Р Е Ш Е Н И Е  № 25

 

гр. Сливен 17.03.2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на седми март,  две  хиляди  шестнадесета година,  в  състав:

                   

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря С.В., като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 38/2016 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с  чл. 64, ал.7 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на К.С.И. *** 7-Д-18, чрез адв. С.С. *** против Разпореждане от 29.01.2016 г. на Н.Н. – П.И. при Районно управление Сливен, с което на основание чл. 64 от ЗМВР в качеството му на полицейски орган е разпоредил на жалбоподателя в срок до три дни от датата на връчване на разпореждането да предостави СУМПС с № 282317034, кат. А В АМ В1 А2 А1 в РУ – Сливен барака № 2, стая № 10 или в СПП при ОД МВР – Сливен в стая № 11. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила - липса на фактически и правни основания за постановяване на оспорения акт, както и поради нарушение на материалния закон. В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. С., който поддържа жалбата. Оспорва наличието на законови предпоставки за издаване на полицейското разпореждане. Прави се искане за отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски.

Ответната страна - полицейският орган пол. инспектор Н.Н. при Районно управление – гр.Сливен, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че оспореното разпореждане е издадено въз основа на НП издадено от началник сектор „ПП“ Сливен. Заявява, че в самата бланка предоставена от МВР не било посочено да се описва въз основа на какво се издава разпореждането. Посочено било, че същото може да се обжалва по реда на ЗАП. С оглед на това иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Административен съд Сливен, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Подадената жалба е допустима, като предявена в срок от надлежна страна срещу акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

С обжалваното разпореждане П.И. при Районно управление на МВР- гр.Сливен в качеството му на полицейски орган на основание чл. 64, ал.1 от ЗМВР в изпълнение на възложените му функции като районен инспектор  е разпоредил на К.С.И. с ЕГН : ********** ***, в срок до три дни от датата на връчване на разпореждането да предостави СУМПС с № 282317034, кат. А В АМ В1 А2 А1 в РУ – Сливен барака № 2, стая № 10 или в СПП при ОД МВР – Сливен в стая № 11. С това се изчерпва неговото съдържание.

Съгласно чл. 64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Предвид писмената форма на полицейското разпореждане, нормата на  чл. 64, ал. 5 от ЗМВР въвежда императивни изисквания относно неговото съдържание, идентични с тези по чл. 59, ал.2 от АПК. Неспазването на последните е основание за незаконосъобразност на административния акт, каквато в конкретния случай е налице. В оспореното разпореждане липсва посочване на фактическото основание за издаването му, което съставлява задължителен реквизит на акта по  чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, т.е. липсват мотиви. Налице е съществено нарушение на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила по см. на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК и е основание за незаконосъобразност на оспореното разпореждане. По принцип мотивите могат да се съдържат не само в него, но и да са изложени отделно в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Те могат да се съдържат и в документи, към които актът изрично препраща. Във всички случаи обаче е необходимо тези документи да изхождат от органа, издал акта или той изрично и конкретно да се позовава на тях. Към изисканата административната преписка е приложено НП № 15-0804-001600 от 12.08.2015 г.  издадено от Началник сектор „ПП“ Сливен и писмо рег. № 804р-5377 от 22.12.2015 г., за които може да се предположи, че предхождат издаването на оспорения административен акт. Липсва обаче надлежно позоваване и препращане към същите от полицейския орган, който е издал разпореждането, поради което констатирания порок не е преодолян, респ. неизлагането на мотиви в самия административен акт не е санирано, доколкото посочените документи не изхождат от издателя на акта, нито пък той изрично и конкретно се е позовал на тях. В по-голяма степен следва да се приеме за недопустимо липсващите фактически и правни основания в полицейското разпореждане, да се съдържат в доказателствата събрани в хода на проведеното оспорване.

Излагането на фактически и правни основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само по този начин, както адресатът на акта, така и съдът, при осъществяване на контрол за законосъобразност, могат да установят кои са конкретните факти, въз основа на които полицейския орган е приел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. Мотивите очертават предмета на доказване и определят рамките на съдебния контрол, който включва проверка за това дали правилно е приложен закона по отношение на фактите, възприети и посочени от административния орган.

Излагането на фактически и правни основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само по този начин както адресатът на акта, така и съдът при провеждане на съдебен контрол може да разберат каква е действителната воля на административния орган, кои са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. От една страна те очертават предмета на доказване в хода на съдебното производство, защото съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. От друга страна те определят и рамката на съдебния контрол. Правомощието на съда се свежда до проверка за законосъобразността на административния акт, т.е. да прецени правилно ли е приложен закона по отношение на фактите, възприети и посочени от административния орган и обосновали крайния му извод. Недопустимо е да се преценява законосъобразността на един административен акт от гледище на други фактически и правни основания по издаването му, различни от тези, които е посочил административният орган. Недопустимо е и едва в съдебното решение да се излагат съображения, с които се конкретизират, изясняват, допълват или поправят неговите мотиви. Това би довело до неправомерна подмяна на волята на административния орган от една страна и накърняване на правата на адресатите на този акт от друга страна.

В настоящия случай, по същество липсват мотиви към издаденото разпореждане, тъй като в него не са посочени фактическите основания, приети от полицейския орган и обосновали неговата воля. Това е съществено нарушение, което е довело до неспазване на изискванията за форма и съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Във връзка с основанието по чл. 146, т. 3 от АПК, следва да се отбележи и разминаването в приложимия процесуален закон, по който е издадено разпореждането. Общият процесуален закон в административното производство, в сила от 01.03.2007 г. е Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Този кодекс отмени Закона за административното производство (ЗАП). Полицейският орган не е преценил, че в течение на повече от 9 години ЗАП не е действащ процесуален закон и е издал акта си като се е посочил отменени процесуално-правни норми. Този порок не е свързан само с частта за обжалването на акта, където полицейският орган е посочил, че разпореждането може да се обжалва по реда на ЗАП, тъй като с посочване на правното основание за издаването му "чл. 64 от ЗМВР", няма как да се приеме, че разпореждането е издадено със знанието и съзнанието на органа, че действа в изпълнение на разпоредбите на АПК. Поради това по отношение на разпореждането е налице и основанието за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК - съществено нарушение на административно-производствени правила.

С оглед изхода на правния спор е основателно искането на оспорващия за присъждане на разноски в размер на 10 лв. д.т.. Договореното между оспорващия и упълномощения процесуален представител възнаграждение за правна помощ в размер на 400 лева не следва да бъде присъждано, поради липса на доказателства за реално внасяне на адвокатското възнаграждение, видно от представения по делото договор за правна помощ.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 29.01.2016 г. на Николай Веселинов Николов – П.И. при Районно управление Сливен, с което на основание чл. 64 от ЗМВР и в изпълнение на възложените му функции като районен инспектор е разпоредил на К.С.И. с ЕГН : ********** ***, в срок до три дни от датата на връчване на разпореждането да предостави СУМПС с № 282317034, кат. А В АМ В1 А2 А1 в РУ – Сливен барака № 2, стая № 10 или в СПП при ОД МВР – Сливен в стая № 11.

ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати на К.С.И. с ЕГН : ********** ***, направени по делото разноски в размер на 10 лв. (десет лева.)

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБългария.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: