Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

80

 

гр. Сливен, 09. 06. 2009  г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет  и  осми  май,  две  хиляди  и  девета  година,  в  състав:

             

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:   Г.  И.

 

При участието на секретаря С.В., като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 285 по описа на съда за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

           

Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

            Образувано е по жалба от “Строй-консулт” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. “Драгоман” № 16, представлявано от управителя Ж.С.Д., против Заповед № РД-15-1417 от 21.08.2008 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрено изменението на подробния устройствен план /ПУП/ с план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за обхвата на УПИ V-5023,5024 в кв. 123 по плана на ЦГЧ-гр. Сливен, като се образуват два нови УПИ V-5023,5024 и ХІІІ-5023,5024, и двата с отреждане “За търговия и обществено обслужване”, съгласно направените поправки със зелен цвят върху плана за регулация, както и указания начин на застрояване, показан на плана за застрояване.

            В жалбата си оспорващият твърди, че: е допуснато нарушение на процедурата по обявяване и е приложена неправилно нормата на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ; в проекта за застрояване е допуснато нарушение за УПИ ХІІІ-5023,5024, като не е спазено разстоянието до дъното на имота; в проекта за застрояване не е спазено изискването на чл. 32, ал. 1 от ЗУТ. Моли заповедта на Кмета на Община Сливен да бъде отменена.

            В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

            Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

            Заинтересованото лице – Н.Д.Н., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В представена по делото писмена защита излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че: по делото не са събрани доказателства за нарушения на одобрения проект в част план за регулация; че процедурата по обявяване е спазена; че от събраните по делото доказателства е установено, че са спазени изискванията на чл. 32, ал. 1 от ЗУТ; че с оглед предвиденото нежилищно застрояване в процесните имоти, не следва да се прилагат нормите, уреждащи отстоянието между жилищните сгради, в какъвто смисъл е заключението на в.л. Ю. С., поради което счита, че заключението на повторната съдебно-техническа експертиза на в.л. В. Д. в частта, в която са направени противоположни изводи, не следва да бъде кредитирано. Позовава се на нормите на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от ЗУТ.

            Заинтересованото лице – Б.Н.П., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

            Заинтересованите лица: Н.Х.К. и С.И.Д., редовно призовани, се явяват лично в съдебно заседание и изразяват съгласие с жалбата.

            Заинтересованите лица: “Нева–Сл” ООД – Сливен, К.Е.Г., С.К.К., П.А.Д., М.Д.П.,  Л.Л.Б., И.Г.Б., С.С.Г., Ю.Д.П. - Г., С.И.И., В.С.С., М.В.Т., В.Й.Т., Р.И.Т., Д.Н.С. ***, редовно призовани, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Не изразяват становище по жалбата.

            Административният съд, с оглед произнасяне по допустимостта и основателността на жалбата, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по  чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 106 том ХІ дело № 3842 / 1995 г. по описа на Сливенски районен съд, оспорващото търговско дружество – “Строй-консулт” ЕООД – Сливен, е придобило право на собственост върху поземлен имот, съставляващ план. № 5025 в квартал 123 по плана на ЦГЧ, гр. Сливен.

            Със Заповед № РД-15-115 от 11.03.1997 г. е одобрен ПУП – ПРЗ за кв. 123, ЦГЧ, гр. Сливен, съгласно който за УПИ V-5023,5024 /предмет на оспорената заповед/ и за съседните му поземлени имоти е предвидено основно застрояване за жилищни сгради. За УПИ ІV-5025 /непосредствено съседен от запад на процесния/ е предвидено застроително петно за триетажна жилищна сграда, което е реализирано. За УПИ VІ-5034 /непосредствено съседен от юг на процесния/ е предвидено застроително петно за триетажна жилищна сграда, което е реализирано. За УПИ VІ-4973, кв. 118 /съседен от север на процесния - през  ул. “Драгоман”/ е предвидено застроително петно за триетажна жилищна сграда, което е реализирано. За територията, източно от процесния УПИ – съседна през  ул. “Неофит Бозвели”, с ПУП – ПРЗ за кв. 151, одобрен със Заповед № 15-717 от 15.08.2003 г. на Кмета на Община Сливен, е отреден УПИ І – “За жилищно строителство, КОО и подземни гаражи”.

            С Протокол – Решение № 25 от 06.06.2008 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията /ОбЕСУТ/ при Община Сливен е приет за обявяване проект за ЧИ на ПУП за УПИ V-5023,5024 в кв. 123 по плана на ЦГЧ, гр. Сливен, съгласно който е предвидено образуване на два самостоятелни и равни по площ УПИ с отреждане “За търговия и обществено обслужване”, като новопредвидените сгради са на 3 и 4 етажа в свързано застрояване между двата новообразувани имота. Проектът е съобщен на заинтересованите собственици, включително и на оспорващото търговско дружество, с Обявление Изх. №                 ОРД 03-550 от 11.06.2008 г. и Обявление Изх. № ОРД 03-608 от 02.07.2008 г. В законоустановения срок не са подадени възражения от заинтересовани лица.

            С оспорената заповед, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрено изменението на ПУП с ПРЗ за обхвата на УПИ V-5023,5024 в кв. 123 по плана на ЦГЧ - гр. Сливен, като се образуват два нови УПИ V-5023,5024 и УПИ   ХІІІ-5023,5024, и двата с отреждане “За търговия и обществено обслужване”, съгласно направените поправки със зелен цвят върху плана за регулация, както и указания начин на застрояване, показан на плана за застрояване.

            Процесното частично изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ V-5023,5024 в кв. 123 по плана на ЦГЧ, гр. Сливен, в част ПР предвижда разделяне на поземления имот и обособяване на два равни по площ УПИ с отреждане “За търговия и обществено обслужване, както следва: нов УПИ V-5023,5024-представляващ северната част на съществуващия УПИ, с лице и по двете улици “Драгоман” и “Неофит Бозвели”; и нов УПИ ХІІІ-5023,5024 – представляващ южната част на съществуващия УПИ, с лице по ул. “Неофит Бозвели”; а в част ПЗ предвижда за двата новообособени УПИ свързано застрояване по общата им странична регулационна линия с предназначение “За търговия и обществено обслужване”, като застроителните петна в основната си площ са с етажност 4, а в западната си част са с етажност 3.

            С Обявление Изх. № ОРД 03-774 от 22.08.2008 г. заповедта е обявена на заинтересованите собственици, включително и на оспорващото търговско дружество.

По делото е изслушана и приета първоначална съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. Ю. Тодорова Стефанова, съгласно която отстоянията до вътрешните граници на процесните имоти не са свързани с изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 2 и чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, отнасящи се до имоти с жилищно застрояване, тъй като в новопредвидените УПИ е предвидено нежилищно застрояване, и в процесното частично изменение на ПУП са спазени разстоянията по чл. 32, ал. 1 от ЗУТ.

С оглед извършеното от процесуалния представител на оспорващия оспорване на заключението на вещото лице Стефанова, по делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. В.В.А.– Д., съгласно която: в несъответствие с изискванията за техническо оформление на градоустройствените разработки, в графичната и текстовата част на “План за застрояване” към процесната разработка липсва информация относно височината на предвиденото застрояване за двата новообособени УПИ V-5023,5024 и УПИ ХІІІ-5023,5024, поради което не може да се направи категоричен извод дали обозначената етажност с цифрата 3 съответства на “ниско застрояване – с височина до 10 м.” и дали обозначената етажност с цифрата 4 съответства на “средно застрояване – с височина до 15 м.”, както и е невъзможно да се определи по смисъла на ЗУТ характера на застрояването – ниско, средно или високо; предвид нежилищното предназначение на застрояването в новообазуваните УПИ – с отреждане “За търговия и обществено обслужване”, и реализираното жилищно застрояване в съседните им УПИ, при разполагане на застрояването в новообособените УПИ е следвало да бъдат спазени изискванията на чл. 35, ал. 1 от ЗУТ; минималните отстояния от застрояването в новообособените УПИ до страничната граница и до границата към дъното на УПИ трябва да съответстват на нормативите по чл. 31 и чл. 32 от ЗУТ; за новообособения УПИ ХІІІ-5023,5024 е предвидено нежилищно застрояване, като застроителното петно е ситуирано, съответно: свързано на север – по общата регулационна граница с новообразувания УПИ V-5023,5024, на разстояние от около 3,00 м. от западната регулационна граница, която се явява “дъно” за УПИ ХІІІ-5023,5024, и на разстояние от около 3,00 – 4,00 м. от южната регулационна граница, която се явява “странична” за УПИ ХІІІ-5023,5024; замереното графично разстояние от 3,00 м. от застроителното петно до западната регулационна граница, която се явява “дъно” за УПИ ХІІІ-5023,5024, е под регламентираното в ЗУТ най-малко разстояние до границата към дъно на УПИ, съответно 5,00 м.– при ниско застрояване, и 6,00 м. – при средно и високо застрояване; спазени са изискванията на чл. 32, ал. 1 от ЗУТ за разстояние между сградите на основното застрояване през улиците “Неофит Бозвели” и “Драгоман”.

 Жалбата е процесуално допустима. Оспореният административен акт е съобщен на оспорващия на 29.08.2008 г., а жалбата е входирана в Община Сливен на 11.09.2008 г., и следователно е подадена в предвидения в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В императивната разпоредба на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ са определени заинтересованите лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения, а именно: собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. Ал. 2 на същата разпоредба изброява изчерпателно кои недвижими имоти законът определя като непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. В т. 4 на ал. 2 от чл. 131 от ЗУТ като непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план са посочени съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана. В разглеждания случай с оспорената заповед е одобрено частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация и план за застрояване, за обхвата на УПИ V-5023,5024 в кв. 123 по плана на ЦГЧ - гр. Сливен /отреден за жилищно застрояване/, чрез разделяне и обособяване на два нови УПИ с отреждане “За търговия и обществено обслужване”. Следователно с процесното частично изменение се променя предназначението на имота, предмет на плана. По делото е установено, че оспорващото търговско дружество е собственик на имот, който е непосредствено съседен от запад на имота, предмет на плана. От гореизложеното следва, че оспорващият има качеството на заинтересовано лице по смисъла на  чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗУТ.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по обявяване, предвидена в ЗУТ. Твърдението на оспорващия, че е приложена неправилно нормата на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, е неоснователно. Доколкото процесното частично изменение на ПУП е по отношение на един урегулиран поземлен имот, проектът правилно не е обнародван в “Държавен вестник”, а е съобщен на заинтересованите лица.

Оспорената заповед в частта, в която е одобрено частично изменение на ПУП в част ПР, е издадена при спазване на строителните правила и норми. По делото не се събраха доказателства, установяващи противоречие на заповедта в горепосочената й част с материалноправни разпоредби, поради което процесната жалба в тази й част е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена в тази част.

Оспорената заповед в частта, в която е одобрено частично изменение на ПУП в част ПЗ е незаконосъобразна, тъй като не е съобразена с действащите строителни правила и норми. По делото е установено по безспорен между страните начин, че за новообособените УПИ е предвидено нежилищно застрояване, а в съседните им УПИ е реализирано жилищно застрояване, поради което в разглеждания случай е приложима нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която разстоянията между жилищни и нежилищни сгради в съседни урегулирани поземлени имоти се определят съобразно нормативите за разстояния между жилищни сгради. Следователно, минималните отстояния от застрояването в новообособените УПИ до страничната граница и до границата към дъното на УПИ трябва да съответстват на нормативите по чл. 31 и чл. 32 от ЗУТ. Съдът не кредитира заключението на в.л. С. в частта, в която е направен извод, че в разглеждания случай са неприложими нормите на чл. 31 и чл. 32 от ЗУТ, тъй като този извод е необоснован и е в противоречие с разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗУТ. Съдът кредитира изцяло заключението на в.л. Д., което е изготвено компетентно, обосновано и кореспондиращо със събраните по делото доказателства, и въз основа на което е установено, че в несъответствие с изискванията за техническо оформление на градоустройствените разработки, в графичната и текстовата част на “План за застрояване” към процесната разработка липсва информация относно височината на предвиденото застрояване за двата новообособени УПИ, поради което е невъзможно да се определи по смисъла на ЗУТ характера на застрояването – ниско, средно или високо; и че замереното графично разстояние от 3,00 м. от застроителното петно до западната регулационна граница, която се явява “дъно” за УПИ ХІІІ-5023,5024, е под регламентираното в ЗУТ най-малко разстояние до границата към дъно на УПИ, съответно 5,00 м.– при ниско застрояване, и 6,00 м. – при средно и високо застрояване.

Установеното по делото противоречие с материалния закон на оспорената заповед в частта, в която е одобрено частично изменение на ПУП в част ПЗ, обуславя нейната незаконосъобразност и е основание за отмяната й в тази част.

С оглед горепосочените изводи, твърдението на заинтересованото лице Н., че в разглеждания случай не следва да се прилагат нормите, уреждащи отстоянието между жилищните сгради, е неоснователно. Извършеното от същия позоваване на разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗУТ не може да бъде споделено, тъй като в процесния план за застрояване липсва информация относно височината на предвиденото застрояване за двата новообособени УПИ.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и на юрисконсултско възнаграждение, е частично основателна. Общият размер на действително направените от административния орган разноски по делото е 175 лева – разноски за вещо лице. Съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на юрисконсултското възнаграждение, определено съгласно чл. 8 във връзка с  чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, е 150 лева. С оглед изхода на спора и съразмерно на от отхвърлената част от жалбата, административният орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, има право на действително направени разноски в размер на 87 лева и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лева, или оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Община Сливен деловодни разноски в общ размер на 162 лева.

С Определение, постановено в открито съдебно заседание на 28.05.2009 г., оспорващият е задължен да внесе разноски за вещо лице в размер на 75 лева в 5-дневен срок, считано от заседанието. В определения срок и до датата на постановяване на решението, оспорващият не е изпълнил вмененото му задължение, поради което следва да бъде осъден да внесе по сметка на Административен съд – Сливен, сумата от 75 лева – за разноски за вещо лице.

Претенцията на заинтересованото лице Н. за присъждане на разноски, независимо от изхода на спора, е неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства за действително направени от това лице разноски по делото. От приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че между заинтересованото лице и упълномощения адвокат е договорено възнаграждение в определен размер, но няма данни за внасяне на същото, поради което съдът приема, че по делото не са представени доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-1417 от 21.08.2008 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА, в която е одобрено изменението на подробния устройствен план – в част план за застрояване, за обхвата на УПИ V-5023,5024 в кв. 123 по плана на ЦГЧ - гр. Сливен.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Строй-консулт” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. “Драгоман” № 16, представлявано от управителя Ж.С.Д., подадена против Заповед № РД-15-1417 от 21.08.2008 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА, в която е одобрено изменението на подробния устройствен план – в част план за регулация, за обхвата на УПИ V-5023,5024 в кв. 123 по плана на ЦГЧ - гр. Сливен.

ОСЪЖДА “Строй-консулт” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. “Драгоман” № 16, представлявано от управителя Ж.С.Д., да заплати по сметка на Административен съд – Сливен, сумата от 75 / седемдесет и пет / лева, представляваща разноски за вещо лице.

ОСЪЖДА “Строй-консулт” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. “Драгоман” № 16, представлявано от управителя Ж.С.Д.,***2 / сто шестдесет и два / лева, представляваща деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: