Р Е Ш Е Н И Е № 88

гр. Сливен, 19.05.2015  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и седми април

през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                В.К.                                                     и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от   съдията                       административно  дело № 320     по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 145 и сл. от АПК и чл.72 ал.4 от ЗМВР.

Образувано по жалба на А.Я.К. ***, против Заповед за задържане на лице № 689А от 20.12.2014 година издадена от ст. п. И. А. сл. от  РУ-Сливен при ОДМВР Сливен.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като посоченото в нея основание липсва в действащия ЗМВР, като този текст от закона уреждал извънщатните сътрудници на МВР. Счита, че заповедта не съдържа задължителните реквизити, установени в чл.63 ал.2 от ППЗМВР, а посочената в адм.акт докладна записка не му е представяна и не е запознат със съдържанието и. Твърди, че оспорената заповед е немотивирана и била издадена от некомпетентен орган.Счита, че не са налице условията на чл.72 от ЗМВР за задържането му, тъй като не е пречил по никакъв начин на полицейски орган да изпълнява задълженията се по служба. Моли съда да отмени заповедта, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез пълномощника си адв.Б. поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – полицейският орган – ст.п. И. Х. А., лично и чрез пълномощника си юрисконсулт А., заявява, че жалбата е неоснователна. Счита, че издадената заповед е обоснована и задържането на оспорващия е предприето с оглед поведението на А.К., който пречил по всякакъв начин на задържането на брат му Д. К. и не се съобразил с отправените към него предупреждения. Счита, че показанията на свидетелите посочени от оспорващия били идентични, тенденциозни и с предварителна нагласа за изясняване на действително случилото се. Моли съда да отхвърли жалбата.  

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представена по делото справка от Началник РУ при ОДМВР гр.Сливен рег.№ 167900-595 от 11.02.2015 г., на 20.12.2014 г. около 16,30 ч. в ОДЧ на ОДМВР Сливен е постъпил сигнал за висока музика на ул.“Мишо Тодоров“ № 7 в гр.Сливен. В 23,01 ч. същото лице отново се обадило по телефона и поискало съдействие от полицията. Дежурният в ОДЧ изпратил на адреса  ул.“Мишо Тодоров“ № 7 в гр.Сливен автопатрул на група „Охрана на обществения ред“ на РУ Сливен за проверка на сигнала за висока музика.

На посочения адрес гр.Сливен, ул.“Мишо Тодоров“ № 7 около 23 ч. пристигнал автопатрул 624 в състав И. А. и Т. П.. Служителите на ГООР установили, че пред бивше заведение „Фюжън“ се е събрала група лица и от помещението се чува силна музика. Като с. на помещението бил посочен М. Д.. Полицейските служителите след съответна покана влезли в помещението и се отправили към с. на помещението М. Д., като му разпоредили да спре музиката, но същият отказал, като заявил че помещението е частна собственост. Полицаите поискали от Д. да представи документ за самоличност и да ги придружи до патрулния автомобил, за да му бъде съставен акт за нарушаване на обществения ред по реда на Наредба на Община Сливен. При излизането от помещението се намесило друго лице, а именно св.Д. Д. П., който поискал да разбере на какво основание полицаите са влезли в помещението, имат ли заповед след като имало табела отвън „частно парти“. П. бил задържан и изведен извън помещението, при което оспорващия и други лица излезли навън за да разберат какво става. Свидетелят Б. се опитал да заснеме с мобилен телефон действията на полицаите по задържане на П., но бил задържан от полицейските служители. През това време към п. А. и П. се присъединили още два патрулни автомобила, с единият от които пристигнал и св.К. Д.. Един от присъстващите пред бившето заведение, който по-късно бил установен като Д. Я.К. поискал от полицаите да се легитимират и да обяснят защо задържат Б. и П.. Полицаите поискали документ за самоличност и на него, но се наложило използване на физическа сила и помощни средства (белезници) и по отношение на Д. К.. След като А.К. изразил учудване за задържането на брат му – Д. К., п. А. разпоредил на А.К. да отиде до патрулния автомобил и да представи личната си карта. Оспорващият представил личната си карта на п.А., който я задържал. Било разпоредено на оспорващия да отиде в РУ за да даде показания. Свидетелят Б. заедно с А.К. били откарани в РУ от ст.п. Я. З., видно от докл.записка рег.№ 1670/89 от 07.01.2015 г. След като полицаите от другите два патрулни автомобила отвели задържаните лица до РУ на МВР-Сливен, А. и ст. п. Т. П., както и К. Д. (к. на о.) останали на място с цел съставяне на АУАН по НОРТОС на домакина, който ги придружил до патрулния автомобил. В сградата на МВР А.К. е изпратен да даде показания при дежурния, а останалите четирима задържани били отделени за попълване на документите за задържане.

След пристигането в РУ на п.А. същият съставил по отношение на оспорващия Заповед за задържане на лице № 689А от 20.12.2014 година, в която посочил, че на основание чл.63 ал.1 т.2 от ЗМВР заповядва задържането за срок от 24 часа на лицето А.Я.К.. Като основание за издаване на заповедта е посочено, че същият след надлежно предупреждение с действията си описани в докладна записка № 31139/20.12.2014 год., съзнателно пречи на полицейски органи да изпълнят задълженията си по служба. Оспорващият отказал да получи заповедта, който отказ е удостоверен от свидетел Д. Д..

На оспорващия на 21.12.2014 г. в 00:40 ч. е извършен обиск от п.К. Т., видно от протокол за обиск на лице от 21.12.2014 год.

П. И. А. съставил на оспорващия АУАН фабр.№ 952678 от 20.12.2014 год. за това, че на 20.12.2014 г. в 23:15 ч. в гр.Сливен на ул.“Мишо Тодоров“ № 7 не изпълнява законно устно полицейско разпореждане изразяващо се в това, да представи документ за самоличност и да ги придружи до патрулния автомобил за установяване на самоличност, с което съзнателно пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, което е нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.

Представена е и е приета като доказателство справка УРИ 343000-2515 от 18.03.2015 г. от Директора на ОДМВР Сливен, съгласно която И. Х. А. е назначен със заповед № 1460/29.09.2012 год. на дл. „ст. п.“ в гр. „О.на об. Р.“, с. „Охр. П.“ в РУ Сливен при ОДМВР Сливен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред, както и от изслушаните в съдебно заседание свидетелски показания. Съдът дава варя на показанията на свидетелите за обстоятелствата, които са възприети от тях непосредствено, като тези обстоятелства за които свидетелите нямат преки впечатления и са възприели от други лица или въз основа на предположения, не следва да служат за установяване на фактите по делото. При установяване на фактите по делото съдът отчете обстоятелството, че св.Т. се заблуди относно личността на оспорващия, а св.Д. изобщо нямаше спомен за него.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е от лице, което пряко е засегнато от издадения и обжалван административен акт т.е. има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

След като е сезиран с оспорване при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът провери неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес възведен в нормата на чл. 9 от АПК, а и поради изричното възражение наведено в жалбата от оспорващия.

Съгласно изрично предвидените в чл.72 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) случаи, полицейските органи могат да задържат лице за срок от не повече от 24 часа – чл.73 ЗМВР. В чл.72 ал.4 от ЗМВР е посочено, че задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съгласно чл.74 ал.1 ЗМВР за лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане, която следва да съдържа реквизитите по чл.74 ал.2 от същия закон. Според чл.74 ал.2 т.4 ЗМВР в заповедта за задържане се посочва  датата и часът на задържането.

От анализа на горепосочените разпоредби следва да се направи извода, че предмет на съдебен контрол са действията на полицейския орган по задържането на определено лице, а заповедта за задържане е винаги последващ акт на тези действия и следва да ги документира. Този извод следва от логичното тълкуване на правните норми уреждащи тази материя, като не може да се очаква, че заповедта за задържане предхожда действията по задържане, след като в нея трябва да се посочи датата и часът на задържането, които няма как да са известни преди да се осъществи самото задържане. В този смисъл са и разпоредбите на чл.72 ал.4 и чл.74 ал.2 т.6 б.“а“ от ЗМВР, според които на обжалване подлежи законността на задържането, а не самата заповед за задържане. Обратното разбиране, че задържането се осъществява като изпълнение на заповедта за задържане не намира опора в закона, а и би противоречало на житейската и правна логика.

Съгласно чл.21 ал.1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Действията по задържане на лице, е именно такова изразено устно и чрез действия волеизявление на административен орган, с което се ограничава правото на свободно движение  на конкретно лице.

Константната съдебна практика на ВАС приема, че разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм.), която е аналогична на чл.72 ал.1 от ЗМВР, регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, подсигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред. Тези мерки нямат характер на мерки за наказание и за назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила.

Съгласно чл. 11 ал.1 от Инструкция № Iз-1711 от 15.09.2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и реда в тях (отм. ДВ бр. 9 от 3.02.2015 г.), за всяко задържано лице се издава заповед за задържане от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето. По смисъла на тази инструкция "полицейски органи" са органите на Главна дирекция "Криминална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Охранителна полиция" и органите на съответните им звена в областните дирекции, органите на Главна дирекция "Гранична полиция" и на Дирекция "Вътрешна сигурност". (§1 от ДР на Инструкцията)

Обжалваният административен акт е издаден от п. сл. – И. Х. А. ст. п. при ГООР при  РУ на ОДМВР гр. Сливен, при изпълнение на служебните му правомощия по опазване на обществения ред. По делото се установи, че именно п. А. е наредил на оспорващия да се качи в патрулния автомобил, за да даде показания в РУ (показания на св.С. Б.). В този смисъл е издаден от компетентен административен орган - полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето, в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона.

Съгласно действащата към този момент редакция на чл.74 ал.1 т.2 ЗМВР, в заповедта се посочва основанията за задържането. В своята практика ВАС приема, че това се отнася както до правните основания за издаване на адм.акт, така и до фактическите (Решение № 12213 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2012 г., V о.) Административният орган е посочил правното основание, като е описал основанието по чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР, а именно лице което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Действително като правно основание на адм.акт е посочен отм.чл.63 ал.1 т.2 от ЗМР, но това не представлява съществено процесуално нарушение доколкото правното основание за осъщественото задържане може да се изведе от обстоятелствената част на издадената заповед.

В акта административният орган се е позовал на фактическото обстоятелство за издаване на процесната заповед, а именно докладна записка № 31139/20.12.2014 год. Действително тази докладна записка е изготвена след задържането на оспорващия и след издаването на заповедта за задържане, но това не противоречи на процесуалните правила, доколкото както бе посочено по-горе заповедта за задържането се издава след самото задържане и следва да го документира. По делото обаче се установи, че при издаването на оспорения административен акт е нарушено процедурното изискване на чл.72 ал.9 от ЗМВР във вр. с чл.14 ал.1 от Инструкция № Iз-1711 от 15.09.2009 г. (отм.), а именно незабавно след задържането лицето да се запознае с основанията за задържането му. Към момента на изготвяне на заповедта за задържане, докладна записка № 31139/20.12.2014 год. не е била изготвена, видно от отразената дата на отделните страници от същата и показанията на св.Т., впоследствие не е връчена на задържаното лице, като по делото не се и установи оспорващият да е бил уведомяван, с кои точно свои действия е попречил на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. След като полицейският орган не е разяснил на задържаното лице фактическите основанията за задържането му, то това е довело до ограничаване на правото му на защита и реализиране на възможността незабавно да обжалва задържането. Освен това в докладната записка са посочени едни действия на задържания А.К., а именно, че е попречил на задържането на брат си Д. К., а в съставения му АУАН фабр.№ 952678 от 20.12.2014 год. са посочени други, а именно, че не изпълнява законно устно полицейско разпореждане изразяващо се в това, да представи документ за самоличност и да ги придружи до патрулния автомобил за установяване на самоличност. От изложеното става ясно, че оспореният административен акт е немотивиран, тъй като не е ясно, с кои действия оспорващия е попречил на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. Посочването на фактическото и правното основание е задължителен реквизит на издавания административен акт, както съгласно  чл.14 ал.1 от Инструкция № Iз-1711 от 15.09.2009 г. (отм.), така и по силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, имащо за цел по един категоричен и недвусмислен начин да покаже как административния орган е субсумирал фактическата обстановка по случая и я е подвел под дадена правна норма. Липсата на този реквизит дискредитира възможността за обективен контрол за законосъобразност върху действията на полицейския орган в случая и внася съмнения относно съдържанието на възникналото административно правоотношение между органа и задържаното лице. (Решение № 13772 от 12.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9031/2008 г., III о.)

Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е установяване съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт. С оглед правилата за тежестта на доказване, при неустановяване на фактите, основания за издаване на акта, следва да се приеме, че е без основание и е незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни задължението си по служба.

По делото не се установи, по безспорен и категоричен начин, че оспорващия е пречил по някакъв начин на полицейските служители да изпълняват задълженията си по служба. По делото се установиха две групи свидетели, като относно поведението на оспорващия показанията на св.Т. съществено се различават от показанията на посочените от оспорващия свидетели. Съществен момент при оценка достоверността на показанията на двете групи разпитаните свидетели е тяхното отношение към случая. От една страна е колегата на съставителя на оспорената заповед за задържане, участвал в самото задържане и от друга – свидетели от компанията на оспорващия, които са присъствали на празненството станало причина за нарушаване на обществения ред. От показанията на св.Д., Д. и Б. се установи, че п.А. е наредил на А.К. да представи личната си карта до патрулния автомобил, което оспорващия е изпълнил. Същият е изпълнил и нареждането да отиде с патрулния автомобил в РУ. Показанията на тези свидетели са за обстоятелства, които непосредствено са възприели, същите са последователни, безпротиворечиви, а показанията на св.Д. и явно безпристрастни. От друга страна показанията на св.Т. не са достатъчно конкретни, като същият не беше сигурен за личността на оспорващия, а и неговите показания за действията с които А.К. е попречил на изпълнението на задълженията по служба на полицейските служители, съществено се различават от отразеното в АУАН фабр.№ 952678 от 20.12.2014 год., на който същият е посочен като свидетел. Тази липса на конкретика е обяснима с факта, че на мястото където п.А. е давал разпореждания по отношение оспорващия и последния е отведен в РУ, е имало много лица, настанала е суматоха и разправия между полицейските служители, другите задържани и присъстващите лица, което е затруднило и свидетеля да възприеме пълноценно поведението на А.К..  По изложените причини съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д., Д. и Б. и не кредитира показанията на св.Т., поради връзката съществуваща между него и издателя на оспорената заповед за задържане, както и поведението му в случая - самият той е участвал в задържането чрез употреба на помощни средства и физическа сила и отвеждането на другите лица в сградата на РУ.

В този смисъл по делото не се установи както обективния елемент – извършване на действия или бездействия от страна на оспорващия, с които въпреки надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. От изложеното става ясно, че липсва фактическо основание за издаване на оспорената заповед т.е. не е установено извършването на посоченото в заповедта деяние. Като е задържал оспорващия полицейският орган е нарушил материалния закон.

При гореизложените разсъждения следва, че са налице отменителни основания по чл.146 т.3 и т.4 от АПК, поради което задържането обективирано в оспорената заповед следва да бъде отменено.

Оспорващият е направил искане за присъждане на разноски по делото. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, е договорено и платено възнаграждение от 960 лв., както и държавна такса от 10 лв. На основание чл.143 ал.1 от АПК, съдът следва да присъди на жалбоподателя сумата от 970 лв. за разноски, които следва да бъдат понесени от Областна дирекция на МВР Сливен, юридическо лице съгласно чл.37 ал.2 от ЗМВР.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ задържането за срок от 24 часа на А.Я.К., ЕГН **********,***, за което е издадена Заповед за задържане на лице № 689А от 20.12.2014 год. от ст. п. И. А. служител от  РУ-Сливен при ОДМВР Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Сливен да заплати на А.Я.К., ЕГН **********,***, сумата от 970 лв. (деветстотин и седемдесет лева), направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: