Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

174

гр. Сливен, 08.01.2009 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети декември, през две хиляди и осма година в състав :

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  С.Д.

при секретаря В.К. и с участието на прокурора ................... , като разгледа докладваното от съдията С.Д. адм. дело № 272/2008 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

           Производството е по чл.118 от КСО във връзка чл.145 и сл. от АПК.

          Делото е образувано по оспорване, обективирано в жалба, подадена от П.Р.Г., ЕГН ********** в качеството си на ЕТ “П.Г.”***, седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Йосиф Коломати” № 2А против Решение № 13/03.10.2008 г. на Директора на РУ “Социално осигуряване” гр.Сливен, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ “П.Г.”***, срещу разпореждане № 324/27.08.2008 г. на Началник отдел „КПК” при РУ”СО” Сливен, с което е разпоредено внасяне на сумата по съставения ревизионен акт за начет вх. № 1 от 19.08.2008 г. на осигурителя ЕТ “П.Г.”***, описан в справка № 1, приложена към същия, в размер общо на 2030,92 лева, от които 1477,00 лева главница и 553,92 лева – лихви, начислени до 19.08.2008 г., неправилно изплатени от жалбоподателя суми, представляващи парични обезщетения за отглеждане на малко дете за периода от 01.09.2006 г. до 19.05.2007 г..

 Оспорващия възразява срещу издаденото решение, като счита, че същото е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че декларацията за получаване на парично обезщетение за отглеждане на дете до две годишна възраст по реда на чл. 164/165 от КТ, е подадена от служителката през август 2005г., по времето на която е била в сила разпоредбата на чл.53 ал.4 от КСО/2005г., според която основание за прекратяване на изплащане на парично обезщетение при отглеждане на малко дете е настаняването му в детско заведение на пълна държавна издръжка. По аргумент на противното при настаняване на детето в детско заведение, което не е на пълна държавна издръжка, а е със заплащане на такса, работничката или служителката майка има право на обезщетение по тази алинея. Навежда като довод обстоятелството, че разпоредбата на чл.46 ал.2 от наредбата за работното време и отпуските за подаване на декларация приложение №2 не е била в сила към август 2005г. както и при постъпване на детето в детската ясла №12 на 30.08.2006г., тъй като изменението на чл.46 ал.2 от същата наредба е в сила от 01.01.2007г.  Твърди се, че съгласно §22б от Предходните и заключителни разпоредби на действащия към момента КСО/в сила от 01.01.2007г./ - паричните обезщетения за лицата заварени в отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, за бременност и раждане и отглеждане на малко дете към 01.01.2007г., за които е започнало плащане на обезщетения и помощи, отнасящи се за периода до тази дата се изплащат по досегашния ред-редът регламентиран от законодателя до 01.01.2007г.

Моли съда да отмени изцяло оспореното решение № 13/03.10.2008 г. на Директора на РУСО – Сливен,  като процесуално и материално незаконосъобразно.

          В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия. Представени са писмени бележки.

    Ответникът по оспорването административен орган – Директорът на РУ”СО” - Сливен чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че издадените от РУ”СО” актове са законосъобразни. Твърди, че Осигурителят ЕТ "П.Г."*** е разрешил отпуск по чл. 164 от КТ на служителката Р. Г. М. – К., с ЕГН ********** във връзка с отглеждане на детето й В. Е. К., родена на 19.05.2005г. До навършване на 2-годишна възраст на детето осигурителят е теглил от ДОО и изплащал на лицето парично обезщетение за отглеждане на малко дете представляващо обезщетение за осигурителен риск по чл. 53 от КСО. С промяната на чл. 53, ал. 4 от КСО от 26.08.2006 г. "паричното обезщетение не се изплаща при смърт на детето, даването за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение". Детето В. Е. К. е настанено в Детска ясла № 12 в гр.Сливен на 22.08.2006 г., като се твърди, че новата законова редакция е относима и за заварените случаи  към датата на влизане в сила на промяната. Твърди се, че осигурителят на който е бил възложен превантивният контрол по законосъобразното разходване на обезщетения от ДОО е бил длъжен да извърши адекватна проверка и установи дали лицето има право на обезщетение по чл.53 от КСО и едва тогава да изтегли суми от ДОО. Неизпълнението на това задължение е довело до неправомерно теглене на суми от ЕТ "П.Г."*** за лице, което няма право на обезщетение. Счита твърденията на оспорващия, че издадения административен акт е незаконосъобразен поради това, че "ревизията попада в разпоредбите § 22б от ПЗР на КСО" за неоснователен, тъй като разпоредбата на § 226 от ПЗР на КСО е процесуано правна норма която урежда процедурата по получаване на обезщетенията, отнасящи се за периода преди 01.01.2007г., т.е. отнася се за начина на изплащане на обезщетения на правоимащите лица, а не  дали лицето има право на обезщетение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна, а решението да бъде оставено в сила. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Със заповед № 380/18.08.2008 г. на упълномощеното със заповед № 89/14.06.2006 г. на Директора на РУ”СО” Сливен лице, надлежно връчена същия ден е наредено извършването на частична финансова ревизия по разходите на ДОО на осигурителя ЕТ "П.Г."***. Същата е завършила със съставяне на ревизионен акт вх. № 1/19.08.2008 г., с който е установен начет за неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете в размер на 2030,92 лева, от които 1477,00 лева главница и 553, 92 лева лихви. Според този акт за начет за периода от 01.09.2006 г. до 19.05.2007 г. осигурителят ЕТ "П.Г."*** неправомерно е изтеглил от сметките на ДОО и изплатил парично обезщетение за отглеждане на малко дете до две години на Р. Г. М. – К..  Посочено е, че с промяната на чл. 53, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете до две години не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, без оглед на това, дали заведението е на пълна държавна издръжка или не. След влизане в сила на промяната, осигурителят не е изискал попълването на актуална декларация приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските от назначеното по трудов договор лице – Р. Г. М. – К., във връзка с разрешения отпуск по чл. 164 от КТ.  Същата на 22.08.2006 г. е заявила желанието си детето й В. Е. К., с ЕГН ********** да посещава детска ясла № 12 в гр. Сливен. Установено е, че детето е постъпило в детското заведение на 30.08.2006 г. По тази причина извършващият ревизията е счел, че за периода от 01.09.2006 г. до 19.05.2007г. осигурителят неправомерно е изтеглил и изплатил парично обезщетение за гледане на малко дете на  Р. Г. М. – К..

Във връзка с извършената финансова ревизия по разходите за ДОО на осигурителя са дадени задължителни предписания. Срещу акта за начет в законоустановения срок П.Г., в качеството му на ЕТ "П.Г."***, направил възражение вх. № К-6330/21.08.2008 г. до Директора на РУ”СО” – гр. Сливен. С мотивирано заключение на основание чл.110, ал.2 от КСО, контролния орган потвърдил констатациите на ревизионния акт за начет и на основание чл.110, ал.3 от КСО било издадено разпореждане № 324/27.08.2008 г. на Началник отдел ”КПК” за събиране на сумата. Същото е съобщено с писмо с обратна разписка  на ЕТ "П.Г."*** на 03.09.2008 г. В законоустановения 14-дневен срок разпореждането за събиране на сумите било обжалвано с жалба вх. № К–6865/09.09.2008 г. от оспорващия П.Г.,  в качеството му на ЕТ "П.Г."*** пред Директора на РУ”СО” по реда на чл.117, ал.2 от КСО, който с мотивирано решение № 13/03.10.2008 г. отхвърлил жалбата на ЕТ "П.Г."*** срещу разпореждане № 324/27.08.2008 г. на началник отдел КПК. В мотивите на решението административния орган се е позовал на разпоредбите на чл. 164 от КТ и разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО. Посочено е, че на служителката Р. Г. М. – К., с ЕГН **********, е разрешен отпуск по чл. 164 от КТ във връзка с отглеждане на детето и В. Е. К., родена на 19.05.2005г., като до навършване на 2 годишна възраст осигурителят е изплащал на лицето парично обезщетение за отглеждане на малко дете съгласно разпоредбата на чл. 53 от КСО.

С ДВ, бр. 68 от 2006 г., считано от 26.08.2006г., влиза в сила направената промяна в текста на чл.53 ал.4 от КСО, съгласно която " паричното обезщетение не се изплаща при смърт на детето, даването за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение".

На 22.08.2006г., майката е заявила желанието си детето й да бъде настанено в детско заведение - в конкретния случай в Детска ясла № 12 в гр.Сливен, като детето остава настанено и след влизане в сила на промяната. Законодателната промяна на законовата разпоредба има действие след влизане в сила на нормативния акт, което е станало на дата 26.08.2006г. Ето защо административният орган е приел, че неоснователно е полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

Решение № 13/03.10.2008 г. на Директора на РУ”СО” било връчено на оспорващия на 08.10.2008 г. Същото е оспорено пред Административен съд Сливен чрез Директора на РУ”СО” с жалба вх. № К-8161/21.10.2008 г. и е предмет на разглеждане в настоящото производство.

По делото е назначена и изслушана съдебно - икономическа експертиза,  която след анализ на документите по делото, извършени справка в РУ”СО” Сливен, както и в счетоводството на оспорващия дава заключение, че : В периода от месец 09.2006 год. до месец 05.2007 год. ЕТ "П.Г."***, чрез управителя си П.Р.Г. е изтеглил  сумата   по  осигурителни   плащания   в размер   на   1477.00  /Хиляда четиристотин седемдесет и седем/ лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото годни, допустими и относими писмени доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви изцяло ги кредитира. При формиране на констатациите си съдът е кредитирал заключението на едноличната икономическа експертиза, която не е оспорена от страните, изготвена е от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност съдът няма причини да се съмнява.

           Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Оспорването е направено в регламентирания от закона срок и от лице, което има правен интерес от това производство, поради което същото е ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество, оспорването се явява НЕОСНОВАТЕЛНО.

            Съображенията на съда в тази насока са следните :

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт - Решението на Директора на РУ”СО” Сливен, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес съгласно принципа за това възведен с нормата на чл.9 от АПК.  Същото е издадено от компетентен орган по материя, място и степен и при спазване на установената форма и реквизити. Развилата се в административното производство процедура по съставяне на ревизионния акт за начет, разпореждането на Началник отдел “КПК” за събиране на сумите по начета и последвалото го решение не е опорочена. Възражението на оспорващия, че оспореното решение е постановено в разрез на процесуалния закон, водещ сам по себе си до незаконосъобразност на атакувания акт, съдът намира за неснователно. За да е налице нарушение на процедурата по издаване на акта, което да е основание за отмяна на същия, съгласно разпоредбата на чл.146, т.3 от АПК, то трябва да е съществено. Съгласно трайната практика на ВАС съществени са само тези нарушения на административно производствените правила, които са повлияли или биха повлияли върху съдържанието на акта или по някакъв начин са довели до нарушаване правото на защита на оспорващия. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на  административно производствените правила. Решението е мотивирано, като в мотивите административният орган е посочил, както фактическите основания за издаването му, така и правните основания.

В мотивите на оспорения административен акт е прието, че оспорващия като осигурител е нарушил чл. 53, ал. 4 от КСО / изм. – ДВ, бр. 68 от 2006 г. /, като неправомерно е изтеглил и изплатил парично обезщетение за гледане на малко дете за периода от 01.09.2006 г. до 19.05.2007 г.   Съдът намира, че изложените доводи на Директора на РУСО - Сливен са правилни и в този смисъл и издаденото от него решение е законосъобразно. Съображенията за това са следните:

На служителката Р. Г. М. – К., с ЕГН **********, е разрешен отпуск по чл. 164 от КТ във връзка с отглеждане на детето й В. Е. К., родена на 19.05.2005г. До навършване на 2-годишна възраст осигурителят е изплащал на лицето парично обезщетение за отглеждане на малко дете съгласно разпоредбата на чл. 53 от КСО. През август 2005 г. Р. Г. М. – К. е подписала молба – декларация по чл. 164 от КТ, представляваща приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. На 22.08.2006г., майката е заявила желанието си детето й да бъде настанено в детско заведение - в конкретния случай в Детска ясла № 12 в гр.Сливен. Не се спори между страните по делото, че детето В.Е. К. е постъпило в детското заведение на 30.08.2006 г. и е посещавало същото от м. 09. 2006 г. до м. 06. 2008 г. / аргумент - приложения по делото списък на децата посещавали Детска ясла № 12 в община Сливен/.

С § 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн. в ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г., се промяна текста на ал. 4 на чл. 53, съгласно която паричното обезщетение при отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, без оглед на това дали заведението е на пълна държавна издръжка или не. Параграфи 4 от Закона влиза в сила от 26.08.2006 г. Следователно към момента на настаняване на детето в детското заведение е в сила новата разпоредба на ал. 4 от чл. 53 от КСО, която разпоредба е приложима и относно заварените случаи, считано от датата на влизане в сила на промяната. Според чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. От цитираната норма се извежда правилото, че новият закон има сила за в бъдеще, т.е. урежда юридическите факти, появили се с влизането му в сила, както и заварените висящи правоотношения за в бъдеще – какъвто е настоящият случай. Следователно неоснователно е твърдението на оспорващия, че тъй като декларацията за получаване на парично обезщетение за отглеждане на дете до две годишна възраст е подадена 2005 г., когато е била в сила разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, то работничката или служителката майка има право на обезщетение по тази алинея. След влизане в сила на изменението на ал. 4 на чл. 53 от КСО осигурителят – оспорващ в настоящото производство е следвало да приложи нормата, т.е. правилно административният орган е приел, че осигурителят неправомерно е изтеглил и изплатил парично обезщетение за гледане на дете за периода от 01.09.2006 г. до 19.05.2007 г. Твърдението на оспорващия, че съгласно § 22б от ПЗР на КСО - паричните обезщетения за лицата заварени в отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, за бременност и раждане и отглеждане на малко дете към 01.01.2007г., за които е започнало плащане на обезщетения и помощи, отнасящи се за периода до тази дата се изплащат по досегашния ред-редът регламентиран от законодателя до 01.01.2007г., поради което намира оспореното решение за незаконосъобразно, съдът счита, същото за неоснователно. Цитираната норма е процесуално правна норма. Тя урежда процедурата, начина на изплащане на обезщетенията на правоимащите лица, за които е започнало изплащането преди 01.01.2007 г.. Тази норма, както правилно е приел директора на РУ “СО” – Сливен коментира начинът на  изплащане на обезщетения, а дали лицето има право на обезщетение, което следва да се изплати от средствата на ДОО се преценява съгласно материално правните разпоредби в част първа на КСО.

Ето защо настоящият състав на съда приема, че Решение № 13/03.10.2008 г. на Директора на РУ”СО” - Сливен е правилно и законосъобразно – административният орган е изследвал и събрал всички относими факти и доказателства във връзка с подадената жалба на оспорващия срещу Разпореждане № 324/27.08.2008 г. на началник отдел  ”КПК”при РУ”СО” Сливен.

Водим от горното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 и чл. 144 от АПК във връзка с  чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати направените разноски по делото на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, адвокатско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и за разноски за вещо лице в размер на 100 лв. или общо 180 лв.

Воден от гореизложеното и на основание чл.118, ал.2 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Р.Г. в качеството му на ЕТ “П.Г.”***, седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Йосиф Коломати” № 2А против Решение № 13/03.10.2008 г. на Директора на РУ “Социално осигуряване” гр.Сливен, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ “П.Г.”***, срещу разпореждане № 324/27.08.2008 г. на Началник отдел „КПК” при РУ”СО” Сливен, с което е разпоредено събиране на дължима по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 19.08.2008 г., сума в размер общо на 2030,92 лева, от които 1477,00 лева главница и 553,92 лева – лихви, начислени до 19.08.2008 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА П.Р.Г. в качеството му на ЕТ “П.Г.”***, седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Йосиф Коломати” № 2А  ДА ЗАПЛАТИ на РУ”СО” гр.Сливен сумата от 180 /сто и осемдесет/ лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                      

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: