Р Е Ш Е Н И Е   № 134

 

 

Гр. Сливен, 31.08.2015 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети август две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

 

при участието на прокурора …………………….

и при секретаря Н.Й., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 181 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е образувано по жалба от М.П., гр. на Р. И., с ЛНЧ ********** и адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0804-000277/01.06.2015 г., издадена по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено по отношение на М.П. отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят твърди, че на 02.06.2015 г. бил извикан от органите на реда за връчване на процесната заповед, но той не владеел нито говоримо, нито писмено български език, което изключвало възможността му да се запознае с акта. За подобни случаи чл. 21 от НПК, приложим субсидиарно по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН въвеждал изискване за назначаване на преводач. Такъв обаче не бил назначен, в нарушение на писмени указания изх. № 91-00-335/10.08.2009 г. „Преводът” бил осъществен от лице без лиценз, а връчителят не владеел италиански език. Основната цел на предявяване на документ било лицето, на което се връчва да упражни правото си на защита, като се запознае със съдържанието и изложи своите възражения. В случая правата на жалбоподателя били нарушени, а това съставлявало и допуснато от органа съществено нарушение. Съставителят следвало да състави заповедта по начин, по който П. реално да разбере нейното съдържание или същата да му бъде прочетена от преводач. Твърди, че невъзможността да разбере за какво е привлечен  към отговорност засягала правото му на защита, което от своя страна опорочавало цялата административнонаказателна процедура. Моли съда да отмени обжалваната заповед. 

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен адв. М. С. от АК – Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени оспорената заповед. Твърди незаконосъобразност на последната, при доводи, изложени в жалбата. Допълва, че при констатиране на административното нарушение е следвало на жалбоподателя П. да бъде назначен преводач, както и да бъде съпроводен в медицинско заведение за извършване на кръвна проба. На оспорващия не бил издаден талон и същият не бил съпроводен за кръвна проба, което, както и липсата на преводач, съставлявало съществено процесуално нарушение. Заявено е още, че П. страда от генетично заболяване и минималното количество алкохол, в случая – вино, е довело до влошаване на неговите показатели, поради което е поискал от органите на реда извършване на кръвна проба, но издаването на талон за такава му е било отказано, поради отказа му да подпише акта. Практиката в такива случаи била длъжностните лица да придружават лицето до лечебно заведение. С поведението на длъжностните лица се създавало положение на надмощие и при такива условия бил както съставен акта за установяване на административно нарушение, така и издадена процесната заповед. Моли съда за нейната отмяна, не претендира разноски.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител, за да изрази становище по жалбата.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 01.06.2015 г. около 00.15 часа в гр. Сливен, при движение по бул. „Цар Симеон” в посока център, на кръстовище с бул. „Илинденско въстание”, при управление на автомобил марка „Фиат”, модел „Скудо”, с рег. № ВТ 7361 ВН, водачът М.П. отнел предимство на лек автомобил „Сеат” с рег. № СН 9128 КК с водач К. Д. С. и настъпило пътно – транспортно произшествие с материални щети. При извършена на водачите на двете МПС проверка за алкохол от служители на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен с техническо средство Дрегер алкотест с фабр. № ARBB – 0069, уредът отчел в издишания от водача М.П. въздух 1,02 промила алкохол. За така установеното против П. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. Г, № 036906/01.06.2015 г. и издаден Талон за медицинско изследване № 0351167, и двата документа – оформени с отказ на водача, удостоверен с подпис на свидетел. В АУАН актосъставителят квалифицирал описаното по – горе като административни нарушения по чл. 50 ал. 1 и чл. 5 ал. 3 т. 1 от Закона за движението по пътищата. Срещу констатациите в цитирания акт на 04.06.2015 г. с вх. № 343000-5258 до Директора на ОД на МВР Сливен постъпило Възражение от М.П., в което същият заявил, че няма вина за настъпилото ПТП, не владее български език, а не му е назначен преводач, за да разбере каква проба за алкохол му е взета и какво е съдържанието на документа, който са му предоставили за подпис, в която връзка формулирал молба за отмяна на АУАН.

На 09.06.2015 г. били снети обяснения от другия участник в ПТП К. Д. С. и неговия спътник Н. П. К., в които е заявено, че на посочените по – горе дата и час при движение на път с предимство били „блъснати” от товарен автомобил Фиат Скудо, който не спрял на знак „Стоп”, след удара водачът на другия автомобил се конфронтирал с тях, говорейки на разбираем български език, като бил и във видимо нетрезво състояние, при идването на служителите на КАТ се опитвал да хвърли вината за произшествието на тях, пробата му за алкохол отчела 1,02 промила, заявил, че е пил само вино. По преписката е приложена Докладна записка от съставителя но гореописания АУАН пол. Д. Ж., сл. в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Сливен, съгласно която на 01.06.2015 г. около 00.30 часа бил изпратен с друг сл. – пол. Б. Ж. на мястото на настъпило ПТП, от показанията на двамата водачи М.П. и К. С. изяснили схемата на настъпилото произшествие и вината на първия от тях, водачите били обследвани с дрегер алкотест за употреба на алкохол, като тази на П. дала резултат от 1,02 промила в издишания въздух, обяснението на последния /на разбираем български език/ било, че е пил вино, същият разговарял на висок глас, обяснявайки че няма вина за ПТП и закъснява за работа. По повод цитираното по – горе Възражение на М.П. пол. Б. Ж. съставил Докладна записка, съгласно съдържанието на която при посещение на местопроизшествието и изясняване на неговата схема, П. на много добър български език обяснявал как се е случило ПТП и че вината е на другия водач, проверката за алкохол на същия отчела резултат от 1,02 промила, като му били разяснени действията, които ще бъдат предприети по съставяне на акт за нарушение, съставения акт и Талон за медицинско изследване П. отказал да подпише, заявявайки, че не разбира съдържанието, отказал и да изчака намиране на преводач в това време на денонощието, с обяснението, че е на работа и не разполага с време за това. В цитираната Докладна записка е заявено „По време на целия разговор и спора, който водеше П. с нас и другия водач лицето разбираше много добре и говореше добре български”. Идентично е и съдържанието в съставената от пол. П. В. Докладна записка. Последният бил повикан за съдействие за предоставяне на служебно техническо средство – фотоапарат за обективиране на настъпилото ПТП, като в документа длъжностното лице разяснило, че М.П. /с обяснението, че не разбира/ е отказал да подпише АУАН, Протокол за ПТП и Талон за медицинско изследване, въпреки че пол. Ж. му е зачел съдържанието. 

На 01.06.2015 г. Началникът на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б” от ЗДвП № 15-0804-000277, с която разпоредил временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на М.П., ЛНЧ ********** до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Заповедта била връчена на нейния адресат на 02.06.2015 г., а жалбата срещу същата, по която е образувано настоящото съдебно производство – изпратена по пощата до ОД на МВР Сливен на 15.06.2015 г., видно от поставеното на пощенския плик клеймо.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от чл. 149 ал. 3 от АПК срок, от лице, което има правен интерес от това производство и е насочено срещу индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на  законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. Обжалваната заповед е издадена от Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност, съобразно нормата на чл. 172 ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона в цитирания текст писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен валидна, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция като материално и процесуално законосъобразна, при следните съображения:

Процесната заповед е издадена с правно основание  чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171 т. 1 б. „б” мярка на административна принуда е временно отнемане на свидетелството за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не – повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174 ал. 4 установените стойности са определящи. В настоящия случай от компетентни длъжностни лица на служба за контрол – Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен е съставен по реда на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП Акт за установяване на административно нарушение, съгласно който жалбоподателят М.П. е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, чието съдържание е установено с техническо средство Дрегер Алкотест на 1,02 на хиляда. Цитираното съдържание на алкохол в кръвта на П., измерено по реда на чл. 171 т. 1 б. „б” от ЗДвП очевидно надвишава допустимата норма от 0,5 промила, поради което и фактическите основания за приложената принудителна административна мярка са налице. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени средства, с които да обори констатацията в настоящия АУАН досежно установената в същия с техническо средство Дрегер Алкотест с фабр. № ARBB-0069 концентрация на алкохол в кръвта от 1,02 на хиляда. В тази връзка следва да се отбележи, че актът за установяване на административно нарушение е констативен такъв с доказателствена сила както в производствата по ЗАНН, така и в тези по АПК. Жалбоподателят в настоящото производство не отрича, че е употребил алкохол, нещо – повече в о.с.з. е заявено, че същият страда от генетично заболяване, при което консумацията дори на минимално количество алкохол, в случая – вино,  оказва влияние чрез влошаване на неговите показатели. Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на М. П., че  при установяване на административното нарушение и в хода на административното производство било съществено нарушено правото му на защита, тъй като не му била дадена възможност да се запознае с документите, чрез назначаване на преводач. Видно от съдържанието на преписката, в хода на производството по издаване на оспорения индивидуален административен акт по повод депозираните от жалбоподателя възражения, органът е установил фактите и обстоятелствата от значение за случая при спазване на задължението си по чл. 39 от АПК, като процесната заповед е постановена и съобразена с вмененото в чл. 35 от АПК задължение. Дадените пред административния орган обяснения и докладни записки свидетелстват, че при установяване на административното нарушение, съставляващо и предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка, оспорващият П. е разговарял свободно на български език, твърдейки липса на вина за настъпилото ПТП, консумация на малко количество вино, както и че в момента е на работа. Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на така събраните в хода на административното производство доказателства, доколкото обясненията са дадени от лица, незаинтересовани от изхода на правния спор, а и в хода на настоящото съдебно дирене оспорващата страна не ангажира годни доказателства в обратната насока. Противно на твърдяното в жалбата, отказът на М.П. да подпише акта и подпише и получи талона за медицинско изследване не са опорочили процедурата по установяване на административното нарушение, доколкото законодателят е регламентирал изрично възможността за надлежно оформяне на АУАН при наличие на такъв отказ. Необосновано в тази връзка е и твърдението на оспорващата страна, че за длъжностните лица е налице законово вменено задължение да придружават водача до медицинско заведение за извършване на съответен химически анализ на кръвта. Редът за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на моторни превозни средства е регламентиран в едноименна Наредба № 30 от 27.06.2001 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3 ал. 2 от същата, при установяване с техническо средство на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, на водача се издава талон за медицинско изследване с един екземпляр за водача, в който /по арг. от ал. 3/ се вписват лечебното заведение, в което последният следва да се яви и часът – до 45 минути в населеното място. Следващият чл. 4 от Наредбата указва възможност за служителите на реда да придружат употребилия алкохол водач до лечебното заведение в случай, че установеното количество е над 1,2 на хиляда. В настоящия случай с предоставянето на талон за медицинско изследване на М.П. е предоставена възможност да се яви в съответното лечебно заведение и чрез извършване на химически анализ на кръвта да обори установената с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта, каквито твърдения са изнесени в с.з., в т.ч. и за генетично заболяване. Вместо това е направил отказ и в хода на съдебното производство се домогва да оправдае пасивността си с хипотетично бездействие на полицейските служители. Случаите на отказ от получаване на талон за медицинско изследване са уредени в чл. 6 от Наредба № 30/27.06.2015 г., съгласно който при такъв отказ, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да се даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или друго упойващо средство от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. В този смисъл и установеното в акта обосновано е послужило като фактическо основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка.

Съдът не споделя и тезата на оспорващия за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не му бил назначен преводач и не могъл да възрази в акта при неговото съставяне. В тази връзка следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до незаконосъобразност на постановения акт. За да се приеме, че е налице извършено нарушение на административнопроизводствените правила, повлияло върху законовия статут на административния акт, същото следва да е от категорията на съществените. Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. Очевидно е от разглежданата административна преписка, че правото си на възражение срещу акта П. е упражнил по надлежния ред в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, с представянето на писмени възражения по акта пред наказващия орган. Правото си на защита той е упражнил и в качеството си на жалбоподател в настоящото съдебно производство, с предоставената му от закона възможност да оспори законния статут на издаден спрямо него санкционен властнически акт на администрацията. Както се отбеляза по – горе, чл. 189 ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена сила на установеното в актовете за установяване на административни нарушения по този закон, до доказване на противното. Както в хода на административното производство, така и в настоящото съдебно такова оспорващият П. не ангажира годни доказателства, оборващи констатациите в акта за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,02 на хиляда. Така установеното е законова предпоставка за образуване на административно производство по прилагане на принудителна административна мярка по реда на глава шеста от Закона за движението по пътищата и издаване на индивидуален административен акт по чл. 172 ал. 1, във вр. с ал. 2 т. 3 от ЗДвП.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 15-0804-000277/01.06.2015 г., издадена по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено по отношение на М.П. отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, е материално и процесуално законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.    

               

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П., гр. на Р. И., с ЛНЧ ********** и адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0804-000277/01.06.2015 г., издадена по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено по отношение на М.П. отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като неоснователна.

 

 

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                   

Административен съдия: