 от 27.05.2008 г. на Кмета на Община Сливен е назначена Комисия от специалисти в Общината, която да извърши на                 06.06.2008 г. оглед на сградите в имота на оспорващия и да установи състоянието им. С административната преписка е представено Писмо Изх. № 9400-12378 от 27.05.2008 г. на Кмета на Община Сливен, адресирано до оспорващия, в което се съдържа текст, че на 06.06.2008 г. в 14,00 ч. назначена комисия ще извърши оглед на имота на оспорващия. Приложено е Известие за доставяне № 4767, непотърсено от получателя, без данни за пратката, за която се отнася. При тези данни, съдът приема, че по делото не са представени доказателства оспорващият да е надлежно уведомен за предстоящия оглед на собствените му сгради.  

По делото е приложен и приет като доказателство Протокол № 12 от 07.07.2008 г., съставен от Комисия, назначена с горепосочената заповед на Кмета на Общината. В протокола е посочено, че Комисията е извършила на 07.07.2008 г. оглед на сградите, разположени в УПИ ХVІІІ-2284, кв. 81 по плана на                 кв. “К.”, гр. Сливен – собственост на оспорващия А., и е констатирала, че паянтовата жилищна сграда и паянтовата стопанска постройка са застрашени от самосрутване, негодни за обитаване и неподлежащи на ремонт, поради което е предложила да бъдат премахнати.

Въз основа на констатациите, отразени в Протокола на Комисията, Кметът на Община Сливен е издал оспорената в настоящото производство заповед.

Истинността на горепосочения Протокол № 12 от 07.07.2008 г., е оспорена от оспорващия чрез процесуалния му представител по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК с твърдение, че е неверен.

Във връзка с откритото производство по оспорване, по делото са събрани гласни доказателства. Според показанията на свидетелите: С.К. и П.Д. – членове на назначената от Кмета на Общината Комисия, на 07.07.2008 г. същите заедно с останалите членове са извършили оглед на процесните сгради в присъствието на дъщерята на оспорващия и са констатирали фактите, отразени в съставения Протокол. Според показанията на свидетелите: С. М. /съсед на процесния имот/, Б.А. /дъщеря на оспорващия/ и С. М./съсед на процесния имот/, в началото на                     м. юли 2008 г. оглед на процесния имот е извършен единствено от служителка в Общината – Г.; жилищната сграда в имота се обитава от сина на свидетелката М..

По делото е изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М.Д.Г., което заключение съдът възприема като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства. В заключението си вещото лице, след извършен оглед на процесния имот, констатира, че: в имота на оспорващия има паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска постройка, разположени на северната имотна граница; жилищната сграда е в лошо  състояние – има конструктивни пукнатини, част от северната фасадна стена е срутена, сградата е застрашена от самосрутване и не е годна за използване; стопанската постройка е срутена; жилищната сграда може да се поправи и заздрави с много труд и средства – необходимо е да се демонтира покривната конструкция, да се подменят кирпичените фасадни стени.

Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав счита, че извършеното оспорване на Протокол № 12 от 07.07.2008 г., не е доказано, и приема за установено, че на 07.07.2008 г. Комисия в състав:                   инж. С.К.,  инж. П.Д., арх. Р. М. и техн. Е. Б., назначена със заповед на Кмета на Общината, е извършила оглед на процесните сгради. За да направи този извод, съдът кредитира показанията на свидетелите: С.К. и П.Д., чиито показания взаимно се допълват и кореспондират с констатациите на вещото лице относно състоянието на сградите. Съдът не кредитира показанията на свидетелите: С. М. и С. М., в частта им, че за процесния период оглед на имота на оспорващия е извършен единствено от една служителка в Общината, доколкото е възможно тези свидетели да не са очевидци на огледа, извършен от Комисията. Показанията на свидетелката Б.А. /дъщеря на оспорващия/, че на 07.07.2008 г. оглед на процесните сгради е извършен единствено от лицето Г. - служителка в Общината, съдът преценява като показания на заинтересовано от изхода на делото лице, и с оглед противоречието им с показанията на свидетелите: С.К. и П.Д., не ги кредитира.

Въз основа на неоспореното от страните заключение на вещото лице Г., чиито констатации кореспондират със събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че: процесната стопанска постройка към датата на изготвяне на заключението е срутена, а процесната жилищна сграда е застрашена от самосрутване, но може да се поправи и заздрави.

По делото не са представени доказателства оспорващият А. да е изслушан от членовете на Комисията преди последната да изготви констатациите си за състоянието на сградите.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, но е незаконосъобразна по следните съображения:

Процедурата по премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи, предоставена в компетентност на Кмета на Общината, е регламентирана в чл. 196 и чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Съгласно нормата на                         чл. 196, ал. 1 от ЗУТ /ред. ДВ, бр. 61 от 2007 г./, състоянието на обектите и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. В разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е предвидено задължение за Комисията да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и да изслуша заинтересованите лица. Нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е императивна, поради което нарушаването й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изслушването на заинтересованите лица от Комисията е част от задължителната процедура по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, която следва да се изпълни, за да се издаде акт по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. В разглеждания случай, назначената от Кмета на Общината Комисия е извършила оглед на процесните сгради и е констатирала състоянието им без да изслуша оспорващия А., който като собственик на сградите има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. А. не само че не е изслушан, но и изобщо не е уведомен за извършения на  07.07.2008 г. оглед в имота му. Поради което е нарушена, както специалната разпоредба на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, така и общото правило, определено в нормата на чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство.

По изложените съображения, при издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ предвижда възможност кметът на общината да издаде заповед за премахване на строежи при наличието на две кумулативно определени предпоставки: първата – строежите, поради естествено износване или други обстоятелства да са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, създаващи условия за възникване на пожар или вредни в санитарно-хигиенно отношение, и втората- строежите да не могат да се поправят или заздравят. От гореизложеното следва, че в това производство административният орган е длъжен да изследва наличието на горепосочените предпоставки и при възможност за поправяне или заздравяване на строежите чрез ремонтни и възстановителни дейности, да издаде заповед по реда на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. В разглеждания случай, по делото е установено, че процесната жилищна сграда е застрашена от самосрутване, но може да се поправи и заздрави. Следователно, по отношение на жилищната сграда, чието премахване е разпоредено, не е налице втората от двете кумулативно предвидени в нормата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ предпоставки за издаване на оспорената заповед.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

            С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 390 лева, от които: 10 лева – платена държавна такса, 30 лева – разноски за свидетели, и 350 лева – внесено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-1307 от 29.07.2008 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на А.М.А., собственик на УПИ ХVІІІ – 2284 кв. 81 по плана на кв. “К.”, гр. Сливен, е наредено да премахне паянтовата жилищна сграда и паянтовата стопанска постройка в имота си в срок до три месеца след влизане в сила на заповедта.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на А.М.А. с ЕГН: **********,***-В-6, деловодни разноски в размер на 390 / триста и деветдесет / лева.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: