Р Е Ш Е Н И Е   № 12

 

Гр.Сливен, 25.02.2009 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година в състав

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:СБ

ЧЛЕНОВЕ:Д.Б.

СД

 

           

            При участието на секретаря Ц.В. и в присъствието на прокурора Х.К., като разгледа докладваното от административния съдия Д.Б. адм.д. № 281 по описа за 2008 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е  по чл.145 и сл. от АПК.

            Образувано по жалба на Д.Т.К. ***, ЕГН ********** против чл.33, т.16 от Наредба за обществения ред в Община Сливен/НОР/.Оспорващия твърди, че с Решение №499/28.02.2002г. Общински съвет Сливен приел нова точка 16 на чл.33 от НОР,  с която  забранил престоя и паркирането на таксиметрови автомобили с цел изчакване на клиенти, освен на определените за тази цел таксиметрови стоянки.В жалбата оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на оспорения нормативен акт, като счита, че този текст противоречи на Закона за движението по пътищата и Наредба №1 за организация на движението по пътищата.Счита, че Общински съвет Сливен не е компетентен да приеме текста на чл.33, т.16 от Наредбата за обществения ред, твърди, че нормата има репресивно-дискриминиращ характер и ограничава правото на таксиметровите превозвачи да спират за престой и паркиране на разрешените от ЗДвП с пътни знаци места.Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения текст от НОР в Община Сливен.В с.з. оспорващият се явява лично, поддържа оспорването, развива съображения, че текста на наредбата му забранява и го ограничава да спира до жилищата на клиентите и моли съдът да уважи оспорването и отмени текста на чл.33, т.16 от НОР в Община Сливен.

            Ответникът по оспорването –Общински съвет Сливен чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р, оспорва жалбата като обосновава, че в правомощията на Общински съвет е да определи местата  за престой и паркиране на таксиметрови автомобили.Моли съда да отхвърли оспорването.

           Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита жалбата за основателна и предлага да бъде уважена.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно чл.187, ал.1 от АПК и от лице имащо интерес от оспорване съгласно чл.186, ал.1 от АПК.Оспорващия се легитимира като таксиметров превозвач, като това си качество удостоверява от удостоверение №0002097 от 23.12.2007г.  за водач на таксиметров автомобил, тр.договор №149/06.03.2007г. и допълнително споразумение от 06.03.2007г. за промяна на заеманата длъжност в шофьор на такси.

          Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

          По т. 11 от решение №499/28.02.2002г. Общински съвет Сливен е приел нова точка на чл.33 от Наредба за Обществения ред в Община Сливен.По смисъла на този текст се забранява престоя и паркирането на таксиметрови автомобили с цел изчакване на клиенти, освен на определените за тази цел таксиметрови стоянки.Решението на Общински съвет Сливен, с което е приет текста на чл.33, т.16 от наредбата е постановено при спазване на материалния закон и процесуалния закон. Приетото от Общинския съвет решение дефинитивно носи характеристиките на административен акт, издаден от колективен орган на местната власт в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност, от което следва изводът, че същият е издаден от компетентен орган.При неговото постановяване Общинският съвет не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до неговото опорочаване. Изпълнени са всички процесуални изисквания, които са визирани в разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗАП/отм/, съобразно които в решението се съдържат мотиви, обективирани във фактически и правни основания, които обуславят издавеното на този административен акт. Спазена е и формата за неговото издаване. В изпълнение на процедурата по чл. 27 ЗМСМА/действалата към момента редакция/, Общински съвет Сливен е взел атакуваното решение, като от 41 общински съветници са присъствали 32. При гласуването 29 от тях са гласували "за", 1 - "против" и 2 - "въздържали се".Следователно в рамките на своята компетентност по чл.21, ал.2 от ЗМСМА, действал към момента на приемането на текста съдът констатира, че решението е издадено от компетентен орган - Общински съвет Сливен, с необходимото мнозинство , в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите за законосъобразността на нормативния акт реквизити.От приложеното предложение на кмета на община Сливен за приемането му, протоколите от заседанията на комисиите “Ред, законност и обществен ред, “Икономическа политика”, “Териториално и селищно устройство” и “Образование, култура и вероизповедания” е видно,че са спазени изискванията за законосъобразност на административния акт. Ето защо съдът намира възражението на оспорващия, за липсата на компетентност на Общински съвет Сливен  за неоснователно.

           Неоснователни са доводите на оспорващия за противоречие на оспорения текст с текстовете на Наредба №1/17.01.2001г., Наредба №34/06.12.1999г. и ЗДвП.Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, /в случая общината/организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване на моторните превозни средства. Съгласно чл.45 т.2, предл.2 от Наредба №34/06.12.1999г. на водача на таксиметров автомобил е забранено да престоява за изчакване на пътници на участник от пътното платно, при което се създават затруднения за останалите участници в движението за изчакване на клиенти.Тълкуването на посочените норма налага извода, че на територията на Община Сливен , Общинският съвет е органа който определя правилата за обществения ред и по-конкретно правилата за ползване на пътищата, като осигурява бързо и сигурно придвижване на превозните средства.В този смисъл като е приел текста на чл.33, т.16 от НОР, Общински съвет Сливен в рамките на своята компетентност е въвел норма гарантираща безопасност на движението.В изпълнение на  текста на чл.2 от Наредба №1/17.01.2001г. който предвижда, че организирането на движението по пътищата трябва да осигурява бърз, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и  удобство на участниците в пътното движение, като изискванията на този текст съгласно ал.2 от същия член се постигат чрез разделяне и разпределение на транспортните и пешеходните потоци по вид, място и време, осигуряване на оптимални режими за паркиране на пътните превозни средства и ефективен контрол върху движението и паркирането, Общински съвет Сливен, за да гарантира обществения ред на територията на общината е определил, че престоя и паркирането на таксиметрови автомобили извън определените таксиметрови стоянки би затруднило движението на останалите участници в него, поради което е произвел норма от подобен характер.

           По смисъла на чл.36, ал.1 т.1  и ал.2 от Наредба №34 от 16.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, таксиметровата стоянка е мястото, определено за чакащи таксиметрови автомобили и обозначено с пътен знак “такси” от което всеки пътник може да наеме автомобил.Локализирането на мястото на таксиметровата стоянка се извършва чрез план или схема на организация на движението в съответното населено място, приет от Общински съвет  в рамките на неговата компетентност по чл.6, т.1 от Наредба №1/17.01.2001г за организация на движението по пътищата, вр. чл.3, ал.1 от ЗДвП.Предоставянето на право на престой на таксиметров превозвач е отклонение на общите правила за престой и паркиране в населено място, установени в ЗДвП.За разлика от другите елементи на организацията и движението на пътищата, определянето на местата на  които да става изчакването на клиенти е предназначено да обслужи и улесни определена категория стопански субекти, участници в движението, каквито са таксиметровите превозвачи.Характерът на ползването на таксиметровите стоянки е всъщност предоставеното от общината право на водача на таксиметров автомобил на определено от общината място да изчаква за наемане пътници, което да не затруднява останалите участници в движението, извън таксиметровите водачи.Правомощието да определи местата за паркиране и престой е на Общинските съвети е съгласно чл.47, ал.1 от Наредба №34/06.12.1999г.

             Неправилно е тълкуването на оспорващия, че по този начин се ограничава правото му да спира за наемане на клиенти чрез подаване на сигнал от тяхна страна с ръка или наемане на клиенти от домовете им.Нормата на чл.33, т.16 от НОР в община Сливен няма за цел да уреди този вид наемане на таксиметров автомобил, същият урежда единствено престоя и паркирането с цел изчакване на клиенти, който не следва да става извън определените места, но няма за цел да уреди случаите в които таксиметров автомобил, който не е в работен режим като редовен участник в движението паркира и престоява на всички други места за престой и паркиране, незабранени от пътните знаци.             

    Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният текст от НОР в Община Сливен е издаден при спазена процедурата и при съобразяване с материалния закон, което дава основание на настоящия съдебен състав да прецени, че подаденото срещу нея оспорване е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът:

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.К., ЕГН ********** *** против чл.33, т.16 от Наредба за обществения ред на Община Сливен.

            Решението подлежи на касационно оспорване пред ВАС на РБ в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                          

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                            2.