Р Е Ш Е Н И Е № 94

гр. Сливен, 22.05.2015  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

при секретаря       Н.Й.   и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от   съдията    Бозукова  административно  дело № 40 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 27, ал.3 и чл.47 от Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/  във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на П.Д. *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 „ Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи“ за кампания 2013 год. изх. № 02-200-6500/9259 от 27.11.2014 г. на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие", с което на оспорващия е отказано финансиране и са оторизирани част от исканите суми, а именно за площи, декларирани в защитена зона  „Натура 2000“ според група А – постоянни пасища е оторизирана сума от 0 лева, а за площи, декларирани в защитена зона „Натура 2000“ според група В – обработваеми земи е оторизирана сума в размер на 2320.75 лева .

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Излагат се съображения за постановяване на административния акт, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да е извършена проверка на данните, вписани в подадените декларации за отстраняване на  двойно заявените площи и застъпванията. Твърди се, че неправилно е определена площта, недопустима за подпомагане. Счита се, че неправилно административният орган не е признал заявените площи в полза на оспорващия. Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло обжалвания административен акт.

В съдебно заседание оспорващият лично и чрез процесуален  представител  - адв. Д.П. ***, подържа жалбата. Претендира разноски.

Административният орган  - Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие", не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище моли съда да постанови решение, с което отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира разноски за изготвяне на експертиза и юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

Оспорващият П.Д. *** е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 602203 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

За кампания 2013 г. е подал Общо заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 20/200513/85774, като е заявил за подпомагане 179 парцела с обща площ от 92,60 ха по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи“ съответно по група А- постоянни пасища - 77,20 ха и по група В – обработваеми земи – 15,40 ха. Към заявлението е приложена таблица на използваните от заявителя парцели през 2013 г., находящи се в землището на с.Нейково с посочени идентификатори на блока на земеделското стопанство (БЗС) от СИЗП, култура код, основание за ползване и схеми за подпомагане, както карта на съответния блок на земеделското стопанство.

В резултат на извършени административни проверки, съгласно разпоредбите на чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009г. на Комисията от 30.11.2009г. и чл.37, ал.2 от ЗПЗП, служителите на ДФЗ РА установяват застъпвания / л.256 от делото/. Констатирани са 188 застъпвания, от които 120 с площ по-голяма от 0,01 ха, от тях 98 единични застъпвания, 20 двойни застъпвания и 2 тройни застъпвания за кадастрален имот. За тези площи оспорващият е информиран  с писмо изх.№ 02-200-6500/6714/14.09.2013г. с дата на връчване 11.10.2013г. /стр.24 от делото/, като за част от парцелите, оспорващият е отказал заявената площ, а за друга част е потвърдил заявените площи, като е представил в указания срок документи за застъпените и двойно заявените площи. Заявления и документи за същите парцели са били представени и от други земеделски производители. За парцелите на оспорващия не са били извършвани проверки на място.

Със Заповед № РД-09-840/02.12.2013 г.  на Министъра на земеделието и храните е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2013, като част от СИЗП, като на заинтересованите земеделски стопани е дадена възможност за запознаване със същия и за подаване на възражения. Със Заповед № РД 09-114/27.02.2014г. на Министъра на земеделието и храните е одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 и окончателните цифрови географски данни за слоя и "Физически блокове" са предадени на ДФ "Земеделие" с писмо на МЗХ, регистрирано в ДФЗ с № 020400/540 от 06.03.2014г..Заповедта за одобряване на окончателния слой не е била обжалвана пред ВАС гр.София от оспорващия, видно от изявлението му в о.с.з. от 17.03.2015г.

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 „Плащания по Натура 2000“ за кампания 2013 с изх. № 02-200-6500/9259 от 27.11.2014 г. на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие" е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане като за площи, декларирани в защитена зона Натура 2000, група А и група В  от искана сума в размер на  24 981,82 лева не е уважено искане за оторизиране на сума от 23 344,33 лева, а е оторизирана само сумата от 1 637,49 лева.

В Уведомителното писмо е посочено, че за декларираните в заявлението за подпомагане площи по група А - постоянни пасища е отказано финансово подпомагане на основание чл. 9, т.3 от Наредба № 3 от 23.02.2011г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., въз основа на извършени проверки по чл.37 от ЗПЗП. В табличен вид за мярка 213 „Плащане по натура 2000“ за група А са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. В колона 3 е отразена площта на парцела, установена след спазване на процедурата по чл.17, ал.7 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, предвиждаща, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция им налага санкции съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014, след прилагане на процедурата за съпоставяне на заявена и допустима площ във физическия блок, когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-малка от общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати. В колона 3 е посочено, че на основание чл.12, т.4 от Наредба № 3 от 23.02.2011г., ДФЗ отказва подпомагане, когато за една и съща площ са подадени две и повече заявления и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен. В колона 6 е посочена площта, установена след извършването на всички административни проверки по заявлението, включително и след прилагане на разпоредбите на чл.17, ал.6 вр. чл.2а, ал.2 и чл.18 от Наредба № 5 от 27.02.2009г., като е отразено, че ДФЗ  на основание чл.12, т.1 от Наредба № 3 от 23.02.2011г. отказва изплащане на финансова помощ за разликата между декларираната и установената площ, тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. В колона 8 е посочена площта изчислена съгласно чл. 6, ал.2в от Регламент /ЕО/ № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011г., за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, а в колона 9 - разликата между декларираната и установената площ, която не покрива изискванията за подпомагане. На стр.7 от оспорения акт / в колона 5 и 6 от таблицата / е изчислена разликата между декларираната и установената площ на БЗС/парцел и процента на наддекларираната площ – 12,99 ха или 20.23 процента, както и е посочен размерът на финансово подпомагане, изчислен съгласно чл.16 от Регламент /ЕС/ 65/2011 на Комисията от 27.01.2011г.

В табличен вид за мярка 213 „Плащане по натура 2000“ за група В – обработваеми земи - също са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. В колона 3 е отразена площта на парцела, установена след спазване на процедурата по чл.17, ал.7 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, предвиждаща, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция им налага санкции съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014, след прилагане на процедурата за съпоставяне на заявена и допустима площ във физическия блок, когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-малка от общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати. В колона 3 още е посочено, че на основание чл.12, т.4 от Наредба № 3 от 23.02.2011г., ДФЗ отказва подпомагане, когато за една и съща площ са подадени две и повече заявления и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен. В колона 6 е посочена площта, установена след извършването на всички административни проверки по заявлението, включително и след прилагане на разпоредбите на чл.17, ал.6 вр. чл.2а, ал.2 и чл.18 от Наредба № 5 от 27.02.2009г., като е отразено, че ДФЗ  на основание чл.16а, ал.4 от Наредба № 105 от 22.08.2006г. и във връзка с чл.12 т.1 от Наредба № 3 от 23.02.2011г., отказва изплащане на финансова помощ за разликата между декларираната и установената площ, тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. В колона 8 е посочена площта изчислена съгласно чл. 6, ал.2в от Регламент /ЕО/ № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011г., за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, а в колона 9 - разликата между декларираната и установената площ, която не покрива изискванията за подпомагане. На стр.7 от оспорения акт / в колона 5 и 6 от таблицата/ е изчислена разликата между декларираната и установената площ на БЗС/парцел и процента на наддекларираната площ – 0,48 ха или 3.22  процента както и е посочен размерът на финансово подпомагане, изчислен съгласно чл.16 от Регламент /ЕС/ 65/2011 на Комисията от 27.01.2011г.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. П.З., от заключението на която става ясно, че П.Д. *** за кампания 2013 г. е заявил за подпомагане по мярка 213 “ Плащания по Натура 2000“ 179 парцела в землището на с.Нейково с общата площ от 92,60 ха. Площите са разделени на две групи – група А – постоянни пасища общо 77,20 ха и група В - обработваеми земи общо 15,40 ха. Според вещото лице заявените площи правилно са определени като недопустими за подпомагане поради застъпвания с други кандидати, двойно заявени площи или площи с размер по-малък от 0,1 ха. Експертът установява, че след изпратено уведомление и попълнена декларация за част от имотите оспорващият сам се е отказал от подпомагане, като не е потвърдил ползването им / редове в син цвят в таблица № 2 от заключението/. В отговор на въпрос 2 и 3 от заключението експертът сочи, че са налице общо 188 застъпвания, от които 120  с площ по-голяма от 0,01 ха. От тези застъпвания 98 са с друг кандидат, 20 са с други двама, две застъпвания с други трима кандидати едновременно, като за част от парцелите застъпването е решено в полза на оспорващия, а за по-голямата част, за които и оспорващия, и другите кандидати представят документи в указания срок, застъпването или двойно заявените парцели са отказани на всички кандидати. В таблица № 3 към заключението експертът посочва онези парцели, които правилно са приети от ДФЗ за недопустими за подпомагане, защото са с размер по-малък от 0,1 ха. След извършени изчисления експертът е установил, че общият размер на установените като недопустими за подпомагане площи след извършените проверки по мярка 213 „Плащания по Натура 2000“ за група А – постоянни пасища е 12,99 ха, а процентното отношение между размера на недопустимите площи спрямо установените като допустими за подпомагане площи е 20,23 %. , до каквито изчисления и изводи е стигнал и административния орган. След извършени изчисления експертът е установил, че общият размер на установените като недопустими за подпомагане площи след извършените проверки по мярка 213 „Плащания по Натура 2000“ за група В – обработваеми площи е 0,48 ха, а процентното отношение между размера на недопустимите площи спрямо установените като допустими за подпомагане площи е 3,22 %., до каквито изчисления и изводи е стигнал и административния орган.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Административният акт е съобщен на оспорващия на 30.12.2014 г., а жалбата е подадена на 09.01.2015 г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена, т.е. в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

В съответствие с чл.168 от АПК във връзка с чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Оспорваният акт е обективиран в писмена форма и е издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" като административен орган, разполагащ с материална компетентност. В §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е дефинирано, че "Разплащателна агенция" е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно разпоредбите на чл. 20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл. 10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция.

При издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" (мярка 213) от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони е регламентирана в Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярката. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане за директни плащания, земеделските производители кандидатстват за подпомагане по мярката с подаване на общо заявление за подпомагане.

В настоящия случай, жалбоподателят е подал Общо заявление за плащания на площ 2013 г., което съгласно чл. 37 от ЗПЗП, подлежи на административна проверка посредством Интегрираната система за администриране и контрол чрез съпоставяне на вписаните в заявлението данни с данните от системата за регистрация на кандидатите, заявленията за подпомагане и системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Обхватът на тази административна проверка включва: проверка за допустимост на кандидата, проверка за допустимост на земеделските площи, кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри и кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски производител /в този смисъл чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК./.

В случая, в хода на извършената кръстосана административна проверка на подаденото от оспорващия заявление за подпомагане са установени площи, заявени от повече от един земеделски производител. За изясняване на принадлежността на правото на ползване на тези застъпени площи, на оспорващия е предоставена възможност да попълни нарочна декларация, в която да потвърди/откаже застъпването и да представи доказателства, установяващи правото му на ползване върху посочените парцели. Видно от приложената по делото декларация от 01.11.2013 г./ л.35 и сл. от делото/, подадена от оспорващия същият сам е отказал част от парцелите, заявени за подпомагане и е потвърдил голямата част от заявените за подпомагане парцели, за които заявления и документи са представени и от други земеделски производители. Като основание за тяхното ползване за всеки от парцелите са приложени договори за наем. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза от заявените 179 парцела се установяват 188 застъпвания, от които 120 с площ по-голяма от 0,01 ха. За част от парцелите вещото лице сочи, че се касае не за застъпване, а за двойно заявени площи. Констатираните от вещото лице застъпвания и двойно заявени площи са с едно, две или три лица, като към момента на издаване на уведомителното писмо всички са останали неразрешени. Установените застъпвания, двойно заявени площи и парцели с размер под 0,1 ха са по мярка 213 „Плащания по Натура 2000“ и са подробно описани в обстоятелствената част на заключението от съдебно-техническата експертиза и приложената към него таблица № 2 на застъпванията и таблица № 3 на недопустимите за подпомагане площи, които като неоспорени от страните, настоящият състав изцяло кредитира. Общият размер на недопустимите за подпомагане площи по подаденото заявление от оспорващия според вещото лице за група А – постоянни пасища са 12,99 ха и за група В – обработваеми земи 0,48 ха, а наддекларираните по заявлението по група А площи са 20,23 процента и за група В – 3,22 процента.

При наличието на конкуриращи се права за ползване на заявените за подпомагане площи, административният орган не разполага с правомощие да преценява тяхната законосъобразност и дава превес на едно от тях. В случай, че повече от един от засегнатите земеделски стопани представят документи относно правното основание за ползване на застъпените площи, от които не може да се направи еднозначно изясняване на основанието за това право, Държавен фонд "Земеделие" следва да приложи разпоредбата на чл.12, т.4 от Наредба №3 от 23.02.2011г., съгласно която РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен, респективно разпоредбата на чл.12, т.1 вр. чл.2, ал.2 от Наредба №3 от 23.02.2011г., съгласно която РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато  кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Съдът кредитира заключението на вещото лице изцяло, като компетентно изготвено, обосновано и кореспондиращо на писмените доказателства, събрани по делото, включително и по отношение на констатираните застъпвания и начина на тяхното разрешаване, както и по отношение на парцелите под 0,1 ха. В тази връзка, съдът счита, че след като кандидатите са потвърдили площта по застъпването и са представили документи за правното основание, на което ползват земята, нито ДФЗ-РА, нито съдът в пределите на настоящото съдебно производство може да даде превес на който й да е от представените документи. В пределите на това производство е недопустимо да се изследват дали са налице правопораждащите правното основание на ползване факти и да се решават облигационни или вещни спорове между земеделските производители, които са заявили едни и същи площи, какъвто опит прави защитата на оспорващия.

Изводите на административния орган за недопустимост на тази площ изцяло се потвърждават от приетото по дело заключение от съдебно-техническа експертиза, което като неоспорено от страните и съответно на приетите по делото писмени доказателства следва изцяло да бъде кредитирано.

В резултат на извършените проверки на подаденото заявление за подпомагане от П.Д.М. административният орган е приел за недопустима площта от 12,99 по група А и 0,48 по група В и двете по мярка 213 „Плащания по Натура 2000“. Съобразно нормата на чл. 16 от Регламент 65/2011 на Комисията от 27.01.2011г. , административният орган е определил и процента наддекларирана площ в размер на 20,23 % по група А и размер на 3,22 % по група В. Тези изводи са изцяло потвърдени от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно - техническата експертиза. По силата на чл. 16 от Регламент 65/2011 г. при процентно съотношение на недопустимата площ към установената като допустима площ от 3% до 20 % размерът на санкцонираната площ е равен на удвоения размер на недопустимата площ. С оглед установения процент наддекларирана площ по мярка 213 „Плащания по Натура 2000“, настоящият съдебен състав намира, че административният орган правилно е приложил материалния закон, в частност нормата на  чл.12, т.1 и т.4 от Наредба № 3 от 23.02.2011г. във връзка чл. 16 т.5 от Регламент 65/2011 г., като е определил размер на санкционираната площ равен на удвоения размер на недопустимата площ.

При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК и с оглед изложените в жалбата доводи за немотивираност на административния акт, настоящият съдебен състав намира, че в Уведомителното писмо изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Неоснователни са и доводите за немотивираност на административния акт, с оглед установената практика в административното производство мотивите към административния акт да бъдат излагани в съпътстващите документи, съставени в това производство и предхождащи издаването на административния акт.

С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че административният орган, в хода на валидно проведено административно производство, правилно е приложил материалния закон спрямо установените в административното производство факти, поради което и отказът за финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., за кампания 2013г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане изх. № 02-200-6500/9259/27.11.2014г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" -Разплащателна агенция е законосъобразен, а  жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК оспорващия следва да бъде осъден да заплати на административния орган направените по делото разноски, изразяващи се в заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 250 лева и претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д. *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 „ Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи“ за кампания 2013 год. с изх. № 02-200-6500/9259 от 27.11.2014 г. на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие",  като НЕОСНОВАТЕЛНА. 

 

Осъжда П.Д. *** ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд „Земеделие" сумата от 550 лв. (петстотин и петдесет ) лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: