Р Е Ш Е Н И Е № 17

 

Гр.Сливен, 11.02.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на пети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

                        АДМИНИСТРАТИВЕНСЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

При участието на секретаря Н.Й. и при участието на прокурор ………. като разгледа докладваното от административния съдия Детелина Бозукова адм.дело № 414 по описа за 2015 год. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С.П.Т.- Й. *** против Заповед № РД-15-2461/04.12.2015г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 25, ал.2 от ЗОС вр. чл.21, ал.1 от ЗОС се отчуждава в полза на Община Сливен 19 кв.м., представляващи част от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 67338.441.49в местност „Селището“ по кадастралната карта /КК/ и кадастрални регистри /КР/ на гр. Сливен, местност „Селището“ с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: вилна сграда, при граници по кадастралната карта /КК/: 67338.441.89, 67338.441.50 и 67338.441.48 с административен адрес:местност „Селището“ от собственик С.П.Т..

Със заповедта е определено дължимо парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 19 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор 67338.441.49 в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, определено съгласно чл.22 ал.3 от ЗОС.

Жалбоподателката намира оспорената заповед за незаконосъобразна, включително и в частта, с която е определено равностойно парично обезщетение за отчуждената част от имота. Излага подробни съображения в тази посока.Иска се отмяна на Заповед № РД-15-2461/04.12.2015г. на Кмета на Община Сливен, алтернативно отмяна само в частта за определеното обезщетение, като бъде определено ново парично обезщетение.

В писмените бележки депозирани на 08.02.2016 г. отново се поддържат съображенията по жалбата като се иска обезщетението да бъде съобразено с това по приетата по делото експертиза.

Ответникът по жалбата - Кметът на Община Сливен, чрез процесуален представител – адв. М.С. ***, намира жалбата за неоснователна. Твърди се, че са спазени изискванията на чл. 25, ал.2 от ЗОС и чл. 22 от същия закон. Посочва се, че приетата по делото съдебно – оценъчна експертиза не е съобразена с разпоредбите на чл. 22, ал.5 от ЗОС и §1 от ДР на ЗОС. Претендира разноски за адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в срока по чл. 27, ал.1 от ЗОС и от лице, което има правен интерес от оспорването.

Съдът като взе предвид посочените в жалбата съображения, становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа и оценъчна експертиза, прие за установено от фактическа страна следното:

Собственик на процесния имот е С.П.Т.- Й., видно от приложения по делото нот. акт № 66 т.VIII дело № 2911/1975г. по описа на РС Сливен. От приетите по делото доказателства се установи, че е влязъл в сила ПУП-ЗРП, одобрен със Заповед № РД-15-473 от 06.05.1994г на Кмета на Община Сливен. Съгласно влязлата в сила с този план улична регулация се предвижда отчуждаване на част от процесния имот за разширяване на съществуващ тупик от о.т.224 през о.т.225, 226 и 227 до о.т. 228, като е предвидено тупикът да стане с ширина от 3 м. по цялата дължина. При кривите по югоизточната имотна граница на имота е предвидено скосяване с оглед избягване на завой под почти 120 градуса по наклонен терен, а в края на задънената улица е предвидено уширение за обръщане на коли, съгласно действащата към датата на одобряване на ПУП разпоредба на чл.55 ал.1 от ППЗТСУ. Уличните регулационни линии на изток на процесния имот са проектирани така, че да засягат равномерно прилежащите поземлени имоти и да изправят регулационните граници на поземлени имоти.В наличната в община Сливен преписка по одобряване на действащия ЗРП на местност „Селището“ няма данни за постъпили възражения от Т. в хода на административната процедура по одобряването.

Във връзка с предвиденото разширение на улица-тупик от о.т. 226 през о.т. 227 до о.т.228 в местността „Селището", съгласно действащия ЗРП на местност „Селището", Кметът на общината на основание чл.25, ал.4 от ЗОС е публикувал обявлението за предстоящото отчуждаване в местен вестник „Сливенски новини" бр.39/2015 г. и в два централни ежедневника - в-к "Новинар“ бр.21 от 16.10.2015 г. и в-к "Сега" бр.238 от 16.10.2015 г., както и на интернет страницата на общината, с което е уведомил собствениците на поземлени имот и/или на части от тях, които подлежат на принудително отчуждаване за реализация на обект „Разширение на улица-тупик от о.т. 226 през о.т. 227 до о.т.228 в местността „Селището", гр. Сливен.Горепосоченото обявление е поставено на информационното табло в Община Сливен на 16.10.2015г. С писмо изх.№ 9400-17560/24.08.2015 г. жалбоподателката Т. е уведомена за започване на процедура по отчуждаване.

От експертна оценка от 14.07.2015 г., изготвена от серитфициран оценител Н. О. е видно, че пазарната оценка на отчуждената част с площ- 19 кв.м от имот с идентификатор 67338.441.49 по КК и КР на гр. Сливен, е 240 лв.общо за земя и ограда.

Въз основа на изготвената оценка с оспорената заповед на кмета на община Сливен, издадена на основание чл.25 ал.2 от ЗОС е наредено да се отчужди в полза на Община Сливен 19 кв.м., представляващи част  от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 67338.441.49 в местност „Селището“ по кадастралната карта /КК/ и кадастрални регистри /КР/ на гр. Сливен, местност „Селището“ с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: вилна сграда, при граници по кадастралната карта /КК/: 67338.441.89, 67338.441.50 и 67338.441.48 с административен адрес: местност „Селището“ от собственик С.П.Т. и се определя парично обезщетение в размер на 240 лв., съгласно чл.22 от ЗОС.

Заповедта е съобщена на оспорващата с писмо изх.№9400-25890/11.12.2015 г., получено на 16.12.2015г.

По делото е изслушана и приета съдебно – техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. М.З., оспорена в оценителната част от процесуалния представител на ответника, която съдът кредитира като обективно, компетенто и безпристрастно изготвена. От заключението се установява, че  действащият към момента ПУП (ЗРП) за местността „Селището" е одобрен със Заповед №РД-15-473/06.05.1994 г. на кмета на община Сливен. Съгласно влязлата в сила с цитирания план улична регулация, се предвижда съществуващият тупик от о.т. 224 през о.т. 225, 226 и 227 до о.т. 228 да се проведе с ширина 3 м по цялата му дължина. При кривите по югоизточната имотна граница на процесния имот е предвидено скосяване с оглед избягване на завой под почти 120° по наклонен терен, а в края на задънената улица е предвидено уширение за обръщане на коли съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ППЗТСУ, действаща към датата на одобряване на ПУП. Уличните регулационни линии от изток на процесния имот са проектирани така, че да засягат равномерно прилежащите поземлени имоти и да изправят регулационните граници на поземлените имоти. Според вещото лице са възможни и други технически решения, при които по различен начин да се засегнат прилежащите имоти, но разработването им е предмет на технически проект за изменение на действаща улична регулация, който следва да се процедира по реда на ЗУТ, в т.ч. да има съгласието на засегнатите собственици. Вещото лице установява, че в наличната в община Сливен преписка по одобряване на действащия ЗРП (ПУП) на местност „Селището" няма данни за постъпили възражения от собственичката на процесния имот в хода на административната процедура по одобряването му през 1994г. Съгласно заключението проектираната с действащия план за улична регулация задънена улица е единственият начин да се осигури транспортен достъп до ограничения брой имоти, които тя обслужва. Отчуждаването на части от засегнатите имоти е за общинска нужда, за която въз основа на влязъл в сила ПУП, се предвижда изграждането на обект - публична общинска собственост. Експертът сочи, че със заповедта е определено паричното обезщетение в размер на 240 лв., представляваща правото на собственост върху 19 м2 земя и стойността на 8 м ограда по югоизточната имотна граница, изпълнена с бетонови колове и оградна мрежа и 11 м ограда по северозападна имотна граница, също изпълнена с бетонови колове и оградна мрежа. След  огледа на място вещото лице установява, че процесният имот е с материализирани имотни граници от изток и от юг, чрез изграждане на ограда с оградна поцинкована мрежа на стоманени тръби с диаметър 70 мм., стоманените тръби са замонолитени в бетонови стъпки, а над оградната мрежа има монтиран бодлив тел, по цялата дължина на оградната мрежа при терена е изпълнен подложен бутобетон с височина до 30-40 см. Експертът сочи, че съгласно приложената на стр.57 по делото копие-извадка от действащия устройствен план в част „План за регулация" на местност „Селището", уличната регулация от о.т. 224 до о.т. 228 засяга цялата източна и южна имотна граница на процесния имот и материализираната по нея ограда. Общата дължина на засегната от прилагането на уличната регулация ограда всъщност е 43 м. Навлизането в имота на ищцата е до 2 м при чупката и до 1 м при останалите части.В заключението вещото лице посочва, че отчуждаването засяга трайни насаждения – 2 бр.орехи и 4 бр. сливи, които следва да се оценят съгласно разпоредбата на чл.5 т.1 и чл.14 от Наредба за базисните цени на трайните насаждения. В проведеното с.з. по делото вещото лице допълва, че е включило при оценката на оградата, в частта административни разходи, изготвянето на конструктивно становище и проект на подпорна стена. Самото изграждане на подпорна стена обаче не е включено в оценката, тъй като подпорната стена следва да се тълкува и да се изгради като елемент на пътя.

Съгласно заключението на вещото лице размерът на равностойното обезщетение за частта от процесния имот с идентификатор 67338.441.49 в местност „Селището“ по кадастралната карта /КК/ и кадастрални регистри /КР/ на гр. Сливен, местност „Селището“, предвидена за отчуждаване, с площ 19 кв.м земя, ведно с подобренията  - ограда, 2 бр.орехи и 2 броя сливи е в размер на 2 108.70 лева /две хиляди сто и осем 0.70 лева/, определено по реда на чл. 22, ал.5 и § 1 от ДР на ЗОС. В размера на обезщетението се включва както следва: стойност на трайните насаждения – 2 бр.орехи - 618,86 лева, 2 бр. сливи – 113,36 лева, ограда с телена мрежа на стоманени колове с дължина 43 м. - 1172, 48 лева и 19 кв.м. земя -204 лева.Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗОС предвижда, че имоти, собственост на физически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, след предварително и равностойно парично обезщетение; като съгласно чл. 25, ал.2 от ЗОС за отчуждаването кметът на общината издава заповед, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането.

В настоящия случай оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и съответното съдържание по чл. 25, ал.2 от ЗОС.Съгласно изискването на чл. 25, ал.1 от ЗОС, кметът на общината е публикувал обявление за предстоящото отчуждаване в два централни и един местен ежедневник. По делото са приети доказателства относно възлагането и изготвянето на експертната оценка от независим оценител. Следователно при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да са съществени и да представляват основания за отмяна.

Относно определянето на равностойното парично обезщетение за отчуждения имот жалбата е основателна при следните съображения:

Съгласно чл. 22, ал.5 от ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. §1 от ДР на ЗОС, предвижда, че равностойно парично обезщетение е цената на отчуждавания имот или на част от него, определена по реда на този закон. Пазарни цени на имоти със сходни характеристики са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот са имотите, които се намират: в една и съща ценова зона с отчуждавания имот - в урбанизираните територии и/или в едно и също землище с отчуждавания имот - в земеделските територии и в горските територии.

В чл. 22, ал.5-ал.12 от ЗОС е предвиден нормативен ред за определяне на равностойното парично обезщетение на отчуждаваните имоти - то се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания; като в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики, поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на приложение № 2 към чл. 20 от ЗМДТ - за имоти в урбанизираните територии.

В тази връзка, предвид необходимостта от специални знания, и съгласно чл. 195 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, е назначена експертиза, заключението по която определя равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот, вкл. подобренията в размер на 2 108,70 лв.Представената от вещото лице оценка отговаря на изискванията на чл. 22, ал.5 ал.11 и ал.12 от ЗОС и §1 от ДР на ЗОС. Вещото лице се е съобразило с предназначението на имота и е съобразило и оценило подобренията, които се засягат от отчуждаването.

Съдът намира, че административният орган е определил обезщетение под пазарната цена на имота, с което е нарушил разпоредбата на чл. 22, ал.12 от ЗОС. Не е съобразил подобренията, които се засягат от отчуждаването, представляващи трайни насаждения, които е следвало да бъдат оценени съгласно разпоредбата на чл.5 т.1 и чл.14 от Наредба за базисните цени на трайните насаждения. Равностойното парично обезщетение за отчуждената част с площ от 19 кв.м. земя,оценена на 204 лева, ведно с подобренията – 43 м. ограда,оценена на 1172,48 лева, 2 бр.орехи, оценени на 618,86 лева и 2 броя сливи,оценени на 113,36 лева е в общ размер на 2 108.70 лева /две хиляди сто и осем 0.70 лева/, определено по реда на чл. 22, ал.5 и § 1 от ДР на ЗОС.

Предвид изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде изменена в частта относно определяне размера на дължимото парично обезщетение. В останалата част заповедта е издадена при спазване на административно производствените правила и приложимия закон.

Разноски се претендират само от ответника, но при този изход на спора не следва да се присъждат.На основание чл.27, ал.6 от ЗОС решението е окончателно.

По изложените съображения и на основание чл. 27, ал.6 от ЗОС, чл. 172, ал.2 от АПК Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Заповед № РД-15-2461/04.12.2015г. на Кмета на Община Сливен, в частта относно определяне размера на дължимото парично обезщетение за имота както следва:

ОПРЕДЕЛЯ сума на дължимото паричното обезщетение за предвидената за отчуждаване част с площ от 19 кв.м., представляващи част от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 67338.441.49 в местност „Селището“ по кадастралната карта /КК/ и кадастрални регистри /КР/ на гр. Сливен, собственик С.П.Т., ведно с подобренията, в размер на 2 108.70 лв. /две хиляди сто и осем 0.70 лева/.

 

Решението е окончателно.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: