Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 29

 

гр. Сливен, 05. 04. 2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на десети  март,  две  хиляди  и  шестнадесета  година,  в  състав:

             

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  Галя  Иванова

 

При участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 2 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Ж.П.З. с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** – чрез адв. М.К. ***, подадена против Заповед № 343з-1617 от 08.12.2015 г., издадена от Директора на Областна дирекция /ОД/ на МВР- Сливен, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че: процесната система за видеонаблюдение има постоянни технически проблеми; оспорващият не е обучен от компетентно техническо лице за работа със системата за видеонаблюдение; в проведеното дисциплинарно производство не са събрани доказателства за извършено от оспорващия дисциплинарно нарушение; не е изследвано дали липсата на аудио записи не е в резултат на технически повреди на системата. Счита, че не е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на оспорващия, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият Ж.П.З. е служител в МВР от 15.02.1996 г. Към датата на издаване на оспорената заповед е мл.и. на длъжност мл.а. І степен в Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност”, Сектор „Пътна полиция”, Отдел „Охранителна полиция” в ОД на МВР – Сливен. По време на службата си в МВР е награждаван с Писмена похвала през 2003 г., 2004 г. и 2015 г., и с Обявяване на благодарност през 2002 г. и 2003 г., и е наказван с Писмено предупреждение за 3 м. през 2012 г. /видно от кадрова справка – л.40/.

Със Заповед № 8121з-197 от 19.02.2015 г. на Министъра на вътрешните работи са утвърдени „Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа” /л.130-л.135/. В материалите по делото се съдържат два Протокола за проведено обучение на служителя Ж.З. с горепосочената система. В Протокол за проведено обучение УРИ: 804р-1540 / 2015 г. по описа на ОД на МВР – Сливен /л.58/, е отразено, че на 26.03.2015 г. е проведено обучение на З. за работа със „Система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил”. В Протокол за проведено обучение Рег. №: 804р-4723 / 2015 г. по описа на ОД на МВР – Сливен /л.169/, е отразено, че на 28.10.2015 г. е проведено обучение на З. по запознаване с указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобила, утвърдени със Заповед № 8121з-197 от 19.02.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. В този протокол служителят З. е написал собственоръчно, че е запознат с указанията за работа на системите устно, но практически как се работи със системите никой не го е обучил, няма информация кога работят и кога не, дали има аудио и видеозапис, няма монитор, за да види дали има запис, на това обучение не е разбрал нищо от служителите на КИС, които са казали, че не са компетентни, а единствено от фирма „Сектрон” трябва да го обучат. И двата протокола са подписани от служителя З. и от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен.

Със Заповед № 343з-1397 от 26.10.2015 г. на Директора на ОД на МВР- Сливен, издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, е разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпили данни за дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР срещу мл.и. Ж.П.З., за това че за времето от 07,00 ч. до 19,00 ч. на 27.07.2015 г. и от 19,00 ч. на 01.08.2015 г. до 07,00 ч. на 02.08.2015 г. на територията на гр. Сливен е извършвал проверки на водачи на МПС, без да е поставил и включил микрофоните към системите за видеозаснемане; и е определена комисия, която да извърши проверката и да изготви писмена справка за резултата в срок до 20.11.2015 г. /л.15-л.16/ Оспорващият е запознат с горепосочената заповед на 28.10.2015 г. 

На 05.11.2015 г. е подадена Докладна записка до Директора на ОД на МВР-Сливен, от един от членовете на определената комисия – ст. и. Е. Ц. /л.50-л.51/. В докладната записка е заявена молба от Ц. да бъде отстранена като член на комисията по следните причини: не е запозната с МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г., не е обучена за работа със системата за видеонаблюдение, технически неграмотна е, не е могла да отвори файловете от предоставените дискове, проверката ще бъде непълна и опорочена. Молбата на Ц. не е уважена.

Определената комисия е извършила възложената проверка, по време на която са разгледани постъпилите данни за дисциплинарно нарушение, събрани са документите, удостоверяващи датите и състава на наряда, прегледани са файловете с видеоинформация за осъществяваната контролна дейност от полицейския служител.

 В образуваното дисциплинарно производство са дадени писмени обяснения от оспорващия – Рег. № 343р–10830 от 12.11.2015 г., приети от Директора на ОД на МВР – Сливен на 01.12.2015 г., в които служителят не оспорва, че за посочените в заповедта периоди е бил на работа; заявява, че не си спомня дали е бил с микрофон или не; обяснява, че не е компетентен по системите за видоенаблюдение и че никой не го е запознал как се работи с тези системи /л.28/.

За резултата от извършената проверка Комисията е изготвила Справка Рег. № 343р-10908 от 16.11.2015 г. до Директора на ОД на МВР – Сливен, в която е посочено, че: трима от членовете на Комисията са извършили проверка на видеофайловете и са установили, че същите не са придружени от аудио запис; на място не е идвало техническо лице, което да запознае служителя с техническите характеристики и работата на системата; многократно проверяваният служител е заявявал устно на ръководните служители и преките си началници за проблеми в работата на системите. В Справката е констатирано, че за времето от 07,00 ч. до 19,00 ч. на 27.07.2015 г. и от 19,00 ч. на 01.08.2015 г. до 07,00 ч. на 02.08.2015 г. в гр. Сливен мл.и. Ж.З. в екип 614 в състав съответно с мл.и. П. В. и мл.и. Ц. Г., не е използвал по време на осъществяване на контролната дейност по ЗДвП монтираните в служебен автомобил „Опел Астра” с Рег. № СН 1633 ВВ безжични микрофони, съгласно указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобила и правила за работа, утвърдени с МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г., визирани в раздел ІІ, т. 6.1., т. 6.2. и т.6.9., поради което във видеофайловете липсват аудиозаписи, с което е извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на заповеди, и е предложено на З., на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца /л.22-л.26/.

На 20.11.2015 г. оспорващият е запознат с горепосочената справка и е уведомен за правото му в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения /л.47/. Не са дадени такива.

Директорът на ОД на МВР – Сливен е запознат с горепосочената справка и със събраните материали на 01.12.2015 г.

Със Становище от Комисията до Директора на ОД на МВР – Сливен – Рег. № 343р-11441 от 27.11.2015 г., е изразено становище за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Ж.З., като му се наложи дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. Директорът на ОД на МВР – Сливен е запознат със становището на 01.12.2015 г.

Дисциплинарно наказващият орган – Директорът на ОД на МВР – Сливен, след като се е запознал с материалите по извършената проверка и с писмените обяснения на З., и е приел, че З. е извършил дисциплинарно нарушение, е издал оспорената Заповед № 343з-1617 от 08.12.2015 г. С нея, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на оспорващия Ж.З. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да наложи дисциплинарното наказание, наказващият орган е приел за установено, че за времето от 07,00 ч. до 19,00 ч. на 27.07.2015 г. и от 19,00 ч. на 01.08.2015 г. до 07,00 ч. на 02.08.2015 г. в гр. Сливен мл.и. Ж.З. не е използвал монтираните в служебен автомобил „Опел Астра” с Рег. № СН 1633 ВВ безжични микрофони, съгласно указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобила и правила за работа, утвърдени с МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г., по време на осъществяване на контролна дейност по ЗДвП, с което е нарушил виновно МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г. относно утвърждаване на „Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа”.

Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 18.12.2015 г. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на административния орган на 22.12.2015г.

В хода на съдебното дирене по делото са представени Протоколи за сервизно обслужване от 24.07.2015 г. и от 18.09.2015 г., издадени от фирма „Сектрон” ООД, видно от които на посочените дати са установени неизправности и е извършен ремонт на Система за видеонаблюдение, инсталирана в автомобил с Рег. № СН 1633 ВВ.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На оспорващия, който е мл.а. в структурата на Отдел „Охранителна полиция” в ОД на МВР – Сливен, е наложено наказание „порицание”, определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, със заповед, издадена от Директора на ОД на МВР– Сливен. На основание чл. 204, т. 3, пр. 1 от ЗМВР, всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР. Едни от посочените в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 структури на МВР са Областните дирекции на МВР. Следователно Директорът на ОД на МВР – Сливен като ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР е оправомощен да издаде оспорената в настоящото производство заповед.

 Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити.  

 При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявените в противоположен смисъл твърдения на оспорващия са неоснователни. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР и в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство, както и да представи допълнителни обяснения или възражения. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. 

 Оспореният административен акт е издаден при наличие на компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните съображения:

На оспорващия е наложено дисциплинарно  наказание  „порицание” за срок от шест месеца, за неизпълнение изискванията на т. 6.1., т. 6.2. и т.6.9. от Раздел ІІ на „Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа”, утвърдени със заповед на Министъра на вътрешните работи. Съгласно цитираните Указания, назначените в наряд служители са длъжни да използват безжичните микрофони /т.6.1./, микрофоните следва да бъдат постоянно включени /т.6.2./, всяко начало на проверка, контакт с граждани и край на проверка се маркира чрез еднократно натискане на бутона „REC” от микрофон № 2 /т.6.9./. От посочените в заповедта фактически и правни основания следва, че на З. е наложено наказание за това, че по време на осъществяване на контролна дейност не е използвал монтираните в служебния автомобил безжични микрофони. По делото е установено по безспорен между страните начин, че за посочените в процесната заповед периоди на наряд на служителя, видеофайловете не са придружени от аудиозаписи. Но липсват доказателства, че това обстоятелство се дължи на виновно неизпълнение на заповед от страна на З.. Не са представени доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че липсата на аудиозапис е в резултат на виновно поведение на служителя. От констатацията, че няма аудиозапис не следва еднозначно, че служителят не е използвал микрофоните и не ги е включил. Наред с гореизложеното, по делото не са представени доказателства, че З. е обучен да работи със системата за видеонаблюдение. На административния орган е указано изрично с Определение на съда, постановено в открито съдебно заседание на 11.02.2016 г., да посочи писмено лицето, което е провело обучение на Ж.З. със системата и да представи писмени доказателства, удостоверяващи проведеното обучение, като е предупреден за отговорността при неизпълнение. Тези изрични указания са и съобщени на административния орган, но не са изпълнени. От представените по делото Протоколи за проведено обучение не е ясно кое е лицето, провело обучението. Същите са подписани единствено от служителя и от Началника на Сектора, още повече че във втория от протоколите З. е написал собственоръчно, че никой не го е обучил как се работи практически със системата, няма информация кога работи и кога не тази система, дали има аудио и видеозапис. В този смисъл са и дадените от З. обяснения в проведеното дисциплинарно производство. В съответствие със заявеното от З. са и констатациите на комисията, която е определена да извърши проверката. В изготвената от комисията справка е отразено, че на място не е идвало техническо лице, което да запознае служителя с техническите характеристики и работата на системата, както и че многократно проверяваният служител е заявявал устно на ръководните служители и преките си началници за проблеми в работата на системите. В тази връзка в материалите по делото се съдържат протоколи за сервизно обслужване - за установени неизправности и извършен ремонт на системата. От анализа на изброените обстоятелства следва, че след като З. не е надлежно обучен да работи със системата за видеонаблюдение, не могат да му се вменят във вина случаи, при които части от тази система не работят. Още повече че е възможно това да се дължи на технически повреди, които З. не е компетентен да установи. От значение за гореизложените съображения е и фактът, че един от членовете на комисията, въз основа на чиито проверка и констатации наказващият орган е издал акта си, е поискал да бъде освободен от участие в комисията, поради липса на познания за работата на системата.

От гореизложеното следва, че по делото не са представени доказателства /въпреки указаната на административния орган доказателствена тежест/ за извършено от З. нарушение на служебната дисциплина, което да е довело до липса на аудиозапис на системата. Следователно не са представени доказателства за извършено от З. дисциплинарно нарушение във връзка с използването на монтираните в служебния автомобил микрофони, поради което настоящият съдебен състав счита, че при произнасянето си наказващият орган е приложил неправилно материалния закон.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия следва да бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение. В настоящото производство държавни такси не се събират, поради което внесената от оспорващия по негова инициатива държавна такса в размер на 10 лева е недължимо внесена и не следва да бъде присъждана.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 343з-1617 от 08.12.2015 г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР - Сливен, с която на мл.и. Ж.П.З., мл.а. І степен в Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” в Сектор „Пътна полиция”, Отдел „Охранителна полиция” в Областна дирекция на МВР – Сливен, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Сливен, да заплати на Ж.П.З. ***, с ЕГН: **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

               

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: