Р Е Ш Е Н И Е № 108

 

 

                                                      Гр.Сливен, 16.07.2009 г.

 

 

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети юни  две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Б.

                                                            

 

  при секретаря С.В. и в присъствието на прокурора Х.К., като разгледа докладваното от съдията Адм.дело №133 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази следното:

             Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност / ЗБДС /.

Образувано е по жалба от О.А.Б. с ЕГН:********** *** 10-А-5, подадена против Заповед № 595 / 16.04.2009 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - гр. Сливен, с която на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС на оспорващия е наложена принудителна административна мярка “Забрана за напускане на РБългария, паспортите и заместващите ги документи да не се издават" за срок до отпадане на основанието.

В жалбата си оспорващият твърди, че наложената с оспорената заповед принудителна мярка  не е съобразена с обстоятелството, че в състоянието в което е оспорващият – в инвалидна количка след претърпяна катастрофа в Испания не позволява на оспорващия да извършва криминални прояви, поради което и същия не  представлява заплаха за обществото. Изтъква, че предвид здравословното си състояние е наложително пътуването му в чужбина за извършване на контролни прегледи.Не оспорва обстоятелството, че е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, за което не е реабилитиран, но тъй като в момента няма висящи дела и не е уличен за други престъпления моли за отмяна на заповедта , с която е наложена ПАМ и снемане на забраната. В с.з. лично и чрез процесуален представител – адв. Д. Д.-АК Сливен, поддържа жалбата и моли съда да я уважи на посочените в нея основания като отмени обжалваната заповед.

Административният орган –Директора на ОД на МВР Сливен се представлява от юриск. Венелин Алексиев, който изразява становище за неоснователност на жалбата.Изтъква, че към момента на издаване на заповедта административния орган не е разполагал с доказателства за здравословното състояние на оспорващия, тъй като такива са представени едва с жалбата до съда. Счита, че от представените в хода на съдебното производство доказателства не може да се направи категоричен извод за необходимостта от друго лечение на оспорващия извън страната. Моли за отхвърляне на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура-Сливен, встъпила в образуваното съдебно производство, счита оспорената заповед за законосъобразна, тъй като административния орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но предлага да бъде отменена заповедта, предвид здравословното състояние на оспорващия.

Жалбата е процесуално допустима. Заповед №595 / 16.04.2009г. на Директора на ОД на МВР е връчена на оспорващия на 21.04.2009г. С жалба – възражение, входирана в деловодството на ОД на МВР Сливен с вх. № 4474 / 23.04.2009г. оспорващия възразява срещу оспорената заповед, като неправилно я адресира до ОД на МВР, вместо Административен съд Сливен и прилага документи за здравословното си състояние. Същата е изпратена до Административен съд Сливен, ведно с жалба вх.№ 5054 / 14.05.2009г. Горното, както и обстоятелството, че в оспорената заповед не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, мотивира съда да приеме, че е приложима хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК, следователно жалбата е подадена в срок от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

 Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от Директора на Областна дирекция „Полиция" Сливен, въз основа на упълномощаване от Министъра на вътрешните работи със Заповед № 1з-1003 от 19. 08. 2008 г., приложена по делото.

От приложената по делото Справка за съдимост Рег. № 1123 от 19.03.2009 г. на Районен съд - Сливен, е видно, че:  Със споразумение от 16.06.2005г. на РС Сливен, в сила от 16.06.2005г. за извършено деяние по чл.290, ал.1 от НК на оспорващия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години;  С решение от 12.10.2005г. на РС Сливен, в сила от 27.10.2005г. за извършено деяние по чл.325, ал.1 от НК на оспорващия е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. С присъда №419/29.04.1998г. постановена по НОХД №1277/1997г. по описа на РС Сливен, влязла в сила на 29.05.1998г.  на оспорващия е наложено наказание лишаване от свобода за шест месеца. С определение от 04.06.2001г. по НОХД №49/01г. на РС Сливен е одобрено споразумение, влязло в сила на 04.06.2001г., с което на оспорващия е наложена глоба в размер на 100 лв. Със споразумение от 05.12.2000 г. по ЧНД №2120/00г. на РС Сливен на оспорващия е наложена глоба в размер на 350 лв. Последното наложено наказание на оспорващия Б. е със споразумение от 11.01.2007 г., по НОХД № 1839 /2004 г. по описа на районен съд Сливен, в сила от 11.01.2007 г., за извършено деяние по чл.159, ал.1, т.1 и т.3, предл.2 във вр. ал.1 вр. чл.20 от НК, както и за извършено деяние по чл.155, ал.1 от НК, като на оспорващия е определено общо наказание лишаване от свобода една година и девет месеца при първоначален общ режим и глоба в полза на държавата в размер на 10 000 лв.

Със заявление вх.№121470/19.03.2009г. оспорващия подава молба за издаване на документи за самоличност – лична карта и паспорт.Във връзка с това заявление по служебен ред от ОД на МВР, Група „БДС” е изискано цитираното по горе свидетелство за съдимост на лицето.

С уведомление от Началник група “БДС”, връчено на 26.03.2009г. на оспорващия е съобщено, че на основание чл.26, ал.1 от АПК срещу него е започнало административно производство по налагане на принудителна административна мярка ”забрана на напускане на страната” по чл.76, т.2 от ЗБДС.

С молба вх.№ 2290 / 26.03.2009г. О.Б.  възразил срещу налагане ПАМ, като изтъкнал, че е инвалид и желае да се лекува в чужбина. Не ангажирал доказателства във връзка с твърденията си.

Във връзка с постъпилата молба Началник отдел “ООРП” изискал от Началник РУ на МВР Сливен становище за налагане на ПАМ. С докладна записка до Началник РУ на МВР Сливен, полицейски инспектор Николай Георгиев Стоев  изразил положително становище за налагане на ПАМ, мотивирайки се с осъждането на лицето.  

С предложение вх.№2339/16.04.2009г. Началник група „БДС” към ОД на МВР предложил на Директора на ОД на МВР Сливен спрямо О.А.Б. да бъде наложена принудителна административна мярка по чл.76, т.2 от ЗБДС.

Със заповед №595/16.04.2009г. на Директора на ОД на МВР Сливен на О.А.Б. била наложена ПАМ “Забрана за напускане на РБългария, паспортите и заместващите ги документи да не се издават” за срок до отпадане на основанието.На 23.04.2009г. същия депозирал жалба – възражение до ОД на МВР срещу наложената ПАМ, като към нея приложил доказателства за здравословното си състояние – експертно решение № 741/26.02.2009г., издадено от МБАЛ „Д-р Иван Селимински” гр.Сливен и превод на епикриза.                                   

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 78 ал. 1 от ЗБДС. Спазена е установената форма - заповедта е писмена, с посочване на фактическото и правното основание за издаването й и съдържа изискуемите от нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Издавайки акта си, административният орган е приложил правилно материалния закон и е действал в съответствие с целта на закона.Обжалваната заповед е издадена, на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС. Съгласно тази разпоредба, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани.

 Нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС е диспозитивна по своя характер. С нея е регламентирана една правна възможност. Законодателят е предоставил единствено на административния орган да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да наложи предвидената принудителна административна мярка или не. Тази негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и като преценка по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.

В разглеждания случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 76 т.2 от ЗБДС за налагане на принудителната административна мярка по този текст.Оспорващият е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и към датата на издаване на обжалваната заповед не е реабилитиран, което не се оспорва по делото.

Единственото възражение на оспорващия е, че обжалваната заповед е неправилна, тъй като не е съобразено здравословното му състояние. Доводите, че наложената мярка възпрепятства пътуването на оспорващия извън пределите на РБългария за провеждане на лечение, обаче касаят целесъобразността на приложената ПАМ. На основание чл. 145, ал. 1 от АПК, предмет на съдебен контрол е законосъобразността на оспорения административен акт, поради което съдът счита, че не следва да обсъжда възражението на оспорващия за нецелесъобразност на обжалваната заповед, но следва да се отбележи, че доказателства за здравословното състояние на лицето не са представени пред административния орган, въпреки дадената възможност.

Приетата по делото медицинска документация и личното явяване в съда на оспорващия действително дават представа за влошено здравословно състояние. Доколкото конкретният случай има и чисто морален аспект, то следва да се отбележи, че преразглеждането на въпроса е единствено в правомощията на административния орган. Същият действа в условията на "оперативна самостоятелност" и може както да откаже, така и да разреши издаването на документ за задгранично пътуване на оспорващия, като от значение за становището на Директора на ОД на МВР е наличието на убедителни писмени доказателства за характера, местоизвършването и времетраенето на лечението на лицето.

По изложените съображения, жалбата срещу оспорената заповед е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Сливен

 

                                            РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  О.А.Б. с ЕГН:********** *** 10-А-5,  против Заповед № 595 / 16.04.2009 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - гр. Сливен, с която на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС на оспорващия е наложена принудителна административна мярка “Забрана за напускане на РБългария, паспортите и заместващите ги документи да не се издават" за срок до отпадане на основанието КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: