Р Е Ш Е Н И Е   № 117

                                          Гр. Сливен, 06.07.2015 год.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН  в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

 Председател: СТЕЛА ДИНЧЕВА

 при участието на прокурора………….и при секретаря Г.Г.  като разгледа докладваното от председателя административно дело № 138 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е образувано по жалба от Г.Г.К. *** срещу т.10 от Заповед №РД-01-898/12.11.2010 год. издадена от Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ гр.София, с която е анулиран резултата от проведения теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС на Г.Г.К. съгласно протокол № 734/03.10.2007 год. на ОО „КД-ДАИ“ гр.Ямбол.

Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 56 от Наредба № 38 от 2004 год. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (по-нататък Наредбата), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и е нищожна. Жалбоподателят посочва, че заповедта не му е била съобщавана, а е разбрал за нея на 09.03.2015 год. Към момента на придобиване на правоспособност за управление на МПС не се изисквало документ за завършено най-малко основно образование. Това изискване било въведено след 11.01.2008 год., а оспорващият се явил на изпит на 03.10.2007 год.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият редовно призован не се явява. Представлява се от упълномощен представител адв. Х. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендират се разноски.

В съдебно заседание административният орган Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ редовно призован не се явява и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.09.2007 год. Г.Г.К. подава до Директора на Дирекция „АА“ гр.Ямбол заявление за допускане до участие в практическата част на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“. Към заявлението прилага свидетелство за № 77/27.07.2007 год. за завършено практическо обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС и вносни бележки за платени такси за участие в изпита. Лицето е допуснато до изпит видно от протокол № 734/03.10.2007 год. издаден от ЕТ „Шанс-Рик-Д.К.“ гр.Ямбол (л.21) и съгласно този протокол оспорващият е издържал изпита.

На 19.11.2009 год. със служебна бележка изх. № 122 Директорът на ОУ „Х. Ботев” удостоверил, че Г.К. е бил редовен ученик в училището от 1998 год. завършил седми клас през 2005/2006 год., а за осми клас се е явявал в самостоятелна форма на обучение и след успешно положени изпити му е издадено Свидетелство за основно образование Е-09 № 006500, регистрирано в сайта на МОН. Към преписката е приложена  Докладна записка с рег. № 17205/20.11.2009 г. с автор полицейски инспектор и адресирана до Началника на РУ на МВР гр. Тополовград, съставена в отговор на писмо от Сектор „ПП” при ОД на МВР Сливен със запитване за истинност на представено Свидетелство за основно образование рег. № 1464-5/09.07.2009 год. Съгласно съдържанието на същата цитираното свидетелство издадено от ОУ „Хр. Ботев” с. Хлябово, общ. Тополовград е регистрирано в сайта на МОН. Двата цитирани документа са изпратени до Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Сливен с изх. № 17205/20.11.2009 год. и получени с вх. № 14994/27.11.2009 год. На 01.12.2009 год. МВР Сливен издало на оспорващия свидетелство за управление на МПС № 251531158. 

На 09.07.2010 год. с вх. № 7297 в ОД на МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция” постъпило писмо от Районна прокуратура гр. Малко Търново с приложено копие от неистинско свидетелство за образование на Г.Г.К., а именно това със серия Е-04 № 076032, рег. № 183/15.11.2007 год. описано по-горе.

На 20.07.2010 год. с писмо рег.№ 3634 (л.38) до Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ е изпратен списък с имената на 12 лица, между които и на оспорващия, за които се твърди от ОД МВР Сливен, че са били използвани неистински документи за завършено най-малко основно образование при провеждането на курсове за подготовка и явяването на лицата на изпит пред съответната РД „АА“.

Във връзка с това писмо Изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ гр.София издава процесната Заповед № РД-01-898/12.11.2010 год., с която съгласно т.10 е анулиран резултата от проведения теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС на Г.Г.К. съгласно протокол № 734/03.10.2007 год. на ОО „КД-ДАИ“ гр.Ямбол. Като мотиви административният орган е изложил, че съгласно чл.18, ал.1, т.2 от Наредбата за допускане до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС за всеки кандидат, който за пръв път е представен за явяване на изпит за съответната категория се представят заявление за допускане до изпит и заверено от кандидата копие на свидетелство/диплома за завършено образование.

         По делото не се събраха доказателства относно връчването на заповедта на оспорващия. Жалбата срещу процесната заповед е подадена на 25.03.2015 год. и е входирана в Административен съд София-град. С определение № 2599/18.05.2015 год. постановено по адм.д. № 3836/2015 год. по описа на АССГ производството по делото е изпратено по подсъдност на настоящия съд, където е образувано настоящото производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

         Въз основа на така изградената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

         Предвид факта, че процесната заповед не е връчена на оспорващия по предвидения в закона ред, съдът намира, че срок за обжалване на същата не тече, поради което подадената жалба се явява процесуално допустима.  Жалбата е допустима и поради факта, че е подадена от лице с правен интерес от оспорване на същата, тъй като пряко се засягат правата и интересите на лицето от анулирането на изпита му за придобиване на правоспособност.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и като такава следва да бъде оставена без уважение.

         Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес въведен с нормата на чл. 9 от АПК.         Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден административен акт. Обжалваната заповед е издадена от Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ гр.София в рамките на предоставената му от закона материална компетентност по чл. 56 от Наредбата, съгласно който изпълнителният директор на ИА „АА“ анулира резултата от изпита на кандидат, за който се установи, че за допускане до изпит е представил неистински документ или документ с невярно съдържание. Същата съдържа фактически и правни основания за издаването и, както и са изложени подробни мотиви. При издаването и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена и при спазване на приложимите материално-правни норми.         Процесната заповед е издадена с правно основание чл. 18, ал.1, т.2отНаредба № 38 от 2004 год. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити. Съгласно тази норма за допускане до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС за всеки кандидат, който за пръв път е представен за явяване на изпит за съответната категория се представят заявление за допускане до изпит и заверено от кандидата копие на свидетелство/диплома за завършено образование(редакция към момента на издаване на заповедта ДВ бр.№ 18/2010 год.). По делото не се спори от фактическа страна, че на 03.09.2007 год. Г.К. е подал заявление за явяване на практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Видно от документите представени от оспорващия за допускане до изпит състоял се на 03.10.2007 год. и изпратени до съда от ОО „АА-Ямбол“ (л.14) към тях липсва представено заверено копие от свидетелство/диплома за завършено образование, каквото  е изискването на наредбата. В преписката по издаване на оспорената заповед представена от административния орган се намира копие на писмо изпратено от ОД МВР Сливен до изпълнителния директор на ИА „АА“ (л.38), към което има справка съгласно, която при явяването си на изпита за правоспособност на 03.10.2007 год. оспорващият е представил документ издаден от ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ с.Граматиково, общ.Ямбол. Копие от това свидетелство е представено по адм.д. № 97/2015 год. и е прието като доказателство по настоящото производство (л.24 от адм.д. № 97/2015 год.).

Между страните няма спор, че това свидетелство за завършено основно образование е неистинско и че Г.К. е осъден за престъпление по чл.316от НК.

Няма спор и че през 2009 год. същият е завършил основното си образование в ОУ „Х. ***, за което му е издадено свидетелство за основно образование № 006500 рег.№ 1464-5 от 09.07.2009 год. (л.26 от адм.д. № 97/2015 год.).

         Следователно към датата на явяване на изпита за придобиване на правоспособност за управление на МПС оспорващият не е притежавал диплома за завършено образование, доколкото представената представлява документ с невярно съдържание, а както бе посочено по-горе съгласно чл.18, ал.1, т.2 от Наредбата се изисква представянето на такъв документ. Към момента на явяване на лицето на изпит за правоспособност текстът на т.2, към ал. 1 на чл.18 от наредбата не е конкретизирал за какво образование става въпрос. Относно вида на това образование приложима е разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, която гласи, че свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование. Същото изискване е разписано и в чл. 16, ал. 4 от Наредба № 37 от 2.08.2002 год. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, съгласно която кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС при записване за обучение представят документ за завършено най-малко основно образование.Правната логика на разпоредбата на 18, ал. 1, т. 2 от Наредбата изискваща копие на свидетелство/диплома за завършено образование е, че в случаите, когато лицето притежава по-висока степен на образование, която неминуемо предполага притежаването вече на основно образование, да се представи този последен документ, адекватен на придобитото от лицето образование. В настоящия случай обаче оспорващият не е притежавал никаква диплома за завършена каквато и да е степен на образование, доколкото началната степен е най-ниската. Следователно съдът намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, тъй като е издадена при стриктно спазване на приложимите материално-правни норми.    Основното възражение на оспорващия е, че към момента на явяване на изпита за правоспособност не се е изисквало диплома за вършено най-малко основно образование. Това изискване било въведено едва след 11.01.2008 год. Оспорващият се мотивира със въвеждането нова алинея 4 на чл.16 от Наредба № 37 от 2.08.2002 год. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, което е станало с изменение на наредбата с ДВ бр.3 от 2008 год. Това действително е така, но както бе посочено по-горе към датата на явяване на изпита за правоспособност е действала нормата на чл.151, ал.2 от ЗДвП, съгласно която следва да бъде представена диплома за завършено основно образование. Следователно не е налице, както твърди процесуалният представител на оспорващия „мъртъв период“. Към момента на явяване на изпита Г.К. видно от доказателствата по делото не е притежавал валидна диплома за завършено образование, поради което правилно административният орган е анулирал изпита му съгласно протокол № 734:03.10.2007 год.

В жалбата се твърди, че при явяването си на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС през 2007 год. оспорващият е представил всички изискуеми документи и не е използвал нередовен документ. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения и от които желае да черпи благоприятни за себе си правни последици. Жалбоподателят следваше при твърдение от негова страна за наличие на съответна образователна степен към момента на явяване на изпита да ангажира доказателства в този смисъл. Такива доказателства не са представени в настоящото производство. Още повече, че не е било необходимо органът допълнително да изяснява завършил ли е К. някаква степен на образование и достатъчна ли е тя, за да бъде проведения изпит законосъобразен, тъй като не се спори, че жалбоподателят е допуснат до изпит именно в резултат на представянето на дипломата, за която е установен съставът на чл. 56 от Наредба № 38 от 16.04.2004 год.

По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, в определената форма, от компетентен орган и в съответствие с целта на закона, което я прави законосъобразен административен акт, а подадената жалба против нея се явява неоснователна.

С оглед изхода на спора съдът намира искането за присъждане на разноски от страна на оспорващия за неоснователно.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,Административен съд гр.Сливен VII състав

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от Г.Г.К. *** срещу т.10 от Заповед № РД-01-898/12.11.2010 год. издадена от Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ гр.София, с която е анулиран резултата от проведения теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС на Г.Г.К. съгласно протокол № 734/03.10.2007 год. на ОО „КД-ДАИ“ гр.Ямбол, като НЕОСНОВАТЕЛНА

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                           СЪДИЯ: