Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 107

 

гр. Сливен, 26. 06. 2015 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на четвърти  юни,  две  хиляди  и  петнадесета  година,  в  състав:

             

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  Галя  Иванова

 

При участието на секретаря С.В., като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 90 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл /.

Образувано е по жалба от А.П.Ч. с ЕГН: **********,***, подадена против Заповед № 65 от 03.02.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” /ИА „АА”/ – София, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение между ИА „АА” и А.П.Ч. – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД „АА”/ – гр. Сливен, ранг ІІІ мл., считано от деня на връчването на заповедта на служителя.

            В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е издадена при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Излага съображения, че: в заповедта не е посочено кое от условията на чл. 7 от ЗДСл не е спазено при назначаването му; изложеното в заповедта по отношение на професионалния му опит не отговаря на действително притежавания от него професионален опит, както до датата на провеждане на конкурса, така и до датата на прекратяване на служебното му правоотношение; към датата на провеждане на конкурса е имал трудов и осигурителен стаж като управител на ЕТ „А.– А.Ч.” – 5 години 7 месеца и 5 дни, и като управител на ЕТ „А.– П. Ч.” – 2 години 1 месец и 14 дни, придобит на ръководни длъжности, имащи сходни характеристики с тези на длъжността директор на РД „АА”; преди да бъде назначен на длъжността директор на РД „АА”, е притежавал изискуемия опит, при условията на служебно израстване в областта на автомобилната администрация; по-голяма част от функциите, които е изпълнявал на длъжността инспектор в „АА”, е продължил да изпълнява и на длъжността директор в „АА”. Заявено е искане оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.       

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 932 лева. В представена писмена защита излага допълнителни съображения в подкрепа на заявените в жалбата твърдения.

Административният орган – Изпълнителния директор на ИА „АА”-София, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение. В представени писмени бележки излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед, включително и за констатацията, че оспорващият не отговаря на изискването за професионален опит, определен за заемане на длъжността.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед от 23.07.2007 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА”-София, оспорващият А.Ч. е назначен на длъжност младши експерт в РД „АА” – Сливен, считано от 23.07.2007 г. С последващи заповеди на Изпълнителния директор на ИА „АА” - София, служебното му правоотношение е изменяно, като е изпълнявал следните длъжности в автомобилната администрация: младши инспектор с ранг V мл. в РД „АА” – Сливен; младши инспектор с ранг V мл. в ОО „КД – ДАИ” – Сливен; инспектор с ранг ІV мл. в ОО „КД – ДАИ” – Сливен; инспектор с ранг ІV мл. в РД „АА” – Сливен; и считано от 05.02.2014 г. – Директор с ранг ІІІ мл. на РД „АА”-Сливен.

Оспорващият Ч. е назначен на длъжността Директор с ранг ІІІ мл. на РД „АА” – Сливен, със Заповед № 74 от 31.01.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА”, считано от 05.02.2014 г. Назначаването на длъжността е след проведен конкурс, обявен със Заповед № РД-01-662 от 12.12.2013 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА”, съгласно която минималните изисквания за заемане на длъжността са: образование – висше, степен на образование– магистър; и професионален опит – 4 години и/или ІІІ младши ранг.

Съобразно длъжностната характеристика за длъжността Директор на РД „АА” – Сливен /л.46/, длъжността е ръководна с наименование на длъжностното ниво от КДА - ръководно ниво 6А, и със следните основни цел, области на дейност, задължения и отговорности: организация, ръководство, координиране, надзор и контрол на дейността на РД; отговорност за цялостната дейност на дирекцията; административнонаказателна дейност и прилагане на принудителни административни мерки /ПАМ/; контрол по спазване на нормативни актове, съгласно функциите на агенцията; издаване на административни актове; материално-техническо обезпечаване на дейността на дирекцията; отговорност за използването и опазването на имуществото, предоставено за осъществяване дейността на дирекцията; контрол върху изпълнението на служебните задължения от служителите в дирекцията, включително организация и отговорност за изпълнението на контролните функции на длъжностните лица от дирекцията; подготвяне на предложения за налагане на наказания при установени дисциплинарни нарушения на служителите от дирекцията; организиране и провеждане на представителни мероприятия, осъществяване на връзки и провеждане на срещи с представители на други ведомства и лица, свързани с дейността на дирекцията; изготвяне и издаване на правила за вътрешния ред в дирекцията.

С оспорената заповед № 65 от 03.02.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА”-София, е прекратено служебното правоотношение на А.Ч. на длъжност Директор на РД „АА” – Сливен, с ранг ІІІ мл., считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е с посочено правно основание: чл. 107, ал. 1, т. 7, чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, и чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на ИА „АА”, и съдържа обезщетението, което следва да се изплати на оспорващия. В мотивите на акта е изложено, че: служителят има професионален опит като ръководител на ЕТ - общо 7 години 8 месеца и 19 дни, от които 2 години 1 месец и 14 дни -  ръководител, управител и преподавател по теория и практика на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС; като шофьор и инструктор на водачи на МПС – 1 година 10 месеца и 5 дни; и като инспектор в РД „АА” – Сливен – 6 години 6 месеца и 22 дни, през който период изпълняваните от него дейности на експертна длъжност съществено се различават от функциите, определени с длъжностната характеристика за длъжността директор на регионална дирекция, която е ръководна длъжност; дори да се приеме, че професионалният опит на Ч. като ръководител, управител и преподавател в ЕТ в размер на 2 години 1 месец и 14 дни отговаря на изискването за професионален опит за длъжността Директор на РД „АА”, този опит е по-малък от изисквания за длъжността – най-малко 4 години; Ч. е назначен при неспазване на условията за назначаване, тъй като не е притежавал необходимия професионален опит от 4 години за заемане на длъжността и/или ІІІ младши ранг, и несъответствието продължава и в момента. Заповедта е връчена на Ч. на 03.02.2015 г. при условията на отказ същият да я получи, удостоверен с подписите на двама свидетели.

Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на административния орган на 17.02.2015 г.

От събраните по делото писмени доказателства е установено, че към датата на назначаване на длъжността Директор на РД „АА” – Сливен, Ч. е имал следния трудов, осигурителен и служебен стаж:

- от 13.10.1989 г. до 19.11.1990 г. – 1 година 1 месец и 5 дни – шофьор в Автостопанство „Таксиметрови превози” – Сливен /видно от трудова книжка на л.55/;

- от 01.12.1994 г. до 01.01.1997 г. – 2 години и 1 месец – инструктор на водачи на МПС в ЕТ „Г. – В.Р.” /видно от трудова книжка на л.56/;

- от 25.05.1998 г. до 01.01.2004 г. – 5 години 7 месеца и 5 дни– ръководител, управител и инструктор в ЕТ „А. – А.Ч.”*** /видно от Удостоверение обр. УП 3 на л.82 от дело № 1666 / 2015 г. по описа на АС София-град, и осигурителна книжка на л.24/;

- от 07.06.2004 г. до 21.07.2006 г. – 2 години 1 месец и 14 дни – инструктор в ЕТ „А. – П. Ч.”*** /съобразно УП 3 на л.53/, и инструктор на МПС водачи – ръководител /съобразно трудова книжка на л.56/;

- от 01.01.2007 г. до 01.02.2007 г. – 1 месец – ръководител на ЕТ „А.– А.Ч.”*** /видно от осигурителна книжка на л.17/;

- от 23.07.2007 г. до 05.02.2014 г. – 6 години 6 месеца и 12 дни – младши експерт с ранг V мл., младши инспектор с ранг V мл. и ІV мл., и инспектор с ранг ІV мл. в териториалната структура на ИА „АА” в гр. Сливен /видно от служебна книжка на л.33/.

Безспорно установени между страните по делото са следните обстоятелства: че оспорващият отговаря на изискванията за висше образование и образователна степен магистър, предвидени за заемане на длъжността Директор на РД „АА”, и че за периодите, през които е работил като шофьор и като инструктор в ЕТ „Г. – В.Р.”, професионалният му опит не отговаря на изискването за професионален опит, необходим за длъжността Директор на РД „АА”.

Спорно между страните е следното обстоятелство: професионалният опит на оспорващия, придобит в периодите, през които е бил ръководител, управител и инструктор в ЕТ „А. – А.Ч.”***, инструктор на МПС водачи – ръководител в ЕТ „А. – П. Ч.”***, и служител на експертни длъжности в ИА „АА”, отговаря ли на изискването за професионален опит, необходим за заемане на длъжността Директор на РД „АА”.

По отношение на периодите от 25.05.1998г. до 01.01.2004г. и от 01.01.2007г  до 01.02.2007г., през които оспорващият е бил ръководител, управител и инструктор в ЕТ „А. – А.Ч.”***:

От съдържащите се в делото и относими към посочените периоди и спорно обстоятелство документи е видно, че оспорващият е извършвал дейности по организиране на курсове за теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията на Сливенска област, включително и като преподавател /л.149,150/, и е участвал в комисии за провеждане на изпити на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС /л.259–л.395/. През част от тези периоди в предприятието на едноличния търговец са били наети по трудово правоотношение лицето Т. Т. Д. като секретар /трудови договори на л.120,121, справка от НОИ на л.399/ и лицето Й. Г. Ж. като организатор учебна част /трудов договор на л.122, справка от НОИ на л.399/, а дейност на преподавател при провеждането на обучението на кандидатите е извършвало и лицето Ж. Ц. Ч./л.150/.

По отношение на периода от 07.06.2004 г. до 21.07.2006 г., през който оспорващият е работил в ЕТ „А. – П. Ч.”***:

От съдържащите се в делото и относими към посочения период и спорно обстоятелство документи е видно, че оспорващият е извършвал дейности като ръководител и преподавател по теория и практика на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС /служебна бележка на л.52, удостоверение на л. 53, списък към разрешение на л.152/, и е участвал в комисии за провеждане на изпити на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС /л.167–л.258/. През тези периоди в предприятието на едноличния търговец са били наети по трудово правоотношение лицето Г. П. Ч. като секретар /трудов договор на л.124, справка от НОИ на л.399, справка от НАП на л.401/ и оспорващият А.Ч. като учител– инструктор /трудов договор на л.125/.

По отношение на периода от 23.07.2007 г. до 05.02.2014 г., през който оспорващият е бил служител на експертни длъжности в ИА „АА”:

Съгласно Длъжностна характеристика за длъжността младши експерт в РД „АА” – Сливен /л.76-л.79/, основната цел на длъжността е осъществяване на административната дейност на дирекцията, а основните й задължения са: провеждане на изпити, съгласно функциите на дирекцията; приемане, изготвяне, обработване и съхраняване на документи във връзка с административната дейност на дирекцията; подпомагане извършването на проверки за състоянието на материалната база и спазването на учебните програми за подготовка на водачи на МПС; съхраняване и обработване на документи, свързани с периодичните технически прегледи на ППС;

Съгласно Длъжностна характеристика за длъжността младши инспектор в Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ” – Сливен /л.80-л.83/, основната цел на длъжността е осъществяване на административната дейност на отдела, а основните й задължения са: провеждане на изпити, съгласно функциите на отдела; приемане, изготвяне, обработване и съхраняване на документи във връзка с административната дейност на отдела; подпомагане извършването на проверки за състоянието на материалната база и спазването на учебните програми за подготовка на водачи на МПС; съхраняване и обработване на документи, свързани с периодичните технически прегледи на ППС;

Съгласно Длъжностна характеристика за длъжността инспектор в Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ” – Сливен /л.84-л.87/, основната цел на длъжността е осъществяване на административната дейност на отдела, а основните й задължения са: провеждане на практически изпити на кандидатите за водачи на МПС; приемане, изготвяне, обработване и съхраняване на документи във връзка с административната дейност на отдела; подпомагане извършването на проверки за състоянието на материалната база и спазването на учебните програми за подготовка на водачи на МПС.

По делото по искане на оспорващия е назначена, изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.С. със специалност – Икономика на труда. Вещото лице дава заключение, че: през периодите, в които оспорващият е бил ръководител, управител и инструктор в ЕТ „А. – А.Ч.”, и инструктор на МПС водачи – ръководител в ЕТ „А. – П. Ч.”, извършваната от него дейност е ръководство на цялостната организация на работата във фирмите, включително управление на ресурси и кадри; тази дейност е в съответствие с преките му задължения като директор на РД „АА”, от което следва, че е имал необходимия професионален опит при допускането му до участие в обявения конкурс за длъжността Директор на РД „АА”; през периодите, в които оспорващият е бил служител на експертни длъжности в ИА „АА”, функционалните му задължения съществено се различават от функциите, задълженията и изискванията за длъжността Директор на РД „АА”, поради което придобитият на тези експертни длъжности професионален опит не е свързан с функциите, определени в длъжностната характеристика за длъжността Директор на РД „АА”. Съдът не възприема заключението в частта му относно характера на дейностите, извършвани от оспорващия в ЕТ „А. – А.Ч.” и в ЕТ „А. – П. Ч.”, и констатацията, че с тези дейности оспорващият е придобил необходимия професионален опит за длъжността Директор на РД „АА”, тъй като в тази част заключението не е съобразено с писмените доказателства по делото и с информацията, която тези писмени доказателства съдържат. Съдът възприема заключението в останалите му части, като обосновано и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 108, ал. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на ИА „АА”. Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й, в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е мотивиран и съдържа съществените реквизити, изискуеми от специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Неоснователно е твърдението на оспорващия, че в заповедта не е посочено кое от условията на чл. 7 от ЗДСл не е спазено при назначаването му. В мотивите на оспорения акт административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, като е приел, че служителят е назначен при неспазване на условията за назначаване, предвидени в тази разпоредба.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. А съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, за държавен служител може да бъде назначено лице, което отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. От изложеното следва, че фактическият състав на цитираните норми предвижда кумулативно две предпоставки, при наличието на които органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, а именно: държавният служител да е назначен при неспазване на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност, и нарушението да съществува и към момента на прекратяване на правоотношението.

В разглеждания случай специфичните изисквания за заемане на длъжността Директор на РД „АА” – Сливен, се съдържат в Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/ и в Класификатора на длъжностите в администрацията /КДА/, съгласно които длъжността е ръководна с длъжностно ниво – ръководно ниво 6А /чл. 4, ал. 1 от НПКДА и № 122 от КДА/. Минималните изисквания за заемане на тази длъжност са: образователна степен магистър, ранг ІІІ младши и професионален опит 4 години. В същия смисъл са минималните изисквания за заемане на длъжността, посочени в Заповед № РД-01-662 от 12.12.2013 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА”, с която е обявен конкурс за длъжността.

Оспорващият има завършено висше образование и образователна степен магистър – обстоятелства, безспорно установени между страните по делото.

Относно изискуемия професионален опит, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НПКДА, съгласно която минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност.

Настоящият съдебен състав счита, че до датата на назначаване на оспорващия Ч. на длъжността Директор на РД „АА” – Сливен, същият не е извършвал дейност в област или области, свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за длъжността Директор на РД „АА”, поради което не е придобил необходимия за заемане на длъжността професионален опит.

През периодите, в които Ч. е бил ръководител, управител и инструктор в ЕТ „А. – А.Ч.” и инструктор на МПС водачи– ръководител в ЕТ „А. – П. Ч.”, същият е извършвал дейности по организиране на курсове за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и е участвал в изпитни комисии на такива кандидати. Тези дейности не са извършвани на ръководна длъжност по смисъла на горецитираните разпоредби от НПКДА и КДА, не са свързани с ръководство на държавна административна структура и произтичащите от това организация и координация на дейността с други административни звена, както и не са свързани с осъществяването на специфичните функции, предвидени за длъжността Директор на РД „АА” и определени в длъжностната характеристика. Налице са съществени различия между основните задължения и отговорности, възложени на Директора на РД „АА”, и дейностите, извършвани от оспорващия в посочените ЕТ. Длъжността на Директора е свързана с цялостна организация, ръководство, координиране, надзор и контрол на дейността на РД, включително административнонаказателна дейност, прилагане на ПАМ, издаване на административни актове, организиране и провеждане на представителни мероприятия. А дейностите на оспорващия в ЕТ са концентрирани в обучение и изпити на кандидати за водачи на МПС. Изложените изводи не се променят от обстоятелството, че през част от периодите в предприятието на ЕТ са били наети едно, две или три лица – съответно по трудово или гражданско правоотношение, тъй като дейностите по ръководство и контрол на тези лица, освен че са свързани с обслужване дейността на един едноличен търговец, не са съпоставими с ръководството и контрола на държавна административна структура.

През периодите, в които Ч. е бил служител в ИА „АА”, същият е заемал експертни длъжности по смисъла на НПКДА и КДА, чиито основни задължения съществено се различават от задълженията и отговорностите на длъжността Директор на РА „АА”, която е ръководна. При сравнителен анализ между функционалните задължения, предвидени в длъжностните характеристики за длъжностите младши експерт, младши инспектор и инспектор, и тези, предвидени за длъжността Директор на РД „АА”, се налага извод за изпълнение на съществено различни длъжности – липсва дори степен на съвпадение в основните им задължения.

От гореизложеното следва, че до датата на назначаване на длъжността Директор на РД „АА” – Сливен, оспорващият не е притежавал необходимия професионален опит за заемане на длъжността и е бил назначен при неспазване на изискването за минимален професионален опит. Оспорващият не притежава необходимия професионален опит и към датата на прекратяване на служебното му правоотношение, тъй като е изпълнявал длъжността Директор на РД „АА” от 05.02.2014 г. до 03.02.2015 г. – по-малко от 4 години. Следователно, по отношение на оспорващия е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение, поради което с оспорената заповед административният орган е приложил правилно материалния закон.

В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Решение № 814 от 24.01.2015 г. по адм. дело № 5259/ 2014 г., V отд.; Решение № 9067 от 30.06.2014 г. по адм. дело № 4902 / 2014 г., 5-членен с-в; Решение № 2895 от 27.02.2014 г. по адм. дело № 6331 / 2013 г., V отд.; Решение № 2705 от 25.02.2014 г. по адм. дело № 9967 / 2013 г., V отд.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена в размер до 360 лева, определен съобразно правилото на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.Ч. с ЕГН: **********,***, подадена против Заповед № 65 от 03.02.2015 г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – София, с която е прекратено служебното правоотношение между Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и А.П.Ч. – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Сливен, ранг ІІІ мл., считано от деня на връчването на заповедта.

ОСЪЖДА А.П.Ч. с ЕГН: **********,***, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – София, юрисконсултско  възнаграждение в размер на 360 / триста и шестдесет / лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

               

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: