Р Е Ш Е Н И Е № 4

гр. Сливен, 05.02.2009  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на дванадесети януари

през две хиляди и девета година в състав:

                                       Административен съдия: С.Б.

 

при секретаря                Ц.Ц.                                                         и с участието на прокурора                                                                                                  като разгледа докладваното от                съдията             административно  дело № 200        по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 215 от ЗУТ.

Оспорващата К.Й.Д. възразява срещу Заповед Заповед № РД-15-1197/10.07.2008 година на Кмета на Община С., с която на осн. чл.195, ал.4 и 6 от ЗУТ й е наредено да премахне покривните конструкции и кирпичените стени на паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска постройка в УПИ ХХV-2297, в кв.81 по плана на кв. „Комлука” гр. С. и да укрепи каменна зидария на сградите по северната и източната за имота граници, в срок до четири месеца след влизането в сила на заповедта. В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като не бил мотивиран. Счита, че противоречал на закона, тъй като предписанията щели да доведат до унищожаване на сградите. Липсвали предвидените в закона реквизити за оспорения административен акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед..

В съдебно заседание чрез пълномощниците си адв.М. и адв.Б. поддържа жалбата. Счита, че предписанията, които е дала комисията с протокола си от 23.06.2008 г. по отношение на жилищната сграда в имота противоречат на фактическото състояние на същата. Състоянието на сградите към настоящия момент било добро и не представлявали обекти, които да застрашават сигурността, здравето на гражданите, и не били обекти застрашени от самосрутване или представляващи опасност, поради което не се налагало предприемане на мерките по чл.195, ал.4 и 6 от ЗУТ. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалба – Община С., чрез пълномощника си ст. юрисконсулт Р. оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и моли същата да бъде оставена в сила. Недостатъка на жалбата, че в същата не е посочен пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана, водело до удължаване на срока за оспорване на същата, но не и до нейната незаконосъобразност. Счита, че заповедта по отношение на т.2 е изпълнена, тъй като е извършен ремонт на покривните конструкции на сградите. Претендира за направените по делото разноски.

Заинтересованата страна Ц.А.Г., не е изразила становище по жалбата въпреки дадената и възможност.

 

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващата К.Й.Д., в качеството си на наследник на Й. Д. К., е собственик на недвижим имот, представляващ двор с постройките в него – къща, хамбар, обор, пералня и др., съставляващ пл. № 2297 за който е отреден УПИ ХХV-2297, в кв.81 по плана на гр. Сливен, с обща площ 350 кв. м. (нотариален акт № 40, том IV, дело № 1556/1962 г. и извадка от разписен списък).

На 27.05.2008 г. Кмета на Община С. въз основа на подаден сигнал от Ц.А.Г. – събственик на съседен на процесния имот УПИ ІV-2299, назначил комисия за освидетелстване на сградите, находящи се в  УПИ ХХV-2297, в кв.81 по плана на гр. С.. С писмо изх. № 9400-12380 от 27.05.2008 г., получено от оспорващата на 30.05.2008 г., същата е уведомена, че комисията ще извърши оглед на 06.06.2008 г., като е поканена да осигури достъп до имота.

На 23.06.2008 год. комисията по чл. 195 ал.2 от Закона за устройства на територията, назначена със заповед № РД-15-875 от 27.05.2008 год. на кмета на Община С., извършила оглед на сградите разположени в УПИ ХХУ-2297, кв.81 по плана на кв.„Комлука" гр.С., с административен адрес ул.„Момина сълза" № 8 и конкретно паянтова жилищна сграда, разположена по северната имотна граница и паянтова стапанска сграда, разположена в североизточния край на поземления имот. Констатирала, че паянтова жилищна сграда е на два етажа и е необитаема. Покривната конструкция е деформирана и частично разрушена около мястото на комина, който се е самосрутил и е паднал в съседния поземлен имот /УПИ ІV-2299/. На северната фасада част от кирпичената стена е полусрутена, като каменната зидария на първия етаж изглежда видимо запазена. Паянтовата стопанска сграда е на два етажа и е необитаема. Голяма част от носещите дървени елементи /ребра, столици, попове/ напокривната конструкция са счупени, покривът в североизточната си част е пропаднал в помещението, което е неизползваемо. Кирпичените стени по северната и източна фасада на втория етаж са разрушени и се крепят само от мощните   коренища на израсналия около сградата бръшлян. Част от каменния зид на    първия етаж, разположен на границата със съседния поземлен имот /УПИ У"-2283/ е деформиран и изкорубен. Поради еластичната връзка зидария-междуетажна дървена конструкция, съществува реална опасност от самосрутване на каменната зидария и повличане на втория етаж и покривната конструкция в посока на съседния имот.

При тези констатации и на основание чл. 196 ал.2 от ЗУТ, с Протокол № 11 от 23.06.2008 г. комисията предложила да се освидетелстват съществуващите паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, находящи се в УПИ ХХУ-2297, кв.81 по плана на кв.„Комлука" гр.С., с административен адрес ул.„Момина сълза" № 8 като застрашени от самосрутване, негодни за обитаване и неподлежащи на ремонт. Собственикът да премахне покривните конструкции и кирпичените стени на сградите и да извърши укрепване на каменната зидария в срок до четири месеца след влизане в сила на заповедта на кмета.

Въз основа на този протокол със Заповед № РД-15-1197/10.07.2008 год., Кмета на Община С. на осн. чл.195, ал.4 и 6 от ЗУТ наредил на К.Д. да премахне покривните конструкции и кирпичените стени на паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска постройка в УПИ ХХV-2297, в кв.81 по плана на кв. „Комлука” гр. С. и да укрепи каменната зидария на сградите по северната и източната за имота граници, в срок до четири месеца след влизането в сила на заповедта.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице инж.Ф.К., от чието заключение става ясно, че към момента на изготвяне на експертизата процесните сгради не представляват опасност за живота и здравето на евентуални обитатели, но се налага да се извършат ремонти с цел затваряне на помещенията на втория етаж в сградата означена с "ПС", съответно отремонтиране на таванската конструкция на източните помещения в другата сграда. Сградите могат да се използват, не са застрашени от самосрутване, но следва да се предприемат мерки за възстановяване целостта на северната фасада на сградата, означена с "ПС". Сградите не представляват обекти, застрашаващи сигурността на движението, здравеопазването, хигиената и здравето на гражданите. Относно сградите съществувало компрометиране на зидовете само в определени участъци - за средната сграда - частично по северната фасада на второто ниво, а за източната сграда — само в участъци, в които са проникнали корените на бръшляна, като премахването на покривната конструкция на двете сгради би довело до влошаване състоянието на приземните нива, които към момента са в добро състояние. Има възможност за ремонт на същите без да се премахва покривната конструкция. Заключението на експертизата е ,че сградите не са застрашени от самосрутване. Експертизата е констатирала, че по отношение сградата, означена с "ПС" е направен ремонт на покривната конструкция, изразяващ се в частична подмяна на конструктивни елементи, подпиране на компрометирани греди от покривната и таванската конструкции. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лица, като аргументирано, компетентно изготвено и безпристрастно.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. По делото липсват данни кога оспорения административен акт е съобщен на оспорващата, поради което следва да се направи извода че е подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ. Оспорващата е непосредствен адресат на оспорения административен акт поради което има правен интерес от оспорването му.

По основателността на жалбата:

В чл.195 ал.1 от ЗУТ е изведено задължението за собствениците на строежи да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 – 3 от ЗУТ. Съгласно чл.195 ал.4 от ЗУТ в случай че строежа не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на аварии или други обстоятелства, застрашаващи обекта с увреждане или разрушаване, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. В случай, че строежа поради естествено износване или други обстоятелства е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден е за използване, застрашен е от самосрутване, създава условия за възникване на пожар или е вреден в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави, то съгласно чл.195 ал.6 от ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахването му. И в двете хипотези преценката за състоянието на строежа и за наличието на обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, се установяват с протокол на комисия, назначена от кмета на общината – чл.196 ал.1 от ЗУТ. Комисията събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е императивна, поради което нарушаването й следва да се третира като съществено процесуално нарушение. Изслушването на заинтересованите страни от комисията е част от задължителната процедура по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, която следва да се изпълни, за да се издаде акт по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. В конкретния случай, по делото липсват данни, че е осъществено задължението да се изслуша оспорващата, като заинтересованата страна преди вземане на решение за статута на сградата. Действително същата е уведомена за назначаването на комисията, но огледа е извършен 17 дни след определената в писмото дата, като в протокола липсват констатации, че комисията е взела становище на оспорващата. Неизпълнението на това задължение е довело до нарушаване на правото и за участие в производството по издаване на административния акт, съгл. чл. 34 от АПК. В тази връзка съдът счита, че при издаване на оспорения акт са допуснати съществени процесуалноправни нарушения от страна на административния орган, обосноваващи наличие на основания за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.

На следващо място, оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. За издаване на заповедта по чл. 195, ал.6 от ЗУТ административния орган следва да установи съществуването на две кумулативни предпоставки: първата - строежите, поради естествено износване или други обстоятелства, да са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, да създават условия за пожари или да са вредни в санитарно-хигиенно отношение и второто - да не могат да се поправят или заздравят. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, относно процесните сгради не са налице някое от обстоятелствата по чл.195 ал.6 от ЗУТ, за да се обоснове премахването на сградите. Напротив констатирано е, че същите е възможно да бъдат поправени и заздравени. В този смисъл, не е налице втората от двете кумулативни предпоставки по смисъла на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за издаване на оспорената заповед, поради което същата се явява издадена при липса фактическо основание за издаването й, което я прави незаконосъобразна. При издаване на заповедта по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, административният орган е длъжен да изследва възможността за поправяне или заздравяване на строежите посредством ремонтни и възстановителни работи и ако това е възможно да издаде заповед по реда на чл. 195 ал. 4 от ЗУТ.

В тази връзка административния орган не може да взема решение едновременно за премахване и за заздравяване на сградите. В случай, че сградата може да бъде заздравена, то не следва да се премахва, дори и частично, тъй като премахването на етаж от сградата би довело до унищожаване на самата сграда във вида, в който е съществувала. В този смисъл оспорената заповед противоречи на целта на закона.

От доказателствата събрани по делото се установи, че процесните строежи се нуждаят от ремонт, за да съответстват на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 – 3 от ЗУТ. В този смисъл предписанията дадени от кмета на общината относно укрепване на каменната зидария на сградите по северната и източната за имота граници са съобразени със състоянието на сградите и заповедта на административния орган в тази част съответства на материалния закон. При издаването и обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което административния акт следва да бъде отменен и съгласно чл.173 ал.2 във вр. с ал.1 от АПК преписката следва да се изпрати на Община С. със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона изложени в мотивите. При новото разглеждане на преписката преди определяне на необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на процесните сгради, комисията следва да изслуша оспорващата съгласно чл.196 ал.2 от ЗУТ.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК Община С. следва да заплати направените от оспорващата разноски по делото в размер на 360 лв., от които 10 лв. д.т., 200 лв. възнаграждение за един адвокат и 150 лв. депозит за експертиза.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-1197/10.07.2008 година на Кмета на Община С., с която на осн. чл.195, ал.4 и 6 от ЗУТ е наредено на К.Й.Д. да премахне покривните конструкции и кирпичените стени на паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска постройка в УПИ ХХV-2297, в кв.81 по плана на кв. „Комлука” гр. С. и да укрепи каменна зидария на сградите по северната и източната за имота граници, в срок до четири месеца след влизането в сила на заповедта, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ВРЪЩА преписката на Община С. за решаване съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона изложени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Община С., да заплати на К.Й.Д. ЕГН **********,***, Район 15, Младост, ж.к. „Младост" 3, № 335, вх. 2, ет. 6, ап. 55 направените по делото разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: