Р Е Ш Е Н И Е № 119

 

гр. Сливен 16.07.2015 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети юни,  две  хиляди  и  петнадесета година,  в  състав:

                     

               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря С.В., като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 301/2013 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,  във връзка с чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Делото е образувано по жалба на В.С.Д. ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Т.Ч. против Заповед №  КД-14-20-577/ 20.11.2013 г. на Началника на СГКК – Сливен, с която на осн. чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и заповед № РД-13-252 / 30.09.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър във връзка със заявление вх. № 94-7542 /15.11.2013 г. на Е.Б.М. и приложените към него документи и материали, определена по чл. 58, ал. 3 и ал.5, и чл.59, ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, ЕКАТТЕ 67338, община Сливен одобрена със заповед № РД-18-31 / 19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК,  представляващо нанасяне на сграда съгласно чл. 57, ал. 6 от Наредба № 3 от ЗКИР, състоящо се в : 1. Нанасяне на нови обекти в КККР : сграда с идентификатор 67338. 551.46.4: площ: 39 кв. м., предназначение: сграда за търговия, собственост на Е.Б.М. въз основа на документ: Нотариален акт № 8 том VІІI рег. 2224 дело 1620 от 29.09.1999 г., издаден от Служба по вписванията, А.Д.М.  въз основа на документ: Нотариален акт № 8 том VІІI рег. 2224 дело 1620 от 29.09.1999 г., издаден от Служба по вписванията; 2. Промени в данните за собственост и собственици за : сграда с идентификатор 67338. 551.46.4: собственост на Е.Б.М. въз основа на документ: Нотариален акт № 8 том VІІI рег. 2224 дело 1620 от 29.09.1999 г., издаден от Служба по вписванията, А.Д.М.  въз основа на документ: Нотариален акт № 8 том VІІI рег. 2224 дело 1620 от 29.09.1999 г., издаден от Служба по вписванията.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна на материално и процесуално основание. Твърди се, че заповедта е немотивирана, тъй като не са посочени конкретните фактически основания, обосноваващи нейното издаване. Заявява се, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР за изменението на плана да е искано  и да е дадено съгласие на заинтересованите собственици. Моли за постановяване на съдебен акт, с който да се отмени заповедта на Началник СГКК Сливен. В с.з. чрез представител по пълномощие – адв. Т.Ч. *** жалбата се поддържа на посочените основания.  Претендират се разноски.

Административният орган – Началник СГКК Сливен, чрез представител по пълномощие – адв. Д.Д. ***, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че изменението на кадастралната карта е извършено съгласно посочените в чл.54 от ЗКИР основания и моли съда да я остави без уважение. Претендира направените по делото разноски.

Заинтересованите страни – А.Д.М. и Е.Б.М. чрез представител по пълномощие адв. С.Р. *** изразяват становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на закона. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира разноски.

Заинтересованата страна – В.С.П. не изразява становище по жалбата.

Съдът, по допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорването, и в предвидения от закона срок. Заповедта е съобщена на оспорващия на 27.11.2013 г., жалбата е подадена на 10.12.2013 г. с вх. № 94-8104 чрез административния орган – Началник СГКК – Сливен. Следователно срокът за обжалване по съдебен ред е спазен, респ. жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият  В.С.Д.  и заинтересованите А.Д.М., Е.Б.М. и В.С.П. са собственици на различни идеални части от имот с идентификатор 67338. 551.46 по кадастралната карта на гр. Сливен, ведно с построените в него сгради, съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 31 том ІІІ дело № 904/16.03.1995 г. по описа на Районен съд – Сливен, Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 8 том VІІІ дело № 1620 / 1999 г. по описа на Служба по вписванията – Сливен и  Нотариален акт № 89 том І рег. 215, дело 183 от 20.02.1976 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Със заявление вх. № 94-7542/15.11.2013 г. Е.Б.М. *** извършването на следните услуги : нанасяне на нови обекти на кадастъра за имот с идентификатор 67338. 551.46 по кадастралната карта на гр. Сливен. Предоставяне на индентификатор; Изменение на кадастралните данни в КРНИ; Изработване на проект за промяна на КККР; Тест на проект за изменение на КККР; Издаване на скица за поземлен имот в урбанизирана територия; Извадка от КРНИ; Издаване на удостоверение по чл. 52, ал. 5.

Въз основа на съставените документи и цифрови модели на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, Началник служба ГКК Сливен издал оспорената в настоящото производство Заповед № КД-14-20-577 / 20.11.2013., с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР : сграда с идентификатор 67338. 551.46.4 и промени в данните за собственост и собственици за : сграда с идентификатор 67338. 551.46.4.

С писмо изх.№ 94-7542-20-10-2515/20.11.2013 г.  оспорващият и заинтересованите страни са уведомени за изменението, като административният орган им изпраща процесната заповед.

По делото е изискано  и приложено адм. дело 154/2013 г. по описа на Административен съд Сливен. Изслушани са две съдебно-технически експертизи, изготвени от вещи лица със специалност „Геодезия и картография”. Съдът не кредитира оспореното от административния орган заключение. От приетото и неоспорено от страните заключение и изявлението на експерта в с.з. се установява, че временната постройка, за която има издадено разрешение за строеж, представлява самостоятелна сграда по кадастралната карта по смисъла на чл.23 т.2 ЗКИР и следва да бъде отразена, като съществуваща сграда в кадастралната карта; Обекта е нанесен като самостоятелна сграда, защото има отделно строително разрешение, независимо, че обслужва самостоятелен обект в съществуваща сграда; изискванията на Наредба 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта за допуснатото изменение са спазени.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не следва да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК повелява съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му. Предвид измененията на ЗКИР с ДВ, бр. 49/13.06.2014г. следва материалната законосъобразност на обжалваната заповед да се преценява в редакцията преди изменението на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен за целта орган и в кръга на неговите правомощия, какъвто е Началник СГКК Сливен, на който са предоставени компетенции по изменение на одобрената КК и КР по силата на Заповед № -13-252/30.09.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК. При издаването на оспорената заповед е спазена процедурата по издаването на същата. От изложеното в Заповедта и материалите в административната преписка се установяват фактическите съображения за издаването на оспорения акт, а именно: съществуване на сграда, за която е издадено разрешение за строеж, която е заснета геодезически на място и представлява основен обект на кадастъра, който следва да бъде нанесен.  От събраните по делото доказателства може да се направи извода, че са посочени правните и фактически основания, съответно са изложени и мотиви за издаването на заповедта, спазена е и изискуемата от закона форма.

В жалбата си жалбоподателите чрез пълномощника си сочат, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като допуснатото изменение на одобрената КК и КР досежно нанасянето на процесната сграда с идентификатор 67338. 551.46.4, с площ 39 кв.м.  е извършено в нарушение на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР /преди изменението й с ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./, тъй като липсвало съгласие на заинтересованите собственици.

Съдът намира възраженията за неоснователни, поради следното:

Съгласно чл. 2 от ЗКИР, кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Съдържанието, условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се определят с Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /ДВ, бр. 41/13.05.2005 г./ (Наредба № 3). Заповедите, включително процесната, издадени на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, нямат конститутивно, а само констативно действие. В тях се отразява действителността - такава каквато е към момента на изготвянето на съответната карта. Агенцията по кадастъра е задължена да събира, в процеса по изготвянето на кадастралната карта, актуални данни, да извършва замервания, а не само механично да прехвърля в картите данни от избран от нея източник на такива. Това означава, че в производството по изработване на кадастрална карта и кадастрален регистър или по тяхното изменение по реда на глава VІ, чл. 51- 54 от ЗКИР, службата по кадастъра е длъжна да се съобрази с представените документи за собственост и да отрази точно данните за собствеността, местонахождението, размера и границите на имотите.

Административният орган е посочил като правно  основание за издаване на заповедта текста на чл. 54, ал.1 и следващите от ЗКИР. Съгласно тази норма измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК. Като фактическо основание за извършеното изменение е посочена разпоредбата на чл. 57, ал. 6 от Наредба № 3. Съгласно чл. 57, т. 6 от Наредба № 3 /посочена като ал. 6 в оспорения акт/ поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри сe състои в отразяване на настъпилите изменения при изградени, надстроени и пристроени сгради, премахнати сгради, както и преустроени сгради или самостоятелни обекти в тях.

Оплакванията на жалбоподателя са незаконосъобразност и неправилност на Заповедта са неоснователни. Недопустимо и незаконосъобразно е в административното производство Началника на СГКК-Сливен да съобразява и тълкува разпоредбите на ЗУТ и да прави изводи за това правилно ли е издаденото разрешение за строеж или не, законен ли е или не строежа, какво е неговото предназначение. Спора е за това представлява ли сградата обект годен да се нанесе в КК и КР и допуснати ли са нарушения на процесуалните правила с несъставянето на акт за грешки и непълноти.

С оспорената заповед е изменена одобрена ККР чрез нанасяне на нов обект – сграда, за която има влязло в сила разрешение за строеж N-385 от 18.12.2012 г., издадено от Главния архитект на Община Сливен, ведно с одобрените инвестиционни проекти, за временен строеж: „Пристройка на един етаж към съществуващ магазин за промишлени стоки” в УПИ V – 5657, кв. 286 по плана на ЦГЧ - гр. Сливен. Следователно по делото се установява, че сградата  е изградена след одобряването на ККР, поради което не е налице непълнота в КК по смисъла на § 1, т. 10 ДР на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР - несъответствието в кадастралните данни не е към момента на одобряване на ККР, а е настъпило след това. Извършеното с издаденото разрешение за временен строеж: „Пристройка на един етаж към съществуващ магазин за промишлени стоки”, следва да се нанесе в ККР по реда на поддържането им в актуално състояние, съгласно чл. 57, т. 6 от Наредба № 3/2005 г. / посочена и като основание в оспорената заповед/ и за него не се процедира изменение по чл. 53 ЗКИР и съставянето на акт за непълноти и грешки, каквито са направените възражения от страна на оспорващия – липса на съгласие на заинтересованите лица. В случая не се касае за непълнота в КК, която да се дължи на спор за материално право между съсобствениците на дворното място, в което е извършено новото строителство. Тяхно съгласие е необходимо за разрешаване на строителството по законоустановения ред, но не и за отразяване на кадастрални данни за новото строителство. В този смисъл е практиката на ВАС на РБ - Решение № 4926 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2945/2013 г., II о; Решение № 3401 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7742/2013 г., II о..

Относно възражението, че се касае за временен  строеж и като такъв не подлежи на отразяване в КК и КР, съдът намира също за неоснователно. Съществуващата на място сграда не е от изброените изключения в чл. 43 от Наредба № 3/2005 г. Видно от съдебно-техническата експертиза, сградата не е строяща се сграда -неизградена в груб строеж; не е временна сграда изпълнена във връзка с извършване на строителство; не е паянтова стопанска сграда без масивни основи или с височина в най-високата им част, по-малка от 2м, нито външна тоалетна с площ, по-малка от 3м. Поради това процесната сграда е сред "всички сгради", които съгласно чл. 43, ал.4 от Наредбата трябва да се заснемат. С оглед на това правилно и законосъобразно административният орган е допуснал изменението на КК и КР и нанасянето на неотразената сграда с вписване на основните й данни и тези за собственика й в КР. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че със Заповедта се нанася съществуващ обект на кадастъра - недвижим имот от вида по чл. 23, т.2 от ЗКИР в КК и КР - сграда, собственост на заинтересованите Е.М. и А.М.. Кадастърът представлява снимка на съществуващото положение. Поради това основно изискване и цел на издаваните актове по одобряване и изменение на КК и КР е те да съдържат данните за всички основни обекти на кадастъра които са посочени в чл. 23 от ЗКИР. В съответствие с това е и изискването всички сгради, изградени дори и на груб строеж да се заснемат в КК, което се извършва вкл. и чрез геодезическото им заснемане и нанасяне в КК по очертанията им, със съответните координати в съответствие с изискванията за точност. В конкретния случай е изградена пристройка на един етаж към съществуващ магазин за промишлени стоки, след издадено за това разрешение за строеж. Поради това неоснователно и опровергано от доказателствата е твърдението на жалбоподателя, че сградата не е годен обект подлежащ на нанасяне в КК и КР.

По изложените съображения съдът, намира оспорения административен акт - Заповед №  КД-14-20-577/ 20.11.2013 г. на Началника на СГКК – Сливен, за издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон, в предвидената форма и от компетентен орган.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да се уважи искането на органа за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева и за депозит за вещо лице в размер на 200 /двеста/ лева или общо 500 /петстотин/ лева.

Искането на  заинтересованите страни, защитавани в процеса от пълномощник, следва да бъде оставено без уважение, поради липса на доказателства за реално направени такива, липсва и списък на разноските.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Д. ***, срещу Заповед №  КД-14-20-577/ 20.11.2013 г. на Началника на СГКК – Сливен, с която на осн. чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и заповед № РД-13-252 / 30.09.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър във връзка със заявление вх. № 94-7542 /15.11.2013 г. на Е.Б.М. и приложените към него документи и материали, определена по чл. 58, ал. 3 и ал.5, и чл.59, ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, ЕКАТТЕ 67338, община Сливен одобрена със заповед № РД-18-31 / 19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК,  представляващо нанасяне на сграда съгласно чл. 57, ал. 6 от Наредба № 3 от ЗКИР, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Сливен, направените по делото разноски в размер на 500 лв. / петстотин / лева.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

                

                                                 

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: