Р Е Ш Е Н И Е № 171

гр. Сливен, 10.01.2009  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на десети декември

през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С.Б.

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря                Ц.Ц.                                               и с участието на прокурора       Х.К.                                                                   като разгледа докладваното от   председателя                 административно дело № 242    по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството по делото е образувано по жалба на М.Т.К., в която се правят възражения против законосъобразността на Наредба за определяне размера на местните данъци, приета от Общински съвет Сливен.

В жалбата и уточнението към нея се твърди, че оспорващия, като жител ***  не е доволен от размера на местните данъци, които били определение в противоречие на чл.1 ал.1, 2 , 3 и 4 от ЗМДТ. Съгласно чл.1 ал.3 от ЗМДТ данъците за текущата година следвало да се определят до края на предходната, а наредбата била приета през м.февруари 2008 г.. Моли съда да отмени Наредбата за определяне размера на местните данъци, приета от Общински съвет Сливен.

В съдебно заседание оспорващия, чрез адв.Вяра Долапчиева и адв.Минко Стефанов поддържа жалбата. Счита, че общинският съвет не е провел дискусия по повод на наредбата. Предложението на кмета било без никаква аргументация, нито техническа, нито икономическа. Претендира за направените по делото разноски.

Общински съвет Сливен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Рускова счита жалбата за неоснователна. Счита, че наредбата е приета в срока по § 18 от ПЗР на ЗМДТ. Данъците са определени в рамките предвидени от закона, което не налагало обяснения и прилагане на мотиви. Счита, че са спазени всички процесуални изисквания на закона за приемането на наредбата, като същата отговаряла и на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди наредбата като законосъобразна. Счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер не по-малко от 150 лева

Прокурора счита, че при приемането на наредбата е спазен закона и следва да бъде оставена в сила.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

С мотивирано предложение, е внесен проект на Наредба  за определяне размера на местните данъци са внесени в ОбС Сливен от кмета на общината на 17.01.2008 г. с вх. № 30-00-63. В предложението са посочени причините, които налагат приемането й, целите, които се поставят, и очакваните резултати във връзка с предложеното увеличение на данъците в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Относно внесения проект, по делото не са представени доказателства, от които да става ясно, че е разпределен между постоянните комисии и да е определена водеща комисия, в съответствие с чл.60 ал.1 и ал.2 от ПОДОС гр.Сливен. Независимо от това по проекта, съгласно изискването на чл. 61 от ПОДОС, ПК по финанси, бюджет и икономическо развитие на 18.01.2008 г. се е запознала с проекта, а на 25.01.2008 г. е  подкрепила същия. ПК по нормативната уредба  и ПК по устройство на територията на 15.01.2008 г., а ПК по опазване на околната среда и ПК по оперативен контрол на  16.01.2008 г. са разгледали Предложение на кмета на Община Сливен за приемане на Наредба  за определяне размера на местните данъци, но вероятно това не е било предложението внесено в ОбС Сливен на 17.01.2008 г., от което следва, че липсва становище на тези комисии по внесения проект за нормативен акт. На 24.01.2008 г. е изпратено предложението на кмета на община Сливен с проекта на наредба за публикуване в интернет страницата на Община Сливен, с което е изпълнено изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА и чл.31 ал.7 от ПОДОС Сливен.

На 31.01.2008 г. е проведено заседание на ОбС Сливен при необходимия, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА, кворум - присъствали са 39 от общо 41 общински съветници. С решение № 47 по т. 4 от дневния ред е приета на първо четене Наредбата за определяне на размера на местните данъци, след проведено поименно гласуване с 30 гласа “за”, 9 гласа “против” и 0 гласа “въздържал се”  съгласно предложението на вносителя на проекта.

С предложение вх.№ 30-00-128 / 05.02.2008г. Кмета на Община Сливен е предложил Общински съвет Сливен да приеме на второ четене Наредба за определяне размера местните данъци. С Протокол № 4 от 12.02.2008г. на ПК по нормативната уредба, с Протокол № 4 от 12.02.2008г. на ПК по устройство на територията, с Протокол № 4 от 08.02.2008г. на ПК по финанси, бюджет и икономическо развитие, с Протокол № 4 от 06.02.2008 г. на ПК по образование, наука, култура и вероизповедания, с Протокол № 2 от 06.02.2008 г. на ПК по международно сътрудничество, евроинтеграция, партньорски инициативи и информационни технологии  и с Протокол № 4 от 06.02.2008 г. на ПК по здравеопазване, социална и жилищна политика, разгледалите проекта комисии са дали положителното си становище. ПК по опазване на околната среда и ПК за децата, младежта и спорта  са разгледали проекта, но не са формирали становище по него. На 06.02.2008 г. е изпратено предложението на кмета на община Сливен с проекта на наредба за публикуване в интернет страницата на Община Сливен.

На 14.02.2008 г. е проведено заседание на ОбС Сливен при необходимия, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА, кворум - присъствали са 38 от общо 41 общински съветници. С решение № 93 по т. 2 от дневния ред е приета на второ четене Наредбата за определяне на размера на местните данъци, след проведено поименно гласуване с 31 гласа “за”, 0 гласа “против” и 5 гласа “въздържал се”  съгласно предложението на вносителя на проекта. Текстът на приетата Наредба е удостоверен от председателя на ОбС Сливен, съобразно изискването на чл. 78, ал. 1, т. 2 от АПК и чл. 34, т. 3 от ЗНА.

Приетия нормативен акт е публикуван във вестник “Сливенско дело” от 13.02.2008 г. съобразно изискването на чл.37 ал.3 от ЗНА и интернет страницата на Община Сливен.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи :

Предмет на оспорване по настоящото дело е Наредбата за определяне на размера на местните данъци, приета от ОбС Сливен съгласно чл.8 от ЗНА във вр. с чл.1 ал.2 от ЗМДТ. Същата представлява подзаконов нормативен акт, чието оспорване пред съд е допустимо съгласно чл. 185 - 196 от АПК. Оспорващия е жител *** и като такъв е непосредствен адресат на формулираните с нея правни норми, което обосновава правния му интерес да оспорва наредбата по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК оспорването на подзаконов нормативен акт не е обвързано с преклузивен срок.  Следователно жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На общинските съвети, като органи на местното самоуправление с нормата на чл.141, ал. 3 от Конституцията на Република България е възложена компетентността да определят размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон. С текста на чл.1, ал. 2 от ЗМДТ на общинските съвети е делигирано правомощието да приемат наредби за определяне на размера на местните данъци при условията, по реда и в границите на ЗМДТ. Следователно Наредбата за определяне на размера на местните данъци е издадена от компетентен орган ОбС Сливен, в изпълнение на конституционно признато и регламентирано в ЗМДТ правомощие да определя размера на местните данъци на територията на община Сливен.

Наредбата е издадена и при спазване на императивните процесуални разпоредби на закона и ПОДОС Сливен относно подготовката и приемането на нормативни административни актове.

С нормата на § 18 от ПЗР на ЗМДТ (обн. ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) законодателят е предвидил, че общинският съвет определя местните данъци за 2008 г. в срок до 29.02.2008 г. Съгласно ал.4 на чл.65 от ПОДОС Сливен (отм. с Решение № 92/14.02.2008 г.) нормативните актове приемани от Общинския съвет се разглеждат на две четения, които трябва да са в две различни заседания на Общинския съвет. При първото четене акта се разглежда по принцип, а при второто по същество. От представените по делото писмени доказателства става ясно, че този процесуален ред е спазен, като нормативния акт е разгледан и приет на две четения. Действително установиха се нарушения във връзка с предвижване на проекта за наредба в постоянните комисии на ОбС и липса на техни становище преди внасянето му за разглеждане на първо четене, но тези недостатъци са отстранени при разглеждането му на второ четене и не са довели до съществено опорочаване на процедурата по приемането му. Следва да се има предвид, че краткия законов срок за приемането на този нормативен акт е довел до невъзможност за общинския съвет да спази пунктуално всички срокове и вътрешни правила. 

Неоснователно е твърдението на оспорващия, че оспорения подзаконов нормативен акт е издаден в противоречие с разпоредбата на чл.1 ал.3 от ЗМДТ. Съгласно този текст от закона когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година. В случая обаче с § 18 от ПЗР на ЗМДТ е предоставена възможността за общинските съвети, да определят размера на местните данъци за 2008 г. до 29 февруари 2008 г. ОбС Сливен е спазил това законово изискване и е определил техния размер с приемането на Наредбата за определяне на размера на местните данъци с Решение № 93 от 14.02.2008 г..

Разгласяването на приетия нормативен акт не е станало в срока посочен в чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, въпреки, че е осъществено чрез способите посочени в този текст от закона. Това забавяне обаче не би могло да повлияе на законосъобразността на приетия нормативен акт, тъй като касае само техническата дейност по съобщаването му, но не и действителността му.

Възражението, че по проекта на оспорения нормативен акт не е проведено достатъчно обсъждане и дебат, съдът намира за неоснователен. По делото се установи, че проекта е публикуван в интеренет страницата на Община Сливен, с което е дадена възможност на заинтересуваните граждани и организации да вземат становище по него. Действително срока, в който е приет нормативния акт е бил кратък, но същия е продиктуван от сроковете поставени с ЗМДТ. Проекта е обсъждан в постоянните комисии на ОбС Сливен и при двете му четения от общинските съветници, като дали този дебат е достатъчен е въпрос на субективна преценка и не може да повлияе на законосъобразността на акта.

Оспорената наредба е издадена в съответствие с чл. 141, ал. 3 от Конституцията на РБ, като размера на местните данъци са определени при условия, по реда и в границите, установени със ЗМДТ. Рамките на местните данъците се установяват със закон, а какъв да бъде конкретният размер на данъка е въпрос на оперативна преценка на съответния общински съвет и не подлежи на съдебен контрол. На контрол подлежи само съобразяването на подзаконовия нормативен акт, приеман от общинския съвет с нормативните актове от по-висока степен - в случая ЗМДТ.

С оспорения подзаконов нормативен акт са определени следните видове местни данъци: данък върху недвижимите имоти (чл. 5 - 7 от НОМД); данък върху наследствата (чл. 8 - 9 от НОМД); данък при придобиване на имущества по дарение или по възмезден начин (чл. 10 - 11 от НОМД); данък върху превозните средства (чл. 12 - 16 от НОМД); патентен данък (чл. 17 - 18 от НОМД). С наредбата са уредени обществените отношения, касаещи размера на местните данъци, както и начина и срока на заплащането на данъците от задължените лица, като местните данъци са определени при спазване на предвидените в ЗМДТ условия, ред и граници.

От горе изложено следва, че Наредбата за определяне на размера на местните данъци е приета от компетентен административен орган, в пределите на неговата власт, при наличие на изрична законова делегация и в предписаната от закона форма. При подготовката и приемането на Наредбата е спазена законоустановената процедура, при спазване на предвидените в ЗМДТ условия, ред и граници. Наредбата е издадена и в съответствие с целта на закона. Ето защо жалбата против оспорения нормативен акт следва да бъде отхвърлена.

Оспорващия следва да заплати в полза на Общински съвет Сливен сумата от 80,00 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение, която съгласно чл.143 ал.4 от АПК е равна на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Предвид изложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.Т.К. против Наредба за определяне размера на местните данъци, приета от Общински съвет Сливен с Решение № 93 от 14.02.2008 г..

ОСЪЖДА М.Т.К., ЕГН **********,***, пл.”Хаджи Димитър” № 4 да заплати в полза на Общински съвет Сливен сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

  2.