Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

178

 

гр. Сливен, 27.02.2009  год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети декември  две хиляди и осма година в състав :

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  В.П.

при секретаря В.К. и с участието на прокурора ................... , като разгледа докладваното от съдията Вл. П.  адм. дело № 213  от  2008 год. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството по делото е образувано по жалба на Д-р Г.Н.Б. като представляваща лечебното заведение – “Д-р Г.Б. – Амбулатория за първична медицинска помощ” против заповед № РД-09-710 от 04.08.2008 год., издадена от Директора на Р3ОК гр.Сливен. Оспорването намира правното си основание в нормата на чл.76, ал.2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ като образуваното производство се движи по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.

Обжалвана е заповед № РД-09-710 от 04.08.2008 год., издадена от Директора на РЗОК гр.Сливен, с която за нарушение на чл. 26 т.1 и 2  и  чл. 112 ал. 5 от НРД 2006 г. и чл. 13 от индивидуалния договор /ИД/ сключен между оспорващия и НЗОК, както и за нарушение на чл.1, т.1 и 5, чл. 7 т.2 и т. 12  от ИД  на основание чл. 238, ал. 4, т. 4 , буква “б” от НРД 2006 г. е  наложена  санкция  - финансова неустойка в общ размер на 2430  лева за констатирано с медицински  протокол № РД-13-01-96 от 18.07.2008 год. нарушения по договор № 200236 от 01.02.2008 год. В заповедта се визира, че оспорващия не е предоставил договорената по обем и вид медицинска помощ.

Лечебното заведение оспорващ твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на процедурните правила на АПК, немотивирина е и е материално незаконосъобразна.  В жалбата се навеждат доводи, че не е извършено нарушението, визирано в атакуваната заповед. Твърди се , че  са издадени съответни направления за  изследвания , съобразно изискванията на договора и невписването на резултати не се дължи на виновно поведение от страна на задълженото лице. Иска се от съда, да постанови решение, с което да се отмени изцяло оспорената заповед № РД-09-710/04.08.2008 г., издадена от директора на РЗОК - Сливен, като незаконосъобразна.

В с.з за лечебното заведение оспорващ се явява лично д-р Г.Б., която поддържа оспорването.

В с.з. административният орган – Директора на РЗОК Сливен, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата. Излага подробни съображения, относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Между лечебното заведение оспорващ -“Д-р Г.Б. – Амбулатория за първична медицинска помощ” представлявано от д-р Г.Н.Б. от една страна като изпълнител и  НЗОК - София, представлявана от Директора на РЗОК гр.Сливен от другата страна като възложител има сключен договор № 200236 за оказване на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) от 01.02.2008 г. Този договор е сключен на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗО и в съответствие с Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК и действащите разпоредби на НРД за 2006 год., обнародван в ДВ брой 106 от 2005 год. в сила от 01.01.2006 год. По силата на този договор изпълнителя се е задължил да указва на задължително здравно осигурените лица, а възложителя  се е задължил да заплаща, първична извънболнична медицинска помощ по подробно описан в договора обхват.

Със заповед № РД-09-552 от 11.07.2008 год., изменена със Заповед РД-09-607  Директора на РЗОК - Сливен на основание чл.72, ал.2 от ЗЗО, чл.222, ал. 1 от НРД 2006 год. и т. 453 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК е разпоредил да се извърши медицинска  проверка  на лечебното заведение - оспорващ “ Д-р Г.Б. – Амбулатория за първична медицинска помощ”, представлявано от д-р Г.  Б.,***, ДКЦ 2, каб. 48.

На 01.07.2008 г. заповедта за проверка е връчена на д-р Б..

На 18.07.2008 г. бил съставен медицински  протокол № РД-13-01-96, изготвен от д-р Виолета  Иванова Кънева   началник сектор „Предварителен контрол” в отдел “ДОКИМПДПА”, в който е прието , че оспорващия не е предоставил договорената по обем и вид медицинска помощ  при извършване на профилактични прегледи за 2007 година на 27 лица. 

  Медицинския  протокол е връчен на оспорващото лечебно заведение – лично на д-р Б. на 25.07.2008 г.  Срещу протокола не е подадено възражение. Въз основа на протокола Директора на РЗОК Сливен е издал заповед № РД-09-710 от 04.08.2008 год., предмет на оспорване в настоящото производство, с която на основание чл. 232, във връзка с чл. 241 от НРД 2006 г. е наложена санкция на “Д-р Г.Б. – Амбулатория за първична медицинска помощ”  за констатирано с медицински протокол № РД-13-01-96 от 18.07.2008 год. нарушение по договор № 200236 от 01.02.2008 год, изразяващо се в несъответствие между договорената по вид и обем  и оказана  медицинска помощ, изразяващо се в неспазване  на обема медицинска дейност  по извършване на профилактични прегледи при ЗЗОЛ над 18 години – финансова неустойка в размер на 2430 лв.

Заповедта е съобщена надлежно на оспорващото лечебно заведение на 11.08.2008г., а оспорването срещу нея е изпратено на 22.08.2008 г. и е заведено в деловодството на Административен съд Сливен с вх. № 662/25.08.2008 г.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими писмени доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Оспорването е направено в предвидения от закона срок, а именно в четиринадесет дневен срок след съобщаване на оспорената заповед и от лице което има правен интерес от това производство, поради което същото е допустимо.

Разгледано по същество, оспорването се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.

Съображенията на съда в тази насока са следните :

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага както поради изричното възражение за това направено с оспорването, така също и поради служебното начало в административния процес съгласно принципа, възведен с нормата на чл.9 от АПК.

Обжалваният административен акт, в случая заповедта на Директора на РЗОК гр.Сливен, с която е наложена финансова неустойка в размер на 2430  лв. е издадена от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия - материална и териториална компетентност в съответната писмена форма. Директорът на РЗОК гр. Сливен е органът, който упражнява цялостния контрол върху дейността на задължителното здравно осигуряване за региона, като редът на извършването му е предвиден в съответните нормативни актове. В изпълнение на тези си правомощия директорът на РЗОК гр.Сливен е издал процесната заповед.

Настоящия състав счита, че атакуваната Заповед не е мотивирана съобразно изискванията на АПК.  Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. При запознаване с материалите по делото се установява, че проверката  е извършена  въз основа на документацията, находяща се в РЗОК по повод отчитането на дейността на   съответното лечебно заведение. Нито проверяващите, нито  решаващия орган са се запознали с документацията , находяща се  в практиката на ОПЛ. В изготвения медицински протокол  е описано, че  тази документация не е представена, но не са  визирани причините за това.  Административния орган е длъжен да се произнесе след изясняване  в цялост на фактическата обстановка и  след събиране на всички възможни и релевантни за производството доказателства.   От приложения протокол не става  ясно  какви са причините, довели до невъзможността  да се съберат  достатъчно данни относно вида и обема на  предоставената медицинска помощ при провеждане на  изискуемите по договор профилактични прегледи на лица, вписани в практиката на  „Д-р Г.Б. АПМП” .  Приложените  по делото Заповеди с № РД-09-552 от 30.06.2008 год./л.10/ и РД-09-607 от 11.07.2008 год./л.11/  са  връчени на   д-р Г.Б. съответно на 01.07 и на 14.07.2008 год.  срещу подпис.   За да се ангажира  отговорността на  страната в административното производство   на  база  част от  възможните за събиране доказателства,  следва по безспорен начин   да се установи, че  са налице обективни причини,  попречили  за  попълване на преписката  с всички  относими  такива.   Участвалите в производството длъжностни лица  не  са  посочили причините,  поради които не са изпълнили задължението , визирано  в  чл. 35 от АПК.

Видно от констатациите, вписани в медицинския протокол № РД-13-01-96 от 18.07.2008 год.   проверяващите  са установили, че при извършваните прегледи на  27 от проверените 30  случая    не  е извършено изследване  на урина с тест ленти  за протеини, глюкоза, кетонни тела, уробилиноген/билирубин и рН.  Описано е , че   на всяко от тези 27 лица  е издадено направление  за извършване на МДД  със съответно изброени кодове, но при извършени справки не е установено изследванията да са извършени в  лаборатория на територията на Област Сливен и в  АЛ от ХМL - файла  не фигурират резултати и описание на същите.  От описаното   не става ясна  поради какви причини проверяващите и  Директора на РЗОК  са приели,   че неизвършването на  насрочените изследвания е станало по вина на   д-р Б.   и  затова следва да се ангажира отговорността й.   Лечебното заведение в лицето на лекаря не е в състояние да принуди пациентите да спазят задължително   издадените им преписания или да извършат  предписаните  им изследвания.   В медицинския протокол и  в атакуваната Заповед  не  е описано  на какво основание   е прието, че  издаденото направление за  изследване  в специализирана лаборатория   не   покрива и изискването по Приложение № 6   към НРД 2006  за  изследване на показателите  на  урина с тест – ленти.

Законодателя е предвидил  възможността  административния орган да  събере сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин – чл. 44 ал. 1 от АПК.  В конкретния случай не е проявена  активност от страна на компетентните длъжностни лица за събиране на информация  от значение за установяване на  евентуално виновно поведение  на задълженото по съответния договор с НЗОК лице , а от там и  за мотивиране на необходимостта от налагане на съответна санкция.  Останали са напълно неизяснени причините,  поради които не са извършени съответните изследвания от лицата,  явили се на профилактичен преглед  или  има  извършени такива, но не е представен съответен документ за това.   

В резултат на   непроявена  активност от страна на контролните и  решаващия орган се е стигнало до издаване на ИАА, противоречащ   на материалния закон  тъй като не са  събрани безспорни доказателства  за наличието на  извършено нарушение, изразяващо се в неспазване на поети задължения съобразно НРД 2006 и Индивидуалния договор № 200236  от 21.02.2007 година.

Атакуваната заповед е издадена и в нарушение на административно производствените правила, тъй като  не са предприети  действия за събиране на всички относими  доказателства, въз основа на които да се издаде мотивиран и законосъобразен акт.   Нарушението е съществено  поради обстоятелството, че описаните по – горе  пропуски  във връзка със събиране и преценка на доказателствата   създават вероятност  за несъществуване на фактите, които са приети за установени и са от значение за   налагане или не на предвидената  в  НРД 2006 год. санкция за неизпълнение на задължения по смисъла на  чл. 26 т. 1  и 2  и чл. 112 ал. 5  от същия.

При подробен прочит на атакуваната Заповед се установява, че  санкцията  е наложена   за  нарушение  на поети от страна на  “Д-р Г.Б. – Амбулатория за първична медицинска помощ”  задължения  по  Договор  № 200236 от 01.02.2008 година. Видно от приложения медицински протокол, проверка  е извършена  на  30 случая по провеждане на  профилактични прегледи през 2007 година.  Описаните  обстоятелства водят до извод , че  е наложена  санкция  за   задължения , които  д-р Г.Б. в качеството си на лице предоставящо първична медицинска помощ  към 2007 година не е  имало.  Такива са възникнали едва към момента на сключване на цитирания договор ,т.е. към 2008 година.

Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че  Заповед РД-09-710  от 04.08.2008 год. на Директора на  РЗОК – Сливен  е  незаконосъобразна, а жалбата основателна.

Предвид уважаването  на оспорването,   искането за присъждане на разноски от страна на  административния орган следва да се отхвърли.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

 

                                       Р          Е          Ш          И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-710 от 04.08.2008 год., с която на основание чл. 232,  във връзка с чл. 241 от НРД 2006 г. е наложена санкция – финансова неустойка  в размер на 2430 лева   на “Д-р Г.Б. – Амбулатория за първична медицинска помощ” за констатирано с медицински протокол № РД-13-01-96 от 18.07.2008 год. нарушение по договор № 200236 от 01.02.2008 год. като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОТХВЪРЛЯ  искането за присъждане на направени по делото разноски от страна на Директора на РЗОК – Сливен като  НЕОСНОВАТЕЛНО.

 Решението може да бъде обжалвано  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред Върховния административен съд на Република България.

                                                

 

 

                                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: