Р Е Ш Е Н И Е    197

 

                                                      Гр.Сливен, 15.12.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

           

            При участието на секретаря С.В. и в присъствието на прокурора ............, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 254 по описа за 2015 г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от „Поли Саунд Инкорп” АД, ЕИК …….., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Три уши” № 8, ет. 5, представлявано от Изпълнителния Директор В.И.А., подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 6 от 15.09.2015 г., издаден от Директора на Областно пътно управление /ОПУ/ - Сливен, с който е установено, че към 15.09.2015 г. Държавата, респ. Агенция „Пътна инфраструктура” има изискуемо вземане срещу „Поли Саунд Инкорп” АД гр. София, в размер на 633,83 лева, от които 606,59 лева – главница, и 27,24 лева – законна лихва, за периода от 01.10.2014 г. до 15.09.2015 г., както и оставащата законна лихва до окончателното изплащане на горепосоченото вземане.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен. Излага съображения, че посочената в акта сума е недължима, тъй като с платежно нареждане с дата 05.05.2015 год., референция 032PWBR151250001 от Първа Инвестиционна банка, дружеството е заплатило към републиканския бюджет по посочена сметка на Получателя - АПИ - ПТРСПП - София при банка на Получателя - Уникредит Булбанк АД сумата от 6 300 /шест хиляди и триста/ лева, като в графата „основание за плащане” изрично са посочени и съоръженията, за които се заплаща, а именно е посочено и процесното съоръжение: І–7, километър 225+050, както е посочен и периода, за който се извършва плащането - от дата 01.01.2014 до дата 31.12.2014 година, в която сума от 6 300 лева се включва и плащането на 1200 лева главница плюс 97, 07 лева лихви до датата на плащането 05.05.2015 г. за посоченото рекламно съоръжение. На следващо място твърди, че оспорения акт е издадено от некомпетентен орган. Моли актът да бъде отменен.

В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С молба по делото от упълномощения процесуален представител се  поддържа жалбата и се правят искания по доказателствата.

Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който счита, че жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес от страна на оспорващото дружество. Моли да бъде оставена без разглеждане жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

С Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 437 от 03.05.2006 г., издадено от Изпълнителния директор на Агенция „Пътища” на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ във връзка с чл. 26, ал. 3 от ЗП и  чл. 16 от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/, на „Поли Саунд Инкорп” ООД е разрешено да експлоатира рекламно съоръжение /РС/ с площ 48 кв.м. в обслужващата зона на път І–7, километър 225+050 дясно, годишна такса 1200 лв., при изрично определени в Разрешението условия / л. 13 от делото/.

Със Заповед № РД-22-238 от 03.04.2015 г., издадена от Началник на Отдел в Дирекция „ППИ” на Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/, е отнето издаденото на „Поли Саунд Инкорп” АД , гр. София Разрешение № 437 от 03.05.2006 г. / л. 8 от делото/.

По делото е представено платежно нареждане с дата 05.05.2015 год., референция 032PWBR151250001 от Първа Инвестиционна банка с Получател - АПИ - ПТРСПП - София при банка на Получателя - Уникредит Булбанк АД /лист 6 от делото/.

С Пълномощно Изх. № П-377 от 31.10.2014 г., издадено от Председателя на Управителния съвет на АПИ във връзка с изпълнение на Решения на Управителния съвет на АПИ, обективирани в Протокол № 4345/12 от заседание, проведено на 07.08.2012 г., Директорът на ОПУ – Сливен е упълномощен да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания за задължения към Държавата, произтичащи от чл. 18 от ЗП във връзка с чл. 22 от Тарифата за таксите, които се събират от АПИ.

На 15.09.2015 г. от Директора на ОПУ - Сливен е издаден оспореният в настоящото производство АУПДВ № 6, с който на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, е установено, че към 15.09.2015 г. Държавата, респ. АПИ има изискуемо вземане срещу „Поли Саунд Инкорп” АД , гр. София, в размер на 633,83 лева, от които 606,59 лева – главница и 27,24 лева – законна лихва за периода от 01.10.2014 г. до 15.09.2015 г., както и оставащата законна лихва до окончателното изплащане на горепосоченото вземане. В мотивите на акта е посочено издаденото на дружеството Разрешение за специално ползване; извършено е позоваване на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от ЗП, чл. 17 от НСПП и чл. 22, ал. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от АПИ - като разпоредби, определящи дължимостта и размера на таксата за специално ползване на пътищата; цитирана е Справка на УПТР-София от 15.09.2015 г. за дължимата от „Поли Саунд Инкорп” АД , гр. София такса към 15.09.2015 г. и законната лихва върху нея за периода от 01.10.2014г. до 15.09.2015г., определена съобразно чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите, върху данъци, такси и други подобни държавни вземания /ЗЛДТДПДВ/ и чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

Оспореният акт е съобщен на оспорващия на 23.09.2015 г., а жалбата срещу акта е входирана в деловодството на съда на 06.10.2015 г.

По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Д.Т. - Ч. със специалност „Счетоводство и контрол”, чието заключение съдът възприема като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства. От заключението на вещото лице е установено, че: таксата за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на процесното РС, съгласно Тарифата за таксите, които се събират от АПИ, е 1200,00 лв. годишно, която такса следва да се изплаща на равни тримесечни вноски до 10-то число на текущото тримесечие; дължимата такса по чл. 22, ал. 4 за ползване на рекламно съоръжение, разположено в обхвата на път І–7, километър 225+050 дясно за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. е платена изцяло; дължимата такса за ползване на рекламно съоръжение от “Поли Саунд Инкорп” АД за периода 01.01.15 г.-02.04.15 г. съгласно чл. 22, ал. 4 е в размер на 306,58 лв.; размерът на лихвата за забава върху неплатената такса / за 2015 г. / за периода от 11-то число на всяко текущо тримесечие  до 15.09.2015 г. е 20,72 лв. Изслушана в съдебно заседание на 02.12.2015 г., вещото лице уточнява, че разминаването в изчисленията по акта и от заключението се дължи на софтуерния продукт, с който работи административният орган, като уточнява, че когато има няколко неплатени такси за няколко съоръжения, за които е забавено плащането, когато постъпи плащане за тези съоръжения се погасяват първо дължимите лихви и след това главницата.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване е акт, издаден от Директора на ОПУ – Сливен, за установяване на публично държавно вземане, произтичащо от неплатени такси за специално ползване на пътищата по издадено на оспорващото дружество Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС. Вземанията на АПИ за такси за специално ползване на пътищата са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК във връзка с чл. 18, ал. 2 от ЗП. Тъй като в специалния ЗП не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК /арг. от чл. 166, ал. 2 от ДОПК/.

Неоснователно е  направеното възражение от оспорващия, че акта е издаден от некомпетентен орган. Видно от Пълномощно Изх. № П-377 от 31.10.2014 г., издадено от Председателя на Управителния съвет на АПИ във връзка с изпълнение на Решение на Управителния съвет на АПИ, обективирано в Протокол № 4345/12 от заседание, проведено на 07.08.2012 г., Директорът на ОПУ – Сливен е упълномощен да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания за задължения към Държавата, произтичащи от чл. 18 от ЗП във връзка с чл. 22 от Тарифата за таксите, които се събират от АПИ. Следователно акта е издаден от  компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия и въз основа на надлежно упълномощаване, съобразно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. В производството по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореният акт е издаден частично в несъответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от ЗП, юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на републиканските пътища, чийто размер се определя от Министерския съвет. А в чл. 17, ал. 1 от НСПП е предвидено, че таксата за специално ползване чрез експлоатация на РС е дължима от датата на издаване на разрешението за специално ползване. В Тарифата за таксите, които се събират от АПИ, е определено, че за специално ползване на път – І клас, чрез експлоатация на РС с площ над 20 кв.м. в обхвата на пътя и обслужващата зона се събира годишна такса в размер на 1 200 лева /чл. 22, ал. 4/, която се изплаща на равни тримесечни вноски до 10-о число на текущото тримесечие /чл. 23, ал. 1/.

Между страните е безспорно установено, че на „Поли Саунд Инкорп” АД , гр. София е издадено на 03.05.2006 г. Разрешение за специално ползване на пътищата, с което на дружеството е разрешено да експлоатира рекламно съоръжение с площ 48 кв.м. в обслужващата зона на път І–7, километър 225+050 дясно, годишна такса 1200 лв., при изрично определени в Разрешението условия. Не са спорни и обстоятелствата, че: дружеството е започнало да експлоатира РС; на дата 03.04.2015 г. е отнето издаденото Разрешение № 437 от 03.05.2006 г.

Спорно между страните е следното обстоятелство: Сумата определена в АУПДВ дължи ли се от „Поли Саунд Инкорп” АД , гр. София и в какъв размер. От приетото по делото платежно нареждане с дата 05.05.2015 год., референция 032PWBR151250001 от Първа Инвестиционна банка, се установява, че дружеството - оспорващ е заплатило към републиканския бюджет по посочена сметка на Получателя - АПИ - ПТРСПП - София при банка на Получателя - Уникредит Булбанк АД сумата от 6 300 /шест хиляди и триста/ лева, като в графата „основание за плащане” изрично са посочени и съоръженията, за които се заплаща, а именно е посочено и процесното съоръжение: І–7, километър 225+050 дясно, както е посочен и периода, за който се извършва плащането - от дата 01.01.2014 до дата 31.12.2014 година. От заключението на вещото лице се установява, че в тази сума от 6 300 лева е включено и плащането на 1200 лева главница за процесното съоръжение. В съдебно заседание при изслушването му вещото лице посочва, че в акта посочената дължима сума е за последно тримесечие на 2014 год. в размер на 300 лв. и дължимата сума за 2015 год. в размер на 306,58 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Към датата на издаване на акта 15.09.2015 г. вече е било извършено плащане на дължимата такса за 2014 г. Като не се е несъобразил с този основен принцип в АПК административният орган е постановил неправилен и незаконосъобразен административен акт. В тази му част, досежно сумата от 300 лева за последното четвърто тримесечие на 2014 г. обжалвания акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което като такъв същият следва да бъде отменен. Разминаването в размера на изчислената лихва по акта и експертизата, съдът намира за незначително. Съдът не споделя изложените от жалбоподателя доводи за цялостна отмяна на постановения административен акт. Същите са несъстоятелни и не намират опора в събраните по делото писмени и гласни доказателства.

По изложените съображения, оспореният акт е частично незаконосъобразен.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 6 от 15.09.2015 г., издаден от Директора на Областно пътно управление - Сливен, В ЧАСТТА, с която  е установено на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, че към 15.09.2015г. Държавата, респ. Агенция „Пътна инфраструктура” има изискуемо вземане срещу „Поли Саунд Инкорп” АД гр. София, в размер на 300 лева, представляваща такса за ІV-то тримесечие за 2014 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Поли Саунд Инкорп” АД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Три уши” № 8, ет. 5, представлявано от Изпълнителния Директор В.И.А., подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане № 6 от 15.09.2015 г., издаден от Директора на Областно пътно управление - Сливен, В ЧАСТТА с която е установено на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, че към 15.09.2015 г. Държавата, респ. Агенция „Пътна инфраструктура” има изискуемо вземане срещу „Поли Саунд Инкорп” АД гр. София в размер на 333, 83 лева, от които 306, 59 – главница и 27,24 лева – законна лихва, за периода от 01.10.2014 г. до 15.09.2015 г., както и оставащата законна лихва до окончателното изплащане на горепосоченото вземане.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: