Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 3

 

гр. Сливен, 30. 01. 2009 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осми януари, две хиляди и девета година, в състав:

             

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:   Г.  И.

 

При участието на секретаря Ц.В., като разгледа докладваното  от административния съдия административно дело № 224 по описа на съда     за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

           

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

            Образувано е по жалба от „Д.к.ц.-С.” ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. П.” № .., представлявано от управителя К. П. К., подадена Против Заповед № РД-09-866 от 18.08.2008 г. на Д. на Р. з.о. - С.

С оспорената заповед, на основание чл. 76 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, във връзка с чл. 232, чл. 243, чл. 252 от НРД 2006 и Арбитражно решение № 16 от 16.06.2008 г. на Арбитражна комисия за разглеждане на медицински спорове – С., във връзка с т. 453 от Решение  № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК, на оспорващия за нарушения по сключените с НЗОК индивидуални договори за 2007 г. и за 2008 г. е наложена санкция – финансова неустойка в общ размер 3780 лева, от които: Санкция по  чл. 238, ал. 4, т. 4, б. „б” от НРД 2006 г. – финансова неустойка в размер на  3 645 лева, представляваща произведение от базисната санкция по броя извършени нарушения /27 ЗЗОЛ/ - за несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ от д-р Е. М., изразяващо се в неспазване на изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности и изследвания при 27 броя диспансеризирани ЗЗОЛ, подробно описани в медицинския протокол и арбитражното решение, съставляващо нарушение на чл. 7, т. 1 и т. 2 от ИД, и чл. 26, т. 1 и т. 2 и чл. 132, ал. 1 и ал. 2 от НРД 2006 г.; и Санкция по чл. 238, ал. 1, т. 4, б. „а” от  НРД 2006 г. – финансова неустойка в размер на 135 лева - за неспазване на установения ред за работа с първични медицински документи, изразяващо се в  несъхраняване на копия на протоколи за инсулин в медицинското досие, съставляващо нарушение на чл. 45 и чл. 46 от ИД, т. 175, т. 176 и т. 178 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излага съображения, че оспореният акт не съдържа всички изискуеми от нормата на чл. 59 от АПК реквизити, тъй като изложените мотиви са бланкетни и непълни, волеизявлението на административния орган е неконкретизирано и общо; позовава се на нормата на чл. 81 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като твърди, че констатираното от РЗОК неспазване на изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности и изследвания е в резултат на неявяване на ЗЗОЛ на определената от лечебното заведение дата за амбулаторен преглед, поради което неизпълнението на тези изисквания не може да се вмени във вина на специалисти от състава на лечебното заведение; твърди, че констатираната от РЗОК липса на протоколи за инсулин и на изискуеми консултации със специалисти, не отговаря на действителността, тъй като протоколите за инсулин се съхраняват в ендокринологичния кабинет в отделна папка с цел ефективност в работата, а документите, установяващи извършени консултации със специалисти, са предоставени на ЗЗОЛ с цел при посещение при друг специалист последният да има повече информация за пациента. Прави искане оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от управителя К. К., който моли жалбата да бъде уважена. В представена по делото писмена защита от упълномощен процесуален представител излага допълнителни съображения в подкрепа на жалбата. Твърди, че оспореният акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

            Административният орган – Д. на РЗОК – С., се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. В представена по делото писмена защита излага съображения за законосъбразност на оспорената заповед, като: твърди, че оспореният акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалноправните разпоредби; счита, че по делото е установено, че нарушенията, описани в медицинския протокол, са действително извършени; изразява критичност по отношение на част от констатациите на вещото лице. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2007 г. в гр. Сливен, между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от Д. на РЗОК – С., като възложител, и „Д.к. ц.-С.” ООД-гр.С., като изпълнител, е сключен Договор № 200374 от 01.03.2007 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от диагностично-консултативен център, който е в сила от 01.01.2007 г. /съгласно параграф 2 от Допълнителните и заключителни разпоредби на договора/ и е със срок на действие до 31.12.2007 г. /съгласно               чл. 63 от договора/. Договорът е сключен, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на Управителния съвет /УС/ на НЗОК /обн. ДВ, бр.19 от 02.03.2007г., в сила от 01.01.2007 г./ и действащите разпоредби на Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. /НРД 2006 г./.

На 01.02.2008 г. в гр. Сливен, между НЗОК, представлявана от Д. на РЗОК – С., като възложител, и „Д.-к. ц.-С.” ООД – гр. С., като изпълнител, е сключен Договор № 200374 от 01.02.2008 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от диагностично-консултативен център, който е в сила от 01.01.2008 г. /съгласно параграф 2 от Допълнителните и заключителни разпоредби на договора/ и е със срок на действие до 31.12.2008 г. /съгласно чл. 63 от договора/. Договорът е сключен, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007г. на УС на НЗОК /обн. ДВ, бр. 5 от 16.01.2008 г., в сила от 01.01.2008 г./ и действащите разпоредби на НРД 2006 г.

С горепосочените договори за срока на действие на всеки един от тях изпълнителят се е задължил да оказва на задължително здравно осигурените лица /ЗЗОЛ/, а възложителят се е задължил да заплаща оказаната специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/, съобразно посочените в договорите общомедицински дейности от основния пакет СИМП, специализирани и високоспециализирани медицински дейности от подробно описани в договорите пакети, и медико-диагностични и високоспециализирани медико-диагностични изследвания по подробно описани в договорите пакети. В договорените пакети, съгласно чл. 2, т. 2 от договорите, са включени и специализирани медицински дейности от пакет ендокринология. С нормата на  чл. 7, т. 1 и т. 2 от договорите оспорващото лечебно заведение се е задължило да осигурява договорената СИМП, да изпълнява правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД 2006 г. и да предоставя СИМП по вид и обем, съответстваща на договорената.

Със Заповед № РД-09-241 от 21.04.2008 г. директорът на РЗОК – Сливен, на основание чл. 72 от ЗЗО и чл. 222 от НРД 2006 г. е наредил да бъде извършена медицинска проверка на лечебното заведение - оспорващ в настоящото производство, в срок от 22.04.2008 г. до 09.05.2008 г., със задача: да бъде проверено изпълнението на договора от д-р Е. М. по диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ над 18 години с диагноза „захарен диабет”, съгласно Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК; да се провери спазени ли са редът и условията за предписване на лекарствени продукти от д-р Е. М.. С тази заповед медицинската проверка е възложена на д-р А.П. – ст.инспектор – лекар-контрольор в отдел „ДОКИМПДПА” при РЗОК - Сливен. Заповедта е връчена на лечебното заведение чрез упълномощено лице на 23.04.2008 г.

Въз основа на горепосочената заповед, лекарят-контрольор е извършил от 23.04.2008 г. до 09.05.2008 г. възложената му проверка и е отразил констатациите си в Медицински протокол № РД-13-02-31 от 09.05.2008 г., връчен на лечебното заведение – обект на проверката, чрез упълномощено лице на 10.05.2008 г. В медицинския протокол лекарят-контрольор е констатирал, че: при 28 от проверените досиета не са спазени изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности и изследвания, съгласно Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризация, Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК и Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК, по диспансерно наблюдение и по програми, приети по реда на НРД 2006 г.; в 28 от проверените досиета не са приложени копия на протоколи за инсулин;                      в 1 досие не е приложен амбулаторен лист от диспансерен преглед; при 26 от проверените досиета констатациите са в нарушение на чл. 7, т. 1 и т. 2, чл. 45 и чл. 46 от ИД, чл. 26, т. 1 и т. 2, чл. 132, ал. 1 и ал. 2 от НРД 2006 г., т. 175, т. 176 и т. 178 от Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007г. на УС на НЗОК и Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007г. на УС на НЗОК. В медицинския протокол са описани подробно извършената проверка на всяко едно от досиетата и съответно констатираните от лекаря-контрольор нарушения.

По направените от лекаря-контрольор констатации, отразени в горепосочения медицински протокол, управителят на оспорващото дружество е направил писмено възражение пред директора на РЗОК – Сливен, заведено в РЗОК - Сливен с Вх. № 29-04-11 от 15.05.2008 г. Възраженията са свързани с твърдения за липса на нарушения при проверените диспансерни досиета.

С оглед извършеното оспорване на констатациите на лекаря-контрольор, спорът е разгледан от Арбитражна комисия по реда на чл. 75 от ЗЗО, която с Решение № 16 от 16.06.2008 г. и на основание чл. 75, ал. 3 от ЗЗО във връзка с  чл. 251, ал. 1 от НРД 2006 г., е потвърдила констатациите на лекаря-контрольор, отразени в Медицински протокол № РД-13-02-31 от 09.05.2008 г., с който са констатирани нарушения по Договор № 200374 от 01.03.2007 г. и Договор                   № 200374 от 01.02.2008 г., сключени между НЗОК и лечебното заведение– оспорващ, с изключение на констатациите за липса на изследване на кръвна захар с глюкомер, поради това че при наличие на направен кръвнозахарен профил не е необходимо изследване на кръвна захар с глюкомер. Решението на комисията е мотивирано и е подписано от всички нейни членове, единият от които е   д-р А.П. – ст.инспектор–лекар-контрольор в отдел „ДОКИМПДПА” при РЗОК - Сливен, съставила медицинския протокол, чиито констатации са предмет на арбитражното решение.

Въз основа на горепосоченото арбитражно решение, директорът на РЗОК– Сливен, е издал оспорената в настоящото производство заповед, която е съобщена на оспорващото лечебно заведение на 21.08.2008 г. Жалбата против заповедта е входирана в РЗОК – Сливен на 03.09.2008 г.  

По делото е изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р И.К.Г.-Стойнова. В заключението си вещото лице констатира, че: При диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ с диагноза „захарен диабет”: Т. Б. А., М. Щ. В., Д. К. И., Е. В. Б., В. Г. С. и П. Т. И., са изпълнени изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности и изследвания; По отношение диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ с диагноза „захарен диабет”: М. О. Б., С. Т. К. и Г. С. Ш., не може да се направи констатация, че не са изпълнени изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности и изследвания, поради краткия период от вземането на тези пациенти на диспансерен учет и тъй като по време на извършване на проверката от лекаря-контрольор не е изтекъл едногодишният период, през който следва да се осъществи пълният обем диспансерни дейности; Диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ с диагноза „захарен диабет” Д. А.Ф. не е могло да бъде проведено в съответствие с правилата за добра медицинска практика, поради двукратен отказ на тази пациентка да приеме предложена хоспитализация, обусловена от необходимостта да бъдат извършени диагностика и лечение в болнични условия; При диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ с диагноза „захарен диабет”: Е. Г. К., Н. Д. Р., Л. А. Щ., К. Й. И., С. К. Н., К. И. К., Х. М. Х., Б.Т. М., К. Г. П., Т. А. Ч., Д. Г. В., Й. А. М., Х. А. К., Д. И. А, Х. В. Х., М. Х. К., И. И. Х. и Р. Г. К., не са изпълнени изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности и изследвания, като при различните ЗЗОЛ не са извършени част от следните необходими изследвания и консултации със специалист - гликиран хемоглобин, седимент, креатинин, холестерол, микроалбуминурия и консултации със специалист съдов хирург/ хирург; Всички протоколи за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК или РЗОК, включително протоколите за лечение с инсулин, описани в Медицински протокол № РД-13-02-31 от 09.05.2008 г., се съхраняват в ендокринологичния кабинет на лечебното заведение – оспорващ, в самостоятелна папка.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

В съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Оспореният административен акт е издаден в установената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му, поради което е мотивиран. В заповедта си административният орган е посочил извършените според него нарушения, позовал се е на конкретни правни норми. Административният акт съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Твърдението на оспорващия, че волеизявлението на административния орган не е конкретизирано, е неоснователно. Позовавайки се на констатациите на медицинския протокол и на разпоредбите на чл. 238, ал. 1, т. 4, б. „а” и ал. 4, т. 4, б. „б” от НРД 2006 г., административният орган не е допуснал нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

            При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърденията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни. Действително, в състава на Арбитражната комисия е участвал лекарят-контрольор, изготвил медицинския протокол, чиито констатации са предмет на арбитражното решение. Но това обстоятелство не води до съществено нарушение на административно-производствените правила за издаване на оспорената заповед, тъй като в разпоредбите на НРД 2006 г., уреждащи правилата за работа на арбитражните комисии, не се съдържа забрана за участие на лекаря-контрольор в състава на комисията. Дори и да се приеме, че лекарят-контрольор е следвало да се отведе от участие в разглеждания спор, липсата на такъв отвод не може да се вмени във вина на административния орган, издал оспорената заповед. Този извод следва и от нормата на чл. 254 от НРД 2006 г., съгласно която в случаите, при които арбитражната комисия не стигне до решение по констатациите на лекарите-контрольори поради равен брой противоположни гласове, директорът на РЗОК може да приложи санкциите, предвидени в НРД. 

            Доводите на оспорващия, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалноправни разпоредби, са частично основателни по следните съображения:

С оглед съдържащата се в параграф 1, т. 2 от ДР на ЗЗО легална дефиниция, „Основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК” са определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор. Съгласно    параграф 1, т. 2 от ДР на Закона за здравето, "Диспансеризация" е метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания. В нормата на чл. 12, ал. 7 от Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, издадена от Министъра на здравеопазването /обн. ДВ, бр. 106 от 03.12.2004 г., в сила от 01.01.2005 г./, е предвидено, че честотата и обемът на дейностите по диспансеризация се определят в Националния рамков договор. С оглед нормата на чл. 132, ал. 1 от НРД 2006 г., предвидените дейности по диспансеризацията следва да бъдат изпълнени в максималния обем, вид и честота на същите, посочени в Приложение № 9 в съответствие с Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейност, гарантирани от бюджета на НЗОК. По отношение на пациенти с инсулинозависим захарен диабет, посочените в Приложение № 9 към НРД 2006 г. периодичност на диспансерните прегледи, необходими изследвания за една година и консултации със специалист са: брой диспансерни прегледи – три пъти годишно, включващи: общ клиничен статус с насоченост към сърдечно-съдовата система, нервна система, ЕКГ – 1 път годишно, а във всички останали случаи – до 3 пъти по преценка на лекаря, изследване на кръвна захар с глюкомер, изследване на стъпалата; необходими изследвания за една година: гликиран хемоглобин, седимент, креатинин, холестерол, микроалбуминурия и кръвнозахарен профил; необходими консултации - със специалист по профила на усложненията на диабета – невролог, хефролог, офталмолог, съдов хирург / хирург.

            Въз основа на установените по делото факти и приложимите за разглеждания случай норми, оспорената заповед в частта, в която е прието, че е налице неспазване на изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности и изследвания при описаните в медицинския протокол и арбитражно решение диспансеризирани ЗЗОЛ: Т. Б. А., М. Щ. В., Д. К. И., Е.В. Б., В. Г. С., П. Т. И., М. О. Б., С. Т. К. и Г. С. Ш., е незаконосъобразна, поради неустановено по делото несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ. Съгласно констатациите на вещото лице, които в тези части съдът възприема като компетентни и безпристрастни, при диспансерното наблюдение на първите шест от горепосочените ЗЗОЛ са изпълнени изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности и изследвания, а при вторите три от горепосочените ЗЗОЛ по време на извършване на проверката от лекаря-контрольор не е изтекъл едногодишният период, през който следва да се осъществи пълният обем диспансерни дейности. Поради което, оспорената заповед в тази част е постановена в противоречие с нормата на чл. 238, ал. 4, т. 4, б. „б” от НРД 2006 г. и следва да бъде отменена в тази част.

Оспорената заповед в частта, в която е прието, че е налице неспазване на изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности и изследвания при описаните в медицинския протокол и арбитражно решение диспансеризирани ЗЗОЛ: Е. Г. К., Н. Д. Р., Л. А. Щ., К. Й. И., С. К. Н., К. И. К., Х. М. Х., Б. Т. М., К.Г. П., Т. А. Ч., Д. Г. В., Й. А.М., Х.А.К., Д.И. А., Х. В. Х., М. Х. К., И. И. Х. и Р. Г. К., е законосъобразна, поради установено по делото несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ. Съгласно констатациите на вещото лице, които в тези части съдът възприема като компетентни и безпристрастни, при диспансерното наблюдение на горепосочените 18 ЗЗОЛ не са изпълнени изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности и изследвания; при тези лица не са извършени част от необходимите изследвания и консултации със специалист. Доколкото оспорващият с процесните договори се е задължил да оказва на задължително здравно осигурените лица специализирана извънболнична медицинска помощ, съгласно условията на НРД 2006 г., неизвършването на част от необходимите изследвания и консултации със специалист, посочени в Приложение № 9 към НРД 2006 г., представлява нарушение на сключените между страните договори.

Твърдението на оспорващия за приложимост на нормата на чл. 81 от ЗЗД е неоснователно. По делото не са представени доказателства, че за гореизброените 18 ЗЗОЛ неизпълнението на изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности и изследвания се дължи на неявяване на пациентите на определена дата за амбулаторен преглед.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 4, т. 4, б. „б” от НРД 2006 г., при констатирани медицински нарушения, установени от лекари-контрольори по реда на чл. 74 от ЗЗО, изразяващи се в несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ, директорът на РЗОК налага санкции, както следва: финансова неустойка в размер на 90 лева за изпълнители на ПИМП и СИМП и финансова неустойка в размер на 180 лева за изпълнители на БП, умножена по броя на извършените нарушения, свързани с лечебно-диагностичния процес. Относно наложената санкция по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. „б” от НРД 2006 г, административният орган е посочил, че финансовата неустойка в размер на 3645 лева представлява произведение от базисната санкция по броя извършени нарушения /27 ЗЗОЛ/, от което следва, че Директорът на РЗОК – Сливен е приел за базисна санкция финансова неустойка в размер на 135 лева. Така определеният от административния орган размер не е съобразен с нормата на                                     чл. 238, ал. 4, т. 4, б. „б” от НРД 2006 г, тъй като оспорващият е изпълнител на СИМП и за несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ предвидената в НРД 2006 г. санкция е финансова неустойка в размер на 90 лева, умножена по броя на извършените нарушения. По тези съображения и с оглед приетото за установено, че при диспансерното наблюдение на 18 ЗЗОЛ не са изпълнени изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности и изследвания, оспорената заповед в частта, в която на оспорващото лечебно заведение е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 1620 лева, представляваща произведение от базисна санкция в размер на 90 лева и броя извършени нарушения /18 ЗЗОЛ/, е постановена в съответствие с нормата на чл. 238, ал. 4, т. 4, б. „б” от НРД 2006 г. и следователно, жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

Оспорената заповед в частта, в която е прието, че несъхраняването на копия на протоколи за инсулин в медицинското досие представлява нарушение на установения ред за работа с първични медицински документи, е незаконосъобразна. В посочените като нарушени договорни клаузи и разпоредби от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК не се съдържа изрично изискване специалистът, издал протокола за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК или РЗОК, да съхранява копие от този протокол в здравното досие на пациента. Съгласно констатациите на вещото лице, които в тази част съдът възприема като компетентни и безпристрастни, всички протоколи за предписване на лекарства, включително протоколите за лечение с инсулин, описани в Медицински протокол № РД-13-02-31 от 09.05.2008 г., се съхраняват в ендокринологичния кабинет на лечебното заведение – оспорващ, в самостоятелна папка. Поради което, оспорената заповед в тази част е постановена в противоречие с нормата на чл. 238, ал. 1, т. 4, б. „а” от НРД 2006 г. и следва да бъде отменена в тази част.

            По изложените съображения, при 18 от гореизброените ЗЗОЛ, наложената от административния орган санкция по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. „б” от НРД 2006 г.– финансова неустойка в общ размер 1620 лева, представляващ произведение от базисната санкция в размер на 90 лева и броя извършени нарушения, е законосъобразно наложена и до този размер жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. За сумата от 2025 лева, представляваща разликата над               1620 лева до 3645 лева – наложената по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. „б” от НРД 2006 г. санкция е незаконосъобразно наложена и за този размер оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. За сумата от 135 лева– наложената по чл. 238, ал. 1, т. 4, б. „а” от НРД 2006 г. санкция е незаконосъобразно наложена и в тази част оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

            Оспорващият претендира присъждане на направените по делото разноски. Общият размер на действително направените от оспорващия разноски по делото е 200 лева, от които: 50 лева – платена държавна такса, и 150 лева – разноски за вещо лице. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че между оспорващия и упълномощения адвокат е договорено възнаграждение в определен размер, но няма данни за внасяне на същото, поради което съдът приема, че по делото не са представени доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Административният орган претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, действала към момента на приключване на устните състезания/, размерът на юрисконсултското възнаграждение, определено съгласно чл. 8 във връзка с  чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, е 266, 80 лева.

С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената част от жалбата, оспорващият има право на действително направени разноски по делото в размер на 114 лева. Административният орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, съразмерно на отхвърлената част от жалбата, има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 114,72 лева, или по компенсация оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Сливен, разноски по делото в размер на 0,72 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

            ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-866 от 18.08.2008 г., издадена от Д. на Р. з.к. – С., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА, с която на „Д.-к. ц.-С.” ООД за несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ от д-р Е. М. и на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. „б” от НРД 2006 г., е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 2 025 /две хиляди и двадесет и пет/ лева, представляващ разликата над 1 620 /хиляда шестстотин и двадесет/ лева до 3 645 /три хиляди шестстотин четиридесет и пет/ лева, И В ЧАСТТА, с която на „Д. – к.ц. – С.” ООД за неспазване на установения ред за работа с първични медицински документи и на основание чл. 238, ал. 1, т. 4, б. „а” от НРД 2006 г., е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 135 /сто тридесет и пет/ лева.

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.-к. ц.-С.” ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.П.” № .., представлявано от управителя К. П. К., подадена против Заповед № РД-09-866 от 18.08.2008 г., издадена от Д. на Р. з. к. – С., В ЧАСТТА, с която на „Д.к. ц.-С.н” ООД за несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ от д-р Е. М. и на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. „б” от НРД 2006 г., е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 1 620 /хиляда шестстотин и двадесет/ лева.

ОСЪЖДА Д. – к. ц. – С.” ООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Д. П.” № …, представлявано от управителя К. П. К., да заплати на Р. з.к. – С., разноски по делото в размер на 0, 72 /нула цяло и седемдесет и две стотни/ лева, определени след компенсация.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: