Р Е Ш Е Н И Е  № 107

гр. Сливен 14.07.2016 г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети  юни  две  хиляди  шестнадесета година,  в  състав:

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

 

при секретаря  Г.  Г. и прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 213 по описа на Административен съд Сливен  за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е  образувано по искова молба от „ФРУТА МИО” ЕООД – гр. Сливен, представлявано от Б.М.Б., чрез пълномощник, против Национална агенция за приходите  с основание чл. 1 ЗОДОВ и цена на иска 28 000 лева.  Ищецът посочва, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № К-С-1073/24.07.2015 г. и Запорно  съобщение изх. №  К-С-1076/24.07.2015 г. на ТД  на НАП гр. Бургас, офис гр. Сливен, му бил наложен запор на 04.08.2015 г. върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори поради задължение по изпълнително дело № 4290/2015 г. за сумата от 12 525,12 лева, без изпратена покана за доброволно изпълнение по чл. 182 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Счита, че  нито едно от условията не е изпълнено по чл. 182 от ДОПК. Поканата била изготвена от публичния изпълнител, но същата била определена за изпращане на дата 05.08.2015 г., а запорът бил наложен на 04.08.2015 г. без никакво уведомяване. В резултат  на действията, с които са му наложени обезпечителни мерки и бездействията да не му изпратят покана и съобщение за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК на органите и длъжностни лица на НАП, офис Сливен, по повод изпълнение на административна дейност посочва, че е претърпял вреди в размер на 28 000 лв., от които 15 500 лв. пропуснати ползи. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 28 000 лева за причинени от него имуществени вреди и пропуснати ползи, както и да плати направените по делото разноски и внесените държавни такси.  В  депозирано уточнение от 10.11.2015 г. ищецът посочва, че  периодът за който се търси обезщетение е 04.08.2015 г.  – 08.08.2015 г., а размерът на вредите и пропуснатите ползи е 28 000 лв., от които над 15 500 лева неплатена и недоставена стока /тъмна и златна стафида/, некоректност към клиентите и доставчиците от страна на дружеството. С допълнителна молба, депозирана на 22.03.2016 г., ищецът заявява обща връзка на причинност между издадените актове, действията и бездействията по изпълнението, наложения  запор и причинените от тях вреди, тъй като ако поканата за доброволно изпълнение била изпратена по надлежен начин на ищеца или ако същият е бил уведомен по телефона, то той нямало да претърпи имуществени вреди и пропуснати ползи.

В съдебно заседание, ищецът не се явява. Чрез редовно упълномощен процесуален представител поддържа иска. С депозирана молба-становище твърди, че всички актове, с които са се установявали публични вземания подлежали на връчване и в тях се определял срок за доброволно изпълнение. Събирането на публични вземания било обусловено от предоставяне на срок за доброволно изпълнение. В становището се твърди, че с предложена промяна, правата на задължените лица не се засягат, тъй като със съобщението за доброволно изпълнение те се информирали за дължимото публично вземане. В случая били налице бездействие на публичния изпълнител, с които била преградена всяка възможност на длъжника да изпълни доброволно задължението си. В резултат на тези бездействия публичния изпълнител нарушил в защитата правата на ищеца, в резултат на което били претърпени вреди и пропуснати ползи, свързани с невъзможността да развива търговска дейност, да тегли и да привежда средства. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 28000 лева за причинени от него имуществени вреди, от които 15500 лева пропуснати ползи.

Ответникът по иска се представлява от процесуален представител, който моли съда да приеме, че иска е недопустим, тъй като не попада в хипотезата на чл.1 от ЗОДОВ, поради липса на конкретизация относно действия, бездействия или актове на публичния изпълнител, които  са обжалвани и  са отменени с влязло в сила решение. Не били налице бездействия от страна на публичния изпълнител. Ако съдът приемел, че иска е допустим твърдят, че същия е неоснователен и недоказан.

Представителя на ОП-Сливен взема становище, като заявява, че претенциите в исковата молба са извън обхвата на ЗОДОВ и предявения иск бил недопустим. Налице били условия да бъде прекратено производството. Искът се явявал неоснователен и недоказан.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На производство в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен под № 4290 от 2015 година е образувано изпълнително дело за неплатени публични вземания  срещу „Фрута мио” ЕООД с ЕИК …………., със седалище и с адрес  на управление в  гр. Сливен,  ул. „Ал. Стамболийски” 1-Б-18, представлявано от Б.М.Б. за сумата 12353,26 лева главница и лихва към 04.08.2015 година в размер на 171,86 лева. Сумата се е дължала във връзка с декларация № 20001234902 от 15.06.2015 година по ЗДДС за периода 01-31.05.2015 година.   На 27.07.2015 година е изготвена покана за доброволно изпълнение на осн. чл.182 ал.1 от ДОПК, която е връчена на 04.08.2015 година на представител на дружеството. Със съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл.221 от ДОПК, с изх. № 004290/2015/000001/04.08.2015 година до „Фрута мио” ЕООД, дружеството е уведомено за дължимостта на описаната по-горе сума. Съобщението е връчено на лице на име Т. П. на 04.08.2015 година. С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № К-С-1073 от 24.07.2015 година публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас офис Сливен  като е взел предвид че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане срещу дружеството, на основание чл.200, 202, 204 и във вр. с чл.195 ал.1 до ал.3 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Банка ДСК” ЕАД, „ОББ” АД, „Райфайзенбанк България” ЕАД и „Уникредит булбанк” АД. Изпратено е на същата дата и запорно съобщение до тези финансови институции.  В резултат на съобщението са наложени запори върху сметки на „Фрута мио” ЕООД в „Уникредит булбанк” АД и „Банка ДСК” ЕАД. По изпълнителното дело липсват данни длъжникът да е призоваван или уведомяван да се яви за връчване на описаните по-горе покана за доброволно изпълнение и съобщение за доброволно изпълнение преди датата на  04.08.2015 год. – датата на връчването им на редовно упълномощен представител на дружеството. Действията предприети от публичния изпълнител не са оспорвани от дружеството - длъжник нито по административен, нито по съдебен ред.  Поради изплащане на задължението от страна на дружеството, с разпореждане от 07.08.2015 година е прекратено производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК.   Няма данни това разпореждане да е връчено на ищеца. С постановление изх. № 4290-000010 от 07.08.2015 година са отменени наложените с постановлението с   № К-С-1073 от 24.07.2015 година и запорното съобщение от същата дата запори, тъй като задължението по изп. дело № 4290/2015 година е внесено с банково бордеро от 06 и 07.08.2015 година.

От така приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Искът предявен от „Фрута мио” ЕООД срещу НАП е частично недопустим,  в частта, в която се иска обезщетение за настъпили вреди в резултат на осъществени от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен действия по принудително изпълнение на публично задължение на дружеството. В частта, в която се претендира обезщетение за бездействие от страна на длъжностно лице – служител на НАП, иска е изцяло неоснователен и недоказан.

Съобразно разпоредбата на чл.  204 ал. 1 от АПК, за да възникне правото на иск за обезщетение по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да е налице отменен по съответния ред административен акт. Отклонение от този принцип е въведен с разпоредбите на ал.2 и ал.3 от същия текст, когато иска се съединява заедно с оспорването на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт. Действията на публичния изпълнител при и по повод изпълнение на неговата функция са правни действия, тъй като за всяко едно от тях се съставя съответен протокол и е предвиден способ за защита по административен ред. Наличието на производство по отмяна на тези действия, предхождащо депозирането на иск по смисъла на чл.204 ал.1 от АПК е задължително условие за неговата допустимост. Същото важи и за постановлението за налагане на обезпечителни мерки, постановено от публичния изпълнител на 24.07.2015 година по изп. дело № 4290/2015 година по описа на ТД на НАП-Бургас, офис Сливен.  Законодателят е предвидил специален ред за защита срещу него по реда на чл.197 от ДОПК и неговата предварителна отмяна също е задължително условие за допустимост на претенция по чл. 204 ал.1 от АПК.   Поради описаното е налице недопустимост на претенция за обезщетяване на настъпили вреди в резултат на предприети от публичния изпълнител действия по образуване, изготвяне на покана и съобщение за доброволно изпълнение и предхождащото го действие по налагане на обезпечителна мярка на осн. чл. 200, чл.  202,  чл. 204 и във вр. с чл.195 ал.1 до ал.3 от ДОПК, чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Тези действия по изпълнителното производство не са оспорени, както беше описано по-горе и  не  са отменени по какъвто и да е предвиден в закона ред.

Въпреки многократните опити на съда да насочи ищеца към ясно и конкретно формулиране на основанието,  на което се претендира обезщетение,  но такова уточнение, поради нежелание   или невъзможност,   до датата на последното съдебно заседание не беше ясно формулирано. Едва в писменото си становище, депозирано преди последното съдебно заседание, входирано на 28.06.2016 г. под № СД-01-01-2132  същия,  чрез своя процесуален представител е навел  като  основания за дължимост на настъпили евентуално вреди в резултат на принудително изпълнение, бездействие от страна на публичния изпълнител.  След тълкуване на  изложеното  в молбата (тъй като отново  не е конкретно посочено) може да се достигне до извод,  че това бездействие  вероятно се изразява в неуведомяване на длъжника за образуването на изпълнително производство,  неуведомяване за наложено обезпечение  и  в невръчване на покана за доброволно изпълнение.

За съдът не е ясно каква промяна е предложена с молбата-становище депозирана от ищеца на 28.06.2016 година под вх. №  СД-01-01-2132,  поради което и не счита, че следва да я коментира.

Съобразно разпоредбата на чл. 221 от ДОПК, публичния изпълнител изготвя съобщение   за доброволно изпълнение на длъжник, който не е покрил доброволно и в срок публичното си задължение. Покана и съобщение, в конкретния случай са изготвени на 27.07.2015 година и са връчени на представител на дружеството на 04.08.2015 година, т.е.  на осмия ден след изготвянето им. ДОПК не предвижда преклузивен срок, в който тези покани да бъдат връчени на длъжника, тоест няма как да се приеме, че невръчването на поканата и съобщението за доброволно изпълнение в срок от седем дни след изготвянето им е незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностното лице. От практична гледна точка изготвянето на един акт, неговото администриране, изпращане и доставка до адресата е свързано с технически необходим период от време, който в настоящия случай – 7 дни,  е изключително кратък и оправдан.  Законодателят е дал възможност на публичния изпълнител да предприеме действия по предварително обезпечаване на вземането на държавата, когато прецени, че неговото събиране ще бъде затруднено и това може да стане чрез налагане на запор върху сметки на длъжника. Публичният изпълнител не е задължен да уведомява задълженото лице за налагането на тези обезпечителни мерки, и в този смисъл също липсва незаконосъобразно бездействие от негова страна. Дори и в хипотезата на чл. 221 от ДОПК,  запорът и възбраната по чл. 221 ал. 4 се налагат със съобщението за доброволно изпълнение  и на длъжника не се  информира изрично и   отделно /с отделно съобщение/  за  това  предприетите в тази насока действия.

В хода на цялото производство се  изнасят твърдения за настъпили вреди в размер на 28000 лева, от които първоначално над 15 500 лева пропуснати ползи. След многократни опити на съда да постигне конкретизация на търсеното обезщетение като сума и вид   (имуществени, неимуществени вреди, пропуснати ползи) е вписана претенция за обезщетяване със сумата от 28000 лева  причинени имуществени вреди, от които 15500 лева пропуснати ползи.  По делото са представени 1 бр. проформа фактура с № 00012-94-BG от 01.08.2015 година с обща сума на доставка до гр. Сливен, България 7532,40 евро, на български и на чужд език. Представен е и отчет по сметка от Търговска банка ДАД (D Kommerce bank) ФЦ Сливен, от които е видно, че е нареден превод в полза на дружество с наименование Altinsoy Kuruyemis LTD STI на стойност 10000 евро. Липсва каквато и да е идентичност между описания във фактурата изпращач и дружеството описано в приложения отчет по сметка, липсва каквато и да е връзка между двете суми или обосновка на разлика между тях. Не е ясно на какво основание пропуснати ползи се претендират  от ищеца  именно  на стойност  15 500 лева  и  как се обосновава и в  какво се  изразява  имуществената вреда  над  тази  сума до 28 000 лева. 

За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие.

Липсата на който и да било от  елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1,  ал. 1 от ЗОДОВ  води  до неоснователност на предявения иск за вреди.

В конкретния случай не е налице нито  една от предпоставките за ангажиране на отговорност  по чл. 1,  ал. 1 от ЗОДОВ.  Липсват данни за незаконосъобразно бездействие от страна на отговорно длъжностно лице или административен орган, което да е осъществено при изпълнение на  служебните му задължения  и   липсват обективни  данни за настъпили  за ищеца вреди.  При липса на незаконосъобразни бездействия не може да има и причинно следствена връзка между такива и настъпили за ответника вреди.  Предвид горното, искът се явява напълно неоснователен и недоказан по отношение на претенцията  за  присъждане на обезщетение  на имуществени вреди в резултат на бездействие на длъжностно лице при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен във връзка с   изпълнително дело № 4290/2015 година по описа на ТД на НАП-Бургас, офис Сливен.

Производството следва да се прекрати в частта, в която се претендира обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 28000 лева, от които 15500 лева пропуснати ползи, настъпили  в резултат на незаконосъобразни актове и действия на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас – Офис Сливен  поради недопустимост.

В частта, с която се иска присъждане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 28000 лева, от които 15500 лева пропуснати ползи  в резултата на бездействия   на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас – Офис Сливен по  изпълнително дело № № 4290/2015 година по описа на ТД на НАП-Бургас, офис Сливен,  предявения  иск следва да се отхвърли като изцяло неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на производството претенцията за  присъждане на разноски  в полза на ищеца  се явява неоснователна и не  следва да  бъде уважена.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА   производството  по а.д. № 213 от 2015 година по описа на Административен съд Сливен в частта, в която се претендира присъждане на  обезщетение за нанесени на „Фрута мио” ЕООД с ЕИК ……………, със седалище и с адрес  на управление в  гр. Сливен,  ул. „Ал. Стамболийски” 1-Б-18, представлявано от Б.М.Б.   неимуществени вреди  в размер на 28000 лева, от които 15500 лева пропуснати ползи, настъпили в резултат на незаконосъобразни актове и действия на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас – Офис Сливен.

ОТХВЪРЛЯ   предявения от  „Фрута мио” ЕООД с ЕИК ………………., със седалище и с адрес  на управление в  гр. Сливен,  ул. „Ал. Стамболийски” 1-Б-18, представлявано от Б.М.Б. против Национална агенция за приходите  иск   за присъждане на обезщетение  за претърпени неимуществени вреди  в размер на 28000 лева, от които 15500 лева пропуснати ползи,  настъпили  в резултат на незаконосъобразни бездействия на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, Офис Сливен като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да бъде  обжалвано  пред Върховния административен съд на Република България  в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

                            

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: