Р Е Ш Е Н И Е  № 3

 

Гр. Сливен, 15.01.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

при участието на прокурора ………………….

и при секретаря С.В., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 408 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба от М.Ф.Д., гр. на И. срещу Решение № 8889/17.11.2015 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 78 ал. 5, във вр. с чл. 48 ал. 1 т. 1 от ЗУБ е постановено отнемане на хуманитарния статут на М.Ф.Д.. Оспорването намира правното си основание в чл. 87 от ЗУБ, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата си оспорващият излага доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на решението и моли съда да го отмени като незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че в атакувания акт е посочен като основание за отнемане на хуманитарния статут чл. 12 ал. 2 от ЗУБ, която норма уреждала три хипотези за предоставяне на субсидиарна закрила, но административният орган не е посочил на основание на коя от тях е постановил решението си. От мотивната част на акта се извеждал извод за т. 3, която обаче била неприложима в неговия случай. Прави тълкуване на чл. 12 ал. 2 т. 3 от закона, като относим към случаите на напускане на страната по произход именно с цел да бъде избегнато наказателно преследване в своята държава. Възпроизвеждайки норма на Женевската конвенция за статута на бежанците, цитираната разпоредба сочела, че основанието за изключване на предоставянето на закрила е извършване на наказуемо деяние извън страната, предоставила убежище на лицето, но преди то да бъде допуснато на нейна територия. Неговият случай не бил такъв, тъй като напуснал страната си на произход, за да спаси живота си, без да е извършвал каквито и да било деяния там, поради което и два от елементите на фактическия състав на чл. 12 ал. 2 т. 3 от ЗУБ /извършване на деяние в страната на произход и напускането й с цел осуетяване на преследване/ не били налице. На следващо място се твърди, че при постановяване на решението са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази насока липсвала извършена от органа преценка на обстоятелствата досежно тежестта и характера на извършеното деяние. Освен това административният орган напълно игнорирал въпроса за ситуацията в страната на произход, където понастоящем основните му човешки права, включително правото му на живот били изцяло застрашени поради действията на И. държава. Моли съда да отмени обжалваното решение и върне преписката за ново разглеждане със задължителни указания.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично. Заявява, че когато му било връчено решението, не му била дадена възможност да се запознае с неговото съдържание. В момента не искал нищо, а само да замине спокойно за И., без да лежи в затвор. Когато отишъл в ДАБ за трети път, за да си получи решението, му дали 14 – дневен срок, в който да напусне страната или да обжалва пред съда. Този срок бил кратък, за да си набави средства за заминаване и адвокат в агенцията го посъветвал да обжалва, но единственото, което искал е да си замине безпроблемно за И..

В с.з. административният орган не изпраща представител, за да изрази становище по жалбата.

Административен съд Сливен, след като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна и следва да се отхвърли по следните съображения от фактическа и правна страна:

С Решение № 30/01.02.2008 г. на Председателя на ДАБ бил предоставен хуманитарен статут на М.Ф.Д., гр. на И.. По искане от Кр. Ш. от 14.11.2011 г. за обратно приемане на М.Ф.Д., с Решение № 3232/04.06.2012 г. на Решаващ орган при ДАБ М.Ф.Д. бил приет на територията на РБългария и прекратено производството за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут на лицето. На 18.08.2015 г. при Председателя на ДАБ постъпила Докладна записка от директора на Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила” относно образуване на производство за отнемане на предоставения хуманитарен статут на М.Ф.Д.. Съгласно изнесените данни в същата, с писма от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” при МВР ДАБ бил уведомен, че на 14.08.2008 г. чужденецът е бил осъден в К. Ш. на 6 години лишаване от свобода и експулсиране, придружено със забрана за влизане и пребиваване на територията на страните от Ш. пространство, във връзка с извършени от него деяние като малтретиране, заплаха и опит за убийство. В докладната записка е изразено становище за образуване на производство за отнемане на предоставения хуманитарен статут на основание чл. 17 ал. 3, във вр. с чл. 12 ал. 2 от ЗУБ. По преписката са приложени писма рег. № А-23477/14.08.2015 г. и рег. № А-234645/17.08.2015 г. от Директора на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” при МВР, като в първото от тях е изложено, че на 14.08.2008 г. М.Ф.Д. е осъден в Ш. на 6 години лишаване от свобода и експулсиране, придружено със забрана за влизане и пребиваване на територията на страните от Ш. пространство, във връзка с малтретиране, незаконна заплаха, сериозно малтретиране и опит за убийство, с приложено към второто писмо копие от присъдата на лицето. С Решение № 7571/15.09.2015 г. Председателят на ДАБ образувал производство по отнемане на хуманитарния статут на М.Ф.Д.. В хода на образуваното производство на 03.11.2015 г. Интервюиращ орган при РПЦ –София към ДАБ изразил становище, че предвид събраната по преписката информация може да се направи обоснован извод, че М.Ф.Д. представлява опасност за обществото на РБългария и в този смисъл за него са налице предпоставки за отнемане на предоставения му хуманитарен статут и е предложено последният да бъде отнет.

По делото е представен превод на цитираната присъда, от която се установява, че на 14.08.2008 г. М.Ф.Д. е осъден за опит за убийство, нападение, заплахи и злоупотреба по Наказателен кодекс на Кр. Ш. на затвор от 6 /шест/ години, както и обвиняемият да се експулсира от страната със забрана за завръщане, начало на изпълнение – 11.11.2008 г., с отбелязване за изпълнено експулсиране на 12.08.2012 г., 13.06.2012 г. – разрешение за изпитателен срок, оставаща присъда – 2 години и на 13.06.2014 г. – периодът на пробация се заличава.

На 17.11.2015 г. Председателят на ДАБ при МС издал Решение № 8889, с което на основание чл. 78 ал. 5, във вр. с чл. 48 ал. 1 от ЗУБ  постановил отнемане на хуманитарния статут на М.Ф.Д.. Решението било връчено на 23.11.2015 г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.

По делото са разпитани като свидетели А. М.Ф., д. на жалбоподателя и неговия з. А. П. Т.. Свид. Ф. заявява, че живее в България от осем години, когато е пристигнала от Ш., а нейният б. живее при нея отпреди три години. Когато получили хуманитарен статут в РБългария, заминали за Ш. да търсят препитание. Възникнал семеен проблем между м. й и б. й, след което б. й лежал в затвор в Ш. четири години и бил освободен за добро поведение. Прибрал се в България и се снабдил с лична карта и паспорт. Бил готов да замине, но пуснал жалбата до съда, за да разбере защо след като не е създавал проблеми на българските власти, му е отнет статута. Свид. Т. заявява, че неговият т. живее при тях от три години и не е направил нищо лошо, всички го обичали и уважавали, но вече се бил отказал и искал да замине.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, действащ при спазване на предоставените му по силата на чл. 48 ал. 1 от Закона за убежището и бежанците правомощия, спазени са законовата процедура, изискуемите форма и реквизити. Решението е мотивирано и издадено при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила.

Като фактическо основание за постановяване на обжалвания административен акт е посочено, че чужденецът е бил осъден в К. Ш. /очевидно е техническа грешка, предвид писмените доказателства в административната преписка, т.к. присъдата е постановена в К. Ш./ на 6 /шест/ години лишаване от свобода и експулсиране, придружено със забрана за влизане и пребиваване на територията на страните от Ш. пространство, във връзка с извършени от него неправомерни деяния като малтретиране, заплаха и опит за убийство. Правното основание за издаване на атакуваното административно решение, визирано в същото е чл. 17 ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Съгласно цитираната норма, предоставен хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12 ал. 2 или чл. 13 ал. 1, т. т. 6 и 7. Актът е мотивиран с разпоредбата на чл. 12 ал. 2, съдържаща три хипотези, при наличието на някоя от които лицето се изключва от кръга на лицата, отговарящи на условията за субсидиарна закрила, а именно: за когото има сериозно основание да се предполага, че е извършел някое от деянията по ал. 1 т. т. 1 и 3 /военно престъпление, престъпление против мира и човечеството, извършва или подстрекава към действия, противоречащи на целите и принципите на ООН/; за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление; който е извършил извън територията на РБългария престъпление, за което българският закон предвижда наказание лишаване от свобода и е напуснал страната си по произход единствено с цел да избегне наказателното преследване, освен ако това преследване застрашава живота му или е нечовешко или унизително. От съдържанието на оспореното решение е видно, че административният орган е възприел наличието на хипотезите по т. т. 2 и 3 от чл. 12 ал. 2, с препратка и към разпоредбата на чл. 93 т. 7 от Наказателния кодекс. С последната е дадена легална дефиниция на понятието „тежко престъпление”, съгласно която такова е деянието, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. От доказателствата се установява, че чужденецът е извършил в К. Ш. деяние, описано в представената присъда като опит за убийство, нападение, заплахи и злоупотреба, за които е бил осъден на 6 години затвор. По силата на чл. 17 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 година, гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление. Доколкото в представената към преписката присъда първото от деянията е „опит за убийство” и с оглед чл. 18 ал. 2, от НК, при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, а разпоредбата на чл. 115 от НК предвижда за убийство наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години, то следва да се приеме, че процесното деяние представлява по смисъла на закона „тежко престъпление” и правилно административният орган е приел наличие на хипотезата на чл. 12 ал. 2 т. 2 от ЗУБ. Що се отнася до чл. 12 ал. 2 т. 3 от ЗУБ, то тази норма, частично словесно възпроизведена в оспорения акт, се явява неприложима, тъй като касае извършено от чужденеца в държавата по произход престъпление с предвидено по българския закон наказание лишаване от свобода.

Изложеното мотивира настоящия съд да приеме, че процесното решение № 8889/17.11.2015 г. на Председателя на ДАБ при МС представлява един валиден акт, издаден при спазване на материалния закон и всички съществени административнопроизводствени правила, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горното и на основание чл. 90 от Закона за убежището и бежанците, във вр. с чл. 172 ал. 2 предл. последно от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ф.Д., гр. на И. срещу Решение № 8889/17.11.2015 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 78 ал. 5, във вр. с чл. 48 ал. 1 т. 1 от ЗУБ е постановено отнемане на хуманитарния статут на М.Ф.Д., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен Административен съд на РБългария в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните . 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: