Р Е Ш Е Н И Е  

 

№ 7

 

Гр. Сливен, 09.02.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и девета година в състав:

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: И.Ж.

 

 

при участието на прокурора ……………….

и при секретаря Ц.В., като разгледа докладваното от съдия И.Ж. административно дело № 248 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2008 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от Я.Г.К. *** Загора, в която същата твърди, че е била собственик на 500 инвестиционни бона, получени при втората вълна на масовата приватизация. При поискване на депозитарна разписка от регионалното звено по регистрацията, такава не й била издадена. Извършила справка в поддържаните от Агенция за приватизация регистри, при която установила, че вече не е собственик на същите инвестиционни бонове, тъй като те са били прехвърлени на трето лице, като прехвърлянето било извършено в обслужващо звено с код 070001 в гр. Перник. Твърди още, че в цитираното регионално звено, което никога не била заявявала като обслужващо боновата й сметка, без нейно знание и съгласие и при липса на упълномощаване от нейна страна, на 01.10.2003 г. било извършено прехвърляне на боновете й към сметката на друго лице. В тази връзка излага твърдения за използвано при прехвърлянето фалшиво пълномощно, което не било нотариално заверено, което представлявало законова пречка за извършване на прехвърлянето, съгласно чл. 15 ал. 1 от Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции – собственост на държавата /НУРОПЦПТПАСД/, тъй като при смяна на обслужващото звено имало изрично изискване за указанията на съответната бланка на обр. 91 за нотариална заверка на използваното пълномощно. Освен това, при извършената фактическа смяна на обслужващото звено, не била заплатена и следващата се за това такса от пет лева. Счита, че при извършеното прехвърляне били нарушени множество законови хипотези – чл. 15, чл. 16 ал. 3, чл. 17 ал. 2 от НУРОПЦПТПАСД. Цитира чл. 72 от Инструкцията на Агенция за приватизация по прилагане на НУРОПЦПТПАСД, съгласно който при липса на изрично заявление по обр. 91 за смяна на обслужващото звено, обслужването продължавало да се извършва в регистрационното бюро по първоначалната регистрация. Твърди, че заявлението за смяна на обслужващото звено трябва да се подаде в обслужващото регионално звено, предвид което служителите на АП в регионалното бюро в гр. Перник е следвало да откажат приемане на подаденото там нареждане за прехвърляне. Излага доводи, че тъй като по никакъв начин не е извършвала разпоредителни действия и сделки с инвестиционните си бонове, от незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностните лица от Агенция за приватизация при и по повод на възложената им административна дейност, са й причинени имуществени вреди в размер на 500,00 /петстотин/ лева, определени към датата на отнемането на инвестиционните бонове 01.10.2003 г. Към тази дата държавата приемала плащането с 1 бон за 1 лев по приватизационни сделки, каквото било предназначението на инвестиционните бонове при използването им на централизираните търгове. В тази връзка цитира чл. 74 от ЗППДОбП /отм./ и чл. 5 ал. 5 от Закона за приватизационните фондове. Моли съда да осъди Агенцията за приватизация да заплати сумата от 500,00 /петстотин/ лева обезщетение за преки имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума. Претендира съдебни, деловодни и адвокатски разноски.

В с.з. ищецът, редовно и своевременно призован, чрез представител по пълномощие поддържа предявения иск и моли съда да уважи същия. Твърди, че след като са извършени нарушения на подзаконови нормативни актове, регламентиращи реда и условията за придобиване и отчуждаване на поименните компенсаторни бонове, то действително са налице незаконни и противоправни действия на съответните длъжностни лица. Изразява несъгласие с тезата на ответника, че ако следва да се присъди обезщетение, то същото трябва да е на стойността на пазарните цени на тези бонове. В тази връзка застъпва становище, че ако се възприеме това, би означавало ответникът да докаже, че ищеца би използвал инвестиционните си бонове само и единствено като ги прехвърли по съответния ред и срещу тях получи пазарната им цена към момента на прехвърлянето. Предназначението на тези бонове не било само и единствено такова, тъй като с тях ищецът би могъл както да участва в тръжни процедури за придобиване на активи от приватизацията, така и по номинална стойност да участва в заплащането на приватизационни сделки, които до определен срок са могли да бъдат изплащани със същите компенсаторни инструменти. Предвид това следвало присъденото обезщетение да възлиза на 500,00 /петстотин/ лева, като номинален размер на тези 500 /петстотин/ инвестиционни бона. Моли да се присъдят и законните лихви, като счита, че не е налице чистата хипотеза на чл. 47 от ЗЗД, в която лихвите се дължат от деня на увреждането.

В с.з. ответникът по иска Агенция за приватизация гр. София, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Чрез пълномощник представя писмено становище, в което оспорва исковата молба. Първоначално навежда доводи за недопустимост на иска, тъй като дейността по регистрирането на прехвърляне на инвестиционни бонове не била административна, а техническа за Агенцията за приватизация и последната не действала като административен орган. Алтернативно излага доводи за неоснователност, като не бил доказан предявеният иск по основание и размер. Излага тезата, че цената на 1 инвестиционен бон не била равна на 1 български лев, а на 1 инвестиционен лев. Към процесния период инвестиционните бонове били само прехвърляеми, но не и търгуеми инструменти на борсовия пазар. Липсвало и изискване пълномощните за разпореждане с инвестиционните бонове да са с нотариална заверка на подписа, а служителите в инвестиционните бюра нямали задължение да проверяват и контролират прехвърлянето на инвестиционните бонове. На последно място възразява срещу предявения иск поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност. Вземането за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган възниквало от датата на увреждането /в настоящия случай – 01.10.2003 г./, а ищецът предявил иска си по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ след изтичането на 5 – годишната давност. Моли съда да остави без разглеждане така предявения иск като процесуално недопустим, или да го отхвърли като недоказан по основание и размер.

В с.з. участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура гр. Сливен дава становище, че искът е доказан по основание и размер, както и че били налице доказателства, че в резултат от неправомерни действия на длъжностни лица от Агенция за приватизация е причинена вреда на ищеца.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От приложените по делото Талон за регистрация № 1 – 02571796 – 19,  известие от 30.07.1999 г. и извлечение от бонова сметка е видно, че ищцата Я.Г.К. е притежавала открита на 04.06.1999 г. бонова сметка с 250 инвестиционни бона. Регионалното бюро, в което се е регистрирала, е с код 190200 – гр. Н. З.. С Нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове между съпрузи и роднини по права линия и съребрена линия до втора степен включително № 31 00503582 44 от 19.07.1999 г. на ищцата били прехвърлени от нейната майка Г. Л. още 250 инвестиционни бона, по който начин към 01.10.2003 г. К. е разполагала с 500 инвестиционни бона, обстоятелство, което не се оспорва от страните. От представеното от ответника извлечение от боновата сметка на ищцата е видно, че боновия и левовия баланс са нулеви, поради прехвърляне на инвестиционните бонове към друго физическо лице. В същото са вписани както описаното по – горе прехвърляне на 250 бона от майката на К., така и прехвърляне на 500 инвестиционни бона от К. към трето лице, последното извършено на 01.10.2003 г. По делото е представен опис № 12 0265347340 на заведените в регистрационно бюро № 070001 гр. Перник на 01.10.2003 г. нареждания за прехвърляне на инвестиционни бонове между съпрузи и роднини, където под № 22 е вписано прехвърляне на 500 инвестиционни бона от лице с ЕГН, съвпадащ с този на ищцата в настоящото производство. С Нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове между съпрузи и роднини по права линия и съребрена линия до втора степен включително № 31 01007803 59, заведено в регистрационно бюро с № 070001 на 01.10.2003 г. било извършено прехвърляне на 500 инвестиционни бона, собственост на ищцата по сметка № 10184622205 на лицето П. Ж. П. с ЕГН **********. По делото се установи, че след извършената регистрация на ищеца и откриването на лична сметка в инвестиционни бонове, същата не е променяла обслужващото звено и не е заявавала това с код 070001 като свое обслужващо звено.

С разпореждане от 01.10.2008 г.и повторно с протоколно определение от 11.11.2008 г. съдът е задължил ответника да представи по делото заверен препис от Образец № 91 от Приложение № 6 към чл. 24 ал. 1 от НУРОПЦПТПАСД, удостоверяващо поисканата смяна на обслужващото звено на Агенция за приватизация от страна на ищеца, но такъв по делото не е представен, което налага извода, че такъв липсва. Липсата му е потвърдена и с представения от ответната страна писмен отговор по исковата молба. Представен е оригинал и заверен препис от нареждане за прехвърляне, което е било представено на служител на ответника на 01.10.2003 г. и въз основа на което е било извършено прехвърлянето на инвестиционните бонове, принадлежащи на ищеца. Отразеният код 070001 на регионално бюро на ответника е този в гр. Перник, в което е регистрирано прехвърлянето, а не този на регионалното бюро, в което ищецът се е регистрирал за участие в масовата приватизация – 190200 в гр. Н. З.. Прехвърлянето е извършено чрез използване на пълномощно на името на посочения по – горе Петър Желев Попов, с което същият е упълномощен да представлява Я.Г.К. пред Агенция за приватизация във връзка с прехвърлянето на инвестиционните й бонове, да прехвърля инвестиционните й бонове на когото намери за добре и при каквито условия сам прецени, да попълва и подписва необходимите документи, да я представлява пред Агенция за приватизация и да договаря със себе си. Относно авторството на положените в нареждането за прехвърляне и пълномощното подписи по делото е извършена и приета съдебно – графическа експертиза. От заключението на същата, като неоспорена от страните и която съдът възприема, предвид специалните знания на вещото лице, се установява, че положените в пълномощното и в нареждане за прехвърляне № 310100780359 от 01.10.2003 г. подписи не са положени от ищеца Я.Г.К.. В същите два документа е вписан и номер на лична карта на същата, за който вещото лице дава заключение, че Я.Г.К. никога не е притежавала лична карта с такъв номер, както и че лична карта с такъв номер не е издавана. При тези данни съдът приема, че нареждането за прехвърляне и пълномощното относно положените в същите подписи за прехвърлител, съответно упълномощител, са неистински, като ищецът не е автор на тези подписи и издател на тези документи.

По искане на ответната страна по делото е назначена и приета съдебно – счетоводна експертиза, видно от която през месец октомври 2003 година инвестиционни бонове не са били изкупувани от първособственици. Търгуване с такива на фондовата борса е извършвано в периода от 24.11.2003 г. до 30.11.2003 г. при средни изкупни цени /в зависимост от оборота/ 15,15 ст. за 1 лв. номинал и 14,35 ст. за един лев номинал.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към делото писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правно естество:

От релевираните в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основава предявения иск и неговия петитум, следва да се приеме, че в случая е налице хипотеза, при която се търси отговорност от Държавата за вреди, причинени от административен орган, при и по повод административна дейност, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Ищцата е изложила твърдения, че длъжностни лица от Агенцията за приватизация, чрез незаконни действия и бездействия при осъществяване на правно регламентирана дейност, са й причинили вреди, които държавата следва да обезщети чрез органите, от чиито действия и бездействия са настъпили тези вреди. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на нейни граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана дейност. За да се ангажира отговорността на ответника, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементите от фактическия състав на посочената разпоредба – незаконните действия и бездействия, извършени от длъжностни лица на ответника, които да представляват административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между незаконните действия и вредата.

За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната му сфера, която включва реално причинени вреди и пропуснати ползи, незаконосъобразно действие и бездействие на орган или длъжностно лице на държавата и общината, вредата да е настъпила при и по повод изпълнение на административна дейност и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилата вреда.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, в който смисъл са неоснователни доводите му за недопустимост на иска предвид това, че процесната дейност на негови длъжностни лица не била административна, а техническа. Прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на Агенцията за приватизация, която е административен орган, т.е. тази дейност е административна по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Административна дейност е осъществяваната от органите на държавна власт във връзка с управлението на страната и се характеризира с властнически правоотношения. Агенцията за приватизация като държавна агенция е част от административния апарат на държавата и принадлежи към изпълнителната власт. Редът за прехвърляне на инвестиционни бонове е регламентиран в Наредба за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции, собственост на държавата и в Инструкция за организация на работата в регистрационните бюра, разкрити в пощенски станции при регистрация на български физически лица за участие в процеса на приватизация с инвестиционни бонове, приета въз основа на тази Наредба. В цитираните нормативни актове са посочени документите, които е необходимо да се представят на служителите на ответника, като за да регистрират прехвърлянето, последните следва да извършат проверка за правилното оформяне на формулярите. По делото се установи, че ищцата е била собственик на 500 инвестиционни бона, като в Агенцията за приватизация е регистрирано прехвърлянето на тези инвестиционни бонове от лице, действало с пълномощно, с дадена в същото представителна власт. Безспорно също се установи, че цитираното пълномощно, с което е извършено прехвърлянето на инвестиционните бонове, не е издадено и подписано от ищцата и не е потвърждавано от нея. Лицето, заявило прехвърлянето, се е легитимирало като пълномощник на Я.К., ищец в настоящото производство, като е представило нареждане за прехвърляне в регионалното звено на АП в гр. Перник, а не в гр. Нова Загора, което регистрационно бюро е било обслужващо за ищцата.

Липсват доказателства по делото, че ищцата е променила обслужващото си звено, както и доказателства, че същата е заявила за свое такова това в гр. П., поради което следва да се приеме, че не е налице и надлежно заявена промяна на обслужващото звено. Това налага извода, че служителите на Агенцията за приватизация, допуснали извършване на прехвърлянето на инвестиционните бонове с тези документи и в регионално звено, различно от обслужващото ищцата, са допуснали нарушение на чл. 4 от Наредбата. В тази норма е посочено, че българските граждани могат да подадат заявление за промяна на обслужващото ги звено, като това става чрез звеното, извършило регистрацията. В чл. 72 от Инструкцията за организация на работата в регистрационните бюра, разкрити в пощенски станции при регистрация на български физически лица за участие в процеса на приватизация с инвестиционни бонове е визирано, че ако лицето не направи такова искане, обслужването продължава да се извършва от регионалното бюро по първоначалната му регистрация. В чл. 15 от Наредбата са изброени хипотезите, при които административният орган следва да откаже регистрацията. Съгласно тази разпоредба трябва да се постанови отказ при констатирано несъответствие между данните, посочени в разпореждането за прехвърляне и данните в поименната бонова сметка на прехвърлителя, както и при наличие на законни пречки за прехвърлянето. Едновременно с това, в чл. 16 ал. 2 от Наредбата е посочено, че при такова различие, лицата могат да подават искане за отстраняване на несъответствията в звеното, обслужващо регистрацията им, а в чл. 16 ал. 3 от Наредбата е уредена възможността за комуникация с Агенцията за приватизация за извършване на проверка – отново чрез звеното, обслужващо регистрацията. Така при липсата на изрично заявена промяна на обслужващото звено от собственика на инвестиционните бонове, оформена по реда на Наредбата и Инструкцията, служителите в регионалното бюро на АП с № 070001 в гр. П., регистрирали прехвърлянето, е следвало да откажат това. Представителят на ответника по делото заявява изрично, че липсват регистрирани молби, свързани с регистрацията на ищцата, което означавало, че обр. 91 от Приложение № 6 към чл. 24 ал. 1 от Наредбата не е издаван. Във връзка с цитирания обр. 91 заявява, че същият се подавал от физическите лица за участие в централизирани публични търгове. Член 72 от Инструкцията визира именно посочения формуляр обр. 91 като такъв за подаване на заявление при желание за смяна на обслужващото звено. Липсата на такъв налага категоричния извод, че ищцата не е заявявала смяна на обслужващото я регионално звено с № 190200 в гр. Н. З.. В този смисъл служителите на Агенцията за приватизация е следвало да откажат регистрацията по прехвърлянето както предвид обстоятелството, че прехвърлянето е заявено в регионално бюро, различно от заявеното като обслужващо ищцата и при липса на надлежна промяна, така и на още едно основание – в нареждането за прехвърляне не е попълнен задължителен реквизит чрез посочване на родствена връзка между подателя и получателя. Видно от нареждането за прехвърляне по делото, неразделна част от същото е декларация, в която следва подателят да попълни родствената си връзка с получателя, като посочването на неверни данни в същата е скрепено с наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Самото нареждане е обр. 31 за прехвърляне на инвестиционни бонове между съпрузи и роднини по права линия и по съребрена линия до втора степен включително, но в част “Декларация” липсват каквито и да било данни. Съгласно чл. 15 ал. 1 от Наредбата Агенцията за приватизация не регистрира прехвърляне и придобиване на инвестиционни бонове при нечетливо, непълно или неправилно попълване на нареждането. В случая безспорно е налице непълно и неправилно /по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на НУРОПЦПТПА/ попълнено нареждане, в който случай служителите на Агенцията за приватизация е следвало да откажат извършване на заявената прехвърлителна сделка. Както в Наредбата, така и в Инструкцията е регламентирана поредност от фактически действия, вменени като задължителни за длъжностните лица от АП, за да се регистрира едно валидно прехвърляне на инвестиционни бонове. В този смисъл, доколкото това е служебна дейност на АП, служителите на последната са били длъжни да извършат необходимата проверка и изискат представяне на необходимите за прехвърлянето документи в цялост.

Поради неспазването на установените в Наредбата и Инструкцията задължения е станало възможно с фалшиво пълномощно да бъдат прехвърлени на 01.10.2003 г. инвестиционните бонове, собственост на ищцата на П. Ж. П. и в звено, което не е обслужващо, от което са настъпили имуществени вреди. Извършеното прехвърляне е резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Агенцията за приватизация и с него реално е причинена вреда на ищцата с имуществен характер. В резултат на тези действия и бездействия, на 01.10.2003 г. боновият баланс на ищцата е станал нулев. С извършеното без нейно знание, съгласие и воля разпореждане, при това с оформени документи с невярно съдържание, действията и бездействията на служителите на Агенцията за приватизация, регистрирали прехвърлянето, са в пряка причинна връзка с реално причинената на ищцата вреда.

С оглед изложеното, съдът намира, че за ищцата е възникнало субективното право да претендира обезщетение за вредите, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ответника. Заявената за обезщетение имуществена щета е в размер на левовата равностойност на притежаваните от К. инвестиционни бонове, с които тя вече не разполага, тъй като Агенцията за приватизация е регистрирала прехвърлянето на трето лице, без нейно знание и съгласие. С отнемането на непаричните платежни средства ищцата е била лишена от възможността да придобие срещу тях имущество чрез приватизация, осъществявана на централизирани публични търгове, както и  да ги използва като платежно средство по сключени приватизационни сделки. Съдът счита, че в процесния случай имуществените вреди са в размер на нормативно определената стойност на инвестиционните бонове – един инвестиционен бон за един лев, съгласно чл. 5 ал. 5 от Закона за приватизационните фондове.

Срещу размера на предявената претенция ответникът възразява, като представя писмо от “Дилингова финансова компания” АД – София от 06.07.2006 г., видно от което същата като инвестиционен посредник е изкупувала инвестиционни бонове през месеците август и септември 2003 г. по приблизителни средни цени 13 – 13,5 %. Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, на 01.10.2003 г. на “Б. ф. б.” АД не се е търгувало с инвестиционни бонове. Такава търговия е извършвана в периода 24 – 30.11.2003 г. при средни изкупни цени за един инвестиционен бон 15.15 ст. за един бон и 14.35 ст. за един бон, в зависимост от оборота. В тази връзка ответникът развива тезата, че един инвестиционен бон не бил достигал пазарната цена от един лев, а цената му била условно определена един инвестиционен бон за един инвестиционен лев, а не български лев, както и че към процесния период инвестиционните бонове били само прехвърляеми, но не и търгуеми инструменти на борсовия пазар. По делото обаче липсват доказателства ищцата да е заявила намерение или желание чрез конкретни действия да се разпореди със собствените си инвестиционни бонове чрез продажбата им на лицензиран инвестиционен посредник, респ. на “Б. ф. б.” АД. Това не е единственото предназначение на инвестиционните бонове, както и не е единствен начин за тяхното използване. Напротив, основното им предназначение е за придобиване на акции, собственост на държавата или общините в търговски дружества, чрез участие в централизирани публични търгове, което може да се осъществи както чрез лицензиран инвестиционен посредник, така и лично. Същите могат да служат и за участие в доброволни пенсионни фондове, чрез внасянето им по открити сметки, като при придобиване на такова участие един инвестиционен бон се равнява на един лев. Начинът на използване на инвестиционните бонове от техния собственик е субективен и се определя от личната воля на титуляра. За да се възприеме твърдението на ответника, че пазарната стойност на инвестиционните бонове е в цитираните по – горе размери, т.е. значително по – малка от един лев, следва по делото да са ангажирани доказателства, че ищцата е имала намерение да ползва инвестиционните си бонове по цитирания начин – чрез продажбата им на лицензиран инвестиционен посредник или на борсовия пазар. При липса на такива доказателства, съдът приема, че стойността на инвестиционните бонове би следвало да се определи съобразно тяхното основно предназначение и при така нормативно определения им размер – един инвестиционен бон приравнен на един лев /чл. 5 ал. 5 от ЗПФ/. Още повече, че към дата 01.10.2003 г. за инвестиционните бонове няма формирана пазарна цена по смисъла на Наредба № 9, издадена от Комисията за финансов надзор. С оглед това, съдът намира, че пряката имуществена вреда за ищцата съставлява лишаването й от 500 инвестиционни бона, приравнени на 500 лева. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до размер на 500 лева.

Настоящият съд преценява като неоснователно и направеното от ответника възражение за недопустимост на исковата молба, като предявена след изтичане на предвидената в закона давност. Твърдението на пълномощника на Агенцията за приватизация е, че вземането за обезщетение е възникнало от датата на вредата – 01.10.2003 г., а искът е депозиран след изтичането на 5 – годишната давност по чл. 110 от ЗЗД във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Видно от исковата молба, същата е подадена до настоящия съд на 25.09.2008 г., т.е. преди изтичане на цитирания по – горе 5 – годишен давностен срок.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да се присъдят и претендираните от нея разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение, в общ размер 230,00 /двеста и тридесет/ лева.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА Агенция за приватизация, със седалище гр. София и адрес на управление ул. “Аксаков” № 29, да заплати на Я.Г.К. с ЕГН **********,***, на основание чл. 1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ сумата в размер на 500,00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от незаконни действия и бездействия на служители на административния орган, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2008 г., както и сумата в размер на 230,00 /двеста и тридесет/ лева за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Административен съдия: