Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 124

 

гр. Сливен, 31. 10. 2014 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на шести  октомври,  две  хиляди  и  четиринадесета  година,  в  състав:

             

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  Галя  Иванова

 

При участието на секретаря С.В., като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 146 по описа на съда за  2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба от К.А.Х. ***, подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/2303 от 29.04.2014 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, с който по отношение на оспорващия е установено публично държавно вземане в размер на 3930,24 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” за кампании 2008 и 2009, във връзка с подадените от К.А.Х. Общо заявление за единно плащане на площ 2008 с УИН 20/100508/15882 и Общо заявление за плащания на площ 2009 с УИН 20/160709/43487.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен и моли да бъде отменен. Счита, че е изпълнил всички свои ангажименти и не дължи връщане на определената в акта сума.

В жалбата е заявено искане за спиране предварителното изпълнение на оспорения акт. По искането е образувано отделно съдебно производство – ЧАД № 147 / 2014 г. по описа на съда, по което с Определение от 17.06.2014 г. искането за спиране е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.  

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора, доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 187362 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.

За кампания 2008 е подал на 16.04.2008 г. Заявление за плащания на площ по мярка 214 „Агроекологични плащания” /АЕП/ на Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 г. с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” с Уникален идентификационен номер /УИН/ 20/100508/15882. Общата площ, с която е кандидатствал за агроекологични плащания през 2008 г., е 128,31 ха, от които БЗС № 14275-64-1 с площ 88,62 ха и БЗС № 14275-65-1 с площ 39,69 ха. Към заявлението са приложени Таблица на използваните парцели 2008 г., съдържаща данни за идентификация на парцелите, и карти на съответните блокове на земеделското стопанство /БЗС/. С Уведомително писмо Изх. № 01-6500/4555 от 31.03.2009 г. по описа на ДФ „Земеделие” - София, оспорващият е уведомен, че заявлението му за подпомагане е одобрено за участие по мярка 214 АЕП и е регистриран с парцелите, описани в приложените таблици, като следва да изпълнява заявените агроекологични дейности за период от пет последователни години.

За кампания 2009 оспорващият е подал на 09.05.2009 г. Заявление за плащания на площ по мярка 214 АЕП с УИН 20/160709/43487. Общата площ, с която е кандидатствал за агроекологични плащания през 2009 г., е 128,31 ха, от които БЗС № 14275-64-1 с площ 88,62 ха и БЗС № 14275-65-1 с площ 39,69 ха. Към заявлението са приложени Таблица на използваните парцели 2009 г., съдържаща данни за идентификация на парцелите, и карти на съответните БЗС.

За кампания 2010 оспорващият е подал на 07.05.2010 г. Заявление за плащане с УИН 20/050610/58344, като площта, с която е кандидатствал за агроекологични плащания през 2010 г. е 39,69 ха, представляваща БЗС № 14275-65-1. Към заявлението са приложени Таблица на използваните парцели 2010 г., съдържаща данни за идентификация на парцелите, и карти на БЗС.

Видно от приложеното по делото извлечение от системата СЕБРА, на 19.07.2010 г. на оспорващия е изплатена сума в размер на 3930,24 лева – по мярка 214 АЕП за кампания 2009 г.

На 27.02.2013 г. от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” /ДФЗ/ е издадено Уведомително писмо Изх. № 01-6500/2303 от 27.02.2013 г., с което оспорващият е уведомен, че ДФЗ отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент на оспорващия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007– 2013 г. с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност”, с мотиви че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от Х. през текущата кампания парцели спрямо одобрените парцели за участие е 30,93 %. Уведомителното писмо е получено на 12.03.2013 г. и няма данни да е обжалвано, поради което съдът приема, че е влязло в сила.

На 26.02.2014 г. е издадено Уведомително писмо Изх. № 01-6500/2303 от 26.02.2014 г. по описа на ДФЗ, с което оспорващият е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като следва да възстанови 100 % от изплатената по мярка 214 АЕП сума в размер на 3930,24 лева. Писмото е получено от оспорващия на 10.03.2014 г. На 19.03.2014 г. в деловодството на ДФЗ е входирано възражение от оспорващия Х., че цитираната в писмото Наредба е приета след кампания 2008 и е недопустимо да се прилага за предходен период.

На 29.04.2014 г. е издаден оспореният в настоящото производство АУПДВ № 01-6500/2303 от 29.04.2014 г на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, с който по отношение на оспорващия е установено публично държавно вземане в размер на 3930,24 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” за кампании 2008 и 2009, във връзка с подадените от К.А.Х. Общо заявление за единно плащане на площ 2008 с УИН 20/100508/15882 и Общо заявление за плащания на площ 2009 с УИН 20/160709/43487. Актът е издаден на основание разпоредбите на: чл. 20а, ал. 1 и чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 от ДОПК; чл. 5, § 1, § 2 и § 3, пр. първо и чл. 18, т. 1, б. „б” от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони; чл. 80 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор; и чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. „а” във връзка с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/, и във връзка с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. с Изх. № 01-6500/2303 от 27.02.2013 г. по описа на ДФЗ. Правното основание, въз основа на което административният орган счита, че изплатената субсидия следва да бъде възстановена, е разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата. В оспорения акт е посочено, че не са спазени изискванията на чл. 24, ал. 2 от цитираната Наредба, че в съответствие с чл. 18, ал. 4, б. „а” от Наредбата Х. следва да възстанови 100 % от изплатената сума в размер на 3930,24 лева и че подаденото от Х. възражение от 19.03.2014 г. е неоснователно.

Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ Н. Д.. Видно от приложения по делото Протокол № 54 от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, състояло се на 07.11.2013 г., е прието решение, с което е избран за заместник-изпълнителен директор на ДФЗ Н. Д. с ресор на отговорност: „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”. Със Заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. Изпълнителният директор на ДФЗ, на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, е делегирал на Н. М. Д. – заместник изпълнителен директор на фонда, правомощието да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки за директните плащания.

Оспореният акт е съобщен на оспорващия на 02.06.2014 г., а жалбата срещу акта е изпратена по пощата на 16.06.2014 г.

По делото са назначени, изслушани и приети, неоспорени от страните, първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи, изготвени от вещото лице инж. П.З. със специалност „Геодезия и картография”. От заключенията на вещото лице се установява, че: подаденото от оспорващия заявление за подпомагане за 2008 г. по мярка 214 АЕП отговаря на всички изисквания; заявлението на оспорващия по мярка 214 АЕП от 2009 г. отговаря на изискванията за кампания 2009; за 2008 г. и 2009 г. са извършвани само административни проверки и по тях няма констатирани пропуски и нередности; невключването на имот № 14275-64-1 с площ 88,62 ха в заявлението от 2010 г. представлява редукция от 69 %, при максимално допустима редукция от 10 %; при извършването на административна проверка на заявлението на оспорващия от 2010 г. чрез сравнение на площите, одобрени за 2008 г., и тези, заявени за 2010г., е било установено несъответствие в размера на площите; процентът на пресичане /съвпадение/ между площите, одобрени през 2008 г., и тези, заявени за 2010 г. по мярка 214, е 31 %, при регламентирани над 90 %; за времето на действие на агроекологичния ангажимент на К.Х. са изплатени на 19.07.2010 г. 3930,24 лева за кампания 2009 г.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният акт  е издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ при наличие на компетентност. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, е делегирал правомощието за издаване и подписване на АУПДВ на своя заместник изпълнителен директор със Заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му, като в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е издаден в противоречие с материалния закон, което обуславя неговата незаконосъобразност, по следните съображения:

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане", а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния срок кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". В разглеждания случай оспорващият Х. е кандидатствал по Програмата със заявление, подадено през 2008 г., и в следващите 2009 г. и 2010 г. е подавал съответно заявления за плащане, като му е изплатена финансова помощ единствено за 2009 г. – в размер на 3930,24 лева на 19.07.2010 г.

В разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от цитираната Наредба е предвидено, че ДФЗ – РА одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. Въз основа на извършена административна проверка, на оспорващия е издаден акт, с който е прекратен агроекологичният му ангажимент /Уведомително писмо Изх. № 01-6500/2303 от 27.02.2013 г./, поради констатирано нарушение на чл. 24, ал. 2 от Наредбата, изразяващо се в това, че в заявлението за кампания 2010 г. е намалена с повече от 10 % одобрената площ, за която е поет агроекологичният ангажимент, и съответно процентът на припокриване на заявената спрямо одобрената площ е под изискуемите 90 %. Актът е влязъл в сила като необжалван, след което е издаден оспореният в настоящото производство АУПДВ.

Действително със заявлението от 2010 г. оспорващият Х. е кандидатствал с по-малко площ – заявил е само БЗС № 14275-65-1 с площ 39,69 ха, при заявени и одобрени през 2008 г. и 2009 г. БЗС № 14275-64-1 с площ 88,62 ха и БЗС № 14275-65-1 с площ 39,69 ха. Независимо от това обстоятелство, получената от оспорващия Х. финансова помощ за 2009 г. не е недължимо платена и не следва да бъде възстановявана, тъй като такова задължение за възстановяване не е било регламентирано, нито към датата на първоначалното подаване на заявление за подпомагане, нито към последващите две години на кандидатстване, включително и към датата на плащане на финансовата помощ. Разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от действащата Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР за периода 2007 - 2013г., на която се е позовал административният орган и съгласно която ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2 /да не намаляват с повече от 10 % одобрената площ/ е в сила от 20.03.2012 г. Разпоредбата е материалноправна и няма обратно действие. Към датата на плащане на сумата, разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 не е била приета и обнародвана в "Държавен вестник", и следователно не е била действащо право; липсва и разпоредба с идентично съдържание, която да урежда обществените отношения, свързани със задължение за възстановяване на суми при изплатена финансова помощ, когато бенефициентът е намалил с повече от 10% одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления. По аргумент от чл. 14 от Закона за нормативните актове, разпоредбите нямат обратна сила. Следователно, разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата в редакцията й, която е в сила от 20.03.2012 г., ще има действие занапред и ще е приложима за обществените отношения след обнародването й и влизането й в сила.

Гореизложените изводи на съда не се променят от обстоятелството, че е налице влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент на оспорващия. Към датата на получаване на финансовата помощ, липсва разпоредба, която да включва във фактическия си състав като единствено условие за възстановяване на платената сума влизането в сила на такъв акт. По правило задължителни предпоставки са бенефициентът да е поел агроекологичен ангажимент и за неспазване на условията по него да е съществувало нормативно разписано задължение за връщане на получената субсидия.

В разглеждания случай оспорващият е поел агроекологичен ангажимент при различна нормативна уредба и доколкото към датата на издаване на оспорения АУПДВ, но след извършване на плащането, се регламентира за първи път задължение за възстановяване на получената сума поради намаляване с повече от 10 % на одобрената площ, същият е санкциониран неправомерно. Вменено му е ново задължение за възстановяване, което не е било нормативно разписано, нито към датата на подаване на първоначалното заявление за кандидатстване, нито към датата на плащане на сумата за кампания 2009 г.

По изложените съображения, оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/ 2303 от 29.04.2014 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, с който по отношение на К.А.Х. с ЕГН: **********,***, е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” за кампании 2008 и 2009, във връзка с подадените от К.А.Х. Общо заявление за единно плащане на площ 2008 с УИН 20/100508/15882 и Общо заявление за плащания на площ 2009 с УИН 20/160709/43487, в размер на 3930,24 лева.

 Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: