Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 13

 

гр. Сливен, 23. 02. 2009  г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди и девета година в състав :

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  С.Д.

 

при секретаря В.К. и с участието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдията С.Д. адм. дело № 280/2008 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

           

Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.

            Образувано е по жалба на Л.Г.Б. с ЕГН: **********,***, против Заповед № РД-15-885 от 28.05.2008 г., издадена от К.на О. С., с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен подробният устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за кв. 104 и  кв. 105 по плана на  ЦГЧ, гр. С..

            В жалбата оспорващата твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснована. Твърди се, че предвиденото застрояване в УПИ ХVІІІ 129, в кв. 104 ЦГЧ – гр. Сливен, който е собственост на оспорващата и предвиденото застрояване в УПИ ХІХ 126 в кв. 104 ЦГЧ – гр. С.н, който е съседен е ниско свързано застрояване и в този случай административният орган е следвало да се съобрази с императивната норма на чл. 21 ал. 5 от ЗУТ. Оспорващата сочи, че многократно е посочвала във възражения до Община Сливен, категоричното си несъгласие с предвиденото застрояване съгласно протоколно решение № 12 от 11.03.2008 г. на ОбЕСУТ, което в последствие е одобрено с оспорената заповед.  Навежда се като довод, че заповедта не съответства на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно, че не са посочени фактически и правни основания за издаването на акта. Моли съда оспорената заповед да бъде отменена,  за обхвата на УПИ ХVІІІ 129 и УПИ ХІХ126 в кв. 104 ЦГЧ – гр. С..

            В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Уточнява, че оспорва заповедта на Кмета на Община Сливен в частта, отнасяща се за имота, който е нейна собственост. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.

            В съдебно заседание административният орган чрез упълномощен процесуален представител счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            В съдебно заседание заинтересованото лице – И.Н.Ж. изпраща упълномощен представител по реда на чл. 32, т. 2 от ГПК, който счита жалбата за неоснователна.

            Заинтересованите лица М.Т.Т., И.Н.Т. и Е.Н.Д. редовно призовани не се явяват и не изразяват становище.

            Административният съд, с оглед произнасяне по допустимостта и основателността на жалбата, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по  чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 145 том І дело № 275 / 1990 г. по описа на Сливенски районен съд, вписан по надлежния ред, оспорващата Л.Г.Б. е придобила правото на собственост върху ½ идеални части от дворно място, цялото с площ от 366 кв. м., образуващо имот план. № 4758 в кв. 170 по плана на гр. С., ведно с втори етаж от построената в него жилищна сграда, сега представляващ УПИ ХVІІІ 129 в кв. 104 ЦГЧ – гр. С., по одобрения с оспорената заповед ПУП.

Със заповед № РД-15-68 от 31.01.1995г. е одобрен плана за уличната регулация, обществени мероприятия и режим на застрояване на Централна градска част, кв. “К." и кв. "К.", гр. С., с който са очертани линиите на квартали - нов № 104 и № 105, като няма конкретно отреждане за всеки един от имотите.

Със Заповед № РД-15-170 от 13.03.2001г. е одобрен "Застроителния и регулационен план на Централна градска част, кв. "К." и кв. "К." - гр. С., с който са установени уличните регулационни линии и са предложени устройствените зони". С този план (извадка на скица - лист 53 в делото) са очертани линиите на кварталите.

С Решение № 397 от заседание на Общински съвет Сливен от 04.07.2001г. е решено по т. 1 "Да се изработят подробни устройствени планове по квартали в ЦГЧ, кв. ''К." и кв. "К." - гр. С.".

В изпълнение на това решение е изготвено Задание за изработване (лист № 49 в делото) и е възложено изработването на ПУП за обхвата на кв. 104 и кв. 105 - ЦГЧ на гр. Сливен.

Със Заявление вх. № 9400-20987/26.09.2007г. е внесен за разглеждане от ОбЕСУТ ПУП кв. 104 и кв. 105 по плана на ЦГЧ – гр. С.. Проектът е разработен в част План за регулация (ПР) и План за застрояване (ПЗ). Проектът е разгледан от ОБЕСУТ и с Решение № 36 от 05.10.2007 г. е приет за обявяване като предварителен проект. Съобщен е на заинтересованите собственици с обявление № ОРД 03-914 от 23.10.2007 г. (лист 44 и 45 в делото). В законоустановения срок са подадени възражения от заинтересовани лица, включително и Възражение Вх. № 9400-24421 от 16.11.2007 г. от оспорващата Л.Г.Б.. Постъпилите възражения са разгледани на заседание на ОбЕСУТ и с Протокол - решение № 5 / 01.02.2008г. (лист № 25 в делото) част от тях са уважени, като е предвидено след нанасяне на съответните корекции проекта отново да бъде обявен. Възражението на оспорващата е частично уважено.

            С обявление № ОРД 03-108 от 07.02.2007 г. е обявен окончателният проект на ПУП за кв. 104 и 105 в част ПЗ и ПР. В законоустановения срок постъпват 6 бр. възражения, в това число и възражение вх. № 9400-3770 от 20.02.2008 г. от оспорващата, които са разгледани на заседание на ОбЕСУТ и с Протокол - решение № 12 / 11.03.2008г. (лист № 16 в делото) ПУП в части план за регулация и план за застрояване за кв. 104 и 105 - ЦГЧ е приет за издаване на заповед за одобряване.

С т. 1 от Решение № 193 от 08.05.2008г. от заседание на Общински съвет Сливен е съгласуван за одобрение проекта за подробен устройствен план на квартал 104 и квартал 105, ЦГЧ, гр. Сливен.

С оспорената заповед, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, е одобрен подробният устройствен план - план за регулация и застрояване за кв. 104 и кв. 105  по плана на ЦГЧ, гр. Сливен, съгласно синьо, червено и кафяво изчертаните линии и надписи върху плана за регулация, както и предложения начин на застрояване, указан на плана за застрояване.

С обявление № ОРД 03-609 от 02.07.2008 г. заповедта е обявена на заинтересованите собственици.

В законоустановения срок е постъпила Жалба вх. № 9400-15871/07.07.2008г. против издадената заповед.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ф.К.. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът възприема като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства, с одобреният ПУП в обхвата на УПИ XIX-126 и XVIII-129 е предвидено свързано застрояване, като е запазено едноетажното застрояване ( във вид на допълващо съществуващо за УПИ XVIII-129 и нови сгради на допълващото застрояване - за УПИ ХІХ-126) на западните граници на имотите, като предвиденото основно застрояване и в двата имота е на три етажа и с дълбочина на застрояване по имотната граница над първия етаж в размер на 16 м., което отговаря на изискванията на ЗУТ.  Свързаното застрояване за УПИ XIX-126 и УПИ XVIII-129 е предвидено на основание частично осъществено такова в зоната на изградената тераса и в зоната на второстепенната постройка в УПИ XVIII-129, изпълнени по имотната граница. С предвидената застройка калканните стени на основното и допълващото застрояване са покрити напълно както в хоризонтално, така и във вертикално отношение. Предвидените отстояния на основното и допълващото застрояване в УПИ XIX-126 и УПИ XVIII-129 спрямо имотните граници са в съответствие с изискванията на нормативната уредба. Спазени са  изискванията на нормативите за плътност на застрояването. За квартал 104 и 105 е предвидено ниско и средноетажно застрояване, видно от изнесените характеристики зоната е отбелязана с "Жс", означаващо съгласно Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, с преобладаващо застрояване със средна височина (до 15 м):

Жалбата е процесуално допустима. Оспореният административен акт е съобщен на оспорващата 26.06.2008 г., а жалбата е входирана в О. С. на 07.07.2008 г., и следователно е подадена в предвидения в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В императивната разпоредба на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ са определени заинтересованите лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения, а именно: собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. Ал. 2 на същата разпоредба изброява изчерпателно кои недвижими имоти законът определя като непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. В т. 1 на ал. 2 от чл. 131 от ЗУТ като непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план са посочени имотите – предмет на самия план. В разглеждания случай с оспорената заповед е одобрен подробен устройствен план- план за регулация и план за застрояване. Нормата на чл. 110, ал. 1 от ЗУТ определя, че подробните устройствени планове могат да бъдат: план за регулация и застрояване, план за регулация, план за застрояване, работен устройствен план и парцеларни планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии. По делото е установено, че за имот пл. № 4758 – идеална част от който е собственост на оспорващата, с одобрения ПУП е отреден УПИ ХVІІІ 129 в квартал  № 104 ЦТЧ, гр. С.. От гореизложеното следва, че оспорващата има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, в установената писмена форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При издаването й обаче, административния орган е допуснал нарушение на материалния закон, поради което жалбата разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

По делото се установи по безспорен начин, че проектът предвижда в УПИ XIX-126 и XVIII-129 свързано застрояване, като е запазено едноетажното застрояване ( във вид на допълващо съществуващо за УПИ XVIII-129 и нови сгради на допълващото застрояване - за УПИ Х1Х-126) на западните граници на имотите. Предвиденото основно застрояване и в двата имота е на три етажа и с дълбочина на застрояване по имотната граница над първия етаж в размер на 16 м. При изработването на ПУП не е било осигурено съгласие за свързано застрояване от собствениците на УПИ XIX-126 и XVIII-129. Не се представят доказателства за наличие на съгласие както от страна на оспорващата, така и от заинтересованите лица.  Нещо повече – видно от материалите по приложената преписка оспорващата многократно с възражения до О. С. с вх. № 9400-2339/25.01.2007 г., вх. № 9400-24421/16.11.2007 г. и вх. № 9400-3770/20.02.2008 г.. приети като доказателства по делото е изразявала категорично несъгласието си с предвиденото свързано застрояване. Определянето на начина на застрояване, в случая - свързано, става с ПУП и именно в производството по допускането му е приложима нормата на чл.21, ал.5 от ЗУТ, съгласно която, свързано ниско застрояване се допуска при съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояван. Видно от заключението на вещото лице, предвиденото в одобрения с оспорената  заповед  ПУП за кв. 104 застрояване като характер е средноетажно, но за имотите предмет на настоящото оспорване е предвидено ниско застрояване. Следователно приложение следва да намери цитираната разпоредба на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, а дори и в по-голяма степен, счита настоящия състав нормата е относима и за случаите на средно етажно застрояване. Разпоредбите на чл.131, ал.2, т.1 и чл.21, ал.5 от ЗУТ не оставят съмнение относно изискването изготвянето на плановете да става при изричното съгласие на собствениците на имоти, обхванати от предвижданията на самия план.Изискването за съгласие за този вид устройствени разработки е императивно, като съгласието се дава за конкретен план и конкретно застрояване. При липсата му е следвало да се направи преработка на плана, предвиждаща свободно застрояване на имотите, предвидени за жилищно застрояване, при спазване на предвидените правила и нормативи за разстоянията на сградите, съобразени със зоната – ЦГЧ, както и с предназначението за жилищно строителство.

Фактът, че лицата са уведомени за предвидения проект на ПУП – ПЗ и ПР, не е еквивалентно с изискваното от закона съгласие, което следва да бъде предоставено изрично и по недвусмислен начин. Същото съставлява волеизявление от страна на правоимащи лица и се отличава от уведомяването, което съставлява просто информиране на тези лица за определени факти и обстоятелства. Съгласие не може да бъде предполагано въз основа простия факт на уведомлението, не съществува такава законова презумпция, поради което и настоящият съдебен състав счита, че такова не е налице. На следващо място съдът счита, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, и поради липса на фактическо основание за издаването й. В същата само се цитира чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, без да се сочи фактическото основание за изразената правна воля. Въз основа на така изложеното, съдът счита, че с непосочването на фактически мотиви в заповедта не е спазена установената от закона форма и е нарушен материалният закон, във връзка с императивното изискване за наличие на реквизити, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 на АПК. Липсата на посочени фактически основания в самата заповед съставлява липса на мотиви и е съществено нарушение на закона. Процесуалното задължение за мотивиране на акта тежи върху водещия административното производство орган и следва да се съдържа в акта или в преписката по издаването му. Както вече бе посочено, този реквизит не е отразен в оспорената Заповед на кмета на Община Сливен, нито в самата преписка.

            

По изложените съображения, оспорената в частта й заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, О. С. следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата претендираните и направени от нея по делото разноски в размер на 320 лева, от които: 10 лева– платена държавна такса, 200 лева – внесени разноски за вещо лице и 110 лева договорено и внесено адвокатско възнаграждение.  

            Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-885 от 28.05.2008 г., издадена от К. на О. С., с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен подробният устройствен план - план за регулация и застрояване за кв. 104 и кв. 105  по плана на ЦГЧ, гр. С., съгласно синьо, червено и кафяво изчертаните линии и надписи върху плана за регулация, както и предложения начин на застрояване, указан на плана за застрояване в частта й за обхвата на УПИ ХVІІІ-129 и УПИ XIX-126 в кв. 104 по плана на ЦГЧ, гр. С., КАТО  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на Л.Г.Б. с ЕГН: ***********,***„Д. Ч.” № .., деловодни разноски в размер на 320 / триста и двадесет / лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: