Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

9

 

гр. Сливен, 19. 03. 2009 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет  и  втори  януари,  две  хиляди  и  девета  година,  в  състав:

             

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  Г.  И.

 

При участието на секретаря Ц. В., като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 287 по описа на съда за   2008  година,  за  да  се  произнесе,  съобрази  следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

            Образувано е по жалба от Н.Х.В. с ЕГН: **********,***, подадена чрез упълномощен процесуален представител, против Заповед Рег. № 1407 от 17.10.2008 г., издадена от Директора на Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ - Сливен, с която на оспорващия В. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година.

            В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на предвидената в ЗМВР и Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/ процедура, както и в нарушение на материалния закон. Счита, че не е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага съображения, че: е нарушено правото на защита на оспорващия, тъй като оспорената заповед е издадена преди изтичане на дадения му 3-дневния срок за възражения; наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не е изискал сведения от всички лица, посочени от оспорващия; от събраните по делото доказателства не е установено на оспорващия да е издадено разпореждане, което последният да не е изпълнил. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган – Директора на ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Твърди, че от доказателствата по делото е установено, че наказващият орган е спазил процедурата по установяване и налагане на дисциплинарното наказание, и че оспорващият е извършил дисциплинарното нарушение, за което законосъобразно му е наложено наказание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по  чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорващият Н.Х.В. е на длъжност старши полицай-категория Е – полицай І степен, в ПУ „Квартал шести” – РУ Нова Загора при ОД на МВР – Сливен. По време на службата си в ОД на МВР – Сливен е награждаван с обявяване на благодарност през 1999 г. и писмена похвала през 2003 г., и са му налагани следните дисциплинарни наказания: порицание за 8 месеца през 2001 г., порицание за 1 година през 2002 г., понижаване в звание през 2005 г. и порицание за 1 година през 2007 г. /видно от приложените по делото кадрови справки/.

От приложената по делото длъжностна характеристика за заеманата от оспорващия длъжност е видно, че едно от предвидените в нея длъжностни задължения е спазване на принципите и нормите на поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Оспорващият е запознат с длъжностната характеристика на 13.05.2008 г., както и с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Видно от приложения по делото План относно: осигуряване на добър обществен ред, охрана и безопасност на движението, противопожарна охрана, провеждане на оперативни мероприятия с цел недопускане на кражби, грабежи и други тежки криминални престъпления по време на провеждането на международното автомобилно рали „Сливен 2008” – Рег. № 9562 от 29.08.2008 г., утвърден от Директора на ОД на МВР – Сливен, за отговорник на групата от полицейски служители, на които е възложено да осигурят безопасността и сигурността на пътен възел вр. „Българка”, е определен инспектор П. П.-***; сред определените служители са и: инспектор С. П., инспектор Г. Г., полицай Х. Ж. и полицай И. И.; за официален паркинг за МПС на зрители са определени поляните от ляво и дясно на пътния възел /стр. 11 от Плана/.

Повод за образуване на дисциплинарно производство срещу оспорващия е Заявление до Директора на ОД на МВР – Сливен - Вх. № Ж-29 от 04.09.2008 г., подадено от служител на МВР – инспектор П. Д. П. – ВНД Началник ГООР при РУ – Сливен, в което последният твърди, че на 30.08.2008 г. около 7,00 ч. в качеството си на отговорник по охранителните и пътно-регулировъчни мероприятия на пътен възел „Българка” при провеждането на рали „Сливен 2008” е поискал от оспорващия В. да премести личния си автомобил на безопасно за състезанието място и е получил отказ, което поведение е настроило собствениците на останалите автомобили негативно и е подронило авторитетът му на служител на МВР пред гражданите.

На 04.09.2008 г. е разпоредено извършване на проверка по подаденото заявление. Оспорващият е уведомен за извършващата се проверка на 12.09.2008 г. Определеният разследващ служител е извършил разпоредената проверка, при която са събрани писмени сведения от: заявителя инспектор П. П., полицаи Х. Ж. и И. И., инспектори С.П. и Г. Г.; дадени са писмени обяснения от оспорващия Н.В. – Рег. № 10438 от 17.09.2008 г. по описа на ОД на МВР – Сливен, в които последният е посочил имената на лица /5 броя/, присъствали на разглеждания случай. Разследващият служител е събрал писмени сведения от трима от посочените от оспорващия лица: Т. Д., В. П. и С. С.. В писмените си обяснения оспорващият е посочил, че не познава полицая, който му е разпоредил да премести автомобила си, че не е преместил автомобила си, защото е бил паркиран на безопасно място, и че не е разговарял с инспектор Петър П.. За извършената проверка и въз основа на събраните доказателства, разследващият служител е изготвил Справка Рег. № 10576 от 18.09.2008 г. до Директора на ОД на МВР – Сливен, в която е констатирано, че: на 30.08.2008 г. около 7, 00 ч. в района на пътен възел „Българка” автомобилът на оспорващия В. и няколко други автомобили са били паркирани в забранена зона, определена като такава съгласно изискванията за безопасност при провеждане на рали „Сливен 2008”; на оспорващия В., който за периода: 29.08.2008 г. – 01.09.2008 г., е бил в отпуск по болест, е било разпоредено да премести автомобила си на безопасно място от трима полицейски служители последователно, определени да осигурят безопасността на пътния възел: полицай Х. Ж. инспектор П. П. и полицай И. И., които разпореждания оспорващият е отказал да изпълни. Въз основа на констатациите за неизпълнение на разпореждания на полицейски орган, разследващият служител е приел, че оспорващият В. е допуснал дисциплинарно нарушение и е предложил на наказващия орган на В. да бъде наложено дисциплинарно наказание.

Във връзка с извършената проверка, наказващият орган е изискал становище от специалист „Човешки ресурси” и от юрисконсулт, които са дали такива, съответно: Становище Рег. № 10819 от 29.09.2008 г. и Становище Рег. № 10921 от 30.09.2008 г. В дадените становища посочените служители считат, че приетите за установени по време на проверката факти са правилно изяснени.

На 14.10.2008 г. оспорващият В. е запознат с резултатите от извършената проверка, включително и с горепосочените становища. На същата дата последният е уведомен за правото си в 3-дневен срок да даде допълнителни обяснения и възражения.

Наказващият орган – Директорът на ОД на МВР - Сливен, след като се е запознал с материалите по извършената проверка и е приел, че оспорващият В. е извършил дисциплинарно нарушение, е издал оспорената Заповед              Рег. № 1407 от 17.10.2008 г. С нея, на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР и чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, на оспорващия Н.Х.В. – категория Е – старши полицай в ПУ „Квартал шести”, РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година. За да наложи дисциплинарното наказание, наказващият орган е приел, че от извършената проверка е установено, че на 30.08.2008 г. около 7,00 ч. на пътен възел „Българка” по време на провеждане на рали „Сливен 2008” оспорващият В. не е спазил изискванията на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, не е съобразил законността на действията си по време на ралито, не е спазил разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от ЗМВР, като не е изпълнил разпореждане на полицейски орган да премести автомобила си извън района на пътния възел, с оглед осигуряване безопасността на състезателното трасе, с поведението си не е дал личен пример и не е насърчил зрителите на ралито да спазват закона, не е оказал съдействие на колегите си, а е възпрепятствал и затруднил работата им.

Оспорената заповед е издадена на 17.10.2008 г. – един ден преди изтичане на 3-дневния срок, даден на оспорващия за допълнителни обяснения и възражения. Издадената заповед е връчена на оспорващия на 28.10.2008 г. По делото не са представени доказателства за периода от: 14.10.2008 г. до 17.10.2008 г. включително, оспорващият да е представил допълнителни писмени обяснения или възражения, поради което съдът приема, че последният не се е възползвал от даденото му право.

По делото са събрани и гласни доказателства. Според показанията на свидетелите: П. П., Х. Ж. и И. И., на 30.08.2008 г. около 7,00 ч. на пътен възел „Българка” автомобилът на оспорващия е бил паркиран в опасна за сигурността на състезанието зона. Според показанията на тези свидетели и на свидетеля С. Д., оспорващият е отказал да изпълни последователно дадените му разпореждания от трима полицейски служители да премести личния си автомобил на безопасно място. В този смисъл са и писмените сведения, събрани в хода на дисциплинарното производство, от лицата: П. П., Х. Ж., И.И., В. П. и С. С.. Според показанията на свидетеля Г. Б. на оспорващия не е било разпоредено лично да премести автомобила си, а според писмените сведения на лицето Т. Д., събрани в административното производство, оспорващият е изпълнил полицейското разпореждане и е преместил автомобила си 4 метра назад.

Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема за установено, че на 30.08.2008 г. около 7,00 ч. в района на пътен възел вр. „Българка”, автомобилът на оспорващия В. е бил паркиран в опасна за сигурността на състезателите и зрителите зона, и че оспорващият, който към тази дата е бил в отпуск и е участвал в събитието като зрител на състезанието,  е отказал да изпълни последователно дадените му разпореждания от полицейските служители: Х. Ж., П. П. и И. И. /определени да осигурят безопасността и сигурността на пътния възел/, да премести автомобила си на безопасно за провеждане на състезанието място. За да направи този извод съдът кредитира показанията на свидетелите: С. Д., П. П., Х. Ж. и И. И., чиито показания взаимно се допълват и кореспондират, както със събраните по делото писмени доказателства, така и с писмените сведения, събрани в хода на дисциплинарното производство, с изключение единствено на писмените сведения от лицето Т. Д. /които са в противоречие и с писмените обяснения на оспорващия/. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. Б., според когото на оспорващия не е било разпоредено лично да премести автомобила си, тъй като тези показания са в противоречие, както с всички останали, събрани по делото гласни доказателства, така и с писмените обяснения на оспорващия, в които последният изрично заявява, че е получил разпореждане от полицейски служител да премести автомобила си на безопасно място и е отказал да го изпълни.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На оспорващия, който е служител от категория Е, е наложено наказание „порицание”, определено в нормата на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, със заповед, издадена от Директора на ОД на МВР - Сливен. На основание чл. 228, т. 2 от ЗМВР, всички наказания по                чл. 226 за служителите от категории Д и Е се налагат със заповеди от органите по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР. Един от посочените в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗМВР органи е Директорът на Областна дирекция на МВР.

Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити.

Процедурата по налагане на дисциплинарни наказания е уредена в Глава шестнадесета от ЗМВР и в Глава шеста от ППЗМВР. При издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител. По делото е установено по безспорен между страните начин, че в хода на дисциплинарното производство оспорващият, след като е бил уведомен за извършващата се проверка, е дал своите писмени обяснения по случая. Писмените обяснения на оспорващия са обсъдени от разследващия служител, видно от изготвената справка. Директорът на ОД на МВР – Сливен, е възприел предложението на разследващия служител за налагане на дисциплинарно наказание, видно от поставената резолюция, както върху справката, така и върху изисканото от юрисконсулт становище. От което следва, че е спазена нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, определяща задължение за дисциплинарно наказващия орган да приеме писмените обяснения на служителя, които в разглеждания случай са му били изпратени заедно с всички други доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство. 

Дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в срока по                     чл. 225, ал. 1 от ЗМВР.

Действително оспорената заповед е издадена един ден преди изтичане на  3-дневния срок, даден на оспорващия за допълнителни обяснения и възражения. Съдът счита, че неспазването на този срок в разглеждания случай не представлява съществено нарушение на процедурата по установяване и налагане на дисциплинарното наказание, тъй като не е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице по следните съображения: Оспорващият е дал своите писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство, които са обсъдени от разследващия служител и са приети от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание; В периода от 14.10.2008 г. /датата, на която оспорващият е запознат с резултатите от извършената спрямо него проверка/ до 17.10.2008 г. включително /доколкото заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на оспорващия на 28.10.2008 г./ оспорващият не е упражнил правото си на допълнителни обяснения и възражения.

Действително в рамките на дисциплинарното производство наказващият орган не е събрал сведения от две от посочените от оспорващия общо пет лица. Независимо от това, съдът счита, че нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР не е нарушена, доколкото в писмените си обяснения оспорващият не е посочил конкретно за какви обстоятелства следва да бъдат изискани сведения от тези лица. Още повече, че последните са разпитани като свидетели в съдебното производство и техните показания не променят установената по делото фактическа обстановка.

С оглед установените по делото релевантни за спора юридически факти, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон.

В длъжностната характеристика за заеманата от оспорващия длъжност се съдържа задължение за спазване на принципите и нормите на поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, едно от предвидените в закона дисциплинарни нарушения е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следователно дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР обхваща и случаите, в които не са спазени правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Част от приетите правила в този кодекс са следните: Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме /т.4/; Стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Република България /т.5/; Държавният служител насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си /т.8/; Държавният служител оказва професионална помощ на колегите си при изпълнение на служебните задачи /т.47/. В разглеждания случай оспорващият, не изпълнявайки задължителните разпореждания на полицейски орган, е осъществил поведение, с което е демонстрирал незачитане на закона и на авторитета на полицейските служители; противно на установените морални норми – не е оказал помощ на колегите си, а е затруднил изпълнението на служебните им задължения. По изложените съображения, наказващият орган, въз основа на правилно установена фактическа обстановка, законосъобразно е приел, че с поведението си оспорващият е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е осъществил състава на чл. 224, ал. 2, т . 4 от ЗМВР. За този вид нарушение в нормата на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР е предвидено и наложеното на оспорващия дисциплинарно наказание „порицание”.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на оспорващия не следва да бъдат присъждани претендираните по делото разноски.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 144 от АПК във връзка с                   чл. 78, ал. 8 от ГПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, определено съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Х.В. с ЕГН: **********,***, подадена против Заповед Рег. № 1407 от 17.10.2008 г., издадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР и                      чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, на Н.Х.В. – категория Е – старши полицай в ПУ „Квартал шести”, РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година.

ОСЪЖДА Н.Х.В. с ЕГН: **********, с адрес:                      гр. Сливен, ул. „Г.С.Раковски” № 85, вх. „Б”, ап. 13, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен, адвокатско възнаграждение в размер на 150 / сто и петдесет / лева.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                

                  

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: