Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

49

 

гр. Сливен, 24.04.2009  г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети април, през две хиляди и девета година в състав :

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  С.Д.

 

при секретаря В.К. и с участието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдията С.Д. адм. дело № 215/2008 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

           

Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.

            Образувано е по жалба на А.М.А. с ЕГН ********** и Ф.С.А. с ЕГН ********** ***, община Твърдица, област Сливен, против Заповед № 257 от 01.08.2008 г., издадена от Заместник Кмета на Община Твърдица, съгласно заповед № 248 от 24.07.2008 г. на кмета на община Твърдица, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен проекта за ЧИ на подробният устройствен план /ПУП/ - план за регулация и план за застрояване /ПР и ПЗ/ в обхвата на УПИ ІV-202, кв. 22 по плана на  с. Бяла паланка, община Твърдица за  разделяне на имота на два нови урегулирани имота с № УПИ ІV-202, кв. 22 и УПИ ХІІ-202, кв. 22 с. Бяла паланка за малоетажно жилищно строителство.

            В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ. Твърди се, че предвиденото ЧИ на ПУП за УПИ ІV-202 в кв. 22 по плана на с. Бяла паланка, община Твърдица не е съобразено с постановените квоти на съсобственост съгласно Решение № 377 от 07.05.2007 г., постановено по гр. д. № 158/2007 г. по описа на РС – Сливен. Навежда се като довод, че заповедта не съответства на изискванията на чл. 59 от АПК. Оспорващите сочат, че са депозирали възражение до Община Твърдица, в което са изразили категоричното си несъгласие с предвиденото ЧИ. Твърди се, че проекта за изменение е незаконно изготвен – без да е разглеждан от ОбЕСУТ, че възражението им не е разглеждано по предвидения в ред, а само са уведомени жалбоподателите, че не се уважава тяхното възражение. Моли съда оспорената заповед да бъде отменена.

            В съдебно заседание оспорващият А.А. се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            В съдебно заседание Община Твърдица се представлява от адв. Е.Х. – АК Сливен, надлежно упълномощена, която изразява становище за частична основателност на жалбата в частта й, с която се оспорва заповедта в част План за застрояване. Счита, че заповедта в частта й, с която се одобрява ЧИ на ПР е правилна и законосъобразна. Моли жалбата в тази й част да бъде отхвърлена. Излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт в тази му част. Претендира разноски.

            В съдебно заседание заинтересованото лице – Е.М.Б. изпраща представител по пълномощие адв. Ц. Б. от АК – Сливен. Изразява становище за неоснователност на жалбата срещу заповедта за одобряване на ПУП, което касае плана за регулация.  Претендира присъждане на доверителката й направените по делото разноски.

            Административният съд, с оглед произнасяне по допустимостта и основателността на жалбата, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по  чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Въз основа на образувано дело за делба на процесния имот в Сливенски районен съд под № 158/2007 г., назначеното вещо лице е изготвило експертиза, съгласно която предлага терена като реално поделяем да бъде разделен на два дяла, като е приложил скица – предложение за разделянето му. В заключението се посочва, че сградния фонд – първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда е реално неподеляем.  Сливенски районен съд е изискал становище от община Твърдица и с писмо изх. № 7467/26.10.2007г. главният архитект на общината е изразил такова за поделяемост на имота. В о.с.з. на 21.11.2007 г. по гр. д. 158/2007 г. РС – Сливен е указал на страните да възложат изработването на проект за промяна на ПУП. С молба вх. № 9110/28.12.2007 г. до Община Твърдица, заинтересованото лице – Е.Б. е поскала изготвянето на проект за изменение на ПУП, като към молбата е приложила скица-предложение за разделяне на УПИ ІV-202, кв. 22 по плана на с. Бяла паланка, община Твърдица от гр. дело № 158/2007 г. на РС – Сливен.  На 21.05.2008 г. на проведено заседание на ЕСУТ при община Твърдица по разработка четиринадесета е взето решение: “Съгласува за обявяване проекта за изменение на ПУП изготвен по определение на Районен съд Сливен и съгласно извършена техническа експертиза по гр. д. № 158/2007 г.”. Съгласно направената разработка за частично изменение на ПУП за обхвата на УПИ ІV-202 в кв. 22 по плана на с. Бяла паланка, община Твърдица се обособяват два парцела – УПИ ІV-202 за малоет.жил.стр. с площ 700 кв.м. и УПИ ХІІ-202 за малоет.жил.стр. с площ 883,5 кв.м. Приетото частично изменение е било обявено на заинтересованите страни с обявление № 3549/10.06.2008 г. и в законоустановения срок е постъпило възражение вх. № 3549/23.06.2008 г. от жалбоподателите, с което възразяват по разделянето на имота на два парцела, тъй като същия не е съобразен с идеалните части на всеки от съсобствениците, не са спазени изискванията на чл. 19 – 31 от ЗУТ. Направеното възражението е било разгледано от Общинския експертен съвет по УТ при Община Твърдица на 03.07.2008 г., обективирано в Протокол Решение № 4, като решението е : “възражението …….не се уважава”. Издадена е обжалваната Заповед № 257/01.08.2008 г.  на Кмета на Община Твърдица, подписана от заместник кмет, съгласно заповед № 248/24.07.2008 г., с която е одобрено ЧИ на подробният устройствен план /ПУП/ - план за регулация и план за застрояване /ПР и ПЗ/ в обхвата на УПИ ІV-202, кв. 22 по плана на  с. Бяла паланка, община Твърдица за  разделяне на имота на два нови урегулирани имота с № УПИ ІV-202, кв. 22 и УПИ ХІІ-202, кв. 22 с. Бяла паланка за малоетажно жилищно строителство.

В законоустановения срок е постъпила жалба вх. № Ж-019/15.08.2008 г. от А.М.А. и Ф.С.А. против издадената заповед.

Съдът допусна и изслуша съдебно-техническа експертиза от едно вещо лице, чието заключение не бе оспорено от страните, и съдът го прие, като правилно и компетентно изготвено.

Съгласно заключението на вещото лице, обжалваната Заповед № 257/01.08.2008 г. е издадена без да са изпълнени изискванията на ЗУТ във връзка с процедурата по изготвяне, внасяне и одобряване на проекта. Изработения ПУП е в части план за регулация и план за застрояване. Изготвен е без да се имат предвид установените квоти на собственост, постановени с Решение № 377/07.05.2007 г. на РС – Сливен.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна настоящият състав намира следното : 

Жалбата е процесуално допустима. Оспореният административен акт е съобщен на оспорващите на 06.08.2008 г., а жалбата е входирана в Община Твърдица на 15.08.2008 г., и следователно е подадена в предвидения в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателни, по съображенията, изложени по-долу.

Съобразно задължението на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият състав, счита, че следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

В тази връзка, настоящият състав установи, че  оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно представена по делото заповед № 248/24.07.2008 г. на Кмета на община Твърдица и писмо изх. № 4674/24.07.2008 г. до областен управител на Област Сливен, че за периода от 28.07.2008 г. до 08.08.2008 г. същата ще ползува 10 дни платен годишен отпуск и ще бъде замествана от заместник кмета г-н М. М..

Настоящият състав намира обаче, че оспорената заповед е издадена при неправилното приложение на материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, по съображенията, изложени по-долу.

На първо място, основателно е възражението на жалбоподателите, че оспорената заповед не съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК. Липсва посочване на конкретното правно основание за издаване на заповедта, както и мотивите посочени в нея не кореспондират с фактите установени по делото, което прави същата немотивирана, а съгласно императивните правила на закона, всеки административен акт следва да бъде мотивиран. Видно от представената заповед, като основание за издаването й е посочен само чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ определя компетентността на органа, който може да одобри съответния ПУП. Със заповедта предмет на настоящото производство  е допуснато частично изменение на вече одобрен и влезнал в сила регулационен план. Основанията, при които е допустимо изменение на влезнал в сила ПУП, са изброени в чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят и когато има предложение на съда по дела за делба на урегулирани поземлени имоти. В оспорената заповед е посочено, че се издава на основание протоколно определение на съда по делбено дело № 158/2007 г. на Сливенския районен съд, със страни оспорващите и Е.М.Б.. Следователно изменението на ПУП с оспорената заповед е направено по искане на делбения съд, а не по искане на всички собственици на урегулирания поземлен имот – молба е депозирана само от заинтересованата страна, поради което не е постигнато съгласие между всички съсобственици - страни по делбеното дело. В процедурата по чл. 201, ал. 3 от ЗУТ когато урегулираният поземлен имот е поделяем, изменението се извършва след като главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните нареди да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Такова мотивирано предписание не е направено. Установи се още от заключението на вещото лице, че не са изпълнени и разпоредбите на чл. 128, ал. 6, а именно, че съгласуването на проектите за подробни устройствени планове от заинтересуваните централни и териториални администрации, а при необходимост - и със специализираните контролни органи и експлоатационните дружества, се извършва по реда на чл. 121, ал. 2 от с.з. Искане за съгласуване на ПУП за обхвата на УПИ ІV-202, кв. 22 по плана на с. Бяла паланка няма постъпило в Община Твърдица. Ето защо на второ място, настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на община Твърдица, че общите разпоредби на ЗУТ / процедурата по съгласуване / не следва да се прилагат, тъй като разпоредбите на чл. 200 и следващите са специални. Те са специални дотолкова, доколкото регламентират техническите изисквания при придобиване и делба на недвижими имоти. Съгласно обаче чл. 136, ал. 1 от ЗУТ проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма.

На следващо място в конкретния случай проектът за изменение не е бил внесен по искане на всички съсобственици, а по искане на делбения съд, поради което съгласие между всички участници в делбата не е налице. Действително процесният ПУП е съобразен със заключението на вещото лице и скица - проект за делба по гр. д. № 158/2007 г. на РС - Сливен, който всъщност обвързва административният орган, но ЧИ на ПУП е изготвено без да се вземат предвид установените квоти на собственост, постановени с Решение № 377/07.05.2007 г. на РС по цитираното гр. д. Основателно в този смисъл е възражението на оспорващите. От приетата и неоспорена от страните експертиза се установява, че са възможни варианти за разделяне на имота, но не при 1/2  ид. части, а по части близки до квотите на съсобственост, определени с решението по делбеното дело, както и при спазване на разпоредбата чл. 19 от ЗУТ регламентираща изискванията за обособяване на самостоятелни поземлени имоти. Спазвайки правилата на чл. 19, ал. 4, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 4  от ЗУТ вещото лице е посочило в експертизата, че обособяване на самостоятелен УПИ за ниско жилищно строителство с площ 192,50 кв.м. отговарящо на 1/8 ид.ч. не може да бъде осъществено. Възможно е обаче съгласно ал. 6 от чл. 19 от ЗУТ да бъде отделен самостоятелен УПИ с нежилищно предназначение с площ съответстваща на квотата от правото на собственост.   Вещото лице е предложило  четири броя варианти, като посочва, че са възможни и други, които биха удовлетворили страните, при спазване на определените квоти на собственост.

В частта, с която се оспорва одобреното ЧИ на ПУП, а именно в част ПЗ се признава основателността на жалбата от представителя на Община Твърдица и от пълномощника на заинтересованото лице. 

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Община Твърдица следва да бъде осъдена да заплати на оспорващите претендираните и направени от нея по делото разноски в размер на 370 лева, от които: 10 лева– платена държавна такса, 260 лева – внесени разноски за вещо лице и 100 лева договорено и внесено адвокатско възнаграждение.  

            Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 257 от 01.08.2008 г. на кмета на община Твърдица, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен проекта за ЧИ на подробният устройствен план /ПУП/ - план за регулация и план за застрояване /ПР и ПЗ/ в обхвата на УПИ ІV-202, кв. 22 по плана на  с. Бяла паланка, община Твърдица за  разделяне на имота на два нови урегулирани имота с № УПИ ІV-202, кв. 22 и УПИ ХІІ-202, кв. 22 с. Бяла паланка за малоетажно жилищно строителство, КАТО  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ТВЪРДИЦА да заплати на А.М.А. с ЕГН ********** и Ф.С.А. с ЕГН ********** ***, община Твърдица, област Сливен деловодни разноски в размер на 370 / триста и седемдесет / лева.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ТВЪРДИЦА, да заплати по сметка на Административен съд Сливен сумата от 35 /тридесет и пет/ лева, представляваща направени разноски по делото за експертиза.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: