Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 18

 

гр. Сливен, 25. 02. 2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети  февруари,  две  хиляди  и  шестнадесета  година,  в  състав:

             

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  Галя  Иванова

 

При участието на секретаря С.В., като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 291 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗД/.

Образувано е по жалба от С.А.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Задължително предписание № ЗД06/0003 от 26.06.2015 г., издадено от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ във връзка с чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД, С.А.Г. като родител на детето А.-С. С. Г. е задължен: Да съдейства на ОЗД/ДСП – Стара Загора за осъществяване на мерките за закрила спрямо детето му, съгласно оценката на случая и плана за действие – срок - до приключване на работата по случая поради отпадане на риска за детето; Да договори с майката начина, мястото и интензитета на срещите на А.-С. с майка й – срок - до един месец; Да подготвя детето за предстоящата среща с другия родител по подходящ и позитивен начин – срок - постоянен; Да спазват добър тон при комуникацията помежду си и да не допуска нарушаването на авторитета на другия родител– срок постоянен; Да не оставя детето самостоятелно да решава дали да се среща с майка си и да не подкрепя безрезервно негов отказ, тъй като по този начин делегира права и отговорности, неподходящи за неговата възраст – срок постоянен; Да предостави в ОЗД/ДСП – Стара Загора документ, от който да е видно дали са предприети действия от негова страна за решаване на важния въпрос след раздялата му с майката на детето – с кого от родителите си ще живее А..-С. и кой от двамата родители ще полага основните грижи за нея, както и правно регламентиран режим на контакти с отсъстващия родител – срок до два месеца; Да ползва социалните услуги в Комплекса за социални услуги за деца и семейства– Стара Загора, въз основа на издаденото му направление – срок– минимум шест месеца; Да информира майката на детето за важни събития и промени в неговия живот – срок - постоянен; Да не въвлича детето в конфликтите си с неговата майка г-жа Б., като не допуска детето да става свидетел на вербални и физически стълкновения между родителите си – срок - постоянен; Да изпълнява предприетите по този закон мерки и да съдейства при осъществяването на дейностите по закрила на детето – срок - до приключване на работата по случая поради отпадане на риска за детето.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният административен акт е неправилен, тъй като е издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага съображения, че: задължителното предписание накърнява правата и законните интереси на детето; оспореният акт е с бланкетни мотиви, които са в противоречие със събраните по случая доказателства; между родителите на детето е висящо гр. дело № 6413/ 2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с предмет прекратяване на брака им; майката на детето злоупотребява с алкохол, има страдания, относими към форма на разстройство на съзнанието й, живее във фактическо съжителство с друго лице, което я манипулира. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

            Административният орган – Директора на Дирекция “Социално подпомагане” /ДСП/ – Стара Загора, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител. В писмено становище и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага съображения за законосъобразност на оспорения акт. Счита, че задължителното предписание е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процедурата по чл. 9 – чл. 18 от ППЗЗД и при наличие на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД.

            Заинтересованото лице И.Л.Б., редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмени становища излага съображения за направени от оспорващия доказателствени искания. Не изразява изрично становище относно жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият С.А.Г. и заинтересованото лице И.Л.Б. са съпрузи от 07.01.2009 г. и родители на малолетното дете А.-С. С. Г., родена на *** г. Съпрузите са във фактическа раздяла от края на м. септември 2013 г., като отношенията помежду им са влошени. От 07.11.2013 г. детето А..-С. живее в дома на баща си в гр. С. З. – оспорващия С.А., който се грижи за нейното отглеждане и възпитание, подпомаган от наета детегледачка. Майката И.Б. има дете от предишен брак – М., родено на *** г.

На 04.11.2013 г. в ДСП – Стара Загора, е подадена молба от оспорващия А. за предприемане на мерки за защита спрямо детето А..-С. с твърдения, че майката на детето е позволила въздействие върху него от трето лице. Молбата е заведена като сигнал с Вх. № СЗД-730 от 04.11.2013 г. На 08.11.2013 г. в ДСП – Стара Загора е подаден последващ сигнал от бащата с искане за предприемане на мерки за защита спрямо детето, с оглед необичайно психологическо и емоционално състояние на майката, което й пречи да изпълнява родителските си задължения. Извършено е първоначално проучване и оценка на сигнала от определения социален работник в Отдел “Закрила на детето”– В. С., и със Социален доклад от 13.11.2013 г. от социалния работник е предложено да се открие случай за малолетното дете А..-С.. В доклада са изложени мотиви, че предвид влошените отношения между родителите съществува риск за психо-емоционалното състояние на детето. Проведени са срещи с двамата родители в ДСП – Стара Загора. На 19.11.2013 г. е подадено Заявление от С.А. ***, че желае да ползва социални услуги, предлагани в Комплекса за социални услуги за деца и семейства /КСУДС/ – Стара Загора, заедно с детето А..-С.. Същото заявление е подадено и от майката на детето. Изготвен е последващ Социален доклад от 29.11.2013 г., в който е констатирано, че е необходимо спрямо детето да бъдат предприети мерки по чл. 23 от ЗЗД – мерки за закрила в семейна среда. На същата дата е изготвен и План за действие относно детето с цел осигуряване на сигурна и стабилна семейна среда и задоволяване на потребностите на детето. Планът за действие включва дългосрочна цел, краткосрочни цели и планирани дейности за тяхното постигане. Планът за действие е съгласуван с двамата родители на детето. На 04.12.2013 г. е подадена молба и от майката на детето с искане за предприемане на мерки за защита на неговите интереси. Извършено е последващо проучване на случая на детето с провеждане на срещи и разговори с родителите и близки на детето, и посещение в жилището на бащата. Изготвен е Социален доклад от 13.12.2013 г., в който е констатирано, че по повод установените проблеми в семейството на детето, двамата родители и детето са насочени към ползването на социални услуги в КСУДС – Стара Загора, с Направление Изх. № ЗД-65/0255 от 13.12.2013 г. – психологическо консултиране за срок от шест месеца, както и че двамата родители посещават консултациите в КСУДС. Същите са уведомени, че на детето им е открит случай в Отдел „Закрила на детето” като дете в риск от увреждане на психо-емоционалното му развитие. Следват множество молби и сигнали и от двамата родители. При проведеното социално проучване е установено, че родителите разполагат с необходимия родителски капацитет, не живеят заедно, отношенията им са влошени, детето се нуждае от подкрепата и на двамата си родители, бащата ограничава контакта на майката с детето, с поведението си родителите създават опасност от увреждане на психо-емоционалното развитие на детето, както и го поставят в риск от родителско отчуждение. Изготвени са последващи социални доклади за тези констатации. Във връзка с издаденото Направление за ползване на социални услуги, е изготвен Тримесечен доклад от 29.04.2014 г. от Ръководителя на Центъра за обществена подкрепа /ЦОП/ към КСУДС – Стара Загора, в който е отразено, че майката заявява желание да вижда детето си, но бащата изказва своите притеснения, че подобна среща би навредила на детето. На 17.07.2014 г. е изготвен Заключителен доклад относно горепосоченото Направление, че случаят на А..-С. се затваря в ЦОП – Стара Загора, поради изтичане на срока на сключения договор, с констатация, че не се е стигнало до подобряване на отношенията между родителите, основно поради убеденост на бащата в наличието на психично заболяване у майката. На 12.05.2015 г. е проведена среща с детето А..-С. и родителите й в ДСП – Стара Загора. Видно от изготвената Паметна записка, първоначално детето е било резервирано към майка си, но към края на срещата е започнало да играе и с двамата си родители и е поискало да отидат на разходка заедно. На 22.06.2015 г. е изготвен Социален доклад относно оценяване на случая на детето, в който е констатирано, че е необходимо спрямо детето да продължи прилагането на мерките по чл. 23 от ЗЗД – мерки за закрила в семейна среда. Издадено е Направление Изх. № ЗД-65/0149 от 24.06.2015 г. за ползване на социални услуги, с което са насочени детето и бащата до КСУДС/ЦОП – Стара Загора, за психологическо консултиране. На 26.06.2015 г. е изготвен Доклад-предложение от социалните работници, водещи случая, до Директора на ДСП – Стара Загора, за издаване на задължителни предписания относно детето. В доклада е описана извършената работа по случая и е изразено становище, че детето А..-С. е „дете в риск” по смисъла на § 1, т. 11, б. „в” от ДР на ЗЗД, като са изброени симптоми на родителско отчуждение у детето.

На 26.06.2015 г. е издадено оспореното в настоящото производство Задължително предписание. В мотивите на акта административният орган е посочил, че: повече от година и половина родителите не постигат съгласие относно упражняването на родителските права спрямо детето и личните отношения с него; е установено, че бащата лишава или възпрепятства детето от контакти с неговата майка и че при детето са налице симптоми на родителско отчуждение от неговата майка; бащата демонстрира несъдействие по отношение консултациите на служителите за контактите на детето с майката и съзнателно или не отчуждава детето от майка му; е установено, че двамата родители въвличат детето в конфликтите помежду си; в ДСП – Стара Загора не е регистриран документ за наличие на съдебно или извънсъдебно производство относно упражняването на родителските права по отношение на детето и режима на лични контакти.

Оспореното задължително предписание е съобщено на оспорващия на 30.06.2015 г. Обжалвано е по административен ред пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ - Стара Загора, с жалба, входирана в деловодството на административния орган на 14.07.2015 г. С Решение № 9105/0022 от 31.07.2015 г. на Директора на РДСП – Стара Загора, жалбата на А. е отхвърлена като неоснователна. По делото няма данни за датата, на която решението е съобщено на А.. Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е входирана в деловодството на Административен съд- Стара Загора на 14.08.2015 г. С Определение № 11025 от 21.10.2015 г., постановено по адм. дело № 11698 / 2015 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Шесто отделение, делото е изпратено за разглеждане на Административен съд – Сливен.

В хода на съдебното дирене е приет като доказателство Протокол от публично заседание на 27.01.2016 г. по гр. дело № 6413 / 2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, видно от който с Определение на съда от 27.01.2016 г. са определени привременни мерки на основание чл. 323, ал. 3 от ГПК, считано от 27.01.2016 г. до приключване на делото с влязло в сила решение, като: родителските права по отношение на детето А..-С. са предоставени на нейния баща С.А.Г., местоживеенето на детето е определено при бащата и е определен режим на лични отношения между майката И.Л.Б. и детето А..-С..

По делото са събрани и гласни доказателства. Според показанията на свидетелите: Е.Н. /съсед/ и И. И. /семеен приятел/, родителите на детето А..-С. са във фактическа раздяла и детето живее при баща си; свидетелите не са чували бащата да настройва детето против майката, нито детето да говори нещо лошо за майка си; бащата се грижи много добре за детето и държи на неговото правилно възпитание; когато бащата е на работа, за детето се грижи наета жена; детето е привързано към майката; според детето майката е болна и когато се излекува отново ще живее с тях; на 06.03.2015 г. за няколко часа майката заедно със свои близки е оставила жилището, в което са били бащата и детето, без ток и съответно – без отопление; майката пие повече от колкото трябва; след раздялата на родителите майката е виждала детето.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Предмет на оспорване в настоящото производство е Задължително предписание на Директора на ДСП – Стара Загора. В срока по чл. 84, ал. 1 от АПК предписанието е обжалвано по административен ред пред Директора на РДСП – Стара Загора. С решение на Директора на РДСП – Стара Загора, жалбата е отхвърлена. Предвид нормата на чл. 98, ал. 2, изр. второ от АПК, пред съда е оспорен първоначалният административен акт. Процесната жалба е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. Следователно, съдът е сезиран с оспорване на първоначален индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Оспорването е подсъдно на настоящия съд, на основание чл. 133, ал. 6 от АПК. Оспорването е извършено в предвидения от закона срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД.

Спазена е установената форма – предписанието е писмено и е мотивирано. В акта са посочени фактическите и правните основания за издаването му, част от които се съдържат в изготвения от социалните работници доклад-предложение. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

В административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата по издаване на акта е регламентирана в Глава трета от ППЗЗД /чл. 9 – чл. 18/. Оспореното предписание е издадено след извършено от определените социални работници в Отдел “Закрила на детето” проучване и оценка на подадени сигнали от родителите на детето, изготвяне на план за действие с нормативно предвиденото съдържание, установена от социалните работници необходимост от ползването на социални услуги, открит случай на детето като дете в риск от увреждане на психо-емоционалното му развитие и по предложение на социалните работници, водещи случая.

Оспореното задължително предписание е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, но е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД, при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Следователно, необходима и задължителна предпоставка за законосъобразно издаване на административен акт по посочения текст е отказ за сътрудничество от страна на лицето, полагащо грижи за детето, във връзка с прилагане на предприетите мерки за закрила. Съдът счита, че предписанието не е съобразено с изискването на разпоредбата. От събраните по делото доказателства не може за се приеме за установено по несъмнен начин, че бащата на детето е отказал да сътрудничи. Напротив, в административната преписка се съдържат многобройни документи, сочещи на противното, включително и констатации от самите социални работници за оказано сътрудничество от страна на бащата. В проведеното административно производство са осъществени многобройни срещи и разговори със С.А.; от А. е подадено Заявление до Директора на ДСП – Стара Загора, в което последният е изразил желанието си да ползва социални услуги, предлагани в КСУДС заедно с детето А..-С.; изготвеният План за действие относно детето е съгласуван с бащата; Същият е получил издаденото Направление за ползване на социални услуги – психологическо консултиране, и е посещавал редовно консултациите в КСУДС. Действително, до датата на издаване на акта, в ДСП – Стара Загора е проведена само една среща на детето с неговата майка, но от това обстоятелство не следва еднозначно, че други срещи между детето и майката не са провеждани в ДСП поради отказ на бащата за сътрудничество. С оглед на изложеното, съдът счита, че оспореният акт е издаден при липса на изрично предвидена от разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД предпоставка, което е основание за неговата отмяна.

По делото е установено, че след фактическата раздяла между родителите и с оглед влошените им отношения, детето А..-С. няма редовни контакти с майката, която разполага с необходимия родителски капацитет. В тази връзка съдът счита за неоснователни твърденията на оспорващия, че майката злоупотребява с алкохол и има психично заболяване. Липсват доказателства, установяващи такива твърдения. Израстването и формирането на личностните качества на А..-С., без участие на майката в отглеждането и възпитанието й, създава опасност от увреждане на нейното психическо, нравствено и социално развитие. Ето защо от административния орган правилно е прието, че А..-С. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. „в” от ДР на ЗЗД и са приложени мерки по чл. 23 от ЗЗД – мерки за закрила в семейна среда. Независимо от изложеното, оспореното задължително предписание следва да бъде отменено и поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК задължава съда да прецени към момента на приключване на устните състезания установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта. В случая такъв нов факт е постановеното на 27.01.2016 г. от Районен съд – Пловдив, Определение за привременни мерки, съобразно което, считано от 27.01.2016 г. до приключване на делото с влязло в сила решение, родителските права по отношение на детето А..-С. са предоставени на нейния баща С.А.Г., местоживеенето на детето е определено при бащата и е определен режим на лични отношения между майката И.Л.Б. и детето А..-С.. С оглед на изложеното, издаденото задължително предписание следва да бъде отменено в частите, свързани с правото на детето да осъществява контакти с майка си, тъй като разпореденото в тези части е осъществено чрез постановеното Определение за привременни мерки, препис от което е представен в ДСП – Стара Загора. В останалите части предписанието също следва да бъде отменено, тъй като по делото липсват доказателства оспорващият А. да е отказал да съдейства за осъществяване на мерките за закрила спрямо детето, както и липсват доказателства да е отказал да ползва социалните услуги в КСУДС, въз основа на издаденото му направление.

По изложените съображения, оспореното предписание е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ДСП – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 10 лева– платена държавна такса.   

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Задължително предписание № ЗД06 / 0003 от 26.06.2015 г., издадено от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Стара Загора.

ОСЪЖДА Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Стара Загора, да заплати на С.А.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                  

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: