Р Е Ш Е Н И Е  № 23

гр. Сливен, 24.02.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

при участието на секретаря Н.Й. като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 291 по описа за 2014 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.121 от ЗДСл във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на Н.Г.Г. *** срещу Заповед № РД-09-58/07.11.2014 год. на Директора на Дирекция Природен парк „Сините камъни” гр.Сливен, с която на основание чл.12, ал.1, изр.първо от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Н.Г.Г. с Дирекция Природен парк „Сините камъни” гр.Сливен.

В жалбата се твърди, че оспорващата не е назначена за първи път на д. сл. поради което не е налице материалноправната предпоставка освобождаването и от заеманата длъжност на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл. Посочва се, че оспорващата  е работила като д. сл. в РИОКОЗ гр.Сливен в периода 01.04.2008 год. до 27.07.2009 год. Прави искане съдът да отмени процесната заповед.  

В съдебно заседание оспорващата редовно призован се явява лично и адв.Е.Х. ***, която заявява, че поддържа жалбата и моли съдът да отмени заповедта на Директора на Дирекция Природен парк „Сините камъни”. Представя подборна писмена защита. Претендира разноски.

В съдебно заседание административният орган в лицето на Директора на Дирекция Природен парк „Сините камъни” не се явява. Представлява се от процесуален представител, която оспорва жалбата като счита заповедта за правилна и законосъобразна. Представя писмена защита. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 27.04.2009 год. оспорващата сключила трудов договор № 22 с Дирекция Природен парк „Сините камъни”, с който е назначена на длъжността „е. н. и к. д.” с шифър по класификатора на длъжностите ……. със срок до завръщане на титуляра. На 12.03.2010 год. Г. подала молба да бъде преназначена от длъжността „е. Н…“ на длъжност „гл.е. Т. и р.“. Молбата и е удовлетворена видно от резолюция положена върху същата.

На 19.01.2011 год. оспорващата сключила допълнително споразумение № 247 към трудовия си договор, с което е преназначена от длъжност „е. Т.и р.“ на длъжност „Р. И.”.

На 14.08.2012 год. Г. сключила допълнително споразумение към трудовия си договор, с което е преназначена от длъжност „р. И.“ на длъжност „Гл. с. – П. и п.“.

На 31.01.2014 год. със заповед № РД-09-51 издадена от Директора на ПП „Сините камъни“ Г. е назначена като д. сл. на длъжността „гл.е.-б., пр. и к. д.“ с ранг … мл. считано от 03.02.2014 год. Заповедта е издадена на основание чл.9 във връзка с чл.12 от ЗДСл и чл.10 от ЗДСл и Наредбата за провеждане на конкурси за д. сл..  

На 03.02.2014 год. със заповед № РД-09-56 издадена от Директора на ПП „Сините камъни“ е прекратен трудовият договор на Г. с дирекцията поради постъпване на лицето на д. сл..

На 07.11.2014 год. със заповед № РД-09-58 е прекратено служебното правоотношение на оспорващата с Дирекция ПП „Сините камъни“ считано от 11.11.2014 год.,  на основание чл.12, ал.1, изр.първо от ЗДСл, т.е. прекратяването е станало в едногодишен срок от постъпването на лицето на д. сл. за първи път. Заповедта е връчена на оспорващата на 10.11.2014 год. като същата е отказала да я получи. Отказът е удостоверен с подписите на двама служители.

По делото са представени поименните длъжности разписания на Дирекция ПП “Сините камъни“към 01.07.2012 год. (л.87), към 25.11.2013 год. (л.86), към 10.12.2013 год. (л.85), към 07.01.2014 год. (л.82) ведно със съответните длъжностни разписания на Дирекция Природен парк „Сините камъни“ гр.Сливен утвърдени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, от където е видно, че към 03.02.2014 год. лицето е работело по трудово правоотношение в дирекцията.

По делото е установено, че оспорващата е подала заявление за участие в конкурс за заемане на д. сл. вх.№ ЧР-03-02-610/21.12.2013 год. по отношение на длъжността „гл.е.-б., пр. и к. д.“. Видно от протокол от проведен конкурс от 15.01.2014 год. (л.74) същата е обявена от изборната комисия за класирана на първо място за заемане на длъжността „гл.е.-б., пр. и к. д.“ и както бе посочено по-горе със заповед № РД-09-51/31.01.2014 год. Г. е назначена на длъжността „гл.е.-б., пр. и к. д.“. Същата фигурира и в поименното разписание на длъжностите и работните заплати в Дирекция Природен парк „Сините камъни“ към 03.02.2014 год. (л.81).   

По делото е представено копие от служебната книжка на оспорващата, от което е видно, че същата е назначена на д. сл. за първи път на 01.04.2008 год. в РИОКОЗ Сливен. Същото е видно и от представената заповед № РД-09-02/26.03.2008 год. на Директора на РИОКОЗ Сливен за назначаване на Н.Г.Г. на длъжност „Ст.е.“ в Дирекция „Здравен контрол“ отдел „Опазване на общественото здраве“ с ранг … мл. считано от 01.04.2008 год. Служебното правоотношение на Г. е прекратено със заповед № ЗД-06-01/23.04.2009 год. считано от 27.04.2009 год. Видно от представена справка от РИОКОЗ Сливен през периода, през който Г. е била д. сл. в РИОКОЗ Сливен същата е ползвала 34 дни платен годишен отпуск, 1 ден неплатен отпуск и 29 дни болнични.

Жалбата срещу процесната заповед е подадена до съда чрез административния орган с вх.№ РД-14-442 на 20.11.2014 год. и въз основа на нея е образувано настоящото производство.   

Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства, което не бяха оспорени от страните по предвидения в закон ред.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от Н.Г.Г. срещу заповед на директора на Природен парк „Сините камъни”, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката с Природен парк „Сините камъни”. Оспорването е направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в рамките на законовия 14 дневен срок и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същото е ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество оспорването се явява НЕОСНОВАТЕЛНО и като такова следва да бъде отхвърлено.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на  законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. Обжалваната заповед е издадена от директора на Природен парк „Сините камъни” действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност съгласно чл.7, ал.2 от Устройствения правилник на дирекция Природен парк „Сините камъни”. При издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Заповедта е издадена и при правилно приложение на материалния закон. Съобразена е и с целта на закона.

В заповедта като правно основание за издаването е посочен текстът на чл.12, ал.1, изр.І от ЗДСл, според който когато кандидатът се назначава за първи път на д. сл. в едногодишен срок считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Директорът на ПП „Сините камъни“ е назначил Г. по служебно правоотношение именно на основание чл.12 от ЗДСл. Не се спори между страните, че Г. е назначена на д. сл. със заповед № РД-09-02 от 26.03.2008 год. в РИОКОЗ Сливен, където е прослужила до 27.04.2009 год. Видно от представените по делото справки от РИОКОЗ Сливен обаче в този период лицето е ползвало платен годишен отпуск в размер на 34 работни дни, ползван неплатен отпуск в размер на 1 ден и ползвани отпуск по болест общо в размер на 29 дни (л.90).Спорът в настоящото дело се свежда до това времето, през което Г. *** отговаря ли на изискванията на чл.12 от ЗДСл, а именно този срок има ли качеството на едногодишен срок за изпитване при първоначално постъпване на д. сл.. При внимателна преценка на събраните по делото доказателства и с оглед на постоянната съдебна практика на ВАС (задължителна за настоящия съд) Административен съд гр.Сливен намира, че при постъпването за първи път на д. сл. от страна на Г. *** не е изтекъл едногодишният срок за изпитване, през който органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение на д. сл. без да излага мотиви за това.

Назначаването за първи път на д. сл. в РИОКОЗ Сливен на оспорващата е станало на 01.04.2008 год., а служебното и правоотношение е прекратено считано от 27.04.2009 год. Така погледнато оспорващата има служебен стаж 1 година, 0 месеца и 26 дни. Това е отбелязано и в служебната книжка на лицето. Служебният стаж обаче се установява съгласно чл.12, ал.1 от НАРЕДБА за служебното положение на д. сл. (наредбата), със служебна книжка и с всички доказателствени средства освен ако в закон или в нормативен акт е предвидено друго. Съгласно чл.115 от ЗДСл служебен стаж по смисъла на този закон е времето, през което д. сл. е работил на д. сл., включително и на ст. дл., доколкото друго не е предвидено в този или в друг закон. Това друго е предвидено в чл.12, ал.3 от ЗДСл, според който срокът за изпитване не тече през времето, през което д. сл. е бил в законоустановен отпуск. Следователно текстът на чл.12, ал.3 от ЗДСл се явява специален по отношение на чл.115 от същия закон. Видно от представената и приета по делото справка от РИОКОЗ Сливен (л.90) (неоспорена от страните по предвидения от закона ред) Г., за времето през което е била назначена като д. сл., е ползвала отпуск по болест в размер на общо 25 работни дни (в справката е отбелязано общо 29 работни дни, но между тях има 4 неработни дни, а именно 14 и 15 юни 2008 год. и 22 и 23 ноември 2008 год.), платен годишен отпуск в размер на 34 работни дни и 1 ден неплатен отпуск или общо дните, през които Г. не е изпълнява служебните си задължения е 60 работни дни. Законът изисква едногодишният срок за изпитване да е реален с оглед на целта на този срок, а именно органът по назначаването да може да направи преценка на субективните качества на д. сл. и възможността му да изпълнява възложените му служебни задължения. Следователно съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата се установява по делото, че служебното правоотношение на Г. *** е прекратено преди изтичането на едногодишния срок за изпитване. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗДСл ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на д. сл. започва да тече нов срок за изпитване.Именно в тази връзка органът по назначаването е посочил текста на чл.12 от ЗДСл в заповедта за назначаването на оспорващата като д. сл. в дирекция Природен парк „Сините камъни”, защото за него, а и съгласно изискването на закона Г. постъпва за първи път на д. сл. именно в дирекция Природен парк „Сините камъни”.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл дава право на работодателя при назначаване за първи път на д. сл. в рамките на едногодишен срок да прекрати служебното правоотношение без да са налице условията на чл. 103 ЗДСл. В случая са налице и двете кумулативни предпоставки по чл. 12, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Както бе посочено по-горе оспорващата  е назначена за първи път на д. сл. в дирекция Природен парк „Сините камъни” със заповед от 31.01.2014 год. считано от 03.02.2014 год.Органът по назначаването има право по собствено усмотрение в условията на оперативна самостоятелност да прекрати служебното правоотношение с д. сл.. Тази преценка не подлежи на съдебен контрол. За това свое решение органът не е длъжен да излага мотиви и да сочи доказателства за несправяне с работата. В изпълнение на това свое право директорът на дирекция Природен парк „Сините камъни” е издал процесната заповед, с която е прекратил едностранно служебното правоотношение с оспорващата. Прекратяването е станало на 07.11.2014 год.считано от 11.11.2014 год. следователно и втората кумулативна предпоставка е налице. Следователно заповедта се явява правилна и законосъобразна като издадена в съответствие с приложимите материално-правни норми и в съответствие с целта на закона.

Възраженията на оспорващата наведени в жалбата се свеждат до тълкуването на нормата на чл.12 от ЗДСл относно назначаването за първи път на д. сл.. Становището на оспорващата изразено чрез процесуалния и представител не може да бъде споделено при изложените по-горе мотиви и съобразявайки се със задължителната практика на ВАС при дела с подобен предмет (адм.д. № 44404/2010 год. на ВАС, адм.д. № 12006/2013 год. на ВАС).

И двете страни са направили искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора съдът намира искането на процесуалния представител на административния орган за основателно. Ето защо следва да се осъди оспорващата за заплати на административния орган направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 340 лева на основание чл.32, т.3 от ГПК във връзка с чл.8, ал.3 и чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.посл. от АПК Административен съд гр.Сливен, VІІ състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Г. *** срещу Заповед № РД-09-58/07.11.2014 год. на Директора на Дирекция Природен парк „Сините камъни”, с която на основание чл.12, ал.1, изр.първо от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Н.Г.Г. с Дирекция Природен парк „Сините камъни” като НЕОСНОВАТЕЛНА

 

ОСЪЖДА Н.Г.Г. *** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция Природен парк „Сините камъни” гр.Сливен    п.к. 122 разноски по делото в размер на 340 (триста и четиридесет) лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен Административен Съд на Р България.

 

 

 

                                                                 СЪДИЯ: