Р Е Ш Е Н И Е № 92

гр. Сливен, 14.07.2009  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на петнадесети юни

през две хиляди и девета година в състав:

                                       Административен съдия: С.Б.

при секретаря                Ц.Ц.                                                         и с участието на прокурора                                                                                                  като разгледа докладваното от                съдията             административно  дело № 289        по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 215 от ЗУТ  и чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на Х.Г.Ч. против Заповед № ДК-09-05/14.10.2008 година на Началника на РДНСК – Сливен, с която е прието, че строежа извършван в УПИ VІІІ-2454 в кв.85 по плана на кв. “Комлука” на гр. Сливен е незаконен, тъй като не е спазена ограничителната линия на застрояване на южната фасада на сградата, поради което е наредено спиране на строежа.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като строежа бил съобразен с границата на имота отразена в кадастралната карта на гр. Сливен, била допусната грешка в регулационната граница и нямало нарушение на ограничителните линии на застрояване. Счита, че измерванията, направени от административния орган и отразени в Констативен акт № 8 от 15.09.2008год., са неточни. Заявява, че необосновано административния орган му е указал, да предприеме законни действия по реда на чл.53 от ЗКИР за установяване на кадастралната граница. Тази граница по плана била установена и съвпадала с регулационната граница, като всички действия по разрешаването на строителството се съобразявали именно с тази граница. Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта на Началника на РДНСК-Сливен.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Х. поддържа жалбата. Счита, че строежът е изпълнен съобразно инвестиционните проекти, които са одобрени по съответния ред и въз основа на тях е издадено разрешението за строеж, което е влязло в сила. Несъвпадането на северната фасада с регулационната граница и лекото повиване на сградата, както и другите отклонения от инвестиционните проекти не представлявали такова сериозно нарушение, което да прави сградата несъответстваща на предвижданията на ПУП. Те представлявали несъществени отклонения, които не могат да се подведат под разпоредбата на чл.154, ал.2 от ЗУТ, поради което нямало основание строежът да се счита за незаконен и по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалба – РДНСК Сливен, чрез мл.юрисконсулт Т. оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна. Твърди, че административния акт е мотивиран и направените констатации са подкрепени с всички събрани в хода на административното производство доказателства. Заявява, че пред административния орган не са представени доказателства, от които да е видно, че строежа се изпълнява в съответствие с ПУП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Ж.К.Ж., лично и чрез пълномощника си адв.П.Ш., счита, че жалбата е неоснователна, тъй като отстоянията на жилищната сграда построена в имота на оспорващия са по-малки от нормативно допустимите съобразно чл.31 от ЗУТ. Счита, че сградата на жалбоподателя е построена в отклонение от предвижданията на одобрения инвестиционен проект, в части архитектурна и вертикална планировка и на ситуацията и в този смисъл са налице съществени отклонения от предвижданията на действуващия подробен устройствен план и се нарушавали строителните правила и нормативи по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 - т.4 от ЗУТ, което правило строежа незаконен. Претендира за разноски по делото.

 

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият Х.Г.Ч. е собственик на  поземлен имот № 2454, за който е отреден УПИ VIII-2454 в кв.85 по плана на кв.”Комлука” на гр.Сливен, с административен адрес гр.Сливен, ул.”Работническа” № 33 (нотариален акт № 190, том ІІI, дело № 720/2005 г. на СВ при СлРС)

Заинтересованата страна Ж.К.Ж. е собственик на 159/268 идеални части от УПИ ХV-2464 в кв.85 по плана на кв.”Комлука” на гр.Сливен, с административен адрес гр.Сливен, ул.”Асеновска” № 118 (нотариален акт № 80, том ХХ, дело № 4296/2001 г. на СВ при СлРС)

С Протокол - решение № 12 от 07.04.2006 г. на ОбЕСУТ -Сливен е разгледан инвестиционен проект за обект "Двуфамилна жилищна сграда в УПИ VШ-2454, кв. 85 "Комлука" - гр. Сливен. Проектът е разработен в части: архитектурна, строителни конструкции - в идейна фаза, вертикална планировка, Ел., ВиК, ТС. В заключението на експертния съвет е поставено изискването проектът по част "ВП" да бъде допълнен с данни относно трасирането на сградата. След изпълнение на това изискване проектът е утвърден на 24.04.2006 г. от Главния архитект на Община Сливен. С молба вх. № 9400-9359/27.04.2006 г. до Община Сливен оспорващия поискал издаването на Разрешение за строеж. Въз основа на одобрените инвестиционни проекти Главния архитект на Община Сливен издал Разрешение за строеж № 185/28.04.2006г., с което разрешил на Х.Г.Ч., да осъществи строеж „Двуетажна, двуфамилна жилищна сграда" в УПИ VШ-2454, кв. 85 по плана на кв. „Комлука ", намиращ се в гр. Сливен, ул. „Работническа" № 33. Разрешението за строеж е обявено само на оспорващия, като заинтересовано лице с обявление № ОРД ОЗ -269/28.04.2006 г.. С Протокол от 28.09.2006 г. е дадена строителна линия и ниво за изграждане на обекта.

По сигнал на заинтересуваната страна Ж.К.,*** извършили проверка относно осъществявания строеж, в резултат на която съставили Констативен акт № 8 от  15.09.2008 г., в който приели, че  строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т.5 б.„а" ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Двуетажната жилищна сграда е завършена в груб строеж, в съответствие с одобрения инвестиционен проект, като южната фасада на строежа е разположена към дъното на УПИ VІІІ-2454 и излиза пред вътрешната ограничителната линия на застрояване на имота на разстояние 0,60м при източния край на фасадата, на 0,90 м - при западния край на фасадата и на разстояние 1,70 м - за средната част на фасадата. Южните балкони на втория етаж излизат пред ограничителната линия на застрояване на разстояние 2,60м - за разположените в източната част на южната фасада и на разстояние 1,80м -за разположените в западната част. В следствие тези констатации приели, че строителна линия на строежа е дадена съгласно проектните размери на сградата, без да е съобразена с несъответствието им с правилата и нормативите за разполагане на сградите на основното застрояване в УПИ, като е допуснато застрояване на жилищната сграда на разстояние по-малко от 5,00 м до границата към дъното на УПИ УШ-2454 и са допуснати балкони, които излизат пред ограничителната линия на застрояване към дъното на имота на разстояния по-големи от 90 см., като така изпълнения строеж нарушава предвижданията на действащия подробен устройствен план в частта си излизаща пред ограничителната линия на застрояване. Приели, че са нарушени разпоредбите на чл.137, ал.3 ЗУТ във връзка с чл.31, ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.88, ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съставили окомерна скица на разположението на строежа до съществуващи жилищни сгради в съседни имоти. Акта бил съставен в присъствието на оспорващият, който го подписал. Жалбоподателят представил в РДНСК-Сливен възражение с вх.№ СЛ-82-00-323/25.09.2008 г. срещу Констативен акт № 8/15.09.2008 г., в което е изложила доводи подобни на тези в жалбата.

Началникът на РДНСК-Сливен след като разгледал преписката и представеното възражение против констативния акт, със Заповед № ДК-09-05/14.10.2008 год. приел, че строежът се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП в частта си излизаща пред ограничителната линия на застрояване в нарушение на чл.137, ал.3, във връзка с чл.31, ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.88, ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Установил, че този строеж в частта си излизащата пред ограничителната линия е незаконен по смисъла на чл. 225. ал.2. т.1 от ЗУТ, поради което на основание чл. 224, ал.7 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал.2, т. 1 от ЗУТ и правомощията по чл.222, ал.1, т.1, т.3, т.12 и т.13 от ЗУТ, дадени му със Заповед № РД-13-040/30.01.2006 г. на Началника на ДНСК, наредил да бъде спряно изпълнението на незаконен строеж: „Двуетажна, двуфамилна жилищна сграда", намиращ се в гр. Сливен, административен адрес ул. „Работническа" № 33, кв. 85 по плана на кв. „Комлука ", УПИ VІІІ-2454, определил срок за доброволно изпълнение на заповедта и обезопасяване на строежа и дал указания на възложителя да представи безспорни доказателства пред РДНСК-Сливен, за установяване на точното местоположение на имотната /кадастралната/ граница между УПИ VШ-2454 и съседния УПИ ХV-2464.

Оспорващия възложил геодезическо заснемане на сградата, което било изпълнено от инж.И. Г.. Въз основа на него Началника на СГКК – Сливен издал Заповед № КД-14-20-855/13.10.2008 г., с която одобрил изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на землището на гр.Сливен, община Сливен, област Сливен одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на АК, относно имот с идентификатор 67338.502.40, състоящо се в нанасяне на нова сграда с идентификатор 67338.502.40.5.

По делото е назначена съдебно геодезическа експертиза изготвена от вещото лице –инж.Н.П.. От експертизата става ясно, че действащия ПУП в частта му за поземлени имоти № VШ-2454 и № ХV-2464, в кв.85 по плана на гр. Сливен, кв. "Комлука" е одобрен със заповед № РД 15-56/04.02.1998 г. на Кмета на Община Сливен. По този план регулационната линия между УПИ VШ-2454 и УПИ ХV-2464 съвпада с имотната граница между двата имота . По действащия ПУП не са предвидени придаваеми места и не са налице неуредени сметки по регулация между собствениците на двата имота. Кадастралната граница между поземлен имот с идентификатор 67338.502.40 и поземлен имот с идентификатор 67338.502.51 по одобрената кадастрална карта не съвпада с измерената на място граница. Кадастралната граница между поземлен имот с идентификатор 67338.502.40 и поземлен имот с идентификатор 67338.502.51 е нанесена в съответствие с чл.43 от ЗКИР и нормативните актове по приложението му, включително Наредба №3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Вещото лице е посочило, че измерването на място, което РДНСК са направили е вярно, но то не отговаря на одобрената кадастрална карта.В кадастралния план към ПУП и в кадастралната карта имотната граница съвпада, т.е. няма грешка между ПУП и кадастралната карта. Вещото лице е посочило, че кадастралната карта съответства на регулационния план, но между измерванията на място и данните от кадастралната карта съответно регулационния план съществува около 60 см. разлика. Вещото лице е определило линията на застрояване съгласно действащия ПУП и е установило, че извън ограничителната линия на застрояване  излиза югозападния ъгъл на сградата с 0.40 м. По-малката тераса на южната фасада излиза най-много пред ограничителната линия на застрояване с 1,25 м., а по-голямата тераса излиза с 2,05 м. пред ограничителната линия на застрояване. Между двете тераси на южната фасада съществува уширение на сградата по цялата височина на южната фасада, което излиза на 1,10 метра пред ограничителната линия на застрояване.

По делото е изслушана и съдебно-строителна експертиза изготвена от вещото лице инж.Ф.К., от чието заключение става ясно, че от приложения одобрения проект в част "Вертикална планировка", както и от част I на Протокола за даване на строителна линия, че северната линия на застрояване съвпада със северната регулационна линия на УПИ УШ-2454, кв. 85. В трасировъчния план  проектантът е записал в забележка, че началото на условната координатната система съвпада със североизточен ъгъл на ПЖ-VШ-2454, а за ос Х - дворищно - регулационна линия между УПИ VІІІ-2454 и ІХ-2455. Експерта е установил, че съществуват различия на извършения строеж от утвърдените проекти в част архитектурна и в част конструктивна, като на партерното ниво - кота ± 0,00 не е изпълнена южната тераса, не са изпълнени входните стълби от юг. Северната фасада е с дължина 12,50м., вместо 12,40 м. В част конструктивна проектантът е предвидил в разреза на основите зъб от 5,0 см. от всички страни на сградата за полагане върху него на топлоизолацията, при което всички външни размери биха се увеличили с по 10,00 см. Това обаче на място не е изпълнено. Съгласно утвърдения проект стълбището достига до етажната плоча, а на място е изпълнено до таванската плоча по предписания от проектанта - конструктор. Самостоятелната колона от юг е изпълнена с кръгла форма, а не с правоъгълна. В покривната конструкция е изпълнен отвор и монтирана капандура за осветяване на подпокривното пространство. В утвърдения проект в част вертикална планировка и от ситуацията към проекта в част архитектурна е видно, че сградата следва да тангира със северната регулационна линия, а на място сградата е леко завъртяна. Експерта е счел, че извършените промени по време на строителството не попадат в хипотезите по чл. 154, ал. 2, т. 1, т.2, т.3 и т.4.от ЗУТ. В съдебно заседание експерта посочи, че в ситуацията към част „Архитектурна” е нанесено отстоянието от 5 метра от южната регулационна линия, което проектанта е предвидел, но в част “Вертикална планировка” липсва такава котировка, като всички котировки са дадени спрямо северната регулационна линия. Ситуацията към част “Архитектурна” спрямо южната регулационна линия не е спазена, а са спазени габаритите на сградата по самия проект. Вещото лице е посочило, че ситуацията е част от архитектурния план, който е одобрен от ОбЕСУТ.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Оспорения административен акт е съобщен на жалбоподателя на 30.10.2008 г., а жалбата е подадена на 04.11.2008 г., от което следва да се направи извода че е подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ. Оспорващият е страна в административното производство за издаване на оспорения административен акт и като непосредствен негов адресат има правен интерес от оспорването му.

По основателността на жалбата:

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.225 ал.2 т.1 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво-чл.25 от ЗУТ. В чл.31 ал.1 т.2 от ЗУТ е посочено, че при ниско жилищно застрояване, сградите на основното застрояване трябва да бъдат на разстояние 5 метра до границата към дъното на урегулирания поземлен имот. Тази правна норма определя ограничителна линия на застрояване по смисъла на чл.75 ал.2 т.2 от Наредба № 7 до която може да се разположи строежа. В чл.88 от Наредба № 7 от 22.12.2003год. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони са посочени допустимите елементи от сградата, които могат да се разположат пред вътрешните линии на застрояване - страничните и към дъното на урегулираните поземлени имоти, като в конкретния случай, се допускат балкони до 0,90 метра и еркери до 0,30 метра, но не е допустимо самата сграда или друга част от нея различна от балкон или еркер, както и балкони и еркери с по-големи габарити от посочените, да се намира пред вътрешната линия на застрояване. По делото се установи, че извън ограничителната линия на застрояване  излиза югозападния ъгъл на сградата с 0,40 м., по-малката тераса на южната фасада излиза пред ограничителната линия на застрояване с 1,25 м., а по-голямата тераса с 2,05 м., както и уширение на сградата по цялата височина на южната фасада, излиза на 1,10 метра пред ограничителната линия на застрояване. В този смисъл извършеното строителство противоречи на императивните разпоредби на чл.31 ал.1 т.2 от ЗУТ и чл.88 ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003год. и не съответства на предвижданията на действащия подробен устройствен план.

Наред с горепосоченото от събраните по делото доказателства става ясно, че осъществения от оспорващия строеж е със съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Както е посочено по-горе от приложената по делото като писмено доказателство "Ситуация на жилищната сграда" изготвена от проектанта арх. Г., съгласувана от геодезиста инж. Х. П. и подписана от Главния архитект на Община Сливен на 26.07.2006год. е нанесено отстоянието на проектираната сграда спрямо южната регулационна линия  от 5,00 метра. Спрямо това отстояние са определени размерите на проектираните балкони на сградата, като същите не надвишават допустимия размер по чл.88 ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 год. Отстоянието от 5,00 м. от южната регулационна линия съответства на вътрешната ограничителната линия за застрояване определена по чл.31 ал.1 т.2 от ЗУТ и нанасянето и е спазването и е било необходимо за одобряването на инвестиционните проекти, като съответстващи на ПУП. Няма спор, че одобрената от главния архитект ситуация, по съществото си представлява ситуационно решение, изработено върху основа от кадастрална карта или от действуващия ПУП, в което се посочва точното местоположение на обекта и е неразделна част от част “Архитектурна” на техническия проект (чл.33 ал.1 т.3 от Наредба № 4 от 21.05.2001год. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти). От събраните по делото доказателства става ясно, че строежа в тази част относно отстоянието на 5,00 м. от южната регулационна линия не съответства на ситуационното решение. В този смисъл същия е извършен при отклонение от одобрения инвестиционен проект. Това отклонение е съществено, тъй като нарушава предвижданията на подробния устройствен план – чл.154 ал.2 т.1 от ЗУТ. Югозападния ъгъл на сградата излиза с 0,40 м., а уширението на сградата по цялата височина по средата на южната фасада, излиза на 1,10 метра пред ограничителната линия на застрояване, въпреки, че това изобщо не е допустимо съгласно чл.75 ал.2 т.2 и чл.88 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.. По-малката тераса на южната фасада излиза пред ограничителната линия на застрояване с 1,25 м., а по-голямата тераса с 2,05 м., при допустимо 0,90 м.. В тези части извършения строеж не съответства на предвижданията на подробния устройствен план. В този смисъл тази част от него следва да се възприема като незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ..

От изложеното става ясно, че извършения от оспорващия строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 1 и т.3 ЗУТ

За издаването на заповед за спиране на този строеж по чл.222 т.1 от ЗУТ е достатъчно, да се установи, че строежа е незаконен. Този факт по отношение строежа на оспорващия се установи по безспорен начин. В съответствие с изискването на чл.168 ал.1 от АПК съдът извърши проверка за законосъобразността на оспорения административен акт. При тази проверка не се установиха отменителни основания по чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу заповедта на Началника на РДНСК Сливен следва да бъде отхвърлена.

Административния орган е направил искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Такива разноски се дължат от оспорващия съгласно чл.143 ал.4 от АПК в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.143 ал.3 право на разноски има и заинтересованата страна Ж.К.Ж. в размер на 100 лв. за внесен депозит за експертиза.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Г.Ч., ЕГН **********,*** против Заповед № ДК-09-05/14.10.2008 година на Началника на РДНСК – Сливен, с която е спряно изпълнението на незаконен строеж: “Двуетажна, двуфамилна жилищна сграда", намиращ се в гр. Сливен, административен адрес ул. „Работническа" № 33,  УПИ VІІІ-2454 в кв.85 по плана на кв.“Комлука” на гр. Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Х.Г.Ч., ЕГН **********,*** да заплати на РДНСК гр.Сливен сумата от 150 лева представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА Х.Г.Ч., ЕГН **********,*** да заплати на Ж.К.Ж. ЕГН **********,***-А-6 сумата от 100 лева представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: