Р Е Ш Е Н И Е   № 36

 

                                                      Гр.Сливен, 13.04.2009г.

 

                                              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти март  две хиляди и девета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Б.

                                                         

 

  при секретаря Ц.В. и в присъствието на прокурора……….., като разгледа докладваното от съдията адм.дело №271 по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази следното:

              Производството се движи по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.213 и сл. от ЗУТ.

              Образувано е по оспорване, обективирано в жалба на „АСМБ” ЕООД гр.Сливен, представлявано от А. С.М. против Заповед № РД-15-1624/01.10.2008 г. на Кмета на Община Сливен, с която е одобрено изменение на Подробен устройствен план (ПУП) в част план за застрояване на УПИ VІІ-1322 в кв.73 по плана на кв.”К.” гр.Сливен, съгласно указания начин на застрояване, показан на ПЗ.

         В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон – чл.21, ал.5 от ЗУТ. Изтъкват се съображения, че оспорващият като заинтересовано лице – собственик на недвижим имот УПИ VІ-1328, съседен на имота , предмет на изменение на плана не е давал съгласието си за предвиденото свързано застрояване с имот УПИ VІІ -1322.Навеждат се съображения за липсата на конкретни мотиви, налагащи изменението на ПУП. Моли съдът да отмени Заповед № РД-15-1624/01.10.2008 г. на Кмета на Община Сливен.

        В открито съдебно заседание оспорващият, редовно призован се представлява от представител по пълномощие- адв.Н.-***, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и изразява становище за незаконосъобразност на оспорения акт.

        Ответникът по оспорването - Община Сливен, редовно призована чрез Кмета на Общината, се представлява от представител по пълномощие – юриск.Р., който изразява становище за неоснователност на жалбата и твърди, че при издаване на заповедта са спазени изискванията на ЗУТ.

         Заинтересованата страна- В.С.Ч., редовно призована, лично и чрез представител по пълномощие – адв.Х.-АК Сливен, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли.

            Административен съд - Сливен, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

            Административното производство е започнало по инициатива на собственика на  УПИ VІІ-1322 в кв.73 по плана на кв.”К.” гр.Сливен с молба от 16.01.2008г., с която В.С.Ч. е поискала от Гл.архитект да й бъде разрешено изготвянето на  изменение на ПУП за имоти, представляващи  УПИ VІІ-1322, УПИ ІХ-1323,1324,1325 и УПИ VІ-1328 в кв.73 по плана на кв.”К.”.Проектът за изменение на ПУП е изготвен и подписан от арх. С. Д., съдържа обяснителна записка и графична част и към него е приложена нотариално заверена декларация от собствениците на  УПИ ІХ-1323,1324,1325 за съгласие за строителство на калкан по имотната граница със собствениците, даващи съгласието си.Проектът предвиждал редово застрояване на трите имота, основно застрояване на три етажа- до 10м. и допълващо застрояване на два и един етажи към тупиковата улица – ул.”С. П.”.Със заявление вх.№9400-11621/16.05.2008г. проекта е внесен за разглеждане на заседание на ОбЕСУТ и приет за обявяване.След като е обявен на заинтересованите собственици, в законоустановения срок е постъпило възражение срещу проекта от оспорващия в настоящото производство с твърдения за липса на предварително постигнато съгласие за изменение на действащия план.С протокол-решение №28/04.07.2008г. ОбЕСУТ уважил възражението и не дал ход на разработката.

         С молба вх. № 9400-17315/25.07.2008г., В.С.Ч. е поискала от Гл.архитект отново да й бъде отново изготвянето на  изменение на ПУП единствено за имот, представляващ  УПИ VІІ-1322.Проектът предвиждал промяна в режима на устройство на УПИ, като същия е променен от „жилищна” в „Смесена централна зона”.Режимът на застрояване се запазва като нискоетажно застрояване до 10м., като се предвижда свързано застрояване - покриване на калканна стена на съществуващата сграда на границата на имот УПИ VІ-1328.Проектът е разгледан на заседание на ОбЕСУТ и с протокол-решение №32 от 01.08.1008г. приет за обявяване.С обявление изх.№ОРД 03-876/01.10.2008г. е обявен на заинтересованите страни.В законоустановения срок е постъпило възражение от собственика на УПИ VІ-1328, което било оставено без уважение и с протокол-решение №39 от 12.09.2008г. проектът за изменение на Подробен устройствен план (ПУП) в част план за застрояване на УПИ VІІ-1322 в кв.73 по плана на кв.”К.” гр.Сливен бил приет.На база на решението на ОбЕСУТ е издадена Заповед № РД-15-1624/01.10.2008 г. на Кмета на Община Сливен, обявена на заинтересованите страни.Същата е връчена на оспорващия на 06.10.2008г., а жалбата срещу нея е подадена до Административен съд Сливен  с вх.№4704-2950/15.10.2008г.

            Лицето по чиято инициатива е започнало административното производство – В.С.Ч. се легитимира като собственик на имот УПИ VІІ-1322, видно от нот.акт №132, том ІІ, рег.№3484, дело №285 от 2007г. Установи се, че оспорващия „АСМБ” ЕООД гр.Сливен се легитимира като собственик на имот УПИ VІ-1328, видно от нот.акт №89, том І, №875, дело 45/2005г

          По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице - строителен инженер, приета е и тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещи лица със специалност „архитектура”, заключенията на които са оспорени от страните, в частта,  в която съдържат правни изводи, а в останалата част са неоспорени и ценени от съда, които установяват следното: Първоначалния ЗРП, одобрен през 1996г. предвижда за имот ПИ №1322 по характер „малкоетажно”, а като начин   „свободно” застрояване.Спрямо страничните регулационни линии със съседните на изток парцели застрояването в имота, предмет на изменението е отдръпнато с 3м., а спрямо страничната регулационна линия със имота на юг е на 6м. в съответствие с изискването на чл.71 и чл.49, ал.3 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ/отм./вр. чл.54, ал.1 от ППЗТСУ. По отношение на имот ПИ №1328 първоначалния ЗРП от 1996г. предвижда „свободностоящо”, „малкоетажно” застрояване.Имотът е с минимално лице и площ, с размер на лицето под 14м – 12,55м., което го характеризира като „тесен” парцел, поради което застрояването е ситуирано на северната регулационна линия с парцел ПИ 1322, съгласно чл.71 и чл.49, ал.3 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ/отм./вр. чл.54, ал.1 от ППЗТСУ.Вещите лица са категорични, че сградата в УПИ VІ-1328 е изградена по одобрена проектна документация – „свободно застрояване на северна граница в тесен УПИ”.Според заключенията със служебна разработка от 2000г., одобрена със заповед №РД-15-326/2000г. – ЧИ на ЗРП и РП за кв.73 се предвижда обособяване на самостоятелен УПИ VІІ-1322, а за съседните на север и изток общо три ПИ се обособява общ УПИ ІХ-1323,1324,1325. Не се предвижда промяна в застрояването като местоположение, конфигурация и етажност, но на новата странична линия, с която се обособява самостоятелен УПИ VІІ-1322 се променя „начина” на застрояването в новообособените УПИ VІІ-1322 и УПИ ІХ-1323,1324,1325 като „свързано застрояване в два съседни УПИ.Според вещите лица проектът за изменение на ПУП предвижда промяна в статута на зоната само за УПИ VІІ-1322, от „жилищна” за целия квартал на „смесена централна зона”, както и от „свободно застрояване” на общата регулационна линия в „свързано” застрояване за УПИ VІІ-1322 и УПИ VІ-1328 с покриване на съществуващ калкан на сградата в УПИ VІ-1328, което на практика като се има предвид действащото „свързано застрояване в два съседни УПИ” представлява „свързано ниско застрояване в три УПИ” .Предвижданията за етажността на сградите в двата имота е средноетажно до 10м. и е спазено, спазени са отстоянията от дъното на парцела в УПИ VІІ-1322.Съгласно заключенията на вещите лица към преписката и заповедта липсва съгласие за предвиденото свързано застрояване от заинтересованото лице, собственик на УПИ VІ-1328.

               Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът направи следните изводи:

              Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, в качеството му на заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

                Разгледана по същество, жалбата е основателна.Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но не е достатъчно мотивирана, както и не са изложени фактически основания, обуславящи приемането и одобряването на изменението на ПУП.Нещо повече- съдът констатира, че изобщо становище на главния архитект на общината, че искането за изменение  на  ПЗ е законосъобразно в преписката липсва, поради което съдът приема, че такова не е дадено. Непосочването на фактически мотиви в заповедта води до неспазване на  установената от закона форма и е нарушение на императивното изискване, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 на АПК. Липсата на посочени фактически основания в самата заповед съставлява липса на мотиви и е съществено нарушение на закона. Процесуалното задължение за мотивиране на акта тежи върху водещия административното производство орган и следва да се съдържа в акта или в преписката по издаването му, съгл. чл. 170, ал. 1 от АПК. Както вече бе посочено, този реквизит не е отразен в Заповедта на кмета на Община Сливен, нито в самата преписка, нито има доказателства или данни за наличието на такива.

         Жалбата е основателна и по отношение на второто възражение на оспорващия - заповедта е издадена в нарушение на материалния закон- разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. За правно основание административния орган е посочил именно разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, който текст изисква съгласие на всички пряко заинтересовани собственици, каквито са всички заинтересовани лица, по смисъла на чл. 131 от ЗУТ.Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на изменението на подробния устройствен план. Тези лица - пряко заинтересованите собственици, следва да дадат изрично съгласие за промяна на ПУП, съгл. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, която правна норма е използвана като правно основание за издаване заповедта на кмета на Община Сливен. В конкретния случай основанието – съгласие на пряко заинтересованите собственици е неизпълнено.Непосредствено засегнати от предвижданията на изменението на подробния устройствен план недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване; съседните имоти, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. Освен при първоначалното разработване на ПУП и в случай на изменение на същия, конкретните изменения следва да бъдат съгласувани по реда на чл. 131, ал. 2, т. 2 на ЗУТ.В случая след като разпоредбата на чл.21, ал.5 от ЗУТ предвижда, че свързано ниско застрояване се допуска при съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване, следователно във всички случаи, в които се предвижда нискоетажно свързано застрояване, какъвто е конкретния, следва да е налице съгласие от собствениците на имотите, в които свързаното застрояване се установява.Настоящия съдебен състав споделя становището на заинтересованата страна, че тази норма се прилага когато се проектира ново свързано застрояване.На първо място защото с оспореното изменение на ПУП се установява именно ново свързано застрояване, тъй като съгласно действащия план то е свободно, а и защото нормата на  чл.21, ал.2 от ЗУТ , разписваща, че сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно, предвижда при налично съгласие по чл.21, ал.5 от ЗУТ за свързано застрояване съществуващите калканни стени да се покриват напълно, т.е да не се допуска, когато несъмнено е налице съгласие за калкан, той да се изпълни само за част от калканната стена.

             От изслушаните експертизи се установява, че с оспорената заповед се предвижда свързано застрояване между два имота – УПИ VІІ-1322 и УПИ VІ-1328, за извършването на което пък съда констатира, че липсва съгласието по чл.21, ал.5 от ЗУТ от страна на оспорващия, като собственик на имот УПИ VІ-1328.Като основание за допуснатата промяна в ПУП в атакуваната заповед изрично се сочи, че такова е "чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ " - съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. От тези лица единствено В.Ч. е  подписала молбата за промяна в ПУП.  Съгласно изслушаните експертизи предвиденото в разработката изменение на ПУП несъмнено засяга освен собствения й УПИ VІІ-1323 и съседния имот УПИ VІ -1328, сградата в който е реализирана по одобрена проектна документация – „свободно застрояване на северна граница в тесен УПИ”, с който при новата разработка е предвидено свързано застрояване.В случая несъмнено съдът установи, че не само липсва съгласие за одобреното изменение на  ПУП от страна на оспорващия, като собственик на съседния имот УПИ VІ-1328, а напротив - налице е изричното му несъгласие.При липса на съгласие за промяната на ПЗ, застрояването би могло да се осъществи съобразно предвижданията по сега действащия план.   

        На последно място,  административният орган е спазил чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, задължаващ го да съобщи проекта на заинтересуваните лица, за да могат същите да направят писмени възражения, предложения и искания по него, но не е взел предвид изразеното от тях категорично несъгласие с предвиденото свързано застрояване. За да отговори на възражението на ответника по оспорването, че заинтересованите лица следва да бъдат само уведомени, но не и да се изисква изричното им съгласие, съдът следва да отбележи, че фактът, че  уведомяването за предвиденото изменение на плана не е еквивалентно с изискваното от закона съгласие, което следва да бъде предоставено изрично и по недвусмислен начин. Същото съставлява волеизявление от страна на правоимащи лица и се отличава от уведомяването, което съставлява просто информиране на тези лица за определени факти и обстоятелства. Съгласие не може да бъде предполагано въз основа факта на уведомлението, не съществува такава законова презумпция, поради което и настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай такова не е налице по отношение на оспорващия.

            В тази връзка и на основание чл. 168, ал. 1 , във вр. с чл. 146 от АПК , съдът счита, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, както бе отбелязано по-горе поради липса на правно и фактическо основание за издаването й. В същата само се цитират определени правни норми, без да се сочи фактическото основание за изразената правна воля. Освен това, въз основа на направения по-горе анализ, се установява, че в действителност липсва такова основание, а именно - дадено изрично съгласие от всички заинтересовани лица, притежаващи вещни права върху засегнатите с промяната имоти, съгласно данните от имотния регистър, предоставени на съда от ответната страна, липсата на което води до нарушението на материалния закон.                                                

                 Поради гореизложеното, съдът счита, че подадената жалба е основателна и като такава, същата следва да бъде уважена, а атакуваната с нея заповед да бъде отменена, като противоречаща на материалноправните разпоредби и неспазване на установената форма.

                  С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и предвид направеното искане за присъждане на разноски в полза на оспорващия, ответникът - Община Сливен, ще следва да бъде осъден да заплати от бюджета си направените от оспорващия съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1100 лв., от които: 50 лв. - платени за държавна такса, 750 лв. - за възнаграждение на вещите лица., 300лв. – за адвокатско възнаграждение. Община Сливен, следва да бъде осъдена да заплати по депозитна сметка на  Административен съд Сливен сумата  от 40 лв., за изплатено от бюджетните средства на съда допълнително възнаграждение на вещо лице.

                Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, решенията и заповедите за одобряване на устройствени планове по този закон влизат в сила от датата на потвърждаването им от компетентния съд, чието решение е окончателно. С оглед разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, компетентният съд, по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ, е съответният административен съд, чието решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 210 от АПК.

                       Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК , Административен съд  –Сливен

                                                                РЕШИ:

 

                 ОТМЕНЯ  Заповед № РД-15-1624/01.10.2008 г. на Кмета на Община Сливен, с която е одобрено изменение на Подробен устройствен план (ПУП) в част план за застрояване на УПИ VІІ-1322 в кв.73 по плана на кв.”К.” гр.Сливен, съгласно указания начин на застрояване показан на ПЗ  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

             ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на „АСМБ” ЕООД гр.Сливен, представлявано от А. С. М., БУЛСТАТ 119623560, седалище гр.Сливен, кв.”С. к.” 9-Б-24 съдебно-деловодни разноски в  размер на 1100 (хиляда и сто) лв.

           ОСЪЖДА Община Сливен да внесе по сметка на Административен съд Сливен допълнителен депозит за вещо лице в размер на 40 /четиридесет/ лв.

             Решението не подлежи на обжалване.  

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: