Р Е Ш Е Н И Е № 51

 

Гр.Сливен, 23.03.2015 год.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на пети март два хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

при участието на секретаря В.К.  като разгледа административно дело № 314  по описа за 2014 година докладвано от председателя за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл.13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане.

Производството е образувано е по жалба на И.А. *** срещу заповед № РД01-0084/10.11.2014 год. на Директора на дирекция „Социално подпомагане” гр.К. потвърдена с решение № РД10-0028/11.12.2014 год. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр.С., с която е отказано отпускането на целева помощ за отопление на И.А.К..

В жалбата се твърди, че оспорващият е работил и е бил член на управителния съвет на потребителска кооперация „Е.” с. Я., но никога не е бил неин председател. Твърди, че за последните шест месеца, преди подаване на молбата-декларация за отпускане на социална помощ за отопление не е получавал доходи, дивидент или възнаграждение от потребителската кооперация. Същият счита, че има право да получи такава целева помощ за отопление.

В съдебно заседание оспорващият редовно призован се явява лично и поддържа жалбата. Моли съдът да отмени процесната заповед и да му се отпусне целевата помощ за отопление. Претендира разноски.

Административният орган Директорът на дирекция „Социално подпомагане” гр.К. редовно призован не се явява. Представлява се от юрисконсулт, който поддържа становище, че жалбата е неоснователна и оспорването следва да бъде отхвърлено.

Административен съд гр.Сливен като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателстванамира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган е започнало по молба -декларация с вх. № 2428/14.08.2014 год. подадена от оспорващия до директора на дирекция „Социално подпомагане” гр.К. С молбата е направено искане заотпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 год.В молбата е посочено, че оспорващият живее със съпругата си, че е пенсионер, че брутните му доходи за предходните 6 месеца са 1265 лева (от пенсии), описано е жилището, което притежава. Към молбата е представено експертно решение № 2076/14.10.1996 год. Молбата-декларация е подписана от оспорващия и съпругата му. Подписана е и от служителя, който е приел молбата.

Във връзка с подадената молба е извършена проверка и е изготвен социален доклад от 29.08.2014 год. от Р.К.-социален работник. Съгласно социалния доклад съставът на семейството на оспорващия отговаря на декларираното в молбата, здравословното състояние също, общият доход на семейството за предходния месец е 216, 01 лева от пенсии, жилището отговаря на посоченото в молбата. В доклада е отразено, че г-н К. е член на управителния съвет на потребителна кооперация развиваща дейност. Изводът, който е направил проверяващия социален работник е, че И.А.К. не отговаря на условията за подпомагане с целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5/16.05.2008 год. на МТСП (наредбата), тъй като съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП същият е член на потребителна кооперация, която развива дейност.

При тези данни административният орган е постановил отказ обективиран в заповед № 2428/29.08.2014 год. на директора на дирекция „Социално подпомагане” гр.К., с която на основание чл. 10, ал.1, т.2 от ППЗСП е отказано отпускането на целева помощ за отопление, тъй като лицето е председател на потребителна кооперация, която развива дейност. Тази заповед е обжалвана от К. с жалба вх.№ 94ИИ-0002/12.09.2014 год. и с решение № РД10-0024/22.10.2014 год. директорът на РДСП гр.С. е отменил заповедта и е върнал преписката за преразглеждане и издаване на нова заповед след изясняване на всички обстоятелства социален, семеен и битов характер.

В следствие на това решение е издадена процесната заповед № РД01-0084/10.11.2014 год., с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление на основание чл.12, ал.2, т.1 и т.7 от ЗСП във връзка с чл.11, ал.2 от ЗСП и като е посочено, че г-н К. не е посочил в молбата-декларация, че е член на потребителна кооперация „Е.“ с.Я. и член на управителния съвет на кооперацията, не е посочил какви дивиденти получава от ПК, както и какво възнаграждение е получил като член на УС на кооперацията. Направен е извод, че без тези данни органът не може да извърши преценка за доходите на семейството и възможността за самоиздръжка за последните 6 месеца преди подаване на молбата-декларация.

Тази заповед е обжалвана с жалба вх.№ 94ИИ-0005/01.12.2014 год. като към жалбата е приложено удостоверение № 61/24.11.2014 год. от ПК „Е.“ с.Я., съгласно което г-н И.А.К. е член на УС на кооперацията, но не получава никакво възнаграждение от същата, както е не получава дивидент. Жалбата е разгледана от Директора на РДСП гр.С. и решение № РД10-0028/11.12.2014 год. същата е отхвърлена, а заповедта за отказ на директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.К. е потвърдена. Като мотиви в решението е посочено, че в представеното удостоверение от кооперацията не било описано от кога оспорващият не е получавал възнаграждение и дивидент, поради което не можело да бъде извършена преценка на доходите на семейството и възможността за самоиздръжка за предходните 6 месеца преди подаване на молбата-декларация.

Това решение е обжалвано от оспорващия с жалба вх.№ СД-01-01-3002/22.12.2014 год. пред Административен съд гр.Сливен и въз основа на нея е образувано настоящото производство. 

При така установената фактическа обстановка Административен съд гр.Сливен направи следните правни изводи:

Видно от данните по делоторешението е връчено на жалбоподателя на 16.12.2014 год., а жалбата срещу него е подадена на 19.12.2014 год. видно от пощенското клеймо, т.е. в рамките на 14 дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и като такава следва да се уважи.

Съображенията на съда за това са следните:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Въз основа на тази проверка настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е издадена в писмена форма и от компетентен орган съгласно чл.13, ал. 2 и ал. 3 от ЗСП, а именно директора на дирекция „Социално подпомагане” гр.К.

При издаването на заповедта не са спазени процесуалните правила като са допуснати нарушения на процесуалния закон изразяващи се в липса на конкретни правни основания за издаването и, както и е нарушен приложимия материален закон. В процесната заповед, с която е отказано отпускането на целева помощ за отопление е посочено, че същата се издава на основание чл.12, ал.2, т.1 и т.7 от ЗСП във връзка с чл.11, ал.2 от ЗСП. Съгласно първия посочен текст социални помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, както и при други констатирани обстоятелства, а съгласно другия посочен текст социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс. Следователно тези текстове посочват отделните групи обстоятелства, които се вземат предвид при извършване на преценката относно нуждата от отпускане на социална помощ, но не и конкретната причина за постановения отказ. Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредбата право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, където подробно са описани условията, на които следва да отговарят лицата за да имат право на целева помощ за отопление и лицата, които нямат право да получат такава помощ. В заповедта обаче не е посочен нито един от горепосочените текстове като основание за постановения отказ, нито е посочено защо лицето няма право да получи помощта.

Социалните работници извършващи проверка на молбата-декларация изследват същата въз основа на посочените в нея данни и извършват други проверки, за които лицето предварително подава съответната декларация за съгласие. Образецът на молбата-декларация е одобрен от министъра на труда и социалната политика съгласно приложение към чл.4, ал.1 от Наредба№ РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление издадена на МТСП. Видно от този образец в него няма изискване лицата да попълват данни относно членството си в кооперации или в УС на кооперация. В молбата-декларация се попълват данни относно това дали лицето има регистрация като ЕТ (т.XI от молбата-декларация), както и дали е собственик на капитала на търговско дружество, но не и дали е член на кооперация или член на УС на кооперацията. Съгласно чл.1, ал.2, т.2 от Търговския закон кооперациите са търговци, но не са търговски дружества. Следователно оспорващият правилно е посочил в т.XI от молбата-декларация, че не е регистриран като ЕТ и не е собственик на капитала на търговско дружество. Действително съгласно Закона за кооперациите членовете на кооперацията имат право да получат дивиденти (чл.9, ал.1, т.6 от ЗК), както и членовете на управителния съвет имат право да получат възнаграждение (чл.28б от ЗК). Ако такива бъдат получени от лицата, то същите се явяват доходи, които действително следва да бъдат посочени в молбата-декларация на съответния за това ред, а именно т.V т.7 или т.14. Видно от представеното от оспорващия с жалбата до настоящия съд удостоверение № 62/17.12.2014 год. издадено от ПК „Е.“ с.Я. за периода от м.февруари 2014 год. до м.юли 2014 год. г-н К. не е получавал дивиденти или възнаграждение от кооперацията поради лошото финансово състояние на същата. Следователно г-н К. правилно е посочил на съответния ред в молбата-декларация, че няма други доходи освен от пенсии, които той коректно е декларирал.

Във връзка с гореизложеното съдът намира, че при издаването на процесната заповед са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като в същата не са посочени правните основания за постановения отказ, което пряко рефлектира върху правото на оспорващия да разбере причините, поради които му се отказва да получи целева помощ за отопление.

Заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон. От събраните по делото доказателства, едно от които е удостоверение № 62/17.12.2014 год. издадено от ПК „Е.“ с.Я. (което е прието от съда като такова и не е оспорено от странитепо предвидения в закона ред), може да се направи извод, че лицето е попълнило одобрения образец на молбата-декларация и не е скрило или пропуснало някаква информация, която да е пречка социалните работници да извършат преценка на доходите на семейството и възможността за самоиздръжка за последните 6 месеца преди подаване на молбата-декларация. Оспорващият не е получил други доходи освен декларираните в молбата-декларация, следователно неоснователно му е отказано правото за получи целева помощ за отопление. Предвид липсата на друго основание в заповедта, което да е причина за постановения отказ съдът намира, че административният орган незаконосъобразно е отказал отпускането на оспорващия на целева помощ за отопление.

Ето защо съдът намира, че оспорената заповед се явява издадена в противоречие с процесуалния закон, същата е материално незаконосъобразна и противоречи на целта на закона, поради което заповедта следва да бъде отменена, а преписката да бъде върната за ново произнасяне по заявлението на оспорващия при спазване на задължителните указания дадени в настоящото решение.

Оспорващият е направил искане за присъждане на разноски по делото като единственият разход, за който има представен документ е внесената държавна такса за разглеждане на делото. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно, поради което следва да се осъди административният орган да заплати на оспорващия разноски по делото в размер на 10 лева. 

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК Административен съд гр.Сливен VII състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на И.А.К. *** заповед № РД01-0084/10.11.2014 год. на Директора на дирекция „Социално подпомагане” гр.К. потвърдена с решение № РД10-0028/11.12.2014 год. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр.С., с която е отказано отпускането на целева помощ за отопление на И.А.К..

ВРЪЩА преписката на административния орган Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.К. за произнасяне по молба-декларация вх. № 2428/14.08.2014год. подадена от И.А.К. за отпускане на целева помощ за отопление в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

СЪДИЯ: