Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

32

 

гр. Сливен, 02. 04. 2009 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети  март,  две  хиляди  и  девета  година,  в  състав:

             

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  Г.  И.

 

При участието на секретаря Ц.В., като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 228 по описа на съда за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

            Образувано е по жалба от ТД “В. ЛМ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. “Х. Д.” бл. .., вх. “..”, ап. .., представлявано от управителя Л. Л. М., подадена чрез упълномощен процесуален представител против Решение № 10 от 14.08.2008 г., издадено от Директора на Районно управление „Социално осигуряване” /РУСО/- Сливен.

            В съдебно заседание на 08.01.2009 г. представляващият дружеството управител уточнява, че обжалва Решението на Директора на РУСО – Сливен, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане № 208 от 24.06.2008 г. на Началник отдел КПК в частта му, отнасяща се до сумата от 2681, 21 лева, от които: 1506, 19 лева – главница, и 1175, 02 лева – лихва.

            Оспорващият твърди в жалбата си, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага подробни съображения за неправилно тълкуване от административния орган на нормата на чл. 52а от КСО. Позовава се на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Прави искане за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            В съдебно заседание оспорващият се представлява от управителя на дружеството и от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея доводи.  

            Административният орган – Директора на РУСО – Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Твърди, че констатациите на административния орган са правилни, тъй като лицето, за което е теглено обезщетение от ДОО, няма качеството на осигурено лице. Позовава се на нормата на чл. 10 от КСО. Претендира присъждане на направените по делото разноски за вещо лице и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в нормата на чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по  чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            На оспорващия като осигурител, в резултат на извършена, на основание  чл. 110, ал. 1 от КСО, финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване /ДОО/ от финансов ревизор-служител на РУСО– Сливен, за ревизиран период: 25.06.2002 г. – 31.03.2008 г., е съставен Ревизионен акт за начет – Вх. № 1 от 30.05.2008 г. по описа на РУСО – Сливен, за неправилно изплатено парично обезщетение за бременност и раждане по приложена към акта Справка № 1 в размер на 11, 52 лева, от които: 5, 50 лева – главница, и 6, 02 лева-лихва, и за неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете по приложена към акта Справка № 2 в размер на 2681, 21 лева, от които: 1506, 19 лева – главница, и 1175, 02 лева – лихва, начислена до 29.05.2008 г.

            В срока по чл. 110, ал. 2, изр. първо от КСО, управителят на ревизираното търговско дружество е направил възражение против съставения акт за начет в частта за установени нарушения по разхода на ДОО от неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете. На основание                                 чл. 110, ал. 2, изр. второ от КСО, контролният орган се е произнесъл по възражението с мотивирано заключение, с което е потвърдил констатациите по съставения ревизионен акт за начет.

            За събиране на сумата по ревизионния акт за начет и на основание                     чл. 110, ал. 3 от КСО, е издадено Разпореждане № 208 от 24.06.2008 г. на Началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол”/КПК/ в РУСО – Сливен, с което е разпоредено на оспорващия да внесе сумата по акта за начет. Разпореждането е обжалвано от ТД “В. ЛМ” ООД – Сливен, в срока по                        чл. 117, ал. 2, предл. първо от КСО.

С Решение № 10 от 14.08.2008 г., издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на РУСО – Сливен се е произнесъл по жалбата и я е отхвърлил като неоснователна. Решението е подписано за директор от Е. Е.-главен счетоводител в РУСО – Сливен /видно от извършеното върху решението отбелязване и от изявлението на процесуалния представител на административния орган в писмена молба от 27.11.2008 г./. Със Заповед № 174 от 15.11.2006 г. на Директора на РУСО – Сливен, е наредено при законоустановен отпуск на същия служебната документация, включително заповеди и решения, да се оформят с подписа на Е. Е. – главен счетоводител, за директор. Със Заповед № 1055 от 11.08.2008 г., издадена от Управителя на Националния осигурителен институт /НОИ/, на С. А. Р. – Директор на Териториално поделение на НОИ в гр. Сливен, е разрешено ползването на платен годишен отпуск, считано от 14.08.2008 г. до 18.08.2008 г. включително.

По делото е установено по безспорен между страните начин, че на лицето М. К. М. – служител в ТД “В. ЛМ” ООД – Сливен, е изплатено от оспорващия за сметка на ДОО парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от м. 07.2004 г. до м. 07.2005 г. в общ размер на                  1506, 19 лева.

Въз основа на приложените по делото: справки от персоналния регистър на НОИ, трудов договор № 5 от 01.07.2004 г. и разчетно-платежни ведомости, както и от заключенията на изслушаните и приети по делото две съдебно-икономически експертизи, изготвени от вещото лице Р.Д.Т.– Ч., съдът приема за установено, че: лицето М. К. М. е в трудовоправни отношения, както следва: с “К. Ю” ООД, Сливен - от 01.01.2003 г. до 15.05.2003 г., през който период има: отработени 22 дни през                  м. 01. 2003 г., отработени 11 дни през м. 02.2003 г., 21 дни в болнични през                  м. 03.2003 г., 21 дни в болнични през м. 04.2003 г. и 6 дни в болнични през              м. май 2003 г.; с “В. ЛМ” ООД, Сливен – от 15.05.2003 г. до 06.06.2003 г.; с “К.Ю” ООД, Сливен – от 06.06.2003 г. до 01.07.2004 г., през който период е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете; на лицето М. К. М. за периода от 01.01.2003 г. до 16.02.2003 г. и от 15.05.2003 г. до 17.05.2003 г. са внасяни осигурителни вноски за фонд “Пенсия”, фонд “Общо заболяване и майчинство” и фонд “Безработица”; на 01.07.2004 г. М. е сключила трудов договор с “В. ЛМ” ООД, Сливен, за неопределено време, и на  същата дата е подала молба до работодателя за разрешаване на отпуск по             чл. 164, ал. 1 от КТ, като за периода: 01.07.2004 г. до 01.07.2005 г., няма отработени дни, не й е начислявано трудово възнаграждение и не са внасяни осигурителни вноски.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 10 от 14.08.2008 г., издадено от Директора на РУСО – Сливен, в частта, в която е отхвърлена жалба с Вх. № К-5314 от 14.07.2008 г. на “В. ЛМ” ООД - Сливен срещу Разпореждане № 208 от 24.06.2008 г. на Началник отдел КПК в частта, в която е разпоредено внасяне на сумата от 2681, 21 лева, от които: 1506, 19 лева– представляваща изплатено за сметка на ДОО на лицето М. К. М. парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от                     м. 07.2004 г. до м. 07.2005 г,  и  1175, 02 лева – лихва, начислена до 29.05.2008 г.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. С нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение на НОИ е изрично оправомощен да се произнася с решение по жалби срещу разпореждания за събиране на суми по ревизионни актове за начет. В разглеждания случай административният акт е издаден при условията на заместване. По делото са представени доказателства, че на 14.08.2008 г., когато е издаден оспореният акт, Директорът на РУСО – Сливен е бил в платен годишен отпуск, от което следва, че същият в този период е бил в обективна невъзможност да упражнява правомощията си. Оспореното решение е издадено и подписано от подчинено на титуляра на правомощията лице, на което с изрична писмена заповед е наредено заместването.  

Административният орган е спазил установената от закона форма– оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Същият съдържа изискуемите от нормата на                      чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е издадено в противоречие с приложимите материалноправни норми, по следните съображения:

Административният орган неправилно е приел, че полагането на труд и изплащането на трудово възнаграждение по време на ползван отпуск за отглеждане на малко дете са необходими предпоставки, за да се породи правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

Съгласно нормата на чл. 52а от КСО /ред. ДВ, бр. 69 от 06.08.2004 г., в сила от 01.07.2004 г./ осигуреното лице има право да получи обезщетение за отглеждане на малко дете, при условие че е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. От доказателствата по делото е установено, че към дата 01.07.2004 г. лицето М. М. е изпълнявала условието за придобит осигурителен стаж за всички осигурени социални рискове, на основание                        чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, в качеството й на наето на работа по трудов договор лице в ТД “К.Ю” ООД, Сливен. Към тази дата М. е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете и е получавала парично обезщетение по чл. 52а от КСО чрез работодателя “К. Ю” ООД, Сливен. Трудовото правооотношение на М. е прекратено на 01.07.2004 г. – по време на ползването от нея като осигурено лице на отпуск за отглеждане на малко дете. На същата дата М. е сключила трудов договор с ТД “В.ЛМ” ООД, Сливен, и е подала молба до работодателя за разрешаване на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Съгласно тази разпоредба, след използване на отпуска поради бременност и раждане работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст. В хипотезата на чл. 53, ал. 1 от КСО при ползван допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете след изтичане на срока на платения отпуск за бременност и раждане, за майката възниква право на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. На основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО, времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски. От гореизложеното следва, че не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало трудово възнаграждение. Като лице с придобит осигурителен стаж за всички осигурени социални рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск, съгласно изискването на чл. 52а от КСО, М. М. има право на парично обезщетение за ползван отпуск за отглеждане на малко дете, поради което оспорващият в качеството на осигурител законосъобразно й е изплатил парично обезщетение за отглеждане на малко дете за сметка на ДОО за процесния период. Решението на административния орган е постановено не само в противоречие с горепосочените материалноправни норми, но с оглед социалната функция на обезщетението за отглеждане на малко дете, целящо стимулиране на раждаемостта, е и в очевидно несъответствие с целта на закона.

По изложените съображения, с Решението на Директора на РУСО – Сливен в оспорената му част незаконосъобразно е потвърдено Разпореждането на Началника на Отдел КПК, поради което решението и разпореждането в оспорените части следва да бъдат отменени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, РУСО-Сливен, следва да бъде осъдено да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 250 лева, от които: 50 лева – платена държавна такса, 50 лева – разноски за вещо лице, и 150 лева– внесено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 10 от 14.08.2008 г., издадено от Директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Сливен, В ЧАСТТА, в която е отхвърлена жалба с Вх. № К-5314 / 14.07.2008 г. от “В.ЛМ” ООД – Сливен срещу Разпореждане № 208 / 24.06.2008 г. на Началник отдел КПК в частта му, в която е разпоредено внасяне на сумата от 2681, 21 лева, от които: 1506, 19 лева-главница,  и  1175, 02 лева – лихва.

ОТМЕНЯ Разпореждане № 208 от 24.06.2008 г. на Началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол” в Районно управление „Социално осигуряване” – Сливен, издадено за събиране на сумите по Ревизионен акт за начет Вх. № 1 от 30.05.2008 г., В ЧАСТТА, в която ТД “В.ЛМ” ООД – Сливен, е задължено да внесе сумата от 2681, 21 лева, от които: 1506, 19 лева – главница, и 1175, 02 лева – лихва.

ОСЪЖДА Районно управление “Социално осигуряване” – Сливен, да заплати на ТД “В.ЛМ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. “Х.Д.” бл…, вх. “..”, ап. …, представлявано от управителя Л. Л. М., деловодни разноски в размер на 250 / двеста и петдесет / лева.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: