Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 202

 

гр. Сливен, 22. 12. 2015 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети  декември,  две  хиляди  и  петнадесета  година,  в  състав:

             

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  Галя  Иванова

 

При участието на секретаря С.В., като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 239 по описа на съда за   2015  година,  за  да  се  произнесе,  съобрази  следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

            Образувано е по жалба, подадена от П.С.П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № РА000236 от 23.07.2015 г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи” при Община Сливен, В ЧАСТТА, в която по отношение на П.С.П. са установени задължения за данък върху превозно средство – лек автомобил „Пежо 307” с Рег. № СН2922ВВ, за периода от 01.01.2011 г. до 01.11.2012 г.

            В жалбата си оспорващият твърди, че АУЗ в оспорената му част е в противоречие с целите на закона. Излага съображения, че: за процесния период автомобилът е бил иззет като веществено доказателство по досъдебно производство и впоследствие – по съдебно производство, не е бил в негово владение и не го е ползвал, поради което не дължи данък върху превозното средство за периода; с изземването на автомобила са били иззети и двете части от свидетелството за регистрация на МПС /СРМПС/, в резултат на което не е имал възможност да поиска прекратяване на регистрацията му; позовава се на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, като счита, че целта на разпоредбата е да не се облагат с данък превозни средства, с които фактически няма възможност да се извърши движение по пътната мрежа. Моли АУЗ да бъде отменен в оспорената му част.

            В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Уточнява, че няма възражения относно размера на главницата и лихвата за процесния период, тъй като оспорва акта по основание по изложените в жалбата съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В писмен отговор по жалбата излага съображения за законосъобразност на оспорения АУЗ. 

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Процесният лек автомобил марка „Пежо 307” с Рег. № СН2922ВВ е собственост на оспорващия П., регистриран е за движение по пътната мрежа в страната с дата на първа регистрация – 10.06.2002 г. и стар рег. номер- С8720МА, и е с дата на промяна на регистрацията и издаване на СРМПС на П. – на 14.05.2008 г. /видно от договор за покупко-продажба на МПС от 21.04.2008 г. с нотариално заверени подписи и два броя справки от АИС – КАТ Регистрация, изготвени на 10.11.2015 г./.

За горепосоченото МПС е подадена от П.С.П. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил – Вх. № 03949 от 14.05.2008 г. по описа на Община Сливен, с която П. е декларирал характеристиките на автомобила и лицето, от което го е придобил.

На 15.12.2010 г. оспорващият П. е предал доброволно на разследващ полицай при ОД на МВР – Сливен, горепосочения автомобил заедно с автомобилния ключ и СРМПС – за нуждите на досъдебно производство № 5093/ 2010 г. по описа на СДВР /видно от Протокол за доброволно предаване от 15.12.2010 г./. Автомобилът заедно с ключа и СРМПС са върнати от разследващия полицай на П. на 26.10.2012 г. /видно от приложената по делото разписка/.

На 23.07.2015 г. от длъжностно лице – Главен експерт в Дирекция „Местни приходи” при Община Сливен, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и във връзка с подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ, е издаден АУЗ № РА000236, с който по отношение на П.С.П. са установени размери на задължения за данък върху превозно средство – лек автомобил „Пежо 307” с Рег. № СН2922ВВ, с мощност 80 kw и година на производство 2002 г., за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2012 г. в общ размер на 665,73 лева, както следва: за 2010 г. – 239,24 лева, от които главница 158,40 лева и лихва 80,84 лева; за 2011 г. - 221,45 лева, от които главница 158,40 лева и лихва 63,05 лева; и за 2012 г. – 205,04 лева, от които главница 158,40 лева и лихва 46,64 лева.

Актът е издаден от Татяна Стоянова – главен експерт в Общинска администрация – Сливен, която е една от служителите с правата и задълженията на органи по приходите по ДОПК, определени на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ със Заповед № РД-15-786 от 07.06.2012 г. на Кмета на Община Сливен.

Актът е връчен на адресата на 24.07.2015 г. В срока за обжалване по чл. 107, ал. 4 от ДОПК АУЗ е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Сливен в частта, в която са установени размери на задължения за данък върху превозно средство за периода от 01.01.2011 г. до 01.11.2012 г. С Решение № НОМ 530 от 31.08.2015 г., издадено от Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Сливен на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, актът е потвърден в обжалваната му част. Решението е връчено на 07.09.2015 г. Жалбата срещу акта, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена чрез изпращане по пощата на 18.09.2015 г.

По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Д.Т. - Ч., чието заключение съдът възприема като компетентно, безпристрастно, обосновано и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Съгласно заключението на вещото лице, данъкът върху превозното средство за процесния период: 01.01.2011 г.–  01.11.2012 г., определен съобразно ЗМДТ и Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община Сливен, е както следва: за 2011 г. – главница 158,40 лева и лихва 62,18 лева, и за 2012 г. /до 01.11.2012 г./ – главница 132,00 лева и лихва 38,84 лева.

По делото е представена Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община Сливен в редакциите й, действали през процесния период.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК                          преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, тъй като предмет на оспорване е АУЗ в частта, в която е потвърден при обжалването му по административен ред от Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Сливен, упражняващ правомощията на териториален директор на НАП, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният АУЗ е издаден от служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със заповед на Кмета на Общината, и следователно е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4 от ЗМДТ. Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. 

Оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Издателят на акта е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен АУЗ.

Актът е издаден при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК - при извършвана проверка на движимата собственост на оспорващия П. и въз основа на подадена от П. декларация по чл. 54 от ЗМДТ. При проверката е установено, че П. не е платил местен данък за автомобила си за периода по акта. Определяйки размера на задълженията за данък върху превозното средство, административният орган се е позовал на чл. 52 от ЗМДТ и на Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община Сливен.

Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства /чл. 53 от ЗМДТ/. В чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че за леки автомобили размерът на данъка се определя от Общинския съвет с Наредба при условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ – съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство. Съгласно чл. 58, ал. 4, изр. 1 от ЗМДТ, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. От посочените разпоредби следва, че законодателят е обвързал възникването на данъчно задължение от момента на регистрация и дължимост на това задължение до прекратяването на регистрацията.

Оспорващият П. не оспорва правото си на собственост по отношение на процесния лек автомобил. П. не оспорва и размера на задълженията, установени с процесния АУЗ. Не е спорно между страните и че на 15.12.2010 г. автомобилът заедно с автомобилния ключ и СРМПС са предадени от П. на разследващ полицай при ОД на МВР – Сливен, за нуждите на досъдебно производство, и че на 26.10.2012 г. автомобилът заедно с ключа и СРМПС са върнати от разследващия полицай на П..

Спорно между страните е приложението на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, в която са предвидени предпоставки за освобождаване от данък върху превозните средства. Съгласно цитираната разпоредба, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение /изр.първо/; за излезлите от употреба МПС, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване /изр.второ/.

Съдът счита, че не са налице основания за приложимост на разпоредбата на чл. 58, ал. 4, изр. първо от ЗМДТ. По делото не се твърди и не са представени доказателства за прекратяване регистрацията на процесния автомобил. Напротив, от приложените два броя справки от АИС – КАТ Регистрация е видно, че автомобилът е регистриран за движение по пътната мрежа в страната. Неоснователни са твърденията на оспорващия, че не дължи данък върху превозното средство за периода, през който автомобилът е бил предаден като веществено доказателство по наказателно производство, тъй като не е бил в негово владение и не го е ползвал. Правопораждащ юридически факт за дължимостта на данъка е правото на собственост върху движимата вещ. В разглеждания случай по делото е безспорно установено, че П. е собственик на автомобила. Обстоятелството, че за определен период от време не е имал възможност да ползва автомобила си, както и че не е разполагал със СРМПС за този период, не го освобождава от задължението да заплаща данъка върху собственото си превозното средство. Такива обстоятелства не са включени във фактическите състави на чл. 58 от ЗМДТ. От изложеното следва, че не е налице предвидената от разпоредбата на чл. 58, ал. 4, изр. първо от ЗМДТ предпоставка за освобождаване от данък.

По делото не се твърди и не са представени доказателства процесният автомобил да е излязъл от употреба, поради което е неприложима и разпоредбата на чл. 58, ал. 4, изр. второ от ЗМДТ.

С оглед на изложеното, установените с оспорения акт задължения са установени законосъобразно. Превозното средство не е с прекратена регистрация и липсва законово основание за недължимост на данъка. Доколкото не са налице изключенията по чл. 58 от ЗМДТ, оспорващият не се явява освободено лице от публичното задължение за заплащане на данъка за процесния период. В гореизложения смисъл са и: Решение № 4970 от 09.04.2014 г. по адм. дело № 16297 / 2013 г., VII о.; Решение № 2017 от 12.02.2013 г. по адм. дело № 89/ 2013г., VII о.

Задълженията са установени, както по основание, така и по размер, съобразен с разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ и с чл. 12, ал. 1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община Сливен. Съобразено със закона е и задължението в частта за законната лихва, дължима на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ, и във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ, която разпоредба определя сроковете за плащане на процесния данък. Размерът на задължението за процесния период е установен от заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните.

По изложените съображения, АУЗ в оспорената част е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. второ и изр. трето от ДОПК, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, сумата от 400 лева, от които: 100 лева – внесен депозит за вещо лице, и 300 лева–  юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното и на чл. 160, ал. 1, пр. последно от ДОПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Акт за установяване на задължение № РА000236 от 23.07.2015 г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи” при Община Сливен, В ЧАСТТА, в която по отношение на П.С.П. са установени задължения за данък върху превозно средство – лек автомобил „Пежо 307” с Рег. № СН2922ВВ, за периода от 01.01.2011 г. до 01.11.2012 г.

ОСЪЖДА П.С.П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Община Сливен сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: