Р Е Ш Е Н И Е   № 51

 

Гр. Сливен, 12.05.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.П.

 

ЧЛЕНОВЕ: Г.И.

                                   И.Ж.

 

при участието на прокурора Д.Д.

и при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия И.Ж. административно дело № 250 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2008 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по Заповед № РД – 11 – 16 - 51 от 29.09.2008 г. на Областен управител на Област Сливен, с която е оспорено Решение на Общински съвет гр. Сливен. Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 32 ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 31 ал. 1 т. 5 от Закона за администрацията във вр. с чл. 45 ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Образуваното производство по настоящото дело се движи по реда на чл. 186 и сл. от АПК.

С писмо изх. № 11/0125 от 29.09.2008 г. на Областния управител на Област Сливен е сезиран Административен съд Сливен с издаване на Заповед № РД – 11 – 16 – 51 от 29.09.2008 г. на Областния управител на Област Сливен, с която е оспорено Решение № 126 на Общински съвет гр. Котел, прието на заседанието му на 08.09.2008 г., с което са приети изменения на Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, управление и разпореждане с общинския жилищен фонд /НУРУЖНУРОЖФ/. С цитираната заповед са оспорени част от приетите с оспореното решение текстове от НУРУЖНУРОЖФ, както следва: чл. 24 б, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 в частта й „..и да доказват материалното си и финансово състояние по определените критерии за бедност”, чл. 24е, т. 5 и § 5.  С писмото си Областния управител на Област Сливен прави искане настоящият съд да се произнесе относно законосъобразността на оспореното решение.

В мотивите на заповедта си Областният управител е приел, че оспорените текстове противоречат на Конституцията на РБългария, Закона за чужденците в РБългария, Закона за висшето образование, Закона за защита срещу дискриминация, Закона за общинската собственост и Закона за административните нарушения и наказания. С приетия текст на чл. 24б ал. 1 т. 1 и т. 3 се създавало ограничение на чужди граждани да бъдат отдавани под наем имоти  - общинска собственост, както и се поставяла възрастова граница за студенти от гр. Котел, във връзка с встъпване в наемно правоотношение за конкретен общински жилищен имот в гр. София. С оспорените разпоредби на чл. 24е ал. 1 т. т. 1 и 3 от Наредбата се създавала и дискриминация на основа на визираните в нормата на чл. 4 ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминация признаци „гражданство” и „възраст”, което водело до незаконосъобразност на първите. С приетата т. 5 на чл. 24б ал. 1 от Наредбата, в оспорената част се създавала невъзможност да бъдат изпълнени условията за настаняване под наем, поради липсата на определени критерии за бедност. Оспорващият областен управител на Област Сливен е възприел, че чл. 24е т. 5 от НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел е в противоречие с чл. 46 ал. 1 от Закона за общинската собственост, тъй като не била налице възможност с договора за наем да се посочват основания за прекратяване на наемните правоотношение, различни от законово регламентираните, което водело до незаконосъобразност на приетия и оспорен текст. Предмет на оспорване е и чл. 45 от НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел, приет с § 5 от обжалваното решение, като Областният управител на Област Сливен е приел, че правнорелевантният нормативен акт е Закона за общинската собственост, но глава девета „Административнонаказателни разпоредби” на ЗОС била отменена с ДВ, бр. 54/2008 г., при което приетите в оспорения текст от Наредбата нарушения не били определени със закон. Съгласно чл. 30 от ЗАНН приложима била общата административнонаказателна разпоредба на чл. 31 ал. 1 от ЗАНН, съгласно която „който не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, включително и във връзка със стопанските мероприятия на държавата, се наказва с глоба от 2 до 50 лева”.  Изложените от оспорващия Областен управител на Област Сливен доводи обосновавали незаконосъобразност на приетото решение.

В с.з. Областен управител на Област Сливен, чрез упълномощен гл. юрисконсулт Р., поддържа оспорването в частта относно чл. 24б ал. 1 т. 1 и 3, чл. 24е, т. 5 и § 5 от НУРУЖНУРОЖФ, си и моли съда да го уважи. Относно оспорването на чл. 24б ал. 1 т. 5 не поддържа мотивите в заповедта на Областния управител, предвид отмяната на този текст, приета с последващо решение на Общински съвет Котел. По отношение на останалите текстове твърди, че са незаконосъобразни, поради противоречие с нормативни актове от по – висока степен, както и че не е спазена процедурата по приемане на решението. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. за Общински съвет Котел се явява упълномощен представител адв. Р., който оспорва заповедта на Областния управител и моли съда да отхвърли същата. Претендира разноски.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура гр. Сливен предоставя на съда.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представена и приета от съда Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, управление и разпореждане с общинския жилищен фонд на Община Котел, приета с Решение № 262/02.09.2005 г., изм. с Решение № 299/08.11.2005 г., изм. С решение № 421/05.09.2006 г., изм. с Решение № 465/07.11.2006 г. на Общински съвет Котел.

На 05.08.2008 г. Кметът на Община Котел внесъл до Общински съвет Котел Предложение вх. № 93 – 00 – 222 за изменение на Наредбата за  условията и реда за установяване на жилищни нужди, управление и разпореждане с общинския жилищен фонд. В същото Кметът предложил проект за решение, с което към глава ІІ се добавя нов раздел ІІа – „Отдаване под наем на общинско жилище, находящо се в гр. С., ул. „А. К.” № .., както и изменение и допълнение в чл. 45 и § 1 от ПЗР на Наредбата. В предложението вносителят посочил обстоятелства, налагащи визираните изменения и допълнения. Предложението на кмета, свързано с приемането на изменения и допълнения в НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел, било разгледано на заседание на Общински съвет Котел, проведено на 08.09.2008 г. На това заседание гласували общо 19  /деветнадесет/ общински съветници, при числен състав 21 /двадесет и един/ общински съветници, като решението е прието с 19 гласа „за”, против – няма, въздържали се – няма.

Процесното решение било получено от Областния управител на Област Сливен с писмо вх. № 61/0130 от 15.09.2008 г. Със Заповед № РД – 11 – 16 – 51/29.09.2008 г. Областният управител на Област Сливен оспорил  Решение № 126 на Общински съвет Сливен, прието на заседанието му на 08.09.2008 г. и с писмо изх. № 11/0125 от 29.09.2008 г. сезирал Административен съд Сливен за произнасяне по това оспорване.

С Решение № 156 по Протокол № 12 от заседание на Общински съвет Котел, проведено на 25.09.2008 г. органът приел изменение на чл. 24б ал. 1 т. 5, с което отпада оспорения в настоящото производство текст „и да доказват материалното си и финансово състояние по определените критерии за бедност”. Цитираното решение е представено в с.з. от пълномощника на Областен управител на Област Сливен с изявление, че не поддържа оспорването в тази му част, във връзка с което производството по делото в тази му част е прекратено с протоколно определение от 17.03.2009 г. 

Към настоящия момент оспорените текстове от НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел са със следното съдържание:

„Чл. 24б ал. 1 Право да кандидатстват за настаняване под наем в общинския жилищен имот, находящ се в гр. София имат лица, отговарящи на следните условия:

1.     да са български граждани;

3.     да са на възраст до 25 /двадесет и пет/ години.”

„Чл. 24е. Наемните правоотношения се прекратяват на основанията, посочени в чл. 32а, ал. 1, т. 1 – т. 4 и т. 6 – т. 9 от настоящата наредба, както и:

4.     В други случаи, определени в договора.”

„§ 5 Досегашния текст на чл. 45 става ал. 1 и се добавят нови ал. 2 и ал. 3 със следното съдържание:

Ал. 2. Лице, което без настанителна заповед се настани в общински имот, се наказва с глоба от 100 до 500 лева, ако не подлежи на по – тежко наказание;

Ал. 3. Лице, което не изпълни заповед за освобождаване на общински имот в 14 – дневен срок от влизането й в сила, се наказва с глоба от 500 до 1 500 лева, ако не подлежи на по – тежко наказание.”

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими писмени доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички приложени по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните в предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено от Областен управител на Област Сливен в предвидения в закона срок и влиза в кръга на правомощията му по чл. 32 ал. 1 и ал. 2 и чл. 31 ал. 1 т. 5 от Закона за администрацията във вр. с чл. 45 ал. 4 от ЗМСМА, поради което същото е ДОПУСТИМО. Касае се за оспорване на решение на Общински съвет Котел, представляващ орган на местно самоуправление на Община Котел, включена в територията на Област Сливен, съгласно Указ № 1 на Президента на РБългария от 05.01.1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на областите и общини, включени в тях, обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.1999 г. Ето защо и съгласно правомощията на Областния управител, регламентирани в чл. 31 ал. 1 т. 5 и чл. 32 ал. 2 от Закона за администрацията, във вр. с чл. 45 ал. 4 от ЗМСМА, същият притежава процесуална възможност да оспори акт на Общински съвет, ако прецени, че същият е незаконосъобразен. Оспорването е срещу решение на общински съвет, с което са приети изменения и допълнение на подзаконов нормативен акт, поради което същото не е обвързано със срок по арг. от чл. 187 от АПК. В този смисъл предмет на оспорване са конкретни разпоредби от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, управление и разпореждане с общинския жилищен фонд на Община Котел. Последната е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 ал. 1 от АПК, тъй като съдържа административноправни норми, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Като акт на общински съвет той подлежи на проверка за законосъобразност, в т. ч. и от страна на Областния управител по реда на чл. 32 ал. ал. 1 и 2 от Закона за администрацията, във вр. с чл. 45 ал. 4 от ЗМСМА /в изпълнение на правомощията му по чл. 31 ал. 1 т. 5 от ЗА/, чрез сезиране на съответния административен съд с искане за произнасяне по неговата законосъобразност.

Разгледано по същество, оспорването се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:  

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, приложима субсидиарно по силата на чл. 196 от АПК, съдът провери най – напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваните разпоредби на НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел са приети с решение на Общински съвет Котел. Решенията за приемане, изменение и допълнение на подзаконови нормативни актове от тази категория са предоставени изключително в негова компетентност – чл. 21 ал. 1 т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА. Тъй като се касае за колективен орган, за да са валидни взетите от него решения, заседанията следва да бъдат проведени при участие на необходимия брой общински съветници и същите следва да бъдат подкрепени от нормативно определения брой съветници. В случая численият брой общински съветници на Общински съвет Сливен е 21 /двадесет и един/.

На проведеното на 08.09.2008 г. заседание Общински съвет Котел, когато са приети оспорените текстове и допълнените такива на НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел, са гласували общо 19 /деветнадесет/ общински съветници, което означава, че при вземането на това решение е бил налице необходимият кворум, тъй като на заседанието са присъствали повече от половината от общия брой общински съветници – чл. 27 ал. 2 от ЗМСМА. Това решение е подкрепено от 19 /деветнадесет/ общински съветници, което означава, че същото е взето при необходимото мнозинство от повече от половината от общия брой общински съветници – чл. 27 ал. 4 от ЗМСМА.

Видно от изложените съображения, при приемане на измененията и допълненията в НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел, предмет на оспорване в настоящото производство, ответният административен орган – Общински съвет Котел е действал в компетентен числен състав, като е приел своето решение при спазване на законовия необходим за това кворум. При приемане на оспорените текстове от Наредбата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от Закона за нормативните актове, преди внасянето на проект на нормативен акт за приемане от компетентен орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставят най – малко 14 дни за предложения и становища по проекта. По делото не са ангажирани, въпреки изричните указания на съдебния състав,  доказателства относно това, дали проектът за изменение на Наредбата е бил разгласен по указания начин. Това нарушение обаче не е от категорията на съществените по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК, за да е само по себе си основание за отмяна на оспорения акт. Тъй като няма легално определение на понятията „съществено” и „несъществено” нарушение, в константната съдебна практика е прието, че нарушението е съществено тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, т.е. допускането му повлиява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по друг начин. Това с по – голяма сила се отнася до подзаконовите актове, предвид новото законодателно разрешение в АПК оспорването на нормативен акт да се съобщава чрез обявление в „Държавен вестник”, да се поставя обявление на определено за това място в съда и да се публикува в Интернет страницата на Върховния административен съд. По този начин всеки, който има правен интерес може да се присъедини към оспорването и да защити правата си, ако счита, че същите са били нарушени. В конкретния случай никой не е упражнил правото си, регламентирано в чл. 189 ал. 2 от АПК, което води до извода, че и с предварителното й разгласяване, наредбата е щяла да бъде приета във вида, в който е била предложена. В този смисъл настоящият състав преценява, че при приемане на оспорените текстове на Наредбата не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Част от оспорените текстове обаче от НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел са приети в противоречие с материалния закон, в който смисъл наведените от оспорващия Областен управител на Област Сливен съображения са основателни.

С първата от оспорените разпоредби – чл. 24б ал. 1 т. 1 от НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел общинският съвет предоставя право за настаняване под наем в общинското жилище в гр. София на лица, които задължително следва да са български граждани. Това нормативно уреждане обаче е прието в противоречие с чл. 3 ал. 1 от Закона за чужденците в РБългария, съгласно която разпоредба чужденците, които пребивават в РБългария имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които РБългария е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. Член 26 ал. 2 от Конституцията на РБългария въвежда общо националния режим на чужденците в РБ, като изключва от неговия предметен обхват само онези права и задължения, за които в Конституцията или законите се изисква българско гражданство. Релевантните към настоящия случай норми са тези, уреждащи наемни правоотношения между общината като наемодател и физически лица като наематели и по – конкретно разпоредбите на Закона за общинската собственост. Последният цитиран нормативен акт не въвежда ограничение за сключване на договор за наем на общинско жилище по отношение гражданството на наемателя. Такова ограничение липсва и в Закона за задълженията и договорите, уреждащ общата материя за това облигационно правоотношение. Наемното правоотношение не е от категорията правоотношения, които се сключват с оглед личността на контрагента по договора. Доколкото потенциалният наемател отговаря на другите, кумулативно възприети в чл. 24б ал. 1 т. 2 до т. 5 от Наредбата изисквания, не е налице пречка чужд гражданин да кандидатства за настаняване под наем в общинския жилищен имот в гр. София. В т.см. е основателно твърдението на оспорващия, че с тази норма се въвежда ограничение за чужди граждани да встъпят в наемни правоотношения с Община Котел. С точка 1 на чл. 24б, ал. 1 от НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел се създава явна пречка чужди граждани – ученици или студенти редовно обучение, с постоянен адрес в гр. Котел през последните 5 години и непритежаващи право на собственост върху жилище в гр. София, да се възползват от възможността да сключат договор за наем с Община Котел по реда на тази наредба. Наличието на такава възможност за идентични с тяхното положение, но притежаващи българско гражданство лица, поставя първите в дискриминационно положение. Разпоредбите на чл. 26 ал. 2 от КРБ и чл. 3 ал. 1 от ЗЧРБ указват равни права и задължения за чужденците, изключвайки правата и задълженията, за които се изисква българско гражданство. Правото да се встъпи в наемно правоотношение не изисква задължително лицето – наемател да е български гражданин и в т.см. поставеното в чл. 24б ал. 1 т. 1 от Наредбата ограничение е в противоречие с цитираните конституционна и законови норми и не съответства на материалноправните норми на ЗОС и ЗЗД. Обхвата на оспорения текст по отношение на признака „гражданство” създава условия за дискриминационно отношение, неговото съдържание е в нарушение на въведената с чл. 4 ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминация забрана. По тези съображения, твърдението на оспорващия за незаконосъобразност на този текст е основателно и същият следва да бъде отменен.

Втората оспорена разпоредба е чл. 24б ал. 1 т. 3 от НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел. Със същата общинският съвет предоставя право за настаняване под наем в общинското жилище в гр. София на лица, които задължително следва да са на възраст до 25 години. Тъй като компетентният орган е възприел  определен начин на целево отдаване под наем на конкретния имот, а именно – на ученици или студенти в учебни заведения в гр. София, редовно обучение, то с поставената възрастова граница се създава ограничение за лица над 25 – години, но отговарящи на останалите, кумулативно посочени в чл. 24б условия, да бъдат настанени под наем в това жилище. Доколкото във висшето образование не се допуска ограничение, свързано с възраст /чл. 4 от ЗВО/, то не следва такова да се предпоставя и с подзаконов нормативен акт с местно значение. Още повече, че съгласно чл. 53 от КРБ всеки има право на образование, а с оспорената разпоредба се създават условия за дискриминационно отношение по признака „възраст”, чрез нарушаване забраната на чл. 4 ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминация. Предвид това, настоящият съдебен състав преценява и тази разпоредба като незаконосъобразна, а наведените от оспорващия доводи за това – основателни.

Предмет на оспорване в настоящото производство е и чл. 24 е т. 5 от НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел, съгласно който текст наемните правоотношения се прекратяват освен на изброените основания, и в други случаи, определени в договора. Наведеният от оспорващия довод за незаконосъобразност на тази норма съдът намира за основателен. В чл. 46 ал. 1 от Закона за общинската собственост законодателят е уредил конкретно и изчерпателно хипотезите, при които се прекратяват наемните правоотношения, сключени с предмет общинско жилище. С цитираната разпоредба не е предоставена възможност за компетентния орган, в случая Общински съвет, да възприема, респ. реализира в наемните правоотношения и други хипотези за прекратяване на договори за наем. От съдържанието на чл. 24е ал. 1 т. 5 от НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел не става ясно от какво естество могат да бъдат тези „други” случаи, а с тази неяснота се създава предпоставка както за заобикаляне на закона, така и за индивидуален и субективен, респ. дискриминационен подход при сключване на всеки един договор за наем. Това налага извода, че и тази оспорена разпоредба от НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел е материално незаконосъобразна, както правилно се твърди в заповедта на Областния управител на Област Сливен.

Последната оспорена от Областния управител на Област Сливен разпоредба от НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел е чл. 45 ал. 2 и ал. 3, приет с § 5 от решението на Общинския съвет и съгласно които текстове лице, което без настанителна заповед се настани в общински имот, се наказва с глоба от 100 до 500 лева, ако не подлежи на по – тежко наказание и лице, което не изпълни заповед за освобождаване на общински имот в 14 – дневен срок от влизането й в сила, се наказва с глоба от 500 до 1 500 лева, ако не подлежи на по – тежко наказание. Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на цитираните разпоредби, като цитира чл. 2 ал. 1 от ЗАНН, съгласно който деянията, които съставляват административни нарушения и съответните на тях наказания се определят със закон или указ. В тази връзка приложимият бил Закона за общинската собственост, чиято Глава девета – Административнонаказателни разпоредби е отменена с ДВ, бр. 54 от 2008 г., предвид което визираните в оспорените разпоредби нарушения не били определени със закон. Оспорващият счита, че съгласно чл. 30 от ЗАНН приложима била общата административнонаказателна разпоредба на чл. 31 ал. 1 от ЗАНН. Тези твърдения настоящият съдебен състав преценява като неоснователни. В конкретния случай се касае до административнонаказателна разпоредба, в която са определени състави на административни нарушения и съответстващите на тях наказания и която е елемент от подзаконов нормативен акт с местно значение – Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, управление и разпореждане с общинския жилищен фонд на Община Котел. Тази разпоредба е определена по реда на чл. 2 ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания. С този текст е предоставено на волята на общинските съвети, при приемането на наредби, да извършва това определяне, при спазване на специалните изискванията на ЗМСМА. В чл. 22 ал. 4 от ЗМСМА законодателят е указал, че за нарушаване на наредбите могат да бъдат предвидени глоби в размер до 5 000 лева, а за едноличните търговци и физическите лица  - имуществени санкции в размер до 50 000 лева, а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. При приемане на изменението в чл. 45 от НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел, Общинският съвет се е съобразил с цитираните разпоредби, като е определил конкретните деяния, които съставляват административни нарушения по тази Наредба, както и е съобразил размера на съответстващите им глоби със законовите изисквания, а именно – предвидените глоби са в размер, ненадвишаващ 5 000 лева. По тези съображения съдът намира, че оспорената разпоредба на чл. 45 от НУРУЖНУРОЖФ на Община Котел, приета с § 5 от решението на Общински съвет Котел, е материално законосъобразна и по отношение на нея оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорените текстове – чл. 24б, ал. 1 т. 1 и 3 и чл. 24е т. 5 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, управление и разпореждане с общинския жилищен фонд са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени.

Предвид съображенията по – горе, настоящата съдебна инстанция преценява, че оспорената разпоредба на чл. 45 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, управление и разпореждане с общинския жилищен фонд е законосъобразна, оспорването в тази му част е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

 

Оспорващият претендира присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Направените от същия разноски по делото са в размер на 35,00 /тридесет и пет/ лева държавна такса за обнародване в Държавен вестник, а юрисконсултското възнаграждение е в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.

Административният орган претендира присъждане на направените по делото разноски, които видно от приложеното адвокатско пълномощно възлизат на 300,00 /триста/ лева.

С оглед изхода на делото и съразмерно на уважената част от жалбата, оспорващият има право на действително направени разноски по делото в размер на 140 /сто и четиридесет/ лева. Административният орган, защитаван в процеса от адвокат, съразмерно на отхвърлената част от жалбата, има право на разноски в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева, или по компенсация административният орган следва да бъде осъден да заплати на Областен управител на Област Сливен разноски по делото в размер на 85,00 /осемдесет и пет/ лева.

 

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ чл. 24б, ал. 1 т. 1 и 3 и чл. 24е т. 5 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, управление и разпореждане с общинския жилищен фонд на Община Котел.

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Областния управител на Област Сливен, извършено със Заповед № РД – 11 – 16 – 51 от 29.09.2008 г. на Областния управител на Област Сливен, с която е оспорено Решение № 126 на Общински съвет гр. Котел, прието на заседанието му на 08.09.2008 г., в частта му, с която с § 5 е прието изменение на чл. 45 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, управление и разпореждане с общинския жилищен фонд на Община Котел, като НЕОСНОВАТЕЛНА.  

 

ОСЪЖДА Общински съвет Котел да заплати на Областен управител на Област Сливен разноски в размер на 85,00 /осемдесет и пет/ лева, определени след компенсация.

 

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Председател:

 

 

Членове:1.

 

 

              2.