Р Е Ш Е Н И Е № 46

гр. Сливен, 30.04.2009  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на шести април

през две хиляди и девета година в състав:

                                       Административен съдия: С.Б.

 

при секретаря                Ц.Ц.                                                         и с участието на прокурора                                                                                                  като разгледа докладваното от                съдията             административно  дело № 262        по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 118 от КСО.

Оспорващата Р.Б.Б. възразява против Решение № 12/12.09.2008 г. на Директора на РУСО – Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № О-19-000-00-00097007 от 01.08.2008 година на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № А20061920767. В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като за осигуряването си оспорващата била внесла вноските, които се дължат за осигуряване за всички професионални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорения административен акт.

В съдебно заседание лично поддържа жалбата. Заявява, че от подаването на декларацията за самоосигуряващо се лице е внасяла всички осигуровки, включително и за болнични. В декларацията отбелязала с кръстче случаите, за които се осигурява, но понеже била нечетлива и не си носила очилата попълнила неправилно квадратче.

Ответникът по жалба – Директора на Районно управление “Социално осигуряване” – Сливен, чрез юриск. И.С. оспорва жалбата. Счита, че след като самоосигуряващото се лице е избрало вида на осигуряването с подадената от него декларация, то независимо, че е внасяло осигурителни вноски за временна нетрудоспособност от общо заболяване, няма право на обезщетение за този осигурителен случай. Моли съда да отхвърлите жалбата като неоснователна и да потвърди решението на Директора на РУ “СО” - Сливен като законосъобразно. Претендира за юрисконсулско възнаграждение.

 

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 12/12.09.2008 г. на Директора на РУСО – Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № О-19-000-00-00097007 от 01.08.2008 година на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № А20061920767 във връзка с молба-декларация № 19-001-01-00001947 от 21.07.2008 г..

Производството по издаване на оспорения пред Директора на РУ “СО” гр.Сливен административен акт е започнало с подаване на придружително писмо вх.№  19-001-01-00001947 от 21.07.2008 г. от Р.Б.Б., с което е представен Болничен лист № 1920767 от 14.06.2008 г. издаден от МБАЛ “Царица Йоана” гр.Сливен за временна нетрудоспособност на Р.Б.Б. за периода от 02.06.2008 г. до 10.07.2008 г.. Във връзка с този болничен лист е  издадено Разпореждане № О-19-000-00-00097007 от 01.08.2008 година на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускане на парично обезщетение по него на Р.Б.Б., тъй като съгласно справка от Регистъра на съдружниците лицето си осигурява за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт и не е осигурено за социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. По делото липсват данни кога това разпореждане е било връчено на оспорващата, но на 14.08.2008 г. същата го оспорила пред Директора на РУСО Сливен.

С Решение № 12/12.09.2008 г. на Директора на РУСО гр.Сливен, приел, че във връзка със започване на трудова дейност, като самоосигуряващо се лице в осигурителя "РОСИ -ПЕРФЕКТ" ООД, БС 119674050, съгласно чл.1 ал.З от НООСЛБГРЧ , Р.Б.Б. заявила в декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице, че ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, която била приета в НАП-Сливен с вх. № 20043070042807/25.07.2007 г. и е въведена в Регистъра на осигурените лица. Поради това към датата на настъпване на временната неработоспособност - 02.06.2008 г. лицето не е придобило качеството си на осигурено лице за всички осигурени социални рискове, тъй като за него не е възникнало лично осигурително право по чл.40, ал.1 от КСО във връзка с чл.4 , ал.3 от КСО, да ползва парично обезщетение за риска общо заболяване. Административния орган е счел, че ежемесечното внасяне на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица, без да е подадена декларация за това, не представляват правопораждащ факт и от това не следва насрещно задължение за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, поради което оставил без уважение жалбата против Разпореждане № О-19-000-00-00097007 от 01.08.2008 година на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите.

По делото е представена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице вх.№ 20043070042807от 25.07.2007 г. подадена от Р.Б.Б., в която е посочила като дата на започване на дейността 25.07.2007 г. и че от тази дата ще се осигурява за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт.  Предсавени са и платежни нареждания, от които е видно, че за м.12.2007 г. и м.01.-05.2008 г. от името на "РОСИ -ПЕРФЕКТ" ООД, БУЛСТАТ 119674050 е внасяна сумата 127, 50 лв. месечно за ДОО – 25,5 %.

С писмо изх.№ 19-888-01-3034 от 21.08.2008 г. финансов ревизор при РУСО Сливен е дал задължително предписание до управителя на "РОСИ -ПЕРФЕКТ" ООД гр.Нова Загора, че следва да подаде корекция на информацията в Регистъра на осигурените лица за периода от 25.07.2007 г. до 31.07.2008 г. като осигурено лице само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. В писмото е посочено, че при неподаване на информация в посочения срок ще се пристъпи към постановяване на разпореждане за отказ за изплащане на парично обезщетение по представените болнични листи и налагане на глоба.

От обясненията на оспорващата дадени в съдебно заседание става ясно, че в двудневния срок, който и бил посочен, подала коригираща декларация съобразно предписанията, които и били дадени от финансовия ревизор, защото в предписанието било посочено, че ще получа отказ за изплащане на паричното обезщетение. Надвнесената от нея сума за осигуровки не и била върната.

  Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Оспорения административен акт е съобщен на оспорващия на 16.09.2008 г., а жалбата е подадена по пощата на 29.09.2008 г., от което следва да се направи извода че жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Оспорващата е страна в административното производство за издаване на оспорения административен акт и има непосредствен правен интерес от оспорването, тъй като се засягат нейни права и законни интереси.

 

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна.

По делото не се спори, че оспорващата за периода от 25.07.2007 г. до 31.07.2008 г., като самоосигуряващо се лице е внасяла вноската по чл.6 ал.1 т.6 от КСО (в редакцията към Д.В. бр. 104 от 2005 г., бр. 77 от 2007 г.), която вноска е за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица. Между страните не се спори и че оспорващата ежемесечно е подавала декларация образец № 1 по чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в която е посочвала информацията по чл.2 от същата наредба. Основният спор между страните е дали в полза на оспорващата е възникнало осигурителното правоотношение за получаване на обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване, поради това, че в декларацията по чл.1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ), същата е посочила, че ще се осигурява за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт.

Съгласно чл.4 ал.3 т.2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. Тези лица съгласно чл.4 ал.4 от КСО ( в редакцията до Д.в. бр. изм., бр. 109 от 2008 г.) по свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина - видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност, като при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. В чл.1 ал.4 от същата наредба е посочено, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година.

В чл.40 ал.1 от КСО (в редакцията към ДВ, бр. 105 от 2006 г.) е посочено, че осигурените лица за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж. Легалната дефиниция на "осигурено лице" е дадена в § 1 т.3 от КСО и съгласно този текст от закона това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски. От изложеното става ясно, че основоопределящото за дефиниране на едно лице за осигурено е внасянето на дължимите осигурителни вноски за съответния период и вид осигуряване. Законът не поставя като изискване подаването на декларация и обстоятелството, че тази декларация не съответства на внесените осигурителни вноски не следва да влияе на възникването на осигурителното правоотношение. Извеждането на задължението за подаване на декларация чл.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина в правопораждащ за осигурителното правоотношение факт би противоречало на по-горен по степен акт, какъвто е КСО и който предвижда единствените основания за отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност в чл.46 ал.1. Измежду тези основания не е посочено неподаване на декларация от самоосигуряващо се лице.

От изложеното става ясно, че след като оспорващата е внасяла дължимите осигурителни вноски за осигуряване за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица, то съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО има право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност по издадения й болничен лист  № 1920767 от 14.06.2008 г. издаден от МБАЛ “Царица Йоана” гр.Сливен (Решение № 14495 от 23.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 12801/2008 г., VI о.)  В този смисъл решението  на Директора на РУ„СО” гр.Сливен, с което оставена без уважение жалбата на оспорващата против Разпореждане № О-19-000-00-00097007 от 01.08.2008 година на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите, е издадено в противоречие с материалния закон.

От изложеното е видно, че е налице отменително основание по чл.146 т.4 от АПК, поради което оспорения административен акт следва да бъде отменен. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, съгласно чл.173 ал.2 във вр. с ал.1 от АПК преписката следва да  се изпрати на Директора на РУ “СО” Сливен със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона изложени в мотивите.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 12/12.09.2008 г. на Директора на РУСО – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Р.Б.Б., ЕГН **********,***,  против разпореждане № О-19-000-00-00097007 от 01.08.2008 година на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 1920767 от 14.06.2008 г. издаден от МБАЛ “Царица Йоана” гр.Сливен във връзка с молба-декларация № 19-001-01-00001947 от 21.07.2008 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА преписката на Директора на РУСО – Сливен гр.Сливен за решаване съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона изложени в мотивите на решението.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: