Р Е Ш Е Н И Е № 5

 

Гр.Сливен, 09.02.2009 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди и девета година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  С.Д.

 

При участието на секретаря В.К. и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия С.Д. адм.д. № 264 по описа за 2008 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

 

            Производството е образувано по жалба на Е.Д.Д., ЕГН ********** против Заповед № РД-50-516 от 24.09.2008 г. на Кмета на Община К. и се движи по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С обжалваната заповед се отменя Заповед № 276 от 20.10.1995 г. на Кмета на Община К., като неправилна и незаконосъобразна и издаденото въз основа на нея удостоверение № 45 от 20.10.1995 г. 

            В жалбата си до Административния съд оспорващият твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 от АПК – в качеството му на заинтересована страна да го уведоми за започването на административното производство по издаване на оспорената заповед, както и не му е дал възможност да изрази становище по доказателствата, да направи възражения и искания, с което е нарушил нормата на чл. 34, ал. 3 от АПК. Моли съда да отмени Заповед № РД-50-516 от 24.09.2008 г. на Кмета на Община К., като незаконосъобразна.

            В с.з. оспорващият лично и чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

            В с.з. административният орган Кмета на община К. не се явява, а изпраща представител по пълномощие адв. Р. от АК - Сливен, който счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна.

            Заинтересованите страни Ш.А.О., А.И.О. и С.И.О., чрез представител по пълномощие – адв. А.-У. Г. от АК - Сливен, в писмен отговор оспорват жалбата. Твърди се, че за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на процесната заповед, с която е отменена като незаконосъобразна Заповед № 276 от 20.10.1995 год., тъй като от представените по делото препис от нотариален акт № 63, том I, нот. дело №127/1996 год. на РС Котел, и преписи от три влязли в законна сила, вписани съдебни решения, постановени от РС К. по гр. дело № 173/1995 год., от ОС С. по в. гр. дело № 12/2000 год. и от ВКС по к. гр. дело № 3198/2007 год., по иск с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на жалбоподателя Е.Д.Д. е признато за установено, че същите са собственици на масивна, двуетажна жилищна сграда, построена със строително разрешение и одобрен архитектурен проект, по силата на отстъпено право на строеж в общински парцел II, от кв. 22 по плана на с. Ябланово. Моли жалбата да се остави без разглеждане с прекратяване на производството по делото. Алтернативно ако съдът счете, че жалбоподателят е активно легитимиран да оспорва процесната заповед, моли да се постанови решение, с което да се отхвърли, като неоснователно оспорването на Заповед № РД-50-516/24.09.2008 год. на Кмета на Община К..      

            От всички събрани по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед № 276 от 20.10.1995 г. на лицето Е.Д. И. е отстъпено право на строеж за изграждане на жилищна сграда върху парцел ІІ в кв. 22 по плана на с. Я., обл. Б. при граници изток – парцел ІІІ; запад - парцел І, парцел ХІІІ и парцел ХІІ; север – улица; юг – парцел ІХ. Определено е правото на строеж да се заплати от И. за сумата 54 677 лв. Издадено е удостоверение № 45 от 20.10.1995 г. за отстъпено право на строеж върху общинско дворно място на Е.Д. И., в което е вписано,  че удостоверението заменя нот.акт и установява всички права на носителя му съгласно чл.18 от Закона за собствеността. Видно от удостоверение № 001258 от 24.09.2007 г. за идентичност на лице с различни имена Е.Д. Д. с ЕГН ********** е записан в документ „договор и заповед за купуване на недвижим имот и парцел като Е.Д. И. и И. Д. Е.” и тези три имена са имена на едно и също лице.

С молба вх.№ 210 от 27.12.1995 г. от пълномощник на А. ***, е поискано от кмета на Община Котел да отмени заповед № 276 от 20.10.1995 г. и издаденото въз основа на нея удостоверение № 45 от 20.10.1995 г. за отстъпено право на строеж в общински парцел. Към молбата се прилагат удостоверение № 28 от 06.03.1995 г. за отстъпено право на строеж на О., както и удостоверение с № 29 от същата дата, че правото на строеж е осъществено. 

Със заповед № 63 от 04.01.1996 г. въз основа на тази молба е отменена Заповед № 276 от 20.10.1995 г. и удостоверение № 45 от същата дата, с което е отстъпено възмездно право на строеж върху парцел ІІ кв.22 по плана на с. Я., обл. Б. на Е.Д. Г.. Тази заповед е оспорена пред Административен съд – Сливен, образувано е адм. дело № 25 по описа на съда за 2007 г. Същото е приключило с решение № 47 от 26.03.2008 г., с което е прогласена нищожността на Заповед № 63 от 04.01.1996 г. на Кмета на Община К., с която е отменена Заповед № 276 от 20.10.1995 г. за отстъпено възмездно право на строеж върху парцел ІІ кв.22 по плана на с. Я., обл. Б. на Е.Д. И.  и удостоверение № 45 от същата дата,  издадени от Община К., върнато е делото под формата на преписка на Кмета на Община К. за произнасяне по същество при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК.

Със заповед № РД-50-516/24.09.2008 год. Кмета на община К. отменя Заповед № 276 от 20.10.1995 г. на Кмета на Община К., като неправилна и незаконосъобразна и издаденото въз основа на нея удостоверение № 45 от 20.10.1995 г. Заповедта е съобщена на оспорващия на 29.09.2008 г.

Срещу така издадената заповед Е.Д.Д. на 10.10.2008. г. подава жалба чрез Кмета на Община К. до Административен съд гр.Сливен. Жалбата е входирана в АС-Сливен на 16.10.2008 г. и въз основа на нея е образувано настоящото производство.

 Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими писмени доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към административната преписка и събрани служебно от съда писмени доказателства.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правно естество:

Заповедта е изпратена на Е.Д.Д. с препоръчано писмо с обратна разписка, като видно от известията за доставяне, тя е връчена на 29.09.2008 г. лично на оспорващия. Жалбата е подадена чрез административния орган до Административен съд, гр. Сливен на 10.10.2008 г. (входящ № 9400-2556), в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна - адресат на заповедта, срещу акт, подлежащ на оспорване. В тази връзка съдът намира искането на пълномощника на заинтересованите страни, да се прекрати производството, поради липса на активна процесуална легитимация, за неоснователно. Оспорващият е активно легитимиран да обжалва процесната заповед, тъй като с нея се нарушават негови права, като без значение за настоящото административно производство е уважаването или не на исковата претенция по чл. 108 от ЗС.

Разгледано по същество, оспорването се явява ОСНОВАТЕЛНО и като такова следва да бъде УВАЖЕНО.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, възведен в нормата на чл. 9 от АПК.

Настоящият състав приема, че Кмета на община Котел е бил сезиран с искане за възобновяване на производство по издаване на административен акт и приложим е реда на чл. 99 и следващите от АПК, който нормативен акт е в сила по отношение на развилото се производство, независимо, че молбата е от 27.12.1995 г. с вх. № 210.

            На първо място, съдът следва да отбележи, че възобновяването на едно административно производство означава поставянето наново за решаване на въпрос, вече разрешен в хода на приключило производство с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. В този смисъл, възобновяването е преодоляване на тъй наречената "формална законна сила" на административните актове и означава, че отново ще бъдат разгледани материалноправните въпроси, които са били основен предмет на производството и са решени с издадения административен акт. Компетентен да се произнесе е непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако акта не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал.

За да се възобнови производството по издаването на индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, е необходимо да е налице някоя от предпоставките, предвидени в чл. 99, т. 1 - 7 от АПК. Възможност за иницииране на производството по възобновяване е предоставена от законодателя на ограничен кръг субекти - по точка 1 на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а по точки 2 - 7 по искане на страна в производството, или по искане на лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството. С оглед на въздействието, което би имало възобновяването върху стабилитета на акта, законодателят нормативно е установил и определени срокове, след изтичането на които не би могло актът да бъде преразгледан по реда на чл. 99 и следващите от АПК. Тези срокове са посочени в разпоредбата на чл. 102 от АПК и са: един месец от влизането на акта в сила, в случая на чл. 99, т. 1 от АПК и три месеца от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, в случаите на чл. 99, т. 2 - 7 от АПК, но не по-късно от една година от възникване на основанието.

За да може да се прецени законосъобразността на акт, чрез който се отменя индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда и се възобновява производството по неговото издаване, е необходимо да се направи анализ на следните факти: налице ли са били основанията по чл. 99, възобновяването инициирано ли е от посочено в чл. 100 или чл. 101 лице, съобразено ли е със сроковете по чл. 102 от АПК и има ли нарушение на административно-производствените правила при възобновяването на производството.

Със заповедта предмет на настоящото производство се отменя :

първо – Заповед № 276 от 20.10.1995 г. на Кмета на община Котел, с която на основание чл. 15 от ЗС и чл. 103 от Наредбата за държавните имоти на Е.Д. И. е отстъпено право на строеж за изграждане на жилищна сграда върху парцел ІІ в кв. 22 по плана на с. Я. обл. Б. при граници изток – парцел ІІІ; запад - парцел І, парцел ХІІІ и парцел ХІІ; север – улица; юг – парцел ІХ. Правото на строеж се оценява за сумата 54 677 лв., която сума И. е заплатил;

 второ - Издаденото въз основа на цитираната заповед удостоверение № 45 от 20.10.1995 г. за отстъпено право на строеж върху общинско дворно място, в което е описано, че на И. е отстъпено възмездно право на строеж върху имота и че удостоверението заменя нот.акт и установява всички права на носителя му съгласно чл.18 от Закона за собствеността.

Заповед № 276 от 20.10.1995 г. е издадена на основание чл. 15 от ЗС и чл. 103 от НДИ. В чл. 15 от Закона за собствеността в редакцията му към издаване на заповедта, е посочено, че правото на строеж върху държавна и общинска земя се отстъпва на юридически лица и граждани по реда на чл.13 от същия закон. В чл. 13, ал. 1 ЗС е предвидено, че замяна на държавен, съответно общински недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва въз основа на заповед на председателя на ИК на ОНС, респ. кмета на съответната община по местонахождение на имота, с която заповед се определя и цената на правото на строеж. Разпоредбите на чл. 15 ЗС във вр. с чл. 13 ЗС и чл. 103 от Наредбата за държавни имоти предвиждат особен ред за отстъпване право на строеж върху държавно място. По този ред не се определя купувач на държавното място, а се отстъпва право на строеж със заповед на председателя на ИК на ОНС, която не представлява индивидуален административен акт, а решение на администрацията във връзка със сключването на гражданска сделка. Заповедта за отстъпеното право на строеж няма самостоятелно правно значение, а е част от сложния фактически състав на самата сделка - договора за отстъпено право на строеж. Общината като страна по сделката разполага с други правни способи за защита на претендираните от нея права. В този смисъл е и трайната съдебна практика  / виж ТР № 34 от 12.07.1987 г. по гр. д. № 12/87г.; Решение № 3695 от 9.06.2000 г. на ВАС по адм. д. № 2756/2000 г., Решение № 478 от 15.VII.1981 г. по гр. д. № 442/81 г., III г. о./

Следователно в тази част заповедта следва да се отмени, тъй като в производство по възобновяване може да се отмени или измени влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, какъвто в настоящия случай не е налице, поради което производството следва да се прекрати като недопустимо.

В частта, с която се отменя издаденото удостоверение № 45 от 20.10.1995 г., съдът намира производството за допустимо, поради следните съображения : Безспорно отмененото удостоверение представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 2 от АПК, волеизявление, с което се декларират вече възникнали права или задължения. Същото е влязло в сила, компетентен да се произнесе по искането за възобновяване е кметът на общината, тъй като няма непосредствено по-горестоящ орган, направено е от лице, спрямо което административния акт има сила, макар и то да не е било страна в производството, и е депозирано в срока по чл. 102, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от АПК, възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Визираните срокове са преклузивни и изтичането им погасява възможността за право на искане, поради което производство не следва да се образува. В разглеждания случай искането е депозирано в срок – 27.12.1995 г.

За да издаде оспорения административен акт, Кмета на община К. не се е позовал на нито едно от основания на чл. 99 от АПК. Мотивите на заповедта са общо формулирани и се свеждат до извода, че неправилно е издадена Заповед № 276 от 20.10.1995 год., с която е учредено право на строеж на оспорващия върху общински парцел II от кв. 22 по плана с. Я., тъй като преди издаването й е било вече учредено право на строеж в същия парцел на наследодателя на заинтересованите А. Онбашиев и той е бил реализирал това свое право, като в заповедта е посочен и нотариалният акт, който легитимира О. като собственик на построената жилищна сграда.

От представената по делото административна преписка е видно, че при започване и финализиране на процедурата по възобновяване и постановяване на крайния й акт, административния орган не е изпълнил процесуалните действия, предвидени в глава VII на АПК, а именно : По делото липсват данни да са спазени правилата на препращащата норма на чл. 103, ал.4 от АПК към производството по издаване на ИАА.  Административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 26, ал.1 от същия кодекс да уведоми известните заинтересовани граждани и организации, както и да ги конституира като страна в производството. Като не е уведомил оспорващия в настоящото производство – адресат на акта, придобил права от отмененото Удостоверение № 45 на Кмета на Община К., същият е бил лишен от възможността да упражни правото си на процесуална защита. Неспазването на нормата на чл. 26 от АПК е довело до нарушаване на принципа за участие на страната в производството. В нарушение на чл. 34, ал. 1 от АПК не е дал възможност на адресата на акта, да прегледа документите по преписката, както и да си прави бележки, извадки, копия. Тези нарушения са довели до неизпълнение на задължението на административния орган по чл. 35 от АПК, да издаде административен акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Следователно е налице съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на акта. В тази връзка основателни са доводите на оспорващия, че административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 от АПК, както и че е нарушил нормата на чл. 34, ал. 3 от АПК. Допуснатите процедурни нарушения са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на оспорващия.

От изложеното е видно, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена.

Предвид уважаването на оспорването и на основание чл.143, ал.1 от АПК, се явява основателно и искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса в размер на 10,00 лева и адвокатски хонорар размер на 250,00 лева, или общо 260,00 лева деловодни разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед № РД-50-516 от 24.09.2008 г. на Кмета на община К., с която е отменена заповед № 276 от 20.10.1995 г., с която на Е.Д. И. е отстъпено право на строеж за изграждане на жилищна сграда върху парцел ІІ в кв. 22 по плана на с. Я., обл. Б. и издаденото въз основа на нея удостоверение № 45 от 20.10.1995 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта, с която се отменя заповед № 276 от 20.10.1995 г. на кмета на община К., като недопустимо.

ВРЪЩА преписката на кмета община К. в останалата й част за произнасяне по същество след изпълнение на предвидената в закона процедура, съобразно дадените  в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Кмета на Община К. да заплати на Е.Д.Д.   с ЕГН **********  сумата 260  /двеста и шестдесет / лева, от които 250 лева разноски за заплащане на адвокатски хонорар,  10, 00 лева   държавната такса за образуване на настоящото  производството.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                       

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: