Р Е Ш Е Н И Е № 10

гр. Сливен, 24.02.2009  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на двадесет и шести януари

през две хиляди и девета година в състав:

                                     

Административен съдия: С.Б.

 

при секретаря                Ц.Ц.                                                      и с участието

на прокурора                                                                                               като разгледа

докладваното от            съдията            административно  дело   203       по описа

за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 145 от АПК.

Оспорващите М.С.С., А.С.С., Н.Г.С. и М.А.С.– Н. твърдят в жалбата си, че не са доволни от мълчалив отказ на Кмета на О. – С., във връзка с тяхно искане вх. № 9400-15374/30.06.2008 година за отмяна на отчуждаването на имот № 30 в местността „Хисарлъка” по плана на гр. Сливен, отчужден със Заповед № 176/11.03.1980 година на Председателя на ИК на ОбНС - Сливен. В жалбата се твърди, че не е платено обезщетение за отчуждения имот в предвидения от закона срок, поради което с искането си до кмета на общината поискали отмяна на отчуждаване. Освен това предвиденото мероприятие за отчуждаване до настоящия момент не било изпълнено върху имота и същият съществувал в стари реални граници и до днес бил празен, свободен и незастроен съгласно действащия план. Кмета не се е произнесъл в предвидения от закона срок. Молят съда да постанови решение, с което отмени мълчаливия отказ на Кмета на О. С. и заповеди № 641/17.12.1979 год. и № 176/11.03.1980 год. на ИК на ОбНС – Сливен.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв….. поддържат жалбата.

Ответникът по жалба – О. С., чрез мл.юрисконсулт ….. счита, че жалбата е недопустима, тъй като била безпредметна, защото искането с което бил сезиран административния орган било на основание, което е отменено, т.е. на отпаднало основание. Освен това жалбата била недопустима тъй като не била насочена към правилния орган, т.е. О. – С., тъй като имота чието отчуждаване претендирали жалбоподателите бил продаден преди депозиране на искането. На тези основания счита, че производството следва да бъде прекратено. Счита, че оспорващата Н.Г. С. не притежава процесуалната легитимация да иска отмяна на заповед за отчуждаване, тъй като нейния праводател е починал преди влизане в сила Закона за общинската собственост. По същество счита жалбата за неоснователна. Разпоредбата на чл.29, ал.3 ЗОС имала правно действие само спрямо отчуждения на недвижими имоти, извършени преди влизането му в сила, а в случая била неприложима, тъй като имотът бил отчужден при действието на ЗТСУ. От данните по делото било видно, че обезщетението за имота е изплатено, а самия имот не съществувал в реалните си граници. Моли съда да постанови решение, с което да потвърдите мълчаливия отказ на Кмета на О. С. като законосъобразен. Претендира за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна „Д.” АД – гр. Сливен счита, че жалбата е неоснователна, тъй като плащането на сумата за отчуждения имот е извършено своевременно и дори да се приеме, че не е платена дължимата сума, то искането за заплащането й е погасено по давност. Счита, че освен поради неплащане, отмяната на отчуждаването е поискана въз основа на неосъществяване на предвиденото мероприятие, като в тази част счита, че искането е недопустимо, тъй като спора е решен с постановено от Административен съд решение и е предмет на друго дело.

Заинтересована страна Министерството на регионалното развитие и благоустройство, чрез гл. юриск. в Областна администрация – С. В.Р. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващите: М.С.С. и А.С.С., са преки наследници по закон, оспорващата Н.Г.С. е непряка наследница по закон / чрез прекия си наследодател О. С.С., починал на 23.04.1991 г./ на общия им наследодател С. О. С., починал на 04.08.1967 г., б.ж. на гр. С., а оспорващата М.А.С.-Н. е заветник на ¼ идеална част от процесния недвижим имот (Удостоверение за наследници № 013289 от 26.02.2008 г. на О. С.,  Удостоверение за наследници № 000720 от 27.06.2008 г. на О. Б., и Акт за нотариално завещание от 15.02.1980 г. от А.М.С. в полза на М.А.С.). Наследодателят на оспорващите С. О.С. е единствен наследник по закон на Г. К. С. - починала на 15.12.1961 г., б.ж. на гр. С., видно от Удостоверение за наследници от 28.06.2007 г., като двамата са признати за собственици на недвижим имот - мараш с площ от 3, 6 дка в местността „К.” в землището на гр. С. (Нотариален акт № 10 том І дело № 12 / 1958 г. по описа на С. р. с.)

Със Заповед № 180 от 16.04.1979 г. на Председателя на ИК на Общ.НС-С. и Заповед № 641 от 17.12.1979 г. на Председателя на ИК на Общ.НС-С., на основание чл. 97 от ЗТСУ /отм./, е открито производство за отчуждаване на определени имоти в землището на гр. С.за изграждане на Болничен комплекс, между които и имот пл. № 73 по плана на кв. „Н. с.– изток” – С.

С протокол на комисията по чл.265 ал.1 т.2 от ППЗТСУ е извършена оценка на имота, като същия е описан като имот № 30 в м.”Х.” с площ от 3600 кв.м., оценен на 13000 лв. и е предложен начин на обезщетяване чрез плащане в брой.

Със Заповед № 176 от 11.03.1980 г. на Председателя на ИК на Общ.НС-С., на основание чл. 98 от ЗТСУ /отм./, е отчужден за изграждане на Болничен комплекс имот с № 30 в м. „Х.” по плана на гр. С. В заповедта е посочено, че имотът е собственост на наследниците на С. О.С., съгласно Нотариален акт № 10 том І дело № 12 от 1958 г. и удостоверение за наследници. Със същата заповед отчужденият имот е оценен за сумата от 13 000 лева и наследниците на С. О.С., от които е отчужден имотът, а именно: А. М.С., М.С.С., О.С.С. и А.С.С., е определено да бъдат обезщетени с пари в брой.

За имот пл. № 30 с площ от 3600 кв.м., находящ се в гр. Сливен, в местността „Х.”, на 07.07.1980 г. е съставен Акт за държавна собственост № 5968, одобрен от Председателя на ИК на Общ.НС-С. В акта е посочено, че с писмо № 20217 от 11.04.1980 г. на СД “ИСС” е изплатена сумата 13000 лв.

По делото е приложена Скица № 930 от 06.04.2007 г. на Община С. за имот № 73 по плана на кв. С. – изток от 1971 г., от която е видно, че същия  е идентичен с имот № 30 от картата на имотите, подлежащи на отчуждаване за „Болничен комплекс” от 1979 г., и по кад. план от 1996 г. и рег. план от 1977 г. попада в УПИ І – за болничен комплекс и в УПИ Х – за обществено обслужване в кв. 1 - „Н. с.- изток” – гр. С.

За имот с площ от 80 300 кв. м., съставляващ УПИ № І – за болничен комплекс, в кв. 1 - „Н. с.-изток” по плана на гр. С, ведно с болнична сграда /незавършено строителство/, състояща се от терапевтичен корпус, диагностично-лечебен корпус и масивна сграда – трафопост, е съставен Акт за частна общинска собственост № 1279 от 23.04.2002 г., одобрен от Кмета на О. С.. В графа „Забележки” на Акта е посочено, че по кадастралната карта на гр. С., одобрена със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, изменена със Заповед № КД-14-20-2048 от 20.07.2006 г. на Началника на Службата по кадастъра- гр. С., имотът е с идентификатор № 67338.522.89,  с площ от 77 612 кв.м. и в него има шест масивни сгради. За имот с № 67338.522.89 /стар идентификатор  кв. 1 п. 1/ с площ по кадастрална карта 77, 612 дка е издадена Скица № 2175 от 05.09.2006 г. на Служба по кадастъра – С., в която са отразени горепосочените шест сгради в имота по номера, етажност, вид и застроена площ. На 12.03.2007 г. между О. С. /продавач/ и „Д.” АД – С. /купувач/, е сключен договор за продажба на горепосочения имот, вписан в Службата по вписванията – С. на 14.03.2007 г.

За имот, съставляващ УПИ Х – за обществено обслужване, в кв. 1 – „Н.с.-изток” по плана на гр. С., е съставен Акт за частна държавна собственост № 3652 от 21.02.2006 г., утвърден по надлежния ред. В графа „Забележки” на Акта е посочено, че на основание кадастрална карта на гр. С., одобрена със заповед от 19.04.2006 г., имотът по акта следва да се чете поземлен имот № 67338.522.78, вместо УПИ Х, кв. 1.

На 30.06.2008 г. оспорващите са  подали искане вх.№ 9400-15374 до Кмета на О.С., в което са посочили, че не им е платено обезщетение за процесния недвижим имот, в който предвиденото мероприятие за отчуждаване до настоящия момент не било изпълнено и същият съществувал в стари реални граници и до днес бил празен, свободен и незастроен, поради което поискали на основание чл.29 ал.3 от ЗОС Кмета на О. С. да отмени Заповед №  641 от 17.12.1979 г. на Председателя на ИК на ОбщНС – С. и Заповед № 176 от 11.03.1980 г. на Председателя на ИК на ОбщНС – С. В срока по чл.57 ал.1 от АПК Кмета на О.С. не се произнесъл по подаденото искане.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима - подадена е от лица, които са страна в административното производство за издаване на благоприятстващ ги административен акт т.е. имат правен интерес от оспорването на мълчаливия отказ за издаването му, по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК. Съгласно чл. 57 ал.1 от АПК административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството, което в случая е започнало с подаване на искането – чл.25 ал.1 от АПК. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът (чл.58 ал.1 от АПК). В чл.149 ал.2 от АПК е посочено, че мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Кмета на О. С. е следвало да се произнесе по подаденото искане до 14.07.2008 г., откогато е започнал да тече и срока за оспорване на мълчаливия отказ. Жалбата е подадена на 12.08.2008 г., следователно е спазен срока за оспорване по чл.149 ал.2 от АПК. Възраженията за допустимост на жалбата изложени от пълномощника на ответника по жалбата по съществото си представляват възражения по основателността на жалбата, поради което съдът следва да ги разгледа по-долу.

 

По основателността на жалбата:

Жалбата е неоснователна.

Отчуждаването на процесния недвижим имот е започнало при действието на ЗТСУ. След приемането на § 2 и 3 ЗИДЗТСУ (ДВ, бр. 14/2000 г., отм.) и при действието понастоящем на § 9 ЗУТ искания за отмяна на заповеди по неприключени отчуждителни производства, започнали по ЗТСУ, са подведомствени на кмета на общината. Неприключени са производствата с непогасено задължение за обезщетяване. В този смисъл правилно, с оглед обстоятелствената му част, искането е отправено до Кмета на О.С. и той е компетентния орган да се произнесе по него. Когато обезщетението е заплатено т. е. отчуждителното производство е приключило, единственият способ за отмяна на отчуждаването е този по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони. От събраните по делото доказателства се установява, че обезщетението за процесния недвижим имот е заплатено и това обстоятелство е отразено в акта за държавна собственост. Тази констатация не е оборена чрез други доказателства, поради което съдът следва да направи извода, че е вярна. Срока за подаване на искането за отмяна на отчуждаване по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (обн., ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.), както първоначалния, така и възстановения с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ е пропуснат много преди подаването на искането във връзка с което е образувано настоящото производство. В този смисъл дори да се приеме, че е подадено във връзка с този закон, то би било неоснователно, като просрочено. Редът по чл. 29 ал.3 (сега ал.5) от Закона за общинската собственост, се прилага само за отчуждавания, извършени по този закони и е неприложим за отчуждавания извършени по други закони. (Решение № 1592 от 24.02.2003 г. на ВАС по адм. д. № 10470/2002 г., II о ; Решение № 2967 от 27.03.2003 г. на ВАС по адм. д. № 11325/2002 г., II о.,) Този извод следва и от смисловото тълкуване на чл. 29 ал.5 от ЗОС, която препраща към заповедта по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение по чл.27 от ЗОС т.е. правни норми уреждащи процедура на отчуждаване предвидена в ЗОС. Законът за общинската собственост е влязъл в сила на 1.06.1996 г. и като материален закон има действие занапред, следователно е неприложим за отчуждавания по предходни закони. (Решение № 8520 от 26.09.2003 г. на ВАС по адм. д. № 2477/2003 г., II о.)

Съдът не следва да обсъжда наведените с жалбата възражения, относно нереализираното мероприятие, за което е отчужден имота, тъй като същите са били предмет на разглеждане по адм.дело № 76 от 2007 г. на АдмС С. и съда с Решение № 146 от 13.11.2008 г. е приел същите за неоснователни.

Предвид изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК жалбата следва да бъде отхвърлена.

В полза на О. С. се дължат разноски представляващи 80 лева адвокатско възнаграждение за юрисконсулта, които следва да се заплатят от оспорващите.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

Отхвърля жалба на М.С.С., ЕГН **********,***; А.С.С., ЕГН **********,***; Н.Г.С., ЕГН **********,*** и М.А.С.– Н. ЕГН **********,*** против мълчалив отказ на Кмета на О. С.,  да отмени на основание чл.29, ал.5 от ЗОС Заповед № 641/17.12.1979 год. и Заповед № 176 от 11.03.1980 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – С., за отчуждаване на недвижим имот - дворно място, съставляващо имот пл. № 73 в кв. “С.- изток" по плана на гр. С. с площ от 3 600 кв. м. идентичен с имот пл. № 30 в местността "Х." но плана на гр. С., целият с площ от 3 600 кв, м., като неоснователна.

Осъжда М.С.С., ЕГН **********,***; А.С.С., ЕГН **********,***; Н.Г.С., ЕГН **********,*** и М.А.С.– Н. ЕГН **********,***, да заплатят на О. С.  сумата от 80 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: