Р Е Ш Е Н И Е № 83

гр. Сливен, 06.07.2009  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на първи юни

през две хиляди и девета година в състав:

                                       Административен съдия: С.Б.

 

при секретаря                Ц.Ц.                                 и с участието на прокурора          Х.К.                                                 като разгледа докладваното от   съдията        административно  дело № 12        по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.203 ал.1 от АПК във вр.с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ..

Образувано е по иск на В.Н.Д. против Агенция за приватизация гр. София, като в исковата молба се твърди, че инвестиционните бонове, които получил през втората вълна от масовата приватизация са прехвърлени на трето лице без за това същият да е давал съгласие, с което са му нанесени вреди в размер на 500 лв. Счита, че от незаконосъобразните действията на ответника са му причинени имуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от виновно поведение на съответните длъжностни лица на ответника. Моли съда да постанови решение, с което осъди Агенция за приватизация гр. София да заплати сумата от 500 лв., представляваща имуществени вреди.

В съдебно заседание ищеца чрез пълномощника си поддържа предявения иск на изложените в исковата молба основания.

Ответникът по иска – Агенция за приватизация  гр. София с писмено становище счита, че предявения иск е недопустим, тъй като давността за предявяването му била пет годишна и искът бил погасен по давност. По същество счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй като дейността във връзка с управлението на инвестиционните бонове не била административна и в тази връзка не следвало да носят отговорност по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Дейността във връзка с инвестиционните бонове представлявало гражданско правна сделка. Счита, че по силата на договор Агенцията за приватизация гр.София е възложила действията по регистрацията на прехвърлянето на инвестиционните бонове на „ЦИТАС” ЕООД гр. София, поради което счита, че не са надлежна страна по спора, тъй като действията по прехвърлянето на тези бонове е извършено от това търговско дружество. Заявява, че всички документи във връзка с осъщественото прехвърляне на инвестиционни бонове не са предадени в Агенцията за приватизация, а по неофициална информация са предадени като вторични суровини. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита предявения срещу държавата иск е основателен и доказан, както по основание, така и по размер. Заявява, че на ищеца са причинени вреди поради което следвало да бъде уважен иска в претендирания размер.

 

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от известие на Център за масова приватизация към МС РЦ Сливен от 03.05.1999 г. към 29.04.1999 г. В.Н.Д. е разполагал с 250 инвестиционни бона по сметката, като бил вписан под  рег.№ 1-02108126-09. На 26.05.2003 г. от служители на АП в Регионално бюро - гр. Сливен с код 19 0001 е регистрирано прехвърляне на 250 инвестиционни бона от сметка № 10210812609 на името на В.Н.Д. към сметка № 10002278672 на името на лице с ЕГН **********. (извлечение от Централния регистър на компенсаторните инструменти). Към този момент по силата на Договор  № 55/02.08.2002г., сключен между Агенцията  за приватизация и "ЦИТАС" ЕООД, гр. София, на последното било възложено събирането на първична информация по региони за Централния регистър за компенсаторни инструменти, събирането на информация по региони и обработката на документи, свързани с организирането и провеждането на централизирани публични търгове за продажба на акции; информационно обслужване по региони на централизираните публични търгове за продажба на акции, съгласно нормативната уредба; опазването съхраняване и стопанисване на имуществото предоставено за изпълнение задачите по договора.

По делото е разпитана като свидетел Д.Д.Ч., която към 26.05.2003 година е била служител на “Цитас” ЕООД гр. София. От показанията и става ясно, че прехвърлянето на инвестиционни бонове ставало по инструкция от Центъра за масова приватизация. При прехвърлянето на инвистиционни бонове чрез пълномощник не се е изисквало пълномощно с нотариална заверка на подписа. Отново съобразно указания на Центъра за масова приватизация, всички документи във връзка с прехвърляне на инвестиционните бонове били предадени на вторични суровини.

По делото са приложени писмо от "Българска Фондова Борса-София" АД,София с вх. №26-00-705/07.07.2006 г. на АП; писмо от "Дилингова финансова компания"АД,София с Вх. №26-00-701/06.07.2006г. на АП и писмо от "Бета корп"АД,София с Вх. №26-00-703/06.07.2006г. на АП, от които става ясно, че към  26.05.2003 г. липсват данни за цената на инвестиционните бонове, поради липса на търговия с инвестиционни бонове, като такава е възможна след 15.08.2003 г., като за периода 08-12.2003 година цената им е била от 7,39 %  до 14,72 %.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да прецени налице ли са предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника следва да се установи дали твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Агенция за приватизация гр.София представляват административна дейност по смисъла на АПК. Административна дейност е тази, която се осъществява от органите на изпълнителната власт във връзка с управлението на страната и се характеризира с властнически правоотношения. Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата отрежда роля на Агенцията за приватизация по отчетността при плащанията, избягването на злоупотреби, поправка на документи и други нарушения и опити за незаконно облагодетелстване чрез инвестиционни бонове. Дейността по ръководство и контрол на издаването и търговия с инвестиционни бонове при всички случай представлява част от дейността на държавно управление и е свързана с реализацията на конкретни публичноправни правомощия. В този смисъл същата представлява административна дейност по смисъла на закона. Незаконно бездействие на длъжностни лица, изпълняващи административната дейност по ръководство и контрол на Агенцията за приватизация, довело до неосигуряване на изискванията за прехвърляне на инвестиционни бонове и лишаване на собственика им от възможността да участва в централизирани търгове, води до ангажиране отговорността на Агенцията за приватизация за обезщетяване на вредите причинени при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

За да възникне правото на обезщетение, е необходимо ищецът да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен акт, действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, настъпването на вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети и пропуснати ползи, пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и незаконосъобразното действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата и вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност.

В случая липсват данни, че при прехвърлянето на инвестиционните бонове от сметката на В.Д. не са спазени изискванията на чл.17 от НУРОПЦПТПАСД. По делото не са представени доказателства, че ищеца не е подал лично нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 от наредбата или че такова нареждане не е подал негов пълномощник въз основа на изрично пълномощно. Тези документи не са намерени въпреки положените от съда усилия за издирването им, тъй като са унищожени чрез предаването им на вторични суровини. В този смисъл е недоказано твърдението на ищеца, че прехвърлянето на инвестиционните бонове е станало без неговото съгласие и с това длъжностните лица, на които е възложена дейността по проверка и регистрация на нарежданията за прехвърляне на инвестиционни бонове не са изпълнили вменените им от закона задължения.  Ето защо не може да се направи и извод, че действията на служителите на Агенцията за приватизация при регистрация на прехвърлянето на инвестиционните бонове от сметката на ищеца в полза на трето лице са незаконни. Липсата на едно от кумулативно необходимите основания за уважаването на иска с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ прави същия неоснователен.

Искът е неоснователен и защото е погасен по давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК е прието, че началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане при незаконни действия или бездействия на административните органи е момента на преустановяването им. Действието по прехвърлянето на инвестиционните бонове на ищеца е осъществено на 26.05.2003 г. и тъй като е еднократен акт е преустановено с извършването му. От този момент е започнала да тече и погасителната давност за предявяване на иска, която е изтекла на 26.05.2008 г.. Иска за присъждане на обезщетението е предявен на 02.07.2008 г. т.е. значителен период от време след погасяването му по давност. Пълномощника на ищеца твърди, че погасителната давност е прекъсвана с предявяването на същия иск, но с друга искова молба вх.№ 5970 от 10.04.2008 г., по която е образувано гр.дело № 1693/2008 г. на СлРС. Производството по това дело е прекратено с влязло в сила на 23.07.2008 г. определение от 08.05.2008 г. на СлРС, поради неотстраняване на недостатъци на исковата молба. С предявяване на иска ищецът запазва своите права чрез прекъсване течението на давностния срок и по силата на чл.115, ал. 1, б."ж" ЗЗД давността не тече, докато трае съдебният процес. С прекратяването на производството по иска отпада с обратна сила ефектът на прекъсването и на спирането на давността – чл.116 б.”б” от ЗЗД. (в този смисъл Решение № 816 от 5.VIII.1991 г. по гр. д. № 609/91 г., I г. о., докладчик С. Розанис) Ето защо обстоятелство, че ищеца е предявил и друг иск за същото вземане не е довело до удължаване на давностния срок, след като производството във връзка с този иск е прекратено. След като иска е погасен по давност то същия е неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

Съобразно чл.10 ал.2 от ЗОДОВ ищеца следва да бъде осъден да заплати дължимата за предявения иск държавна такса.

Искане за присъждане на разноски ответника не е правил.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Н.Д., ЕГН **********,*** против Агенция за приватизация гр. София, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно действие на служители на Агенция за приватизация гр. София във връзка с прехвърляне на 250 инвестиционни бона на 26.05.2003 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В.Н.Д., ЕГН **********,*** (понастоящем в Затвора гр.Стара Загора) да заплати по сметка на Административен съд гр.Сливен държавна такса в  размер на 10,00 лв. (десет лева)

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: