Р Е Ш Е Н И Е № 20

гр. Сливен, 20.03.2009  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и трети февруари

през две хиляди и девета година в състав:

                                       Административен съдия: С.Б.

 

при секретаря                Ц.Ц.                                 и с участието на прокурора          Х.К.                                         като разгледа докладваното от   съдията    административно  дело № 286      по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.203 ал.1 от АПК във вр.с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ..

Образувано е по иск на ЕТ “М.-1-С. К.”***. В исковата молба ищеца твърди, че със Заповед № РД-15-275 от Кмета на Община Сливен и на основание чл.129.ал.2 от ЗУТ било одобрено ЧИ на ПУП-план за регулация и застрояване на обхвата на У ПИ 1V "За дърводелска работилница” в кв.20 но плана на „Промишлена зона” гр.Сливен, с промяна на предназначението на имота в „Цех за производство на готови и полуготови храни и пакетиране на замразени храни". На 19.05.2006г. било издадено Разрешение за строеж № 229 от Община –Сливен, влязло в сила на 06.06.2006 г., с което му било разрешено да извърши преустройство на съществуваща едноетажна производствена сграда с пристрояване на един и частично два етажа за цех за производство на готови и полуготови храни и пакетиране на замразени зеленчуци с обособяване на необходимите производствени, складови, административни и санитарно-битови помещения. Във връзка с проекта изтеглил кредит от „Банка ДСК" в размер на 80 000 лева и срок на погасяване 07.11.2013г.- 84 месеца, като към ноември 2013г. трябвало да внесе 110 443, 54 лева, от които 80 000 лева -главница и 30 443,54 лева -лихва. Общо по кредита до 25 май 2008г. включително били внесени 21421,44 лв.

Тъй като проектът за ЧИ на ПУП за УПИ IV в кв.20 по плана на Промишлена зона -гр.Сливен не бил съобщен от Община-Сливсн по надлежния ред на заинтересованите лица, заповедта била обжалвана от М.Д.З. пред Административен съд-Сливен и отменена като незаконосъобразна с Решение №114/14.01.2008г.

Това наложило преустановяване на всички строителни дейности по преустройството на горепосочената сградата, за които вложили за :.строителни материали 60464,21лева по посочени в исковата молба фактури от които частичният му иск бил за 15000 лева; за дограма  вложил 14548,03 лева, от които частичният му иск е за 8 000 лева; за 2 броя шкаф за продукция вложил 2850,00 лева, от  които частичният му иск бил за 850,00 лева; за   строително монтажни работи  вложил 40589,18 по протокол  акт 19/24.12.2006г., от които частичният му иск бил за 1150 лева. Общо вложената сума за строителни материали ,за дограма, оборудване и строително монтажни работи възлизала на 118452,42лева.

В резултат на отмяната на Заповед № РД - 15-275 на кмета на Община -Сливен за частично изменение на ПУП за регулация и застрояване на обхвата на УПИ-ІV-.”за дърводелска работилница” в кв.20 по плана промишлена зона -Сливен му били причинени имуществени вреди в размер на 118 452,42 лв., от които за строителни материали 60464,21лв., за дограма 14 548.03лв., за шкаф за продукция 2850,00 лева и за строително монтажни работи 40 589,18 лева.

Предвид това Моли съда да осъди Община-Сливен да му заплати обезщетение за имуществени вреди представляващи стойността на строителни материали, дограма, шкаф за продукция и за строително монтажни работи, настъпили в резултат на отмяна на заповед № РД-15-275 на Кмета на община -Сливен в размер на 25000 лева представляващи частичен иск от 118 452,42 лева, ведно със законната лихва считано от 14.01.2008 год. до окончателното заплащане на сумата.

 

В съдебно заседание ищеца, лично и чрез пълномощника му адв.П. Т. поддържа предявения иск на изложените в исковата молба основания. Счита, че Община Сливен виновно чрез бездействие му е причинила имуществените вреди посочени в исковата молба. Претендира за направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение..

Ответникът по исковата молба – Община Сливен, чрез Р. Р. – юрисконсулт оспорва изцяло предявения иск по основание и размер като неоснователен и недоказан. Заявява, че изградения обект, с малки промени може да бъде използван с друго предназначение и в тази насока ищеца бил направил съответните постъпки. Прави извод, че не е налице наличие на вреда от отменената заповед на Кмета на Община Сливен. Липсвала причинна връзка между отмяната на заповедта и настъпилия резултат, който следвало да бъде вредоносен. Безспорно се установило, че няма вреда, още по-малко в размера претендиран от ищеца. В хода на оспорването на отменения акт, ищеца бил продължил да извършва дейност по закупуване и влагане на строителни материали, с което сам допринесъл за вредния финансов резултат. Моли съда, да постанови решение, с който да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира за разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на ответника– РИОКОЗ–Сливен, чрез юриск. Д. П. поддържа становището на Община Сливен и моли съда да отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани, тъй като средствата били употребени целево по новия проект и вреда нямало.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита иска за основателен, като по отношение на размера предоставя на съда, да го определи с оглед събраните доказателства и заключението на вещото лице.

 

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищеца ЕТ “М.-1-С. К.”*** е собственик на УПИ VІ в кв.20 по ПУП на “Промишлена зона” гр.Сливен.  Във връзка с негови инвестиционни намерения е разработен проект за частично изменение на ПУП в обхвата на имота му, с промяна предназначението на имота от „За дърводелска работилница” в „Цех за производство на готови и полуготови храни и пакетиране на замразени храни”. С протоколно решение № 1 от 13.01.2006 г. на ОбЕСУТ- Сливен е приет за обявяване проекта за частично изменение на ПУП за УПИ VІ в кв. 20 по плана на Промишлена зона–Сливен. В мотивите на решението е констатирано, че с предварително представено становище представителите на РИОКОЗ - Сливен, не съгласуват проекта, тъй като „не е ясно отстоянието от дърводелската работилница и казана за варене на ракия, с изискване графично да се докаже изискващото се отстояние от сградите в съседните имоти с отреждания за предимно промишлени дейности”. Със Санитарно становище Изх. № 9 от 01.02.2006 г. на РИОКОЗ – Сливен, частичното изменение на ПУП е съгласувано и е изразено заключение, че може да бъде прието от експертен съвет на Община Сливен.

Проектът за ЧИ на ПУП за УПИ VІ в кв. 20 по плана на Промишлена зона – гр. Сливен, е обявен със съобщение изх. № ОРД 03-81 от 07.02.2006 г. на Община Сливен, на 07.02.2006 г. на лицата: С. ***К. ***) и П. Г. П. (собственик на УПИ V в кв. 20 и УПИ ХL в кв. 20), които не са направили възражения по проекта в установения от закона срок.

Със Заповед № РД-15-275 от 24.02.2006 г. Кмета на Община Сливен, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, одобрил изменението на ПУП - с план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за обхвата на УПИ VІ „За дърводелска работилница” в кв. 20 по плана на Промишлена зона -  гр. Сливен, с промяната на предназначението на имота в „Цех за производство на готови и полуготови храни и пакетиране на замразени храни”, съгласно направените поправки със зелен цвят върху плана за регулация, както и указания начин на застрояване, показан на плана за застрояване. В мотивите на заповедта е посочено, че: проектът за ПУП е допуснат за изработване на основание чл. 134, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗУТ и при условията на чл. 124, ал. 3 от ЗУТ по искане и със съгласието на заинтересованите собственици на имота. Заповедта е съобщена на същата дата на лицата, на които е обявен проекта за ЧИ на ПУП.

Заповедта на Кмета на Община Сливен е оспорена от Младен Дянков Заров, собственик на УПИ ІХ – „За дърводелска работилница” в кв. 20 по плана на Промишлена зона – гр. Сливен. По неговата жалба е образувано административно дело № 111/2007 г. на Административен съд Сливен, по което с Решение № 114 от 14.01.2008 г. е отменена Заповед № РД-15-275 от 24.02.2006 г. Кмета на Община Сливен. В мотивите си съдът е приел, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като липсва съгласие на Младен Дянков Заров за изменението на ПУП, в качеството му на заинтересован собственик, по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т.5 от ЗУТ,. на недвижим имот, който е непосредствено засегнат от предвижданията на подробния устройствен план: попада в нормативно определената хигиенно-защитна зона от 50 м, изискваща се за предвиденото застрояване, съгласно изменение на ПУП за обхвата на УПИ VІ, одобрено с отменената заповед, която е  издадена в нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Решението на АдмС Сливен, като необжалваемо е влязло в законна сила с постановяването му.

С Разрешение за строеж № 229от 19.05.2006 г. Главния архитект на Община Сливен, разрешил на “Маста-1-С.К.” извършването на строеж “Преустройство и престройка на съществуваща сграда в цех за производство на готови и полуготови храни и пакетиране на замразени зеленчуци” в УПИ IV в кв.20 по плана на Промишлена зона -гр.Сливен. Разрешения строеж започнал с издаване на протокол обр.3 за даване на строителна линия от 06.10.2006 г.

На 07.11.2006 г. ищеца сключил договор за кредит с Банка “ДСК", по който получил сумата 80 000 лева при срок на погасяване 07.11.2013г.

Поради промяна на инвестиционните намерения на ищеца Главния архитект на Община Сливен, на основание чл.91 от АПК, във връзка с Решение № 114/14.01.2008г. на АдмС-Сливен и съгласно утвърдена нова проектна документация по части „Архитектурна", и „Технологична", съгласувана с Протокол-решение № 27 от 20.06.2008г. на ОбЕСУТ при Община Сливен при условията на 154 ал.2, 4 и 5 от ЗУТ, променил текста на Разрешение за строеж № 229 от 19.05.2006г., като наименованието на обекта "цех за производство на готови и полуготови храни и пакетиране на замразени зеленчуци" заменил с "дърводелска работилница", а при описанието добавил "за производство на мебели от ламинирани и фурнировани плоскости с необходимите обслужващи, складови и битови помещения".

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от чието заключение става ясно, че първоначално одобрения инвестиционен проект за изграждане на обекта съгласно издаденото Разрешение за строеж № 229 / 19.05.2006 г. предвиждал съществуващата в имота сграда да се запази и преустрои до постигане  на обща РЗП 494 м2. Към момента на огледа проектираното строителство е изпълнено, като е изградена едноетажна промишлена сграда, частично на два етажа. Конструкцията е скелетно-гредова стоманобетонова, зидарията е от „Итонг". Изпълнени са вътрешни мазилки, замазки бетонови настилки, облицовки с фаянс, теракот и гранитогрес. Положена е вътрешна електро и ВиК инсталация, изпълнена е външна канализация със септична яма, положен е външен кабел за електрозахранване на обекта, както и довеждащ водопровод. Изпълнена е покривна изолация, окачен таван в основната зала, вътрешна изолация за предвидените за хладилни камери помещения. Монтирана е алуминиева и РУС дограма. Изпълнена е тухлена ограда със стоманобетонови колони и основи по имотната граница на процесния УПИ VI кв. 20. Положени са водосточни тръби по фасадата на сградата. Не е положена външната мазилка.

Закупените материали цимент, фаянс, лепило, тухли, кабели и принадлежности за електроинстолация, тръби и принадлежности за водопроводната и канализационна инсталация, монтажна пяна, изолационно фолио, стиропор и др. на обща стойност съгласно описаните в исковата молба и приложени по делото фактури са на стойност 6717,41 лв., като материалите, съответстват по количество и вид на извършеното строителство. От измерване на място експрета е установил общо 22,5 м2 алуминиеви и РУС прозорци и 12 м2 врати на обща стойност 7 350 лв., като съществувала и дървена дограма, за която не може да се установи дали е от съществуващата сграда. Експерта е приел, че с изключение на дограмата, няма видими данни, че материалите по фактурите не са вложени в извършеното строителство. Не е възможно тези материали да бъдат отделени и използвани за други цели, без да се наруши целостта им и целостта на обекта. От направена проверка на  строителното досие на обекта експерта е установил, че съгласно Протокол обр.19 от 24.12.2006 г.  на обекта са извършени и подлежат на заплащане СМР на обща стойност 41 369, 32 лв. с ДДС, подробно описани по количества и видове работи, като тези работи съответства на извършеното строителство.

Експертизата е приела, че е възможно извършеният строеж да се ползва за други цели, а именно за „Дърводелска работилница", като стойността на сградата като строеж ще се промени само със стойността на зидовете, които трябва да се премахнат с оглед новото предназначение. За целта първоначалният проект търпи промяна основно в обособяване на площ за работна зала и складове за суровини, за което е необходимо да се премахват някои вътрешни преградни зидове общо около 40 м3 на обща стойност 1600 лв., като вероятно ще се наложи и промяна на някои инсталации и преградни врати с оглед изискванията за  пожароустойчивост за новото предназначение, които експерта не може да определи без проект за тях.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да прецени налице ли са предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника следва да се установи дали твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Община гр.Сливен представляват административна дейност по смисъла на АПК. Административна дейност е тази, която се осъществява от органите на изпълнителната власт във връзка с управлението на страната и се характеризира с властнически правоотношения. Одобряването на проекта за ЧИ на ПУП съгласно чл.136 ал.1 във вр. с чл.129 ал.2 от ЗУТ се извършва със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Тази заповед е акт по устройство на територията по смисъла на чл.1 от ЗУТ, поради което представлява индивидуален административен акт по чл.214 т.1 от ЗУТ. Дейността по издаване на този вид индивидуални административни актове при всички случай представлява част от дейността на държавно управление и е свързана с реализацията на конкретни публичноправни правомощия. В този смисъл същата представлява административна дейност по смисъла на закона. Незаконно бездействие на длъжностни лица, изпълняващи административната дейност във връзка с издаването на този вид административни актове, довело до неосигуряване на изискванията за тяхната законосъобразност, води до ангажиране отговорността на Община Сливен за обезщетяване на вредите причинени при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

За да възникне правото на обезщетение, е необходимо ищецът да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен акт, действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, настъпването на вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети и пропуснати ползи, пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и незаконосъобразното действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата и вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност.

От събраните по делото доказателства е установено, че Заповед № РД-15-275 от 24.02.2006 г. Кмета на Община Сливен е отменена като незаконосъобразна, тъй като е липсвало едно от нормативно определените основания за издаването и, а именно съгласие по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Това обстоятелство е установено в мотивите на Решение № 114/14.01.2008 г. по адм.д. № 111/2007 г. на АдмС-Сливен. Това решение е влязло в законна сила и съгласно чл.177 ал.1 от АПК е задължително за съда, поради което мотивите за отмяна на административния акт не подлежат на коментар. Съгласно чл.11 ал.1 от ЗАП (действал към момента на издаване на отменената заповед) административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Административния орган не изпълнил това свое задължение и е издал заповедта за ЧИ на ПУП без да е налице съгласие на лицата посочени в закона, което е довело до незаконосъобразност на издадения ИАА. В този смисъл налице са първата и четвъртата от предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: незаконосъобразен акт на общински орган издаден при изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. За да се ангажира отговорността на ответника по предявения иск, освен че следва да бъдат установени незаконосъобразен акт на негови длъжностни лица, следва да се установи, че в резултат на този акт на ищеца са причинени реално имуществените вреди, които се претендират.

Ищеца твърди, че претърпените от него имуществени вреди се изразяват в средствата вложени за извършеното строителство по реализация на проекта “Преустройство и престройка на съществуваща сграда в цех за производство на готови и полуготови храни и пакетиране на замразени зеленчуци”. Имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше засягане. Имуществени вреди са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи, като претърпените загуби засягат наличните блага – намаляне стойността или погиване на вещи, понасяне на разноски и др., докато пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото. Така както е предявен иска, следва да се направи извода, че се претендират имуществени вреди, представляващи претърпени загуби. В случая загубата в имуществото на ищеца е разликата между стойността на реализирания строеж, като цех за производство на готови и полуготови храни и пакетиране на замразени зеленчуци и стойността на същия строеж като дърводелска работилница. Това е така защото макар разходи посочени в исковата молба и установени по делото, да са извършени за изграждане и оборудване на цех за производство на готови и полуготови храни и пакетиране на замразени зеленчуци, те са довели до увеличаване стойността на имота на ищеца, който е останал в неговия патримониум. От заключението на вещото лице става ясно, че тази разлика възлиза на 1600 лв. и представлява стойността на някои вътрешни преградни зидове общо около 40 м3, които не са необходими за използването на сградата като дърводелска работилница.

Тези имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт на Община Сливен. По делото безспорно е установено, че извършеното строителство е станало възможно след одобряването на ЧИ на ПУП и именно отмяната му е довела до невъзможността реализирания строеж, да се завърши и изгради като цех за производство на готови и полуготови храни и пакетиране на замразени зеленчуци.

Предвид изложеното иска се явява основателен за сумата 1600 лв., която следва да бъде заплатена от Община Сливен. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., мораторната лихва върху присъдената сума се дължи от момента на влизане в сила на Решение № 114/14.01.2008 г. по адм.д. № 111/2007 г. на АдмС-Сливен. Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Искане за присъждане на разноски на ищецът е основателно, като такива се дължат съобразно уважената част от иска, а именно: внесена държавна такса в размер на 64 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 160 лв. или общо 224 лв., които ответника следва да заплати на ищеца.

Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.203, ал.1 от АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Община Сливен, при участието на трето лице-помагач РИОКОЗ гр.Сливен, да заплати на ЕТ “М.1-С. К.”, ЕИК 829013929, със седалище гр.Сливен, ул."Патриарх Евтимий "№ 43, представлявано от С.М.К. ЕГН **********, сумата от 1600 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, в следствие незаконен акт на Кмета на Община гр.Сливен, ведно със законната лихва върху сумата от 1600 (хиляда и шестстотин) лева, считано от 14.01.2008 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 25000 (двадесет и пет хиляди) лева, ведно с претендираната законна лихва върху тази сума, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на ЕТ “Маста-1-Санимир К.”, ЕИК 829013929, със седалище гр.Сливен, ул."Патриарх Евтимий "№ 43, представлявано от С.М.К. ЕГН **********, сумата от 224 лв.(двеста двадесет и четири лева) направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: