Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

8

 

гр. Сливен, 19. 03. 2009 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет  и втори  януари,  две  хиляди  и  девета  година,  в  състав:

             

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:   Г.И.

 

При участието на секретаря Цонка Василева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 290 по описа на съда за  2008  година,  за  да  се  произнесе,  съобрази  следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 216, ал. 6 и чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалби от: Й.С.Б. с ЕГН: **********,***„Л. д. В.” № 3, ет. 4, и П.С.П. с ЕГН: **********,***„С. п.” № 30, подадени против Заповед № ДК-10-21 от 21.10.2008 г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/- Сливен, с която на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ е оставено в сила Разрешение за строеж № 369 от 27.08.2007 г., издадено от Главния архитект на Община Сливен, в частта относно „Разделяне на съсобствени жилищна сграда и парцел” в УПИ ХІV, кв. 27 по плана на с. Селиминово, община Сливен, и е отменено разрешеното изграждане на ажурна ограда с плътна част до 0,60 м. с височина до 2,20 м. над прилежащия терен по източната регулационна граница на                       УПИ ХІV-293 – към новообразувания УПИ ХІХ-293 в кв. 27 по плана на                с. Селиминово, община Сливен.

Оспорващата Й.С.Б. оспорва заповедта на Началника на РДНСК в частта, в която е отменено разрешението за строеж. В жалбата си твърди, че посочените в оспорения акт недостатъци са отстранени чрез последващо издаване на конструктивно становище /указание/ и ситуационна скица, изготвени от инженер-конструктор, поради което заповедта на Началника на РДНСК, макар и законосъобразна към датата на издаването й, е незаконосъобразна към датата на подаване на жалбата. Позовава се на нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Моли оспорената заповед да бъде отменена в обжалваната й част и разрешението за строеж да бъде оставено в сила.

Оспорващият П.С.П. оспорва заповедта на Началника на РДНСК в частта, в която е оставено в сила разрешението за строеж. В жалбата си твърди, че: не са спазени строителните правила и норми; реално осъществяване на преустройство на сградата е невъзможно; ВКС е постановил е едно неизпълнимо решение. Моли оспорената заповед да бъде отменена в обжалваната й част.

В съдебно заседание оспорващата Й.Б. се явява лично. Поддържа своята жалба и моли да бъде уважена. Оспорва жалбата на оспорващия П.П..

В съдебно заседание оспорващият П.П. се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на П. и моли да бъде уважена. Оспорва жалбата на оспорващата Й.Б.. 

В съдебно заседание административният орган чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбите и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед.  

Административният съд, с оглед произнасяне по допустимостта и основателността на жалбите, след като обсъди и прецени наведените в жалбите доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорващата Б. и оспорващият П. са сънаследници на преките си наследодатели С. П. Е. – починал на 18.04.1955 г., и Р. Д. Е. – починала на 20.04.1996 г., от които са наследили дворно място, находящо се в с. Селиминово, община Сливен, съставляващо УПИ ХІV-293 в квартал 27 по плана на селото, ведно с находящите се в него постройки и подобрения. По отношение на сънаследствения имот е образувано делбено производство – гр. дело № 1911 / 1996 г. по описа на Районен съд – Сливен. По предложение на делбения съд е изготвен проект за частично изменение на ЗРП за обхвата на съсобствения имот, който предвижда образуването на два нови имота. С влязла в сила Заповед № РД-15-855 от 21.11.2000 г. на Кмета на Община Сливен е одобрено частично изменение на ЗРП в кв. 27 за обхвата на УПИ ХІV-293, като същият е разделен на два нови: ХІV – 293 и ХІХ – 293. С Протокол-решение № 27 от 22.11.2002 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията /ОбЕСУТ/ при Община Сливен, на основание чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, е одобрен и приет като технически допустим вариант проект за разделяне на жилищната сграда, находяща се в УПИ ХІV – 293 и                         УПИ ХІХ – 293, който предвижда чрез вертикалното й разделяне обособяване на две самостоятелни жилища – западна част от сградата и източна част от сградата. Съгласно одобрения проект, за отделяне на западната част е необходимо затваряне на вратите на разделителния зид и допълване на дебелината му до 25 см., а за отделяне на източната част е необходимо изграждане на малка пристройка на две нива, съответстващи на съществуващите, която да допълни югоизточния ъгъл на съществуващата сграда. Образуваното между оспорващите Б. и П. делбено производство е приключило с влязло в сила Решение № 174 от 13.03.2007 г., постановено по гр. дело № 664 / 2006 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение. С това решение по реда на чл. 292 от ГПК /отм./ в дял на оспорващата Й.Б. е поставен следния имот: Дворно място с площ от 560 кв.м., съставляващо УПИ ХІV – 293 в кв. 27 по плана на с. Селиминово, ведно с находящата се в това дворно място част от жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище, което се състои от първи приземен и втори етаж, както и находящите се в това дворно място гараж и паянтова стопанска постройка; а в дял на оспорващия П.П. е поставен следния имот: Дворно място с площ от 560 кв.м., съставляващо УПИ ХІХ – 293 в кв. 27 по плана на с. Селиминово, ведно с находящата се в това дворно място част от жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище, което се състои от първи приземен и втори етаж, както и находящите се в това дворно място лятна кухня и външна масивна тоалетна.

Разрешение за строеж № 369 от 27.08.2007 г. на Главния архитект на Община Сливен е издадено, въз основа на писмени заявления от оспорващата Й.Б. от 22.08.2007 г. С него на оспорващата Б. са разрешени, както следва: На основание чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ във връзка с                  чл. 203, ал. 1 от ЗУТ и решение на СлРС  по гр. дело № 1911 / 1996 г., и съгласно одобрен ПУП със Заповед № РД-15-855 от 21.11.2000 г. на Кмета на Община Сливен и утвърдена проектна документация, съгласувана с протокол-решение № 27 от 22.11.2002 г. на ОбЕСУТ при Община Сливен – да извърши необходимите СМР по западната част от съществуващата жилищна сграда, предмет на съдебна делба, с цел обособяване на самостоятелно жилище /затваряне на две врати на разделителния зид и допълване на дебелината му до 25 см./; и На основание чл. 148, ал.1, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ във връзка с чл. 48, ал. 1 и чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ – да изгради ажурна ограда с плътна част до 0,60 м. с височина до 2,20 м. над прилежащия терен по източната регулационна граница на УПИ ХІV-293 – към новообразувания УПИ ХІХ-293 в кв. 27 по плана на с. Селиминово, община Сливен.

Производството пред Началника на РДНСК – Сливен, е образувано по жалба от П.С.П. – Вх. № 9400-20659 / 21.09.2007 г. по описа на Община Сливен, подадена против горепосоченото Разрешение за строеж в частта „за допускане разделяне на съсобствена жилищна сграда в УПИ ХІV, кв. 27 по плана на с. Селиминово”. В жалбата си пред Началника на РДНСК П.П. изрично заявява, че: „в частта за разделяне на съсобствената сграда Разрешението за строеж е неизпълнимо … Освен изграждането на ажурната ограда, други мероприятия не биха могли да се извършат”.

По допустимостта на горепосочената жалба има влязло в сила съдебно решение. С Решение № 26 от 06.02.2008 г., постановено по адм. дело                              № 311 / 2007 г. по описа на Административен съд – Сливен, оставено в сила с Решение № 8126 от 02.07.2008 г., постановено по адм. дело № 3872 / 2008 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Второ отделение, жалбата на П. срещу разрешението за строеж е приета за подадена в срок и преписката е върната на административния орган за произнасяне по жалбата по същество.

Произнасяйки се по основателността на жалбата, административният орган е приел, че предмет на обжалване е издаденото разрешение за строеж във всички негови части. Направил е изводи, че контролът по законосъобразността на проекта за разделяне на процесната жилищна сграда е осъществен по съдебен ред от съда, който е разгледал делото за делба, с влязло в сила съдебно решение, и че разрешението за строеж в частта за оградата е издадено без да е представено становище на инженер-конструктор с указание за изпълнението й и е без приложена към него ситуационна скица, с което са нарушени нормите на чл. 147, ал. 2 във връзка с чл. 147, ал. 1, т .7 от ЗУТ и чл. 153, ал. 1, изр. посл. от ЗУТ. Въз основа на тези свои изводи административният орган е оставил в сила разрешението за строеж в частта относно „Разделяне на съсобствени жилищна сграда и парцел” в УПИ ХІV, кв. 27 по плана на с. Селиминово, община Сливен, и е отменил издаденото разрешение за строеж в частта относно изграждането на ажурна ограда.

Към датата на издаване на процесното разрешение за строеж не е изготвено и представено становище на инженер-конструктор с указание за изпълнението на оградата, както и за разрешеното изграждане на същата не е приложена ситуационна скица с обозначени линии на застрояване, разстояния и височини. Становище на инженер-конструктор и ситуационна скица за разрешената ограда са представени с жалбата на оспорващата Б.. Видно от приложените документи, същите са изготвени на 31.10.2008 г.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбите са процесуално допустими. Оспореният административен акт е съобщен на оспорващата Б. и на оспорващия П. на 28.10.2008 г. Жалбата на оспорващата Б. е входирана в РДНСК – Сливен на 04.11.2008 г., а жалбата на оспорващия П. е подадена чрез изпращане по пощата на 11.11.2008 г. Следователно, и двете жалби са подадени в предвидения в нормата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок. Жалбите са подадени от надлежни страни, които имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

В съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

            Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 216, ал. 5 във връзка с чл. 216, ал. 2, предл. първо, във връзка с чл. 216, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Спазена е установената от закона форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

            Оспорената заповед в частта, в която е оставено в сила разрешението за строеж, е постановена при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. По делото е установено, че в тази част разрешението за строеж е издадено по одобрен проект в делбено производство, приключило с влязло в сила решение на Върховен касационен съд на Република България. Следователно и с оглед нормата на чл. 203, ал. 2 от ЗУТ, контролът за законосъобразност на проекта е осъществен по съдебен ред от съда, пред който е протекло делбеното производство. В разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е предвидено, че не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, а на основание чл. 149, ал. 3 от ЗУТ, разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект могат да бъдат обжалвани от заинтересованите лица по законосъобразност пред Началника на РДНСК. Следователно и поради обстоятелството, че се издава в съответствие и за изпълнение на одобрения инвестиционен проект, разрешението за строеж подлежи на обжалване не като самостоятелен акт, а заедно с одобрения проект. В този смисъл е и правилото, въведено с нормата на чл. 148, ал. 8 от ЗУТ, съгласно което одобреният инвестиционен проект е неразделна част от разрешението за строеж.

            По изложените съображения, Началникът на РДНСК – Сливен, приемайки че разрешението на строеж не подлежи на самостоятелен контрол и оставяйки в сила същото в частта, в която е разрешено „Разделяне на съсобствени жилищна сграда и парцел” в УПИ ХІV, кв. 27 по плана на с. Селиминово, община Сливен, е постановил законосъобразен административен акт в съответствие с нормите на чл. 216, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 149, ал. 3 и чл. 203, ал. 2 от ЗУТ. Доводите на оспорващия П.П., заявени в противоположен смисъл, са неоснователни, тъй като са относими към законосъобразността на проекта за разделяне на процесната жилищна сграда, контролът по която законосъобразност е осъществен по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. Поради което жалбата на оспорващия П. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Оспорената заповед в частта, в която е отменено разрешението за строеж, е незаконосъобразна, поради което жалбата на оспорващата Б. е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Видно от съдържанието на жалбата на П.П. - Вх. № 9400-20659 / 21.09.2007 г. по описа на Община Сливен, която е поставила началото на производството пред административния орган, жалбоподателят е обжалвал Разрешение за строеж № 369 от 27.08.2007 г. на Главния архитект на Община Сливен само в една негова част, а именно в частта, в която е разрешено извършването на СМР по западната част на жилищната сграда с цел обособяването й в самостоятелно жилище. В жалбата изрично е заявено, че „в частта за разделяне на съсобствената сграда Разрешението за строеж е неизпълнимо … Освен изграждането на ажурната ограда, други мероприятия не биха могли да се извършат”. Следователно процесното разрешение за строеж не е обжалвано в частта му, в която е разрешено изграждането на ажурна ограда. Съгласно нормата на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, издадените разрешения за строеж могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересовано лице в срока по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 7-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. В същата разпоредба е предвидено и че влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. В разглеждания случай жалбоподателят П. не само, че не е обжалвал разрешението за строеж в горепосочената му част, но и изрично е изявил воля, че не се противопоставя на изграждането на разрешената ограда, поради което разрешението за строеж в тази негова необжалвана част е влязло в сила. Въпреки това и в нарушение на нормата на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, Началникът на РДНСК– Сливен, е отменил разрешението за строеж в частта относно изграждането на ажурна ограда. По тези съображения оспорената заповед в частта, в която е отменено разрешението за строеж, следва да бъде отменена.

Съдът счита, че не следва да обсъжда доводите на оспорващата Б. за незаконосъобразност на заповедта на Началника на РДНСК – Сливен в оспорената от нея част, тъй като тези доводи са относими към правилността на изводите на административния орган по същество. Доколкото последният в нарушение на закона се е произнесъл по влязло в сила разрешение за строеж в посочената му по-горе част, е без значение за правния спор дали издаденото разрешение за строеж в тази негова част е съобразено с предвидените строителни правила и норми.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен  съд  -  Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-21 от 21.10.2008 г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Сливен, В ЧАСТТА, в която е отменено разрешеното изграждане на ажурна ограда с плътна част до  0,60 м. с височина до 2,20 м. над прилежащия терен по източната регулационна граница на УПИ ХІV-293 – към новообразувания УПИ ХІХ-293 в кв. 27 по плана на с. Селиминово, посочена в Разрешение за строеж № 369 / 27.08.2007 г., издадено от Главния архитект на Община Сливен.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.П. с ЕГН: **********,***„Стара планина” № 30, подадена против Заповед № ДК-10-21 от 21.10.2008 г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Сливен, В ЧАСТТА, в която е оставено в сила Разрешение за строеж № 369 / 27.08.2007 г., издадено от Главния архитект на Община Сливен, за строеж: „Разделяне на съсобствени жилищна сграда и парцел” в УПИ ХІV, кв. 27 по плана на с. Селиминово, община Сливен.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.         

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: